Решение по дело №800/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 156
Дата: 30 октомври 2024 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова Христова
Дело: 20234150100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Свищов, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100800 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „ВИК“ ООД с БУЛСТАТ *, гр.*, представлявано от И.Б.И., чрез
юрисконсулт М.Й. твърди, че ответницата Г. К. В. е потребител на ВиК-услуги
по партида с аб.№***** , като дружеството е доставяло питейна вода за
битови нужди, както и отвеждане чрез канализационната система на
отпадните води до имот в гр. **. Ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на доставяните от услуги за периода от 28.02.2020 г. до 30.10.2020
г. Потребителят е следвало да заплати дължимите суми в 30 –дневен срок след
датата на фактуриране. След падежа на фактурите задълженията не са
платени.
За гореописаното вземане „ВИК“ ООД с БУЛСТАТ *, гр.*,
представлявано от И.Б.И. са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д.257/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение №144/28.04.2023г.
против ответника за сумите 165,59 лв. (сто шестдесет и пет лева и 59 ст.) -
главница; 43,98 лв. (четиридесет и три лева и 98 ст. )- лихва за забава от
29.03.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
25.04.2023 г. до окончателното изплащане. Длъжникът е призован по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания ищецът предявява
настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено, че
1
ответникът им дължи гореописаните суми , като се присъдят и направените в
исковото и заповедното производство разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК ответникът, чрез особения представител адв.М. К. е подал писмен
отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и
правни твърдения на ищеца Прави възражение за изтекла погасителна давност
за част от задълженията . Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание
се представлява от адв. М. К. , която оспорва иска.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение
№144/28.04.2023г. по ч.гр.д.257/2023г. на СвРС - Г. К. В. следва да заплати на
кредитора "ВИК" ООД с БУЛСТАТ * сумите 165,59 лв. (сто шестдесет и пет
лева и 59 ст.) - главница; 43,98 лв. (четиридесет и три лева и 98 ст. )- лихва за
забава от 29.03.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Страните не спорят, че ищецът е ВиК оператор, а ответникът е абонат
на ВиК услуги за имот в гр. **. Същото се потвърждава и от представения
Договор за предоставяне на ВиК услуги от 26.08.2009г., сключен между
ответника Г. К. В. и „ВИКС“ ЕАД, чийто правоприемник е ищцовото
дружество.
Представени са 8 бр. фактури, издадени в периода 28.02.2020 г. –
30.10.2020 г., с получател Г. К. В. за обект с абонатен №*****, както и
разпечатка от електронен карнет за обекта. Видно от тях при отчет за
месеците февруари, март, април, май, юни , юли, август 2020г. са вписвани
служебно по 6 куб.м. консумация вода, а за периода 18.08.2020г. до
16.10.2020г. -23 куб.м.-реално измерени, получени като разлика между
действителните показания на водомера и служебно начислените кубици вода.
Съдът служебно е изискал справка от Служба по вписванията – гр.
Свищов за вписаните промени в собствеността на имота и копие от
документите, които удостоверяват това, доколкото от приложените съобщения
при връчване на документи по делото е видно, че имотът до който е доставяна
2
вода , находящ се в гр. *** е собственост на друго лице. Същото се установява
от представената справка от имотния регистър по лице от Агенция по
вписвания, видно от която имотът, представляващ обект на потребление е
възложен с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. на
ЧСИ Виктор Георгиев на МИГ, считано от дата на влизане в сила на
постановлението, а именно 21.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, доставяне на стоката-
вода и канализационни услуги, както и неизпълнението на договора.
Спорен въпрос по делото е наличието на облигационна връзка между
страните, както и има ли ответникът качеството на потребител.
В случая е налице Договор за предоставяне на ВиК услуги от
26.08.2009г., сключен между ответника Г. К. В. и „ВИКС“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищцовото дружество за обект с аб.№*****, находящ се в гр.
***. Действително , към настоящия момент Г. К. В. не е собственик на имота,
но за отчетния период е бил собственик. Видно от приложеното
Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. на ЧСИ
Виктор Георгиев, имотът е възложен на публична продан на МИГ, считано от
дата на влизане в сила на постановлението, а именно 21.01.2021 г. Тоест за
отчетния период 23.01.2020 г. – 16.10.2020г. собственик на имота е Г. К. В.,
което заедно със сключения договор и придава качеството потребител.
Твърдението, че през този период тя лично не е обитавала жилището , не
изключва отговорността и за доставената до този имот вода. За шест от
месеците , видно от фактурите и електронния карнет е начислена служебно
вода по 6 куб.м. на месец и при последния отчет , обхващащ периода
18.08.2020г.-16.10.2020г. са отчетени 71 куб.м. , от които са приспаднати
служебно начислените , след което е фактурирана само разликата от 23 куб.м.
Възражението за изтекла погасителна давност за част от задълженията е
основателно. Фактурираните задължения по 2 фактури, издадени на
28.02.2020г. за сумата 15,29 лева и на 31.03.2020г. за сумата 15,29 лева е
погасено по давност. По същите фактури е погасено по давност и
задължението за заплащане на лихва в общ размер на 8,82 лева. Заявлението
3
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.04.2020г., повече от 3
години след изискуемост на задължението по посочените 2 фактури, както
следва № 31535896/28.02.2020г. за сумата 15,29 лева-главница и 4,41 лева-
лихва и № 31624477/31.03.2020г. за сумата 15,29 лева-главница и 4,41 лева-
лихва. Предвид изтеклата погасителна давност , за която своевременно е
направено възражение , искът по този договор в частта му за сумата 30,58
лева-главница и 8,82 лева-лихва , следва да се отхвърли като погасен по
давност.
При този изход на делото и с оглед претенцията на ищеца за разноски,
същите следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част от иска.
Представен е списък за направени разноски от ищеца , както следва 25,00лв.-
такса за завеждане на делото и 200,00лв.- адвокатски хонорар за особен
представител на ищеца, общо 225,00лева. В заповедното производство са
направени разноски в общ размер на 105,00 лева. Искът е уважен в размер на
4/5 от претенцията, като съразмерно с това следва да се присъдят 4/5 от
направените разноски в размер на 180,00лева-за исковото производство и
84,00лева –за заповедното производство. Претендирано е от процесуалният
представител на ищеца присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00лева.

Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на "ВИК" ООД с БУЛСТАТ
*, гр.-, представлявано от И.Б.И. съществува вземане против Г. К. В. с ЕГН
**********, с адрес в гр.-- за сумите 135,01 лв. (сто тридесет и пет лева и 01
ст.) - главница; 35,16 лв. (тридесет и пет лева и 16 ст. )- лихва за забава от
30.04.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
25.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№144/28.04.2023г. по ч.гр.д. № 257/2023 г. на Свищовския районен съд.


4
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ВИК" ООД с БУЛСТАТ *, гр.-,
представлявано от И.Б.И. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено,
че в негова полза съществува вземане против Г. К. В. с ЕГН **********, с
адрес в гр.-- за сумите 30,58 лева-главница и 8,82 лева-лихва за забава от
29.03.2020 г. до 5.04.2023 г., на вземането ,за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №144/28.04.2023г. по
ч.гр.д. № 257/2023 г. на Свищовския районен съд, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.-- да заплати на
"ВИК" ООД с БУЛСТАТ *, гр.-, представлявано от И.Б.И. направените по
делото разноски в размер на 180,00лева-за исковото производство , 84,00лева
–за заповедното производство, както и 100,00лева- юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5