№ 187183
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20241110147333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от „****
Съдът, след като обсъди подаденото заявление, доказателствата по делото и като
взе предвид императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист след проверка на представения от заявителя документ по
чл. 417 ГПК от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай към заявлението е
приложен документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед от 26.04.2023 г., издаден от ***
и авалиран от Ц. Г. И. в полза на ***. В качеството му на документ по чл. 417 ГПК записът
на заповед е годен да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения за
заплащане на парични суми по отношение на неговия издател. Преценката на съда в
производството по чл. 417 ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя
документ. Само по изключение при наличие на предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК тази
преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за
доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
В случая заявителят твърди, че като застраховател на *** по силата на
застрахователен договор № *********/01.10.2022 г. е предоставил кредитно покритие и
услуги по отношение на продажбите, които застрахованият извършва във връзка със
застрахованата търговска дейност. Именно с оглед неизпълнението по договор за продажба
на горива от страна на длъжника ***, обезпечено с издадения запис на заповед, заявителят е
заплатил застрахователно обезщетение в полза на *** в размер на 23 967,83 лв., по силата на
застрахователния договор, с което се е суброгирал в правата на застрахованото лице.
Съдът намира, че въпреки изложените твърдения за суброгиране в правата на ***
заявителят не може да се ползва от издадения запис на заповед, от който не произтичат
пряко права за заявителя.
Съгласно т. 4 г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора също няма
пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на
посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството
същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК (например
нотариално заверен договор за цесия), тъй като идеята на законодателя е посредством тези
1
документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите
по правоотношението (само по изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК предвижда
различно доказване на изискуемостта). В такъв случай този документ е основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо
представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател.
Прието е също, че е възможно документът по чл. 417 ГПК да установява и
правоприемството (например джирото при менителничния ефект) и тогава същият е
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в полза на правоприемника.
Видно от представения запис на заповед от 26.04.2023 г., представен в оригинал,
същият е издаден в полза на ***, като липсва отбелязване вземанията по ценната книга да са
прехвърлени в полза на заявителя, т. е. фактът на правоприемството не се установява от
самия документ. Следователно, представеният съобразно изискванията на чл. 417 ГПК
документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя спрямо
длъжниците, респективно, че същият е встъпил в правата на дружеството – поемател на
записа на заповед. Представеното суброгационно писмо, с което *** е потвърдило
извършеното от заявителя плащане, не попада сред актовете по чл. 417, т. 1 - 10 ГПК.
Следователно наличието на суброгационно вземане не е установено с документ по чл. 417
ГПК, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № **** г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, подадено от „**** срещу ***, ЕИК **** и Ц. Г. И., ЕГН
**********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2