Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1460 17.04.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16358 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. К., е предявил против Л.Й.А., ЕГН ********** ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 11014/ 2018 г.
на ПдРС, 4 гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК суми за начислена електрическа енергия, както следва: главница в размер
на 4175,22 лв. , представляваща стойност на фактура за допълнително
начислена електрическа енергия за периода от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г.,
както и сумата от 182,09 лева – обезщетение за забава за периода
от 27.01.2018 г. до 02.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03,07,2018 г., до пълното й
изплащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Ответникът бил
потребител на ел. енергия. Обектът на ответника, находящ се в град П., цех за
консерви, се индивидуализирал с измервателна точка номер ****, а за него бил
открит клиентски номер ***. За доставяната до обекта ел. енергия ответникът бил
задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването в
съответните срокове, като поради забава, дължал и лихва. Потребителят имал
задължението да заплаща задълженията си свързани със снабдяването с
електрическа енергия, както и предоставените мрежови услуги, а именно за достъп
до електропреносната мрежа, пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги. Твърди се, че на 29.03.2016 г. била извършена проверка на
електромера в имота на ответника. Проверката била извършена в присъствието Л.Й.А..
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № ***, като
електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ ГД МИУ, с което били изпълнение изискванията на
чл. 37 и чл. 63 от Общите условия на ЕВН ЕР. Служителите на ЕВН ЕР констатирали
несъответствие с нормираните метрологични и технически характеристики за
точност, вследствие осъществен достъп до вътрешността на електромерите.
Излагат се съображения, че размерът на
вземането бил определен съобразно регламентацията в ПИКЕЕ. Допълнително
дължимата сума от клиента е в размер на 4175,22 лева с ДДС, която представлява
стойността на неизмерените, но консумирани 32249 kw/h ел. енергия, равняващи се
на потреблението на ищеца, за период от 03.01.2016 г. до 29.03.2016 г. От своя
страна, ЕВН ЕС като краен снабдител на ищеца е издало фактура №
**********/16.01.2017 г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на ел. енергия и с писмо с изх. №
4626424/16.01.2018 г. е уведомило клиента на посочения от него адрес за
кореспонденция за извършеното допълнително начисление. Периодът от време, за
който била извършена корекцията е 86 дни и не превишавал максимално предвидения
в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Поради забава в плащането на процесната фактура,
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 182,09 лева за периода от
27.01.2018 г. до 02.07.2018 г.
Предвид неизпълнение на задълженията
на ответника да плати търсените суми, ищецът подал против него заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното частно гр. дело №
11014/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в била издадена заповед по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в
срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове,
както по основание, така и по размер. Заявява, че не дължи претендираната от него сума в размер на
4175,22 лв., тъй като не са налице условията за едностранна корекция на
сметката му като потребител. Оспорва верността на констатациите изложени в КП
за техническа проверка на СТИ № ****/29.03.2016 г. Оспорва се техническата
изправност на уреда-еталон марка „EMSYST №0821202“, с който било извършено замерване на процесния
електромер. На следващо място оспорва се обстоятелството и, че върху СТИ е била
извършена нерегламентирана намеса и манипулация, водеща до промяна на
метрологичните му характеристики. Според чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ било собственост
на ищцовото дружество и същото имало задължение да го поддържа в изправност.
Твърди се, че при извършената проверка били нарушени разпоредбите на чл. 47,
ал. 4 от ПИКЕЕ, чл. 34, ал. 3, чл. 63, от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28, ал. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС. Сочи се, че електромерът не бил предаден за експертиза в БИМ в законоустановения едноседмичен срок от
датата на демонтажа. Коригирането на сметка само въз основа на евентуално
констатирани проблеми при принадлежащите на доставчика СТИ, без доказано
виновно поведение на потребителя, било недопустимо, тъй като нарушавало
принципите на равнопоставеност на страните и установения такъв в чл. 82 ЗЗД за
виновен характер при договорна отговорност. Посочва, че ВАС е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48-51
ПИКЕЕ. Твърди и, че ищецът не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови актуални Общи условия, които да отговарят на редакцията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти гр. състав, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 11014/ 2018 г. на ПдРС, се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за следните суми за начислена електрическа енергия, както
следва: главница в размер на 4175,22 лв. , представляваща
стойност на фактура за допълнително начислена електрическа енергия за периода
от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г., както и сумата от 182,09 лева
– обезщетение за забава за периода от 27.01.2018 г. до 02.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03,07,2018 г.,
до пълното й изплащане, както и сумата от 137,15 лв., представляваща разноски
по заповедното производство. Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От приетия по делото
констативен протокол № **** се
установява, че на 29.03.2016 г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на ответника, са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № ***,
който е измервал с грешка по-голяма от допустимата. В тази връзка
електромерът е бил демонтиран и предаден за експертиза. От констативен протокол
№ ***/29,09,2017 г. издаден от БИМ
Главна Дирекция „мерки и измервателни уреди”, регионален отдел –Пловдив се
установява, че на електромера не
съответства на метрологичните и технически изисквания. В измервателните вериги
и на трите фази са монтирани допълнителни съпротивления, всяко със стойност 200
Ώ. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия. Затова се наложило извършване от страна на
ответника на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал
период от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г., като била издадена фактура №
**********/ 16.01.2018 г. за допълнително начислена енергия за посочения по-горе
период в размер на 32249 kWh.
От заключението на СТЕ, което
настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че въпросният електромер е манипулиран, в резултат на
което неточно измерва потребяваната енергия – 68,33%. Коригирането на сметката
за електроенергия на ищеца е извършено съобразно изискванията. Правилно е
приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия
по чл. 48, ал. 1, т. 2 буква „А” от ПИКЕЕ. Остойностяване на неизмереното
количество ел. енергия е извършено съобразно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предмет на предявения положителен
установителен иск е дължимостта на претендираните от ищеца вземане за главница
в размер на 4175,22 лв. представляваща стойност на фактура за
корекция за периода от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г., доставени в обект на
потребление, находящ се в от гр. П., цех за консерви, както и сумата от 182,09 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 27,01,2018 г. до 02,07,2018 г. В
производството по така предявения иск, в съответствие с общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си,
т. е. фактите, от които то произтича, а ответникът - възраженията си срещу
съществуването, респ. - изискуемостта на вземането. Доколкото претенция на
ищеца се основава на твърдение за възникнало в негова полза потестативно право
за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена ел. енергия от
ответника, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респ. - възникнали
ли са предпоставките за неговото упражняване.
По делото не се спори, че ответникът е
клиент на ищеца и негов абонат на услуги по пренос на ел. енергия. Съдът
приема, че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес. Като потребител ответникът се намира в договорни отношения с
ищцовото дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1,
т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице, което осъществява снабдяването с
електрическа енергия. Отношенията между страните се уреждат от действащия към
момента на извършване на проверката нормативни актове. Също така няма спор и по
това, че процесната сума е била начислена като корекция на сметка и е формирана
за минал период от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г.
В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са
били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за
електроенергия, чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната
по съответната методика.
Извършената
едностранна корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал.
2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г.
Съгласно
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ законът възлага на
ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен
подзаконов нормативен акт, а именно - Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното
съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При така очертаната уредба
следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на
продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период.
В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за
уведомяване на клиента при извършване на такава корекция, както и задължението
да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието и на
двете предвидени в закона предпоставки - изменение на съдържанието на ОУ и
одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта
от едновременната наличност на посочените две предпоставки е налице
произнасяне на ВКС - решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
С
решение № 2315 от 21,02,2018 г., постановено по адм. дело 3879/2017 г. по описа
на ВАС, влязло в законна сила на 08,11,2018 г., Върховният административен съд
е отменил разпоредбите на чл. 48, 49, 50
и 51 ПИКЕЕ. Съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт,
какъвто представлява безспорно ПИКЕЕ, действа ex nunc, занапред – арг. чл.195, ал.1 АПК. Ето защо тази отмяна няма да засегне разглеждания казус, тъй като
правоотношенията между страните са възникнали преди постановяването на решение
№ 13691 от 08,11,2018 г., постановено по адм. дело 4785/2018 г. по описа на
ВАС, с което съдът е оставил в сила решение № 2315 от 21,02,2018 г., постановено
по адм. дело 3879/2017 г. по описа на ВАС.
Ако второто условие е реализирано след
влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., то не се установява да е реализирано
първото условие. В Общите условия на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от
10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от
10.05.2008 г. няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на
клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. След като
ищецът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че
не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона
процедура не е завършена, а правото на ищеца да коригира сметките на клиентите
си не се е породило.
Ето защо така предявеният
установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, както в частта за главницата в размер на 4175,22 лв. и в частта за лихва за забава в размер на
182,09 лв.
По отношение на
разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като
такива се и претендират и са налице доказателства, че са действително
направени. Същите възлизат на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
650 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск,
с който се иска да се признае за установено, че Л.Й.А.,
ЕГН ********** ***, дължи следните суми: главница в размер на 4175,22
лв. , представляваща стойност на допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 03,01,2016 г. до 29,03,2016 г., както и сумата от
182,09 лева – обезщетение за забава за периода от 27.01.2018 г. до 02.07.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03,07,2018 г.,
до пълното й изплащане, които
суми са присъдени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр.
дело № 11014/ 2018 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, да заплати на Л.Й.А.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 650 лева
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ