№ 687
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503133 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260084 от 21.07.2021 год., постановено по т.д.№ 196/2020 год. по описа на
Софийския окръжен, ТО, 3-ти състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. Т. Н. сумата от 8 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 431.70 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 25.08.2019
год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.04.2020 год. до
окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния
размер от 26 000 лева. Със решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца В. Т. Н., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 000 лева до пълния размер от
26 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат
разпределени разноските между страните съобразно това.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален представител
оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
решението. Претедира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата В. Т. Н. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
25.08.2019 год. и причинено виновно от водача Е. Д., който е управлявал лек автомобил
„Сузуки” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Д.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищцата вследствие на произшествието е получила контузия на дясното рамо и в областта
на дясната колянна става. Установява, че контузията на дясното рамо е довела до
усложнение с развитието на оток, болезненост и ограничение на движенията в ставата,
което е наложило оперативна интервенция – пункция на дясната раменна става с евакуация
на ексудата и инжектиране на хондропротектор. Манипулацията, подготовката за нея и
последващото клинично наблюдение е било в периода от 02.10. до 05.10.2019 год. В този си
вид увреждането води до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за
срок по-голям от 30 дни, а от момента на причиняване на увреждането до извършената
манипулация в лечебното заведение е била налице прогресивно усилваща се болезненост,
която е отзвучала след извършената манипулация. След извършената манипулация с
инжектирането на кортикостероид и хондропотектор болезнеността е отшумяла, като няма
медицинска документация за последващи манипулацията оплаквания и интервенции. Към
настоящия момент пострадалата е без оплаквания от страна на травмираните инцидента
зони и е налице възстановяване.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел М. М., живеещ на
семейни начала с ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се
установява, че след изписването си от болницата, пострадалата не можела да се обслужва
2
сама, да готви, да чисти, да се грижи за децата. Наложило се да напусне работата си за да
бъде близо до нея. Едва след третия месец започнала по малко да движи ръката си, но след
като стигнела до едно положение, казвала, че нещо я закача; продължавала да пие много
болкоуспокояващи. Ищцата работила в Общината, където също й давали по-лека работа да
не си натоварва ръката. Преди катастрофата ищцата и свидетелят пътували много, но след
него тя като че ли развила някаква фобия – обикаляла отдалеч мястото, където станал
инцидента, изолирала се, държала се неадекватно със свидетеля и децата, нервничела и
страняла от други хора.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – август 2019 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалата, сравнително краткия период на възстановяваве,
както и че травмите са възстановени и не са оставили последици за нейното здравословно
състояние, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата
от 8 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260084 от 21.07.2021 год., постановено по т.д.№ 196/2020
год. по описа на Софийския окръжен, ТО, 3-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Т. Н. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4