Решение по дело №1125/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 405
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20191630201125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

№ 405 / 11.10.2019 г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….……...наказателна колегия, ІV наказателен състав в публично заседание на 10 септември през две хиляди и деветнадесета година.....................................……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Тодора Владинова.............................……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..……..……..………..….....АН дело 1125 по описаза 2019г...…….................………....и за да се произнесе взе предвид:

 

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 12 / 22.06.2018г. на Началник РУ –МВР-Монтана към ОД на МВР Монтана на И.Б.А. xxx,  е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.Б.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. По същество не оспорва нарушението. В хода на въззивното производство не взема становище.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.06.2018г. около 16.44 часа на тел.112 е получен сигнал за отвлечено малолетно момиче от лице, което се представя под името Д. Г.. При извършената проверка от служители на полицията, свидетелите Б.Б. и Н.Н. се установило, че сигналът е недействителен, подаден е от жалбоподателя И.Б.А. и е ангажирал полицейски сили и средства. С това е  нарушен чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН.

         Актът за установяване на административното нарушение бил съставен на 14.06.2018г., като проверяващите счели, че жалбоподателя подавайки неверни и заблуждаващи съобщения е осъществил състав на административно нарушение по ЗНССПЕЕН. Последният не направил възражения по констатациите. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.

         При извършване на цялостната проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът констатира, че същото не е издадено при нарушение на материалния закон.

         От правна страна:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя на 13.06.2018г.  е позвънил на тел.112 със съобщение за отвлечено малолетно момиче.

         Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил такова деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН съставлява нарушение, правилно ли й е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определена нарушената и санкционнната норма, правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ сочи, че единният европейски номер 112 /ЕЕН 112/ се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Посочената разпоредба дава отговори на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи същия би следвало да се използва. Дава се отговор и на въпроса какво има пред вид закона под “помощ” и за кого следва да се отнася тя. Анализът на разпоредбата сочи, че сигнала за помощ следва да касае различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, а не сигнал за извършване на определено административно нарушение или престъпление, което не е свързано с посочените рискове.

На следващо място, съгласно чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, намираща се в глава пета “Права и задължения на гражданите”, на гражданите се забранява ползването на ЕЕН 112: 1. Не по предназначение, 2. Автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения и 3. Както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административно наказателна отговорност по вид и размер, определени в Закона.

          Настоящият съд счита, че в случая съобщението направено от жалбоподателя на ЕЕН 112, че е отвлечено малолетно момиче представлява невярно или заблуждаващо съобщение и сигнал за помощ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 и поради това правилно му е вменена отговорност по чл.38 от ЗНССПЕЕН. Деянието извършено от  третото  лице – отвличане на малолетно лице /престъпление по НК/ носи белезите на евентуално извършено престъпление /отвличане/, но това не е спешен случай по смисъла на чл.3, ал.1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, тъй като в случая не се касае до спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.

Самия законодател разграничава административните нарушения: ползване не по предназначение на ЕЕН 112 / чл.37 от закона / и предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ /чл.38 от закона/.

Съдът  кредитира свидетелските показания на Б.Б. и Н.Н.. В случаят липсва  индиция за заинтересованост.

 

         По наказанието:

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗНССПЕЕН 112, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че  И.Б.А. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителката, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минимален размер.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отави без уважение, а издаденото НП – да се потвърди като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12 / 22.06.2018г. на Началник РУ –МВР-Монтана към ОД на МВР Монтана, с което на И.Б.А. xxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00лв. на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: