Р Е Ш Е Н
И Е
№
03.02.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 3146/2017г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.499,ал.1,т.5 от КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО и чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ от ЗАД Д.Б.Ж. И З. „ АД ЕИК*******СРЕЩУ „ Г.Ф.Н.Р.Б.“
Ищецът твърди в исковата молба, че е застраховател и като такъв е лицензиран да продава задължителната застраховка Гражданска отговорност. Твърди, че като застраховател е член на сдружение „ Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“. Сдружението е представително национално бюро за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата като участва и съдейства за функциониране на системата „ Зелена карта“ и задължителната застраховка ГО на територията на държавите членки, като извършва плащания в случаите предвидени в Кодекса на застраховането. Съгласно чл.15 от Устава на сдружението, всеки негов член следва да предостави безусловна, неотменима, делима и платима на предявяване за срок от 6 години от издаването й банкова гаранция, на стойност не по-малка от 600 000 евро. Ищецът е учредил такава с минималния лимит от 600 000 евро в Уникредит Булбанк. На 25.07.2017г. ищецът е получил искане от Бюрото за усвояване на сума по гаранцията, с цел да се възстанови сума изплатена от Румънското национално бюро на румънските автомобилни застрахователи, изплатена като обезщетение във връзка настъпило в Румъния ПТП на 8.10.2015г. с участието на Лек автомобил БМВ по застрахователна полица издадена от ответника № БГ/30/115001795229 от 08.07.2015г. , с искана за възстановяване сума в размер на 1 679 402.38 лева. Същия ден – 25.07.2017г. ищецът е уведомил Бюрото, че неговата отговорност не може да се ангажира, тъй като застрахователния договор, сключен под формата на застрахователна полица е недействителен. Същият е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение № 335 от 20.03.2017г., постановено по гр.д.4338/2016г. на РС Русе. Съгласно това решение гражданската отговорност на водача на лекия автомобил не е била предмет на застрахователното покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие. Намира, че независимо от привидното съществуване на активна полица в електронната система на Гаранционния фонд, застрахователния договор не е породил правно действие и автомобила БМВ причинил ПТП не е бил с активна застраховка гражданска отговорност. Права и задължения не са възникнали за страните по застрахователния договор и за ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД не е възникнало задължение да поеме застрахователния риск по реализираното ПТП и да предостави застрахователна закрила. Намира, че тази щета следва да се поеме, като при липса на валидно сключена застраховка ГО т.е.отговорността в този случай следва да се поеме от ГаранционенФ.– чл.519,т.1 от КЗ. Намира, че без основание ГаранционнияФ.не е зачел влязлото в сила Права и задължения не са възникнали за страните по застрахователния договор и за ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД не е възникнало задължение да поеме застрахователния риск по реализираното ПТП и да предостави застрахователна закрила. Намира, че тази щета следва да се поеме, като при липса на валидно сключена застраховка ГО т.е.отговорността в този случай следва да се поеме от ГаранционенФ.– чл.519,т.1 от КЗ. Намира, че без основание ГаранционнияФ.не е зачел влязлото в сила съдебно решение на РС Русе и вместо той да изплати обезщетението, неоснователно иска от Бюрото да насочи искане за усвояване на банковата гаранция на ищеца. Твърди, че лекия автомобил, по тази застрахователна полица, и с който е причинено ПТП е продадено от лицето посочено като застраховано преди да се сключи застраховката от негово име. Въпреки противопоставянето на ищеца вкл. и до Уникредит банк АД сумата от 485 731.87 евро или 950 008.96 лв. е била изплатена от банковата гаранция на ищеца на Бюрото. Намира, че след усвояване от сумата по банковата му гаранция ищецът е бил ощетен за сметка на ГаранционнияФ.по тази щета със сумата от 756 291.40 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 756 291.40 лв.,както и да му заплати сумата от 6 736.04 лв., представляваща законна лихва върху главницата считано от 16.10.2017г. и до датата на исковата молба-17.11.2017г., както и законната лихва след предявяване на исковата молба.
Ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че не е обвързан от съдебното решение прогласило нищожността на застрахователния договор, тъй като не е участвал в съдебния процес. Наред с това съдебното решение е по реда на чл.237,ал.2 от ГПК, без ищеца да доказва своите твърдения. И при отменения и при настоящия Кодекс за застраховането липсва изискване на пълномощно при сключване на задължителната застраховка Гражданска отговорност. Твърди, че се осъществява от ищеца като търговска практика да се получава застрахователната премия, а при настъпване на застрахователното събитие полицата да се прогласява за нищожна. В конкретния случай застрахователя е приел плащане от определения от тях застраховащ, подал е данни в централния им регистър към Гаранционния фонд, за валидно сключена застраховка, подал е и данни за прекратяване на действието на полицата поради невнесена вноска, поради което намира, че ищеца не може да черпи право от собственото си противоправно поведение. Намира, че застрахователната компания не може да черпи права от съдебното решение, а такова право има само застрахования. Намира, че ищеца като застрахователна компания е неизряден по отношение на Гаранционния фонд, тъй като не го е уведомил за висящия съдебен спор. Намира, че липсва правно основание на претенцията на ищеца и ГаранционнияФ.не следва да възстановява средства на ищцовото дружество. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
Между страните няма спор, че ищецът е застрахователно дружество и член на сдружение „ Национално Бюро на Българските автомобилни застрахователи“, с право да продава задължителната застраховка Гражданска отговорност и да съдейства за функционирането на системата „ Зелена карта“.. Сдружението е създадено с цел да изпълнява функциите на компенсационен орган и да извършва плащания , в случаите предвидени в Кодекса на застраховането. Същото участва и съдейства за функционирането на системата Зелена карта и задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в държавите членки. Това се установява и от неговия устав представен по делото и правилата издадени на осн.чл.12,ал.1 от Устава.
Не се спори също така, че Бюрото е изискало и усвоило от предоставената от ищеца във връзка с неговото членство в сдружението, банкова гаранция в У.Б.АД, с общ размер от 600 000 евро,сума в общ размер от 485 731.87 евро. Видно от представените по делото Протокол № 208 от 6.10.2017г. на УС на националното бюро и приложения към него списък, е взето решение сумата да се усвои от банковата гаранция на ищеца, като конкретно за процесното прието задължение, обосновката в приложения списък е съдебно решение. Сумата въпреки противопоставянето на ищеца е изплатена на НББАЗ на 16.10.2017г.. Това обстоятелство се установява от разменената между ищеца и бюрото, както и банката кореспонденция представена по делото, както и представеното платежно нареждане, стр.530 от делото.
Спорно е, било ли е налице основание за усвояване на сумата от банковата гаранция на ищеца. Спори се носи ли същия отговорност като застраховател, по издадена от него застрахователна полица по застраховка ГО във връзка с реализирано от застрахован с нея лек автомобил БМВ модел 525, с рег.№ *******, ПТП в Р Румъния, или отговорност за обезщетението следва да се поеме от ответника Гаранционен фонд. Спори се и дали усвоената от банковата гаранция сума подлежи на възстановяване от страна на ответника Гаранционен фонд.
По делото е представена застрахователна полица №BG/30/115001795229, с която лекия автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за периода на 08.07.2015 до 08.07.2016г.. В периода на нейното действие е настъпило процесното ПТП на територията на Р Румъния със застрахования автомобил, управляван не от застрахованото лице и без право на правоуправление на МПС. Представено е също така решение №335 от 20.03.2017 на РС Русе, постановено по гр.д. 4338/ 2016г+., с която е прогласена нищожността на застраховката, обективирана в горепосочената застрахователна полица на осн.чл.26 от ЗЗД. Решението е постановено при условията на признание на иска на осн.чл.237,ал.2 от ГПК , като застрахования Ивайло Атанасов е признал нищожността на застраховката. Представено е и удостоверение издадено от нотариус Иглика Кирилова/ стр.106/, от което е видно, че адресата на застрахователната полица е продал още през 2011г. автомобила БМВ,който е бил застрахован по процесната полица и който е извършил ПТП.
По делото са представени няколко съдебни решения на районен и окръжни съдилища, включително и протоколите на провежданите съдебни заседания на съдилищата в Р Румъния, от мотивите на които се установява, че с процесното БМВ е предизвикано ПТП на територията на Р Румъния, управлявано от трето лице, без право на правоуправление на лек автомобил.Проведено е наказателно производство досежно ангажиране отговорността на причинилите ПТП за смърт по непредпазливост и такова по ангажиране на имуществената отговорност на причинителите на ПТП и застрахователя по Застраховка Гражданска отговорност на процесния автомобил, ищеца по делото.
Видно от представените от ищеца официално заверени копия от съдебни решения, а именно Решение № 292 от 12.03.2018г. на районния съд гр.Белчещи, постановено по дело № 323/46/2017г. и Решение по гражданско дело № 291/А от 26.02.2019г. на Окръжен съд Вълча, се установява, че първоначално застрахователя ищец, на основание застрахователната полица е осъден да заплати обезщетения на пострадалите и близките на починалите в реализираното с автомобила БМВ ПТП . След влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на застраховката на РС гр.Русе, същото е съобразено, и РС гр. Белчещи е преразгледал решението касаещо имуществените претенции за имуществени и неимуществени вреди и е отхвърлил искът спрямо ищеца ЗАДД.Б.Ж. И З. с горецитираното решение № 292 от 12.03.2018г.. Решението е потвърдено с решение на ОС Вълча Р Румъния, като обаче с това решение е прието, че предвид, че не е налице установена застраховка покриваща гражданска отговорност, поради това следва и ангажира отговорността на националното румънско бюро за заплащане на определените и дължими обезщетения на пострадалите. Следователно следва да се приеме, че с влезли в сила съдебни решения на Румънските съдилища исковете срещу ищецът застраховател са отхвърлени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Предявен е иск с правно осн.чл.499 от КЗ. Сключената от ищеца като застраховател задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по процесната застрахователна полица е прогласена за нищожна с решението РС Русе . Независимо, че е при признание на иска, след като лицето, което е застраховано с нея е продало много преди датата на застрахователната полица лекия автомобил, то съответно не е било и налице съгласие за застраховане на неговата отговорност при управлението на този автомобил. Макар и с ТР№1/2018г. от 07 март 2019г. ВКС да е приело, че решението за прогласяване нищожността на застрахователния договор да обвърза само страните по решението, в конкретния случай с влезли в сила решения на Румънските съдилища решението на РС Русе е съобразено и съответно с влезли в сила съдебни решения е изключена изцяло отговорността на ищеца като застраховател. Ангажирана на собствено основание е отговорността на Националното Бюро на Р Румъния, в качеството му на компенсационен орган. В този случай следва да се приеме и след отмяна първото съдебно решение, на РС гр.Белчещи сумата,която е удържана от банковата гаранция на ищеца се явява удържана на отпаднало правно основание. Съдът обаче намира, че не сме изправени пред хипотезата на чл.499,ал.5 от Кодекса на застраховането, тъй като в конкретния случай се явява изключена както отговорността на ищеца, така и отговорността на Българския гаранционен фонд, предвид че със съдебните решения е ангажирана тази на съответния компенсационен орган на Р Румъния. Съдът намира, че сумата подлежи на възстановяване от НББАЗ, което я е усвоило от банковата гаранция , като пък същото, ако я е изплатило на румънския компенсационнен орган, при отпадане на основанието за това , следва да си го претендира от последния. Искът за главницата по чл.499,ал.5 от КЗ , както и акцесорните такива за мораторна и законна лихви се явяват изцяло неоснователни, с оглед на гореизложените и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора на ищеца разноски не му се следват. Такива се следва на ответника съобразно представения списък, като съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като размерът му е много близък до този по чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 2004г. и предвид извършените процесуални действия и няколко открити съдебни заседание. Предвид на горното и на осн.чл.78 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 21 601.60 лева разноски за настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВРЪРЛЯ исковете с пр.осн.чл.499,ал.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от ЗАД „Д.Б.Ж. И З. „ АД ЕИК********,с адрес :
гр.София, бул.Г********срещу Г.Ф.Н.Р.Б. , с адрес *** за заплащане на сумата от
756 291.40 лева, законната лихва върху тази главница от датата на иска
-17.11.2017г. и претенцията за мораторна
лихва в размер от 6 946.54 лева изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА да заплати ЗАД „Д.Б.Ж. И З. „ АД ЕИК********,с адрес : гр.София, бул.Г********да заплати н.Г.Ф.Н.Р.Б. , с адрес *** сумата от 21 601.60 лева / двадесет и една хиляди шестстотин и един лева и шестдесет стотинки / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :