МОТИВИ към ПРИСЪДА № 33 по НЧХД № 1130/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Производството по делото е образувано по тъжба на С.Х.Л.,
ЕГН ********** срещу А.И.А., ЕГН **********, като обвинението е за това, че на
29.07.2018 г. в с. Ш., Община Велико Търново е причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Тъжителят С.Х.Л. е повдигнал обвинение срещу А.И.А. и
за това, че на 29.07.2018 г. в с. Ш. публично казал на Л., в негово присъствие,
нещо унизително за честта и достойнството му, а именно думите „дрисльо”,
„педераст”, „джендър”, „глупак” и „глупав пожарникар” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане
предявените от С.Л. против подсъдимия А.А. граждански искове за сумата от
5 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на причинените му телесни увреждания от престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК и граждански иск за сумата от 3 000,00 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
дата 29.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и
направените по делото разноски.
На основание чл. 84 от НПК С.Х.Л. е конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
В съдебно заседание тъжителят и повереникът адв. М.Н.
от ВТАК, поддържат обвиненията и предявените граждански искове. Молят съда да
признае подсъдимия за виновен, като му бъдат наложени сериозни и справедливи
наказания и бъдат уважени гражданските искове.
Подсъдимият А.И.А. и защитникът му адв. В.К. от ВТАК,
оспорват обвиненията. Молят за постановяване на присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен по двете повдигнати обвинения, да бъде оправдан по
тях, като гражданските искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят С.Л. и подсъдимият А.А. ***,
като Л. живее със семейството си в двуетажна жилищна сграда, в съседната къща близнак
живее Й.Л.- дъщеря на А. и бивша съпруга на брата на тъжителя. В същия парцел,
в съседство с Й.Л.има построена и друга къща, в която живеят подсъдимият А. и
съпругата му – свидетелката Петя Атанасова.
Първоначално отношенията между
подсъдимия и тъжителя били много добри, но след развода на Й.Л.с брата на С.Л.
отношенията помежду им се обтегнали. Установи се и не е спорно между страните,
че между тях са налице почти ежедневни дрязги, непрекъснати проверки от
различни институции по повод взаимни сигнали и жалби, като изострянето на
отношенията им водят до нетърпимост дори и по повод на дребни, злободневни
проблеми. Такъв дребен на пръв поглед проблем е отлятата бетонова площадка от
тъжителя по цялата дължина на къщите близнаци, откъм страната на улицата, за
своя сметка и със собствен труд, където Л. паркирал автомобила си и понякога
бус. При това, подсъдимият А. започнал
да претендира Л. да не спира, паркира автомобила си на въпросната бетонова
площадка, твърдейки че МПС пречи да се
влиза в къщата близнак през техния вход и по тази причина започнал да слага
различни предмети на бетоновата площадка, за да възпрепятства спирането на
автомобила на С.Л..
Така, на
29.07.2018 г., прибирайки се от морска почивка, подсъдимият заварил поставени
пред входната врата на двора им крило от дървена врата и дървен палет, което в
контекста на отношенията им с тъжителя, разгневило А.. Установи се, че малко
след това подсъдимият отишъл до пейката пред къщата на свидетелите Г.М. и В.К.,
разположена на срещуположния ъгъл на кръстообразното кръстовище, като къщите на
страните и на свидетелите са едни срещу други по диагонал. Попитал неопределено
събралите се там на раздумка свидетели М., К., семейство З. и тъжителя С.Л.
дали знаят кой „джендър” е сложил тези плоскости пред дома му, на което
присъстващите отговорили, че не знаят и той се върнал пред дома си, премествайки
дървената врата и палета на бетоновата площадка, пред къщата на дъщеря си, зад
паркирания автомобил на С.Л.. Малко след това на място дошли и свидетелите М.и Е.,
като спрели автомобила на улицата пред къщата на З.. В това време тъжителят
отишъл до дома си, взел и преместил дървената плоскост от бетоновата площадка
пред дома на подсъдимия. Тогава между двамата станала разправия на висок тони
започнали да пренасят платното от бетоновата площадка до дома на А. и обратно.
Чувайки разправията свидетелите К., З. и М.се преместили от пейката, където
нямало добра видимост, към средата на кръстовището, а свидетелките М. и З. се
прибрали. При възникналия между страните скандал, А. започнал да отправя към
тъжителя обидни думи: „джендър”, „дрисльо”, чути от свидетелите М., К., Е..
Платното било заместено с дървен палет, който Л. и А. местели пред имота на
другия. Това продължило няколко минути, като наблюдаващите случващото се
свидетели З., М.и К. изчаквали преустановяването на разправията между А. и Л.,
като и М.и К. заявяват, че са щели да се намесят, ако се стигне до физическа
разправа между тях, ако се сбият. В един момент разправията между подсъдимия и
тъжителя преустановила, като Л. отишъл към средата на кръстовището, насочил се
към къщата на З., а А. продължил с репликите, че не трябва да спира автомобила
си на бетоновата площадка пред къщата близнак, наричайки го „глупав
пожарникар”. След това всички се разотишли по домовете си.
По делото са представени и приети като доказателства
съдебномедицинско удостоверение на д-р Гайдарски и изготвено от д-р Г.
заключение на съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че С.Л. е
получил телесни увреждания: разкъсно – контузна рана на долна устна с оток на
меките тъкани; кръвонасядания по гръдния кош; субективни оплаквания от болки в
гърдите при дишане и движение; охлузни рани по дясна подбедрица; кръвонасядане
по лява подбедрица, резултат от
действието на твърди тъпи предмети, като в областта на дясна подбедрица с косо
действие. Според експерта получената разкъсно – контузна рана по долна устна и
охлузните рани по дясна подбедрица са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на Л., а останалите кръвонасядания са му причинили
болки и страдания.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът установи
чрез събраните при предходно разглеждане на делото по НЧХД № 1428/2018 г. по
описа на ВТРС гласни доказателства, събраните
в хода на съдебното следствие по настоящото наказателно дело свидетелски
показания, обяснения на подсъдимия, ценени с останалия доказателствен материал
– съдебномедицинско удостоверение № 63/2018 г. на д-р Гайдарски, заключението
на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Г., както и
от извършения от съдебния състав в присъствието на страните оглед на мястото на
инцидента и от останалите събрани писмени доказателства и доказателствени
средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По отношение на обвинението за
причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намира
същото за недоказано, доколкото по делото не се доказа от обективна страна
основния факт и признак на престъплението, а именно изпълнителното деяние. Макар
да се установи, че при прегледа на тъжителя Л. на следващия ден са констатирани
телесни увреждания, относно увреждащото действие не се събраха преки
доказателства, а наличните косвени доказателства не дават възможност да се
направи категоричен и безспорен извод за деянието и неговия автор. В този
смисъл, съдът следва да посочи, че свидетелите Г.М., З. не са видели нищо от
инцидента, а останалите свидетелски показания, касаещи облеклото на Л.,
нараняванията по тялото му, видимостта от пейката към площадката, наложило
извършване на оглед на мястото, са твърде противоречиви. Така, според св. К. тъжителят
категорично е бил облечен с анцуг и маратонки и не е видял по него наранявания
нито по главата, нито по други части на тялото. Той заяви, че е видял хвърлянето
на палета, но не е видял този палет да удря С.Л.; че е видял А. да бута с ръце
по гърдите Л., но не да го блъска силно, за да залитне и да получи тези
наранявания, констатирани след това в медицинското удостоверение. Свидетелите М.и
Е. заявяват, че Л. е бил с къси гащи и чехли, като и двамата твърдят, че имал
наранявания по краката му от коленете надолу, като Е. заявява, че имало кръв,
но не помни дали по двата крака, или по единия, а М.– че имал охлузено, но
нямало кръв. Свидетелят З. заявява, че не е имало наранявания по никой от тях
двамата и никой от тях не се оплакал, че е получил наранявания. В крайна сметка
никой от свидетелите не е видял подсъдимият да удря С.Л. в лицето, за да има
наранявания и по устната. Освен твърдения и показания за последиците от пренасянето
на палета и дървената плоскост, липсват преки доказателства за увреждащите
действия, за това как е протекъл конфликтът помежду ми, каква е поредността и
има ли причинени увреждания. От друга страна, свидетелите М.и К. заявиха, че са
се изнесли в средата на кръстовището, за да имат по-голяма видимост към двамата
и по причина ако между тях се стигне до физическа разправа, сбиване, при което А.
да удари тъжителя, да се намесят, но до такава ситуация не се стигнало. Всичко
гореизложено и липсата на доказателства за посочените обстоятелства, изключва
възможността съда да приеме твърденията на тъжителя за достоверни и да обоснове
фактически изводи за наличието на увреждащо деяние като част от фактическия
състав на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК, поради което и подсъдимият А. бе признат за невинен и на основание чл.
304 от НПК бе оправдан по така повдигнатото обвинение.
На следващо място, с оглед на
гореописаната фактическа обстановка съдът приема, че А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 от НК, доколкото на посочените дата и място казал нещо
унизително за честта и достойнството на другиго – С.Л., а именно думите:
„дрисльо”, „джендър”, „глупав пожарникар”, в него присъствие, като обидата е
нанесена публично. От събраните гласни доказателства се установи по един безспорен начин, че подсъдимият е
изрекъл думите „дрисльо, джендър, глупав пожарникар”, като несъмнено посочените
думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя, изречени са в негово присъствие,
публично, като обидните думи са възприети от няколко лица. Относно наличие на
признака „публично” при обида – казването на обидните
думи следва да е станало в присъствие на пострадалото лице и пред
най-малко две - три лица, каквото бе установено в случая. В този смисъл Определение
№ 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 303/2003 г., І НО; Определение
№ 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о.
По
посочения начин /чрез отправяне на обидни думи/ подсъдимият А. е изразил своето
мнение и негативна оценка за личността на С.Л. под формата на квалификация и
сравнение, които по своето съдържание обективно засягат честта и достойнството
на адресата. Това е функционална престъпна цел, която се извежда от характера
на инкриминираните думи, начина, насоката и адресата на тяхната употреба. С
думите "дрисльо",
"джендър", "глупав пожарникар", подсъдимият е дали една негативна оценка на
тъжителя Л. относно неговото положение в обществото и работата му. Същите не са
общовъзприети и с тях не се
обективира информация, която да подлежи на проверка за истинност. Касае се за
негативна квалификация и оценка, които имат обидно съдържание и засягат честа и
достойнството на адресата. В случая адресата лично е възприел изразите и
действията, които са с унизително съдържание и въздействие. Същите
противоречат на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване и съставляват обида, нанесена чрез думи, устно. Думата
"дрисльо" има общовъзприет
смисъл на много неприятен, отвратителен, противен, гнусен; нищожен, жалък;
глезен, лигав човек; който не си държи на думата, несериозен, подъл; глупав;
неконкретизирано обидна дума. Определението "глупав" има смисъла на човек, който по природа
е ограничен, ненадарен, трудно схваща или съобразява, обратното на умен, като
същата дума е употребена от подсъдимия в израза "глупав пожарникар",
като по този начин подсъдимия дава оценка на тъжителя не само като човек, но и
във връзка с упражняваната от него професия. Думата "джендър" е
сравнително нова в нашия език, като е приела смисъла в нашето общество на
"хомосексуалист", което пък се
приема в обществото като неконкретизирано за мъж, обикновено несериозен, долен,
подлец.
От субективна страна подсъдимият е
извършил това деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е целял настъпването им. Този извод следва от обстоятелствата, при които е
извършено деянието –думите са отправени по време на една от
множеството разправии между страните, публично /на улицата, пред повече от две
лица – съседи и познати/.
На
следващо място, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното престъпно деяние А.И.А.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание. За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и чл. 146, ал. 1
от НК се предвижда наказание глоба от 3 000 лева до 10 000
лева и обществено порицание. Видно от материалите по делото, подсъдимият е пълнолетен,
не е осъждан за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока
обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК, като не са
налице и пречките, визирани в ал. 7 на същата разпоредба и липсват данни за
причинени имуществени вреди от престъплението. Изложеното обосновава извод, че
са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на А.А. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и чл. 146, ал. 1
от НК с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид подбудите за извършването на деянието, степента на обществена опасност
на конкретното деяние и на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието и ниската
такава на дееца, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни. Не
се констатираха отегчаващи вината обстоятелства. Поради това административното
наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и отчитайки материалното състояние на А., съдът прецени, че с
налагане на глоба към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а
от НК, а именно глоба от 1 200,00 лева целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в максимална степен.
По отношение на обвинението по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК посредством казване на думите
„педераст” и „глупак” от подсъдимия спрямо тъжителя Л., доколкото няма събрани
безспорни и непротиворечиви гласни доказателства, съдът намира същото за недоказано от
обективна страна, поради което призна А.А. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по това обвинение.
По отношение на предявените граждански
искове:
По делото освен престъпния състав не
се доказа и осъществяването на общия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /противоправното
деяние на подсъдимия А., причинените вреди и причинно-следствената връзка/. Ето
защо, съдът отхвърли, като недоказан и неоснователен, предявеният граждански
иск за сумата от 5 000 лева – обезщетение за причинените неимуществени
вреди от деянието по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
По отношение на гражданския иск за извършеното
престъпление от подсъдимия по чл. 148 ал. 1, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
съдът намери, че същия е доказан по своето основание, доколкото Л. е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. Безспорно установено е, че подсъдимият е отправил обидни думи, казвайки
нещо унизително за честта и достойнството на Л., които са станали достояние на
няколко лица. Съобразявайки заеманата от тъжителя длъжност, факта, че е
многократно награждаван, свидетелските показания на И.И. и Я.П., настоящият
състав намира, че в настоящия случай справедливият размер съгласно чл. 52 от ЗЗД
за репариране на преживените от С.Л. неимуществени вреди се явява сумата от 2 000,00
лева. Поради това и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А.А. бе осъден да му
заплати сумата от 2 000,00 лева като обезщетение за причинените на последния
неимуществени вреди от деянието, по което бе признат за виновен - по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 29.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата
му част до пълния претендиран размер от 3 000 лева, искът като неоснователен и
недоказан бе отхвърлен.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 и ал. 4 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия А. и
направените от тъжителя разноски по делото в размер на 1 012,00 лева за
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК
тъжителят С.Л. бе осъден да заплати на подсъдимия А. сумата от 400,00 лева –
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед уважената част на гражданския иск, съдът
осъди подсъдимия А. да заплати държавна такса от 80,00 лева, в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случая на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
За изготвените мотиви на присъдата
да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: