Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

249

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от С.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на целта на закона.

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е постановена при неясна фактическа обстановка. В тази връзка сочи, че административният орган не бил конкретизирал обстоятелството дали МПС е било предоставено за управление от собственика или е било управлявано без негово разрешение.

Твърди, че в оспорената заповед не били изложени никакви мотиви, обосноваващи срока на наложената принудителна административна мярка, което обуславяло незаконосъобразността й.

На следващо място въвежда довод, че за констатираното нарушение бил съставен АУАН № 853316/17.08.2021 г., като на жалбоподателя бил връчен крайно нечетлив екземпляр от акта за нарушение. Това представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като ограничавало реализирането на правото му на защита, поставяйки го в невъзможност да разбере какво конкретно нарушение му е вменено, респ. какви са неговите обективни и субективни признаци.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въвежда доводи, че от доказателствата по делото се установявало, че принудителната административна мярка била наложена на С.Ю.Ю., който не бил собственик на превозното средство. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП било изрично посочено, че този вид ПАМ се прилагала единствено и само на собственика на ППС. Моли съда да отмени обжалваната заповед и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – К. В. Й., *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, се явява лично. Сочи, че при издаването на процесната заповед не бил съобразил обстоятелството, че лицето не е собственик на автомобила. Моли съда да постанови решение, съответстващо на наличните доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу С.Ю.Ю. от *** е съставен АУАН бл. № ***/*** г., издаден от *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, за това, че на 17.08.2021 г. в *** е управлявал лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ***, без да е правоспособен водач;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, на С.Ю.Ю. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с № *** и СРМПС № ***. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че на 17.08.2021 г. в ***, С.Ю.Ю. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ***, собственост на А. А. М., с ЕГН **********, без да притежава СУМПС. Заповедта е връчена на 17.08.2021 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Кирково, оправомощен със Заповед № 292з-263/08.02.2021 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2, пр. 2-ро), приложена по делото/л. 8 – л. 9/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Предвид това, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кирково, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-263/08.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид горното съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Налагането на принудителна административна мярка на посоченото основание е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, следва задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай е безспорно, че лицето, адресат на наложена принудителната административна мярка – С.Ю.Ю., не е собственик на процесното МПС - лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ***. Това се установява по несъмнен начин от представеното и прието по делото копие от Свидетелство за регистрация на МПС № ***, част II/л. 10/, видно от което лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № *** е собственост на А. А. М. от ***, с ЕГН **********. Релевантното СУМПС е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. С други думи това обстоятелство се явява установено в производството, като не се оспорва и от ответника по делото.  Изложеното обосновава извода, че в настоящия случай не е налице горепосочената  материалноправна предпоставка за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно ППС, чиято регистрация е прекратена, да е собственост на лицето, по отношение на което се налага принудителната административна мярка. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП изрично определя като субект на принудителните административни мерки в хипотезите на б. „а“ и б „б“, собственика на ППС. Предвид обстоятелството, че С.Ю.Ю. не е собственик на процесното пътно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ***, то той не може да бъде адресат на издадената заповед.

По изложените съображения, съдът счита, че в конкретния случай не е била налице изискуемата по силата на чл. 171, т. 2А от ЗДвП материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закон.

С оглед горното, съдът намира, че депозираната жалба от С.Ю.Ю. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 210 лв., от които 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 26 от делото/ и 10 лв., внесена държавна такса. Следва да се отбележи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е значително под минималния размер, визиран в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – *** към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0318-000108/17.08.2021 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която на С.Ю.Ю. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с № *** и СРМПС № ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на С.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 210 лв.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: