Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18578 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът С.С.А. твърди, че на 16.08.2018 г. в гр. Варна, при
управление на личния си автомобил марка „Д.Л.“, с peг.
№ В 2415 ВМ, претърпял ПТП с лек автомобил марка „Ф.Б.“, с peг.
№ В 5255 КР, управляван от Д.Х.. Посочва, че се движел по ул. „Г.Г.П.“ в посока бул. „Х.С.“. На кръстовището с ул. „Н.К.“,
движещият се по ул. „Н.К.“ в посока ул. „Подвис“ л.а. марка „Ф.Б.“, с peг. № В 5255 КР, не го пропуснал при наличие на пътен знак
Б-2, с което станал причина за настъпване на ПТП. След произшествието другият
водач напуснал мястото на ПТП, поради което били уведомени контролните органи.
След известно време полицейските служители установили водача и го довели на
местопроизшествието. Бил съставен Протокол за ПТП № 1665464, в който като
виновен водач бил посочен Д.Х.. Отразено било, че причина за ПТП е
обстоятелството, че последният при наличие на пътен знак Б-2 не е спрял. При
извършена проверка станало ясно, че към датата на ПТП за автомобила на виновния
водач към датата на ПТП няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. След ПТП ищецът посочва, че посетил
„ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, като бил извършен оглед и бил съставен опис, в който били
описани следните увредени части: предна броня, основа предна броня, преден
капак, калник преден десен, калник преден ляв, предна решетка, фар десен, фар
ляв, рамка радиатор, радиатор воден, рог преден десен
и рог преден ляв. Заявява, че през месец ноември получил от ответника
уведомление, с което му отказва изплащане на застрахователно обезщетение. След
извършване на проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване и
пускане на автомобила в движение, е в размер на 2 349.22 лв.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 лева,
частичен иск от общо 2349.22 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, основа предна
броня, преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, предна решетка,
фар десен, фар ляв, рамка радиатор, радиатор воден,
рог преден десен и рог преден ляв, причинени на лек автомобил марка „Д.Л.“, с peг. № В 2415 ВМ, собственост на ищеца, в резултат на ПТП,
причинено 16.08.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Г.Г.П.“ и ул. „Н.К.“, по вина на водача на лек автомобил
марка „Ф.Б.“, с peг. № В 5255 КР, което МПС към
датата на произшествието няма валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.12.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане
на извършените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявения иск, като същият от частичен за сумата от 100 лева от общо 2349.22
лева е окончателно предявен за сума в размер на 3049.01 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК Г. фонд е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер. Поддържа, че не са налице основания за
ангажиране на неговата отговорност. Твърди, че липсват доказателства за виновно
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Ф.Б.“ – Д.С.Х..
Такива счита, че не са налице и по отношение механизма, обстоятелствата и
причините за настъпване на процесното ПТП. Оспорва пълния размер на иска като
изчислен по неясен метод. Навежда доводи, че размерът на обезщетението следва
да се определи съгласно приложения № 1-6 към чл. 15, ал. 4 от Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства. Посочва, че ищецът не е
представил доказателства за заплащане на исковата сума като стойност на
извършен ремонт по автомобила му.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
По делото е
конституирано трето лице помагач на страната на ответника Г. фонд – Д.С.Х..
Последният, редовно призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, не изразява
становище по предявения иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е претърпял вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водач, за чието МПС
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От представеното с исковата молба свидетелство за регистрация, част I, се установява, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил марка „Д.Л.“, с peг.
№ В 2415 ВМ.
Видно от приложения
на л. 5 от делото протокол за ПТП № 1665464 от 16.08.2019 г. на посочената дата
в гр. Варна е настъпило ПТП между лекия автомобил на ищеца и лек автомобил
марка „Ф.Б.“, с peг. № В 5255 КР, управляван от Д. Сегеев Х.. Отразено е, че ПТП е причинено след като водачът
на лекия автомобил „Ф.Б.“ не е спрял на пътен знак Б-2, вследствие на което
блъснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Д.Л.“ и напуснал мястото
на произшествието. Описани са и материалните щети по всяко от превозните
средства – съответно деформация на странична лява част на лекия автомобил „Ф.Б.“
и деформация на предна част на лекия автомобил „Д.Л.“. Доколкото протоколът
представлява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на неговите функции, той се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него обстоятелства досежно механизма на ПТП.
Заключението
на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като подробно и обосновано, също потвърждава, че ПТП е настъпило при описания в
исковата молба механизъм, както следва: при навлизане в кръстовището на ул.
„Ген. Г. П.“ и ул. „Н.К.“ водачът на лек автомобил „Ф.Б.“, рег. № В 5255 КР при
знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуска лек
автомобил „Д.Л.“, рег. № В 2415 ВМ, вследствие на което настъпва удар.
От така
обсъдените доказателства по безспорен начин се установява, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ф.Б.“ – Д.С.Х.. С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че към 16.08.2018
г. за автомобила на виновния водач не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Към
доказателствата по делото е приобщен опис на претенция, изготвен от
представител на Г. фонд в деня на ПТП, в който подробно са описани уврежданията
по процесния автомобил, както следва: облицовка предна броня, основа предна
броня, преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, предна решетка,
фар десен, фар ляв, рамка радиатор, радиатор воден,
рог преден десен и рог преден ляв. Същите щети са възприети и от вещото лице
въз основа на изготвения по щетата снимков материал. Изрично в заключението е
посочено, че уврежданията е възможно да са причинени от процесното ПТП.
Предвид така изложените
съображения безспорно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за уврежданията, настъпили вследствие на процесното ПТП.
Спорен между страните е начинът,
по който следва да бъде определен размерът на дължимото от ответника плащане.
Съгласно
чл. 558, ал. 1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие. За начина на определяне и изплащане на обезщетенията ал. 2
препраща към реда, предвиден относно задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл и при определяне на дължимото от Гаранционния фонд
обезщетение следва да се съобрази действителната стойност на причинената вреда
/арг. от чл. 499, ал. 2 КЗ/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество /стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се закупи друго със същото качество/,
а при частична увреда – с неговата възстановителна
стойност /цената за възстановяване на имуществото от същия вид/.
Действително
изр. второ на чл. 499, ал. 2 КЗ препраща към методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с наредбата по чл. 504, като по силата на изричната разпоредба на § 3,
ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г., към процесния казус е
приложима приетата при действието на отменения Кодекс на застраховането
методика, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8
март 2006 г. за задължителното застраховане.
Чл. 4 от методиката обаче изрично предвижда, че тя се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за
случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Предвид
изложеното тя не би могла да дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса на застраховането и да ограничи отговорността на
застрахователя или Гаранционния фонд. Методиката служи единствено като долна
граница при определяне на обезщетението. В
случаите на съдебно предявена претенция релевантна е действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като съдът не е
обвързан с размера, изчислен съобразно предвидените в методиката критерии.
В този смисъл са мотивите на Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009
г. на ВКС, ТК, І т.о.
Предвид
така изложените съображения съдът намира, че при определяне размера на
дължимото обезщетение следва да вземе предвид определената от вещото лице
стойност на щетите и на необходимия труд за възстановяване на автомобила,
определени по средни пазарни цени към датата на увреждането, които възлизат
общо на 3049.01 лева. Доколкото искът е предявен за същата сума, той следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ищеца на последния
следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство разноски в
размер на 121.96 лв. /колкото е размерът на дължимата държавна такса/, 100 лв.
/депозит за САТЕ/ и 533 лв. с ДДС /адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. фонд, ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 3049.01 лева /три хиляди четиридесет и
девет лева и една стотинка/ представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, основа предна
броня, преден капак, калник преден десен, калник преден ляв, предна решетка,
фар десен, фар ляв, рамка радиатор, радиатор воден,
рог преден десен и рог преден ляв, причинени на лек автомобил марка „Д.Л.“, с peг. № В 2415 ВМ, собственост на ищеца, в резултат на ПТП,
причинено 16.08.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Г.Г.П.“ и ул. „Н.К.“, по вина на водача на лек автомобил
марка „Ф.Б.“, с peг. № В 5255 КР, което МПС към
датата на произшествието няма валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.12.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Г. фонд, ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 754.96 лева /седемстотин петдесет и четири
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Г.
фонд – Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: