№ 1498
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201095 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014587/30.12.2020
год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор
“Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год., с
което на Г. Д. Г., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 oт
ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени
процесното НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се
разноските по делото.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
1
потвърждаване на НП. Прави искане за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на
жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 08.12.2020 г. около 03:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ Г. Д.
Г. управлявал лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № ** **** **,
собственост на Д. Г., когато на същата улица срещу № 64 бил спрян за
проверка от служители на ОДМВР-Пловдив. В хода на последната у
контролните органи възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол,
което ги накарало да го подложат на проверка, за което жалбоподателят бил
откаран до 01 РУ на МВР – Пловдив, където в 03:20 часа св. Ат. Ив. В. – мл.
автоконтрольор към ОДМВР-Пловдив предложил на Г. Д. Г. да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с № ARNA-0182 за
наличие на алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух, но
жалбоподателят отказал. В хода на проверката полицаите установили и че
няколко часа по-рано жалбоподателят отново е бил спрян за проверка, при
която му било отнетно СУМПС по реда на чл.171, т.1 ЗДвП с АУАН
GA/315744, съставен поради друг отказ да бъде тества за употреба на алкохол
или наркотични вещества. На Г.Г. бил издаден и талон за медицинско
изследване с № 089068/08.12.2020г. като му било указано, че следва да се яви
в УМБАЛ „Свети Георги“ - гр. Пловдив до 45 мин., за да предостави кръвна
проба за изследване. Жалбоподателят обаче не дал и проба за изследване.
Поради изложеното свидетелят Ат. Ив. В. съставил на жалбоподателя АУАН
с № 315621/08.12.2020 г., за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Нарушителя подписал акта без възражения, като
такива били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган. Въз основа на
2
посочения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител Ат. Ив. В. и на свидетеля – очевидец П. Р. Абр.. Показанията
на същите са обективни, последователни, като не са налице вътрешни
противоречия и съответстват на събрания по делото доказателствен материал,
поради което следва да бъдат кредитирани. Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установи и от приобщените по делото писмени
доказателства: талон за изследване № 089068/08.12.2020г, АУАН с №
315621/08.12.2020 г, АУАН GA/315744, справка за нарушител/водач, Заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП всеки водач може да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се
съгласи на първата проверка и същата отчете наличие на алкохол в издишания
въздух, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е
да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените
изследвания, а именно да бъде тестван с техническото средство или да се яви
и даде кръвна проба, в противен случай същият следва да бъде санкциониран
именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В дадения случай Г. Д. Г. е отказал пробата с дрегера, но в установения от
нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в
специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за
алкохол, ето защо законосъобразно същият е бил наказан за това, че е отказал
да бъде тестван за употребата на алкохол. Единствено от волята и желанието
на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да
докаже, че действително не е употребил aлкохол. Предвид горното съдът
намира за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е
нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата
отговорност. В случая се установява с категоричност от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител В., от тези на св.
3
А., както и от талон за медицинско изследване с № 089068/08.12.2020г, че
жалбоподателят Г. умишлено е отказал да даде проба с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7410 с № ARNA-0182 и не е дал кръв за изследване. Следва
да се подчертае, че не се ангажираха доказателства за противното, а следва да
бъде отново посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2
ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на
нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички
доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят
на обективната действителност. Доказателства в тази насока от
жалбоподателя не са ангажирани.
На следващо място не са основателни възраженията, че Г. Д. Г. е нямал
възможност да пристигне навреме в лечебното заведение, за да даде кръвна
проба. Видно е от последващите му действия, а именно от талон за
изследване с 089068/08.12.2020г., че е бил насочен да даде кръвна проба като
той не само е подписал посочения талон и е бил наясно със съдържанието му,
но и са му били предоставени 45 минути за да стигне до болницата. Ето защо
неявяването на жалбоподателя е в негова тежест. Било му е дадено
достатъчно време за явяване в болничното заведение, тъй като мястото
където е била извършена проверката се доказа, че е било в същото населено
място, където е трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки това му е
бил даден максимално предвиденото в закона време да се яви, с което по
правило е била гарантирана възможността му да се яви на време. Не бяха
представени някакви доказателства за обективна невъзможност на
жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна
проба. Същевременно от приложения по делото и напълно четлив АУАН се
установява, че последният също е бил подписан от Г.Г., от което следва
извода, че жалбоподателят се запознал и с неговото съдържание.
Следователно много добре е разбрал за какво е бил санкциониран и какви
възможности е имал пред себе си като по никакъв начин не са били нарушени
негови права, защото е получил в крайна сметка и екземпляри от
горепосочените документи. Така в пълна мяра настоящата инстанция счита,
че е било гарантирано правото му да се защити по фактите сочещи на
административно нарушение.
По отношение на оплакванията за неяснота на описаната фактическа
4
обстановка, а именно къде е обективиран отказът - на пътя или в сградата на
районното управление същите според съда са неоснователни. Самото
нарушение е такова, че за съставомерността му се изисква нарушителят да е
установен да управлява МПС, след което да е отказал да бъде проверен с
техническо средство или чрез медицинско изследване. В случая очевидна е
била волята на административнонаказващия орган, като от НП става ясно, че
жалбоподателят е бил спрян около 03:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Братя
Бъкстон“ срещу № 64, а в 03:20 часа в сградата на 01 РУ при ОДМВР-
Пловдив е отказал пробата, като в 03:40 часа му е бил издаден талона за
изследване, за което от този момент са му били дадени 45 минути да се яви в
УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, което се потвърждава и от разпита на
актосъставителя.
Що се отнася до изложените възражения във връзка с цитираната инструкция,
то те са абсолютно неотносими, тъй като касаят проверка на превозното
средство, а не на водача му.
Съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя, че в случая е допуснато процесуално
нарушение изразяващо се в издадени два АУАН-а, респ. на две НП за едно и
също деяние и нарушение. Съдът намира така направеното възражение за
неоснователно, доколкото в случая няма нарушение на принципа "non bis in
idem", регламентиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. В този смисъл в
двете административнонаказателни производства, започнали със съставяне на
двата АУАН на 08.12.2020 г., е повдигнато "административно обвинение" на
жалбоподателя Г. за коренно различна деятелност. Така с АУАН GA 315744 е
вменена на жалбоподателя деятелност, касаеща управлението на МПС в гр.
Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ и отказ от проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, която деятелност обаче е била
извършена в 01:15 часа, а процесният АУАН е издаден, тъй като въпреки
предходното си противоправно деяние той отново, но в съвсем различен час,
а именно в 03:20 часа, е отказал да бъде изпробван за алкохол, като отново е
привел в движение лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № ** **** **, но
след като вече е бил лишен от правоуправление по административен ред.
Очевидно се касае за две отделни и различни общественоопасни деяния на
жалбоподателя, които макар и идентични, касаят осъществени деяния по
различно време. Съобразявайки разпоредбата на чл. 18 ЗАНН жалбоподателят
5
следва да понесе административнонаказателна отговорност за всяко едно от
извършените нарушения. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
не е допуснато нарушение на принципа "non bis in idem" при съставяне на
двете обжалвани НП.
Неоснователно се явява наведеното възражение и че за това нарушение не
било ясно посочено място на извършването на същото. В конкретния случай е
посочено, че то е извършено в гр. Пловдив, като е без значение е точният
номер на ул. „Братя Бъкстон“. При определен тип нарушения, като например
спирането на определен пътен знак или неспазването на същия това би било
от значение, но в конкретния случай е посочено, като правилно ул. „Братя
Бъкстон“. Освен това както в акта, така и в постановлението е посочен един и
същ номер, а именно срещу № 64, а важното е между тези два акта да няма
разминаване.
В чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Ето
защо и наложените административни наказания на жалбоподателя, а именно
глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 години и отнемането на 12 точки са били правилно определени.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин и вмененото на Г. Д. Г.
административно нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 08.12.2020
г., около 03:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон“ срещу № 64 е
управлявал процесния лек автомобил след като свидетелството му за
управление е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, т.е. след прилагането
6
на мярка на административна принуда. От субективна страна нарушението е
извършено при пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че книжката
му е била иззета при констатирано нарушение малко преди процесното, а
именно на 08.12.2020 г. около 01:15 часа и то за отказ да бъде тестван за
алкохол, но въпреки това, той съзнателно не е съобразил поведението си с
установения в закона ред и е решил отновно да управлява моторно превозно
средство. По същество това нарушение не се оспорва от жалбоподателя.
Административното нарушение е подведено правилно и от актосъставителят
в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към съответната
уреждащата го правна норма. Според разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП
„За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено”. В случая към 08.12.2020 г.
жалбоподателят Г. е бил правоспособен водач на МПС, доколкото изначално
е придобил правоспособността си чрез полагане на изпит /според справката за
нарушител/водач – и му е било издадено свидетелство за управление на МПС
/издадено на 18.03.2019 г./, но към обсъждания процесен момент това
свидетелство за управление на МПС не се е притежавало от лицето
нарушител – било е временно отнето по предвиден за това административен
ред съгласно чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП, видно от справка нарушител/водач –
със ЗППАМ № 20-1030-003356/08.12.2020 г., издадена за допуснатото с
АУАН GA/315744/08.12.2020г. нарушение, като с посочената заповед
СУМПС е било отнето незабавно, с което жалбоподателят фактически е бил
лишен от възможността да упражнява правото си да управлява МПС, но
въпреки това той е управлявал на процесната дата и място лек автомобил
„Нисан Примера” с рег. № ** **** **, с което е нарушил разпоредбата на
чл.150А, ал.1 ЗДвП. В закона изрично е залегнало разбирането, че актът за
налагането на административната принуда в тесен смисъл на думата и то по
пътя на пряката акция - директно по преценка на контролиращите
административни органи в зависимост от ситуацията, но все пак с
7
предвидената в закона легитимна цел, има незабавно действие. Предвидено е
индивидуалният административен акт за отнемането да се обжалва, но по
силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на вече
приложената мярка на административна принуда. Това е така, защото в
противен случай нито една принудителна административна мярка обективно
не би могла да изпълни превантивната си или преустановителната си функция
- в случая спрямо едно констатирано нарушение на правилата за безопасност
на движението по пътищата.
С оглед извършеното нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Г. на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е наложена глоба в минимален размер от 100
лв., който не може да бъде редуциран.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретните нарушения не биха могли
да бъдат квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните с нарушените материалноправни норми обществени отношения.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
014587/30.12.2020 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 год., с което на Г. Д. Г., с ЕГН ********** на основание
чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева и
8
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.3 oт ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9