Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 22.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, в публичното заседание на 20 юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при участието на секретаря В. К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело N 167 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./25.01.2019 г.,
на Началник сектор към ОДМВР- П., сектор „П. п.“, упълномощен с ./14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя М.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП–
„глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 12 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата
процесуална представителка- адв.С. И. от АК- П. обстоятелства
и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Началник сектор към ОДМВР-
П., сектор „П. п.“, редовно призован не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт бл. № ./03.10.2018 г.
за установяване на административно нарушение на З.А.- „мл.а.“, в КПД ГПА
ОДМВР- П.. Според констатациите в същия, на 03.10.2018 г. в 12:20 часа в община
Р., жалбоподателят М.С. управлявал товарен
автомобил – Ф. Т. .с рег.. № РК.ВА, собственост на „С. т.“, по път ., с посока
към с.Д. на пътен възел Д., като при извършената проверка с техническо средство
А. Д. .с номер АRВВ ., се установило, че водачът управлява автомобила под
въздействието на алкохол, при количество в издишания въздух 1.40 промила.
Бил издаден талон за медицинско изследване номер .
за ФЦСМ Р..
В качеството на свидетели е разпитан
свидетелят по акта И.И., на длъжност младши
автоконтрольор сектор „ПП“ към ОДМВР-П.. Същият си спомня, че жалбоподателят
бил спрян за полицейска проверка. Лъхнал на алкохол и служителите го попитали дали
е пил. Той заявил, че не е пил. При изпробването с техническо средство се отчели
1,20 и нещо промила. По- късно жалбоподателят заявил, че е изпил една бира, а
след това стигнал до литър ракия, защото се скарал с приятелката си. Актът бил
съставен за употребата на алкохол. Свидетелят не си спомня дали жалбоподателят е
имал друго нарушение. Чрез справка с преносимата станция за установяване на
самоличност, за данни била установена самоличността му. Актът бил съставен на
място, касаело се за управление на „бусче“ на
разклона за „Б. м.“, пътен възел Д.. Талон му бил издаден. Относно кръвната
проба не си спомня дали е била дадена, както и това как била установена
самоличността. По принцип и при представяне на СУМПС, и когато няма такова, се
прави справка с таблета. Там се проверява също дали
се издирва, дали има неплатени глоби, има снимка на водача, по негови данни
излиза и ЕГН. Резултатът от теста бил над 1,2 промила и лицето било задържано.
Актът бил подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без възражения от
последния.
С оглед на
така установеното наказващият орган- Началник сектор към ОДМВР- П., сектор „П.п.“, упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи издал обжалваното наказателно постановление № ./25.01.2019
г., с което на жалбоподателя М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени
административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което съдът следва да се произнесе по същество. Същата е основателна по
следните съображения:
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля Р. С., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно
разпоредбата на чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Текстът
въвежда забрана за водача
на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. Същият текст е посочен и в обжалваното наказателно
постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
В преценката си дали да се издаде НП
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на
акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.
189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № ./1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
За да се произнесе по законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или наказателното постановление не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и
именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т.е. дали има
извършено административно нарушение.
Именно административно наказващият орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в
акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не
бъде доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено
като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва
когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е
задължен да посочи точното описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Тези изисквания са изрично визирани с оглед изясняване
на фактическата обстановка, установяване на правилната правна квалификация на
деянието, както и с оглед пълната реализация на правото на защита на лицето
посочено като нарушител. В настоящия казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е отбелязано, че
жалбоподателят управлява въпросното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
1.40 промила. В диспозитива на наказателното постановление е отбелязана друга
стойност- 1.14 на хиляда, като се твърди, че нарушението е установено от
изготвената съдебно- химическа експертиза. По делото не е представена такава,
като същевременно върху талона за медицинско изследване, върху който е
отбелязана стойност от 1.40 на хиляда, жалбоподателят е вписал собственоръчно:
„Не приемам“. В описанието на нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление не е отбелязано да е изготвяна съдебно- химическа
експертиза, като това е отразено единствено в диспозитива на същото. Посочването
на точно установената концентрация на алкохол в кръвта е основен признак от нарушението
и е абсолютно необходим задължителен реквизит на наказателното постановление. Това
е така най- вече с оглед правилната квалификация на нарушението. Същото е квалифицирано
по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително– за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. За да бъде
индивидуализирано нарушението следва установеното количество алкохол да попада
в тези граници, като не съществуват никакви съмнения относно същото. Ето защо издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./25.01.2019 г., на Началник
сектор към ОДМВР- П., сектор „П. п.“, упълномощен с ./14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за
срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
Районен съдия: