О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260116 10.11.2020г. гр. П..
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година в закрито заседание, в следния
състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№680 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 във връзка с чл.130 от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1852
от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№628/2020г. по описа на същия съд, с
което е върната искова молба с вх. № 4622/02.03.2020 г. по описа на
Районен съд - П.., подадена от Е.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. С.М., срещу „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.“,
ул. „Р.П. – К..“ № 4-6, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 8688,44
лв., от които: сумата в размер на 6561,89 лв., представляващи наследствената
квота от ½ идеална част от 13123,78 лв. - главница по
договор за кредитна карта VISA Classic от
01.03.2007 г.; сумата в размер на 1655,21лв., представляващи наследствената квота от ½ идеална част от 3310,42лв.-възнаградителна
лихва за периода от 01.03. 2007г. до 03.05.2010г.; сумата в размер на 212,03лв.,
представляващи наследствената квота от ½ идеална част от
424,06 лв. - лихва за периода от 01.03.2007г. до 03.05.2010г. и сумата в размер
на 259,315лв., представляващи
наследствената квота от ½ идеална част от 518,63 лв. - лихва за периода от
01.03.2007г. до 03.05.2010 г., поради настъпила погасителна давност, които вземания са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело №2174/2012
г. по описа на ДСИ към Районен съд-П.., образувано въз
основа на изпълнителен лист от 01.06.2010 г., издаден по
ч.гр.д. №2004/2010 г. по описа на Районен съд–П.., на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявените искове и е
прекратено производството по делото.
Със същото определение е осъдена Е.С.М.,
с посочени адрес и съдебен адрес, ЕГН и процесуален представител да заплати, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на „ЕОС М.“ ЕООД, също с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление сумата в размер на 100лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В частната си
жалба с вх.№260155 от 25.08.2020г.
подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищцата Е.М. чрез пълномощника
си адв.М. от АК-П.., се подържа, че обжалваното определение е неправилно.
Признава се, че искът по чл.439 от ГПК е
предвиден като защитно средство на длъжника в изпълнителния процес, но предмет
на иска е материалното право по изпълнителния процес, а не процесуалното право
на принудително изпълнение. И че именно материалното право обосновава неправилност
на прекратителното определение; че надлежната процесуална легитимация се определя от страните в материалното правоотношение
съответно субектите от спорното право-кредитор и длъжник, а не страните в
изпълнителния процес и доколкото в случая
ответникът е кредитора на вземанията по изпълнителния лист, защото е
техен частен правоприемник и при заявено от ищцата знание, че е уведомена и е разбрала за правоприемството.Цитира
се съдебна практика, според която уведомяването на длъжника по чл.99 ал.3 от ЗЗД и конституирането на цесионера като взискател е без значение за допустимостта на иска по чл.439 от ГПК /решение
№209 от 28.11.2018г. на ВКС по т.д.№2530/ 2017г., І т.о. /.Допълва, че според
цитираната съдебна практика предприетите действия на съдебния изпълнител във
връзка с конституирането на друг взискател-правомощие, въведено по чл.429 ал.1
от ГПК като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са
очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са
неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото както и за дължимостта
на вземането,което длъжникът следва да погаси принудително. И че в тази връзка
и частните правоприемници на взискателя
могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния
лист доколкото за основателността, съответно допустимостта на иска по чл.439
ал.1 от ГПК не може да се свързва с действията на СИ по осъществяване на принудителното
изпълнение, а само с новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на
самото изпълняемо право.Твърди се още, че правоприемството по чл.429 ал.1 и
ал.2 от ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист, СИ е органът който е
длъжен да го установи, че законът
овластява съдебният изпълнител/СИ/
да проведе държавна принуда на неудовлетвореното гражданско притезание /на дълга
по ИЛ/, но изключва неговата
компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост
на изпълнителния процес; че проверката
за съществуването на дълга, законът възлага на съда, а той я осъществява в
производството по снабдяване с изпълнително основание /изпълнителен титул/, в производство по издаване на ИЛ и в
производството по исковете, предвидени в ГПК,чиито предмет е материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес по конкретното изпълнително дело.В
тази връзка се сочи и решение на ВКС №71
от 24.07.2019г. по гр.д.№2576/2018г., ІІІ г.о. Навежда извода, че ответника по предявения иск „ЕОДС М.“ ЕООД
като титуляр поради настъпило частно правоприемство на оспорено изпълняемо
право по ИЛ, и което право е предмет на предявени иск по чл.439 от ГПК, е
надлежно легитимираната страна по спора. От друга страна интересът на частния жалбоподател
да предяви иска произтичал от това, че
той се явява наследник на починалия в хода на принудителното изпълнение длъжник
по изпълнението /С.С.Г./ Счита, че в определението на исковия съд погрешно е
посочено, че принадлежността на изпълняемото право се свързва с правния
интерес, тъй като това право е свързано с надлежната страна като процесуална
предпоставка.Моли да се отмени обжалваното определение и се върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия от РС-П.. с присъждане на
разноските за производството-заплатена държавна такса по частното обжалване.
В срок е постъпил
отговор на частната жалба от насрещната страна „ЕОС М.“ ЕООД-гр.С., в който се
поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна да се отхвърли.Счита, че в частната жалба не се съдържат
основания, които да налагат отмяна на обжалваното определение. Счита, че
надлежни страни в производството по чл.439 от ГПК могат да бъдат единствено
страните в изпълнителния процес. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Няма ангажирани доказателства от страните пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна в образувано исково
производство по предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във връзка с чл.124 от ГПК за
недължимост на парично вземане на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, в общ размер на
8688.44лв, предмет на принудително
изпълнение по образувано изпълнително дело №2174/2012г. по описа на ДСИ към РС-П..
въз основа на издадени по ч.гр.д.№2004/2010г. по описа на РС-П.., заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „А.Б. Б.“ АД и срещу наследодателя
на ищцата С.С.Г., прехвърлено на „ЕОС М.“ ЕООД с договор за цесия, сключен по
време на висящността на изпълнителния процес в хипотеза на постановен и влязъл
в законна сила отказ на ДСИ да конституира във висящия изпълнителен процес на
мястото на първоначалния кредитор по изпълнителния лист и заповед за
изпълнение, взискател по образуваното изпълнително производство и цедент по
договора за цесията ТБ „А.Б. Б.“ АД, а именно
частния правоприемник на този кредитор -цесионера „ЕОС М.“ ЕООД като надлежен
взискател по изпълнението на мястото на цедента, който прехвърлил на новия кредитор -цесионер вземането си срещу длъжника.
За да постанови
връщане на така подадената искова молба с формулиран петитум и да прекрати производството по делото,
Пазарджишкият районен съд е приел, че
ищцата Е.С.М. е конституирана на дата 14.11.2017г. с разпореждане на ДСИ
като длъжник в изпълнително производство /изп.д.№2174/20102г. по описа на ДСИ
при РС –П../, образувано на 05.04.20102г. по молба на „А.Б. Б.“ ЕАД, на
основание изпълнителен лист от 01.06.2010г., издаден въз основа на заповед
№1304 от 01.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№2004/2010г. по описа на РС-П.., в полза на взискателя „А.Б.
Б.“ ЕАД срещу наследодателя на ищцата С.С.Г.; че последният приживе не е
оспорил заповедта и не е постъпвало възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, поради
което заповедта е влязла в сила; че не е налице спор между страните по
гражданското дело, че ответникът „ЕОС М.“ ЕООД няма качеството на взискател по
изпълнителното дело №2174/2012г. по описа на ДСИ към Районен съд-П..,което
обстоятелство е посочено в исковата молба на ищцата, както и че ответното ЕООД
в отговора на исковата си молба, твърди, че не е надлежно пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като
не е конституиран като взискател по въпросното изпълнително производство; че
последното изпълнително производство е
образувано по молба на "А.Б. Б.“ ЕАД и в това производство е постъпила на
04.10.2019г. молба вх.№5266, за конституиране
на ответното дружество „ЕОС М.“ ЕООД, на основание чл.429 от ГПК като
частен правоприемник на взискателя „А.Б. Б.“ ЕАД на основание сключен договор
за цесия от 10.01.2019г. между двете дружества, което е отказано от ДСИ с
разпореждане от 09.10.2019г. поради липса на доказателства за съобщаването на
извършената цесия по реда на чл.99 ал.3 от ГПК по отношение на наследниците на
починалия длъжник-ищцата Е.С.М. и А.С.Г.. Въз основа на тези правилно
установени по делото факти, исковият съд е направил следните правни
изводи:Приел е, че производството пред районния съд е образувано по отрицателни
искове с правно основание в чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК, предявени
от длъжника Е.М. против цесионера „ЕОС М.“ЕООД за недължимост на изпълняемите
парични задължения, поради твърдяна материална незаконосъобразност на
изпълнителния процес, поради погасяване по давност на претенциите за
принудително осъществяване на вземанията и че основанието на претенциите са
факти настъпили след подаване на заявлението и стабилизиране на заповедта за
изпълнение на парично задължение.
Съдът е приел за
основателни възраженията на ответника в отговора на исковата молба за недопустимост
на предявените искове поради липса на пасивна легитимация.В тази връзка е
посочил, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
водене на иска с правно основание по чл.439 ал.1 от ГПК; че ответникът по иска
не е взискател в изпълнителното производство, водено срещу ищцата, поради което
не е налице правен интерес за последната да насочи исковете си срещу ответника,
тъй като същият не е взискател по изпълнителното дело, срещу когото да се установява недължимост на вземането. Отчетено
е, че фактът, че ищцата е разбрала за извършената цесия от материалите на
изпълнителното дело и се счита за уведомена за нейното извършване не може да обоснове
правния интерес от завеждането на исковете срещу цесионера „ЕОС М.“ ЕООД
доколкото принудителното изпълнение спрямо ищцата провежда банката, а не сочения цесионер, неконституиран като
взискател по изпълнението след цесията. Изложени са и прави доводи, че искът по
чл.439 ал.1 от ГПК е иск за оспорване на изпълнението, основаващ се само на
факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производство, по което е
издадено изпълнителното основание; че нормата на чл.439 от ГПК дава възможност
на длъжника да оспорва изпълнението, чрез оспорване на вземането при
материално-правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение; че в случая
надлежна страна се явява взискателят в изпълнителното производство-пасивно
легитимиран да отговаря по исковете, като ирелевантно е обстоятелството,че
взискателят е прехвърлил вземането си на трето лице по силата на договора за
цесия, след като изпълнителното дело със
съответен акт на съдебния изпълнител не е конституиран като взискател
цесионерът на мястото на първоначалния взискател-цедента. Предвид изложеното
исковият съд приема, че не е налице правен интерес за ищцата Е.М. от предявените отрицателни установителни
искове по чл.439 от ГПК във връзка с чл124 ал.1 от ГПК срещу ответника „ЕОС М.“
ЕООД и че този правен интерес е опроверган от твърденията на страните за
липсата на качеството на взискател на ответника в изпълнителния процес,поради
което приема, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК като се върне исковата молба и производството по делото да се прекрати.В
резултат на което е постановено и обжалваното определение както и са присъдени
разноски за юрисконсулт в полза на ответника по иска.
Правните доводи на
Пазарджишкия районен съд за недопустимост на заявените искови претенции поради
липса на правен интерес на ищцата да предяви иска си против неконституиран като
взискател по изпълнението цесионер на вземането напълно се споделят от въззивната инстанция.
Първоинстаницонният
съд правилно е възприел фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и
в отговора на ответника по чл.131 от ГПК, и е стигнал до напълно законосъобразни
правни изводи за липса на правен интерес на длъжника по изпълнението да предяви
иск срещу цесионера по вземането, за който е отказано от ДСИ да бъде
конституиран като взискател по изпълнението в резултат на настъпило валидно
правоприемство по отношение носителя на признатото по реда на заповедното
производство материалното право на вземане в лицето на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД.
Ответникът по иска по чл.439 от ГПК и цесионер има интерес да оспорва качеството
си на взискател по изпълнението и носител на материалното право на вземане срещу длъжника и настоящ ищец в процеса, за да не бъде обвързан със силата на присъдено
нещо при едно евентуално уважаване на иска на ищцата Е.С.М. /длъжника по
изпълнението/ с правно основание в чл.439 от ГПК.Съдът се е позовал на факта,
че ответникът след като процесуално-правно няма качеството на взискател в изпълнителния
процес към момента на иницииране на исковото производство по чл.439 от ГПК, което
дава възможност на цесионера който е материално-правно легитимиран като носител на
правото на вземане лесно да осуети защитата на ищеца-длъжник срещу него като титуляр на правото на
вземане като откаже да се конституира
като взискател по висящото изпълнително
производство или не обжалва отказа на съдебния изпълнител да го конституира.
Независимо от това
самият законодател е поставил ограничителни рамки за осъществяване на
специалната искова защита по реда на чл.439 от ГПК. От една страна тази защита
е залегнала в глава „Тридесет и девета“ на ГПК-защита срещу изпълнението, тоест
защитата е пряко и непосредствено
свързана с процесуалната защита на
физическите или юридическите лица,
имащи определено процесуално
качество в изпълнителния процес - взискател и длъжник Тези процесуални качества
се придобиват с факта на образуване на изпълнителното производство от съответния
съдебен изпълнител, сезиран от кредитора и носител на едно признато от закона
изпълнително основание за което му е
издаден съответния изпълнителен лист, който сочи кой е кредитора и кой е
задълженото към него лице. Кредиторът по изпълнителния лист се явява
заинтересованата страна и има право да инициира започването на принудително
изпълнение срещу задължената към него страна за събиране на вземането си което
има срещу нея. С факта на образуване на изпълнителното производство от
съответния съдебен изпълнител възникват две правни фигури-кредитор-взискател по изпълнението който е двигател на
изпълнителния процес чрез задължение за посочване на начина или начините за
принудително събиране на вземането, което има по издадения в негова полза
изпълнителен лист и фигурата на длъжника
по изпълнението - задълженото лице, посочено
като такова от изпълнителния лист. Редакцията на разпоредбата на чл.439 от ГПК е ясна и тя не
създава неясно при нейното тълкуване относно легимираните страни в исковото
производство по специалния отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането, което има взискателя от длъжника по изпълнението или че длъжникът не
дължи на взискателя паричното вземане, предмет на издадения изпълнителен лист
по което е образувано и висящо конкретното изпълнително дело.Тоест, независимо
какви правни конструкции и прехвърляния на вземанията могат да се осъществят на
страната на кредитора или на страната на задълженото към него лице, посочени в
издадения изпълнителен лист и настъпили в последствие, водещо в хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК е актуалното състояние на страните,
така както са конституирани в изпълнителния процес.Вън от този процес каквито и
промени да са направени, същите следва надлежно да бъдат предявени и въведени
по съответния ред в изпълнителния процес. Именно от това произтича и
спецификата на иска по чл.439 от ГПК. Той може да бъде предявен само от длъжник,
конституиран във висящ изпълнителен процес като такъв и против взискател, конституиран
в същия изпълнителен процес и в това се разкрива спецификата и пряката връзка
на защитата по исков ред на това правно основание с висящността на
изпълнителния процес. Този иск не може да бъде предявен при липса на висящ
изпълнителен процес, защото извън изпълнителния процес не съществува правната фигурата нито на длъжника нито на
взискателя. При липса на изпълнителен процес защитата на задължената към
кредитора страна се осъществява по друг процесуален ред, но не и по реда на
чл.439 ал.1 от ГПК тъй като няма започнат изпълнителен процес, няма започнато
изпълнение, няма образувано изпълнително производство за принудително събиране
на вземането, което има придобилия в това производство качество на взискател
кредитор срещу придобилия качеството на длъжник задължено лице по изпълнителния
лист. Не случайно в трайната и последователна практика на ВКС на РБ се акцентира на обстоятелството, че правен
интерес от воденето на специалния иск има само конституирания в изпълнителното
производство длъжник по изпълнението и
то предявен срещу конституирания в същия изпълнителен процес взискател по
изпълнението, респективно при настъпили промени в хода на изпълнението на
страната на длъжника или на взискателя, същите да са надлежно да са отразени и
въведени от СИ по начин, че да отразява актуалното процесуално състояние в
изпълнителния процес на страната на
взискателя и на страна на длъжника,както
и по предмета на изпълнение, съответно вземането.
В
този смисъл е и цитираната съдебна практика във въззивната частна жалба, а така
също и в решение №30 от 03.06.2019г. на ВКС по т.д.№207/2018г., І т.о.; решение
№209 от 28.11.2018г. на ВКС по т.д.№ 2530/2017г., І то.; определение №451 от
01.07.2011г. по т.д.№ 89/2011г., ІІ т.о.;определение №339 от 31.08.2020г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 1375/2020г., ІІІ г.о; определение №81 от 20.02.2020г. на ВКС по
ч.гр.д.№498/2011г.,І г.о.; определение №34 от 12.01.2011г. на ВКС по т.д.№865/2010г.,
ІІ т.о.;определение №679 от 26.11.2015г. на ВКС по ч.т.д.№2473/2015г.-ІІ
т.о.;определение №153 от 02.03.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 308/2018г., ІІ т.о. определение №262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК; определение № 339 от 31.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1375/2020 г., III г. о., ГК; определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
238/2018 г., III г. о.; определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т.
д. № 886/2010 г., I т. о., ТК; определение № 504 от 18.10.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1819/2016 г., II т. о. и други
Предвид
изложеното обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим
от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение на Пазарджишки районен съд
№1852 от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№628/2020г. по описа на същия съд.
Определението
подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд на Р Б. при условията на чл.274 ал.3 т.1
във връзка с чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2