Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 365 18.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.06. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА СТОИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1215
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
208/01.04.2019 г., постановено по гр. д. №3052/2018 г. по описа на Районен съд
– К., с което “Е.” ЕАД е осъдено да заплати на А.И.М. сумата 433, 55 лв.,
представляваща начислена по фактура №********** от 25.10.2018 г. за електромер
№ ********* за периода 13.12.2016 г. – 13.03.2017 г. ел. енергия за обект в гр. К., ул.“*** с
клиентски номер № *** и ИТН ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.11.2018 г. и до изплащането и както и 410 лв., представляващи
разноски по делото.
Въззивникът
„Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за
неправилност и необоснованост. Направено е искане да се отмени обжалваното
решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан иска, предявен от А.И.М.. Претендират се разноските, сторени по делото пред двете
инстанции. В случай на прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, въззивникът прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото
да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законния
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.И.М., подаден чрез
пълномощника му адв. М.Д., в който е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията си, изложени срещу подадената въззивна жалба. Моли да
се потвърди постановеното решение на РС-К., като правилно и законосъобразно. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд
– гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск за връщане на платена без основание парична сума с правно
основание с чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Видно от представения Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№351557/13.03.2017 г. електромер с фабричен
№ **********/2016 г. , който е отчитал
доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се в гр. К., ул. „***до
датата на проверката - 13.03.2017 г., е бил демонтиран
и предаден за изпращане за метрологична експертиза от служители на
ответника.
Видно от съставеното от
ответника и адресирано до ищеца писмо №6548354-1/25.10.2018 г., вследствие на
направените от БИМ констатации за неточно измерване на ползваната от ищеца ел.
енергия, на същия за минал период е
коригирана сметката за ел.енергия, като е начислена допълнително сумата 433.55
лв. за описания в писмото период от време.
Видно от представената
разписка № 04000818793655/20.11.2018 г., на 20.11.2018 г. А.И.М. е заплатил по
издадена от „Е.“ ЕАД фактура №
**********/25.10.2018 г. сумата 433,55 лв. за начислена му допълнително
електрическа енергия от 2998 кВт/ч за периода 13.12.2016 г. до 13.03.2017 г.
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер № *********.
Видно от заключението на
БИМ и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, електромер
еднофазен, двутарифен, статичен с фабричен № **********/2016 г. е манипулиран,
като експертът подробно е описал техническата манипулация върху електромера,
довела до изменение на техническите и метрологичните характеристики на
електромера. Вследствие на това, преминаващата през него ел.енергия се измерва
с отклонение, електромерът отчита по - малко от реално използваната
електрическа енергия.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията
на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на
чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98
от 12.11.2013 г.
На съда е служебно известно, че към момента на извършване на проверката
на 13.03.2017 г., с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на
ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51
от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 13.03.2017 г., което е след отмяната на
гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От изложеното следва, че към момента на
проверката липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която
да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го състави,
изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от
фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и
допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и
приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни
норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към датата на
проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с
чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от
ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може
да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ.
реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 13.03.2017 г. не
са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него.
Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по
ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в
закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този
извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на
монополистите.
С оглед действието занапред на решението на Петчленния
състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от ЗЕ, до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от
корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката,
е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 13.03.2017 г. правото
на „Е.” ЕАД да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката
извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. С оглед на гореизложеното,
следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото
на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД е основателен.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
Процесуалният представител
на “Е.” ЕАД е направил възражения за
прекомерност на заплатеното от А.И.М. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай, видно от представените доказателства,
адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо, размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия
случай въззиваемият А.И.М. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва
да заплати на А.И.М. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/01.04.2019 г., постановено по гр. д. №
3052/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** да заплати на А.И.М. с
ЕГН *********** с адрес ***, действащ чрез адвокат М.Д. от АК-Ст.Загора, със
съдебен адрес *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка *** ***; BIC *** “А.”
АД БЦ К..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.