РЕШЕНИЕ
№260012
гр. П., 10.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 00031 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e въз основа на искова молба, подадена от
„Топлофикация-П.“ АД срещу от Л.В.Д. и В.В.А., с която са предявени субективно
и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
признаване за установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца,
както следва: 1. Л.В.Д. дължи сумата от 636,90 лева, представляваща 4/ 6 идеални
части от главницата в общ размер от 955,35 лева за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“,
бл**вх**дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както
и сумата от 88,24 лева, представляваща 4/ 6 идеални части от законната лихва за
забава на месечните плащания в общ размер от 132,36 лева, дължима за периода от
10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 636,90
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 2940/14.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд;
2. В.В.А. дължи сумата от 159,23 лева, представляваща 1/ 6 идеални части от
главницата в общ размер от 955,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**дължима
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и сумата от
22,06 лева, представляваща 1/ 6 идеални части от законната лихва за забава на
месечните плащания в общ размер от 132,36 лева, дължима за периода от
10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 159,23
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 2940/14.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците
е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Л.В.Д.
и В.В.А. не са подали отговор на исковата молба. Във възраженията по чл. 414 ГПК ответниците са оспорили
вземанията като погасени по давност. Със становище с вх. № ****г., подадено от
ответниците, чрез пълномощника им адв. Б.В., исковете са оспорени като
неоснователни. Ответниците поддържат, че между страните липсва облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия. Твърдят, че приложените по
делото Общи условия не са разгласени по предвидения в ЗЕ ред. Сочат, че сумите
за вноска за дялово разпределение не са претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК и са с различно правно основание, поради което считат, че не се дължат.
Оспорват реалната доставка на претендираното количество топлинна енергия за
процесния имот, както и използваната за изчислението му методика. Оспорват и
доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка за абонатния
номер. Поради изложените съображения молят исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират разноски за исковото и заповедното производство.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и препис от приложение вестник "СъП.", бр. 82/29.04.2008 г., в което са публикувани общи условия на „Топлофикация-П.“
АД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
От представения договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти,
сключен с общинския народен съвет-П. се
установява, че на 13.08.1990 г. В.А.Д.е
закупил
процесния апартамент апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх. Д.
Видно от удостоверение за наследници на В.А.Д., същият е
починал на 30.11.1991 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Л.В.Д.,
сина си В.В.А. и дъщеря си Н.В.А..
Представена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
112440/05.05.1998 г. от Л.В.Д., с която ответницата е
декларирала, че е придобила в съсобственост с В.А.Д.и Н.В.А. процесния имот на основание наследствено
правоприемство и договор, сключен с
общинския народен съвет на 13.08.1990 г.
По делото е изслушано и прието заключение на
съдебнотехническа експертиза.
От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период
предвид изготвянето на изравнителни сметки от „Нелбо“ АД от 2006 г. Установява се
наличието на договор № 99 от 08.12.2011 г.,
сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на
същата експертиза е видно,
че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е
преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни.
Вещото лице-топлотехник
посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост
са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството
топлинна енергия е определяно съгласно методиката
приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, предавани са
на предствител на етажната собственост и в законоустановения срок срещу тях не
са постъпили жалби и възражения от страна на ответниците.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ-
прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр.
водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода понеже
ответниците не са осигурили достъп до имота за отчет на уреда, който е
определен на база брой обитатели на имота- 2 лица с дневно потребление 140
литра. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител в СЕС
разходът за топлоенергия е преизчислен и е определено топлосъдържанието на
топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност
на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Видно от заключение, в имота няма
работещи отоплителни тела, което е отразено в индивидуалните месечни и
изравнителни сметки, като енергия за отопление на имота не е начислявана.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той
е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 222 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния
сезон. След провеждане на годишния отчет, разхода за сградна инсталация за
имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Вещото лице е
посочило, че от предоставените справки на
топлофикационното дружество и ФДР е
видно, че в общите части няма работещи отоплителни
тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от
действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 955,35 лева, от които
БГВ-387,26 лева, Отопление- 127,85 лева, изравнителни сметки и корекции- 423,32
лева и вноска дялово разпределение- 16,92 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В
счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че месечните
количества топлинна енергия са начислявани на база прогнозна консумация за
имотите в сградата и изравнителни сметки, след реален отчет на уредите.
Установява се, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния
период е извършвана от „Нелбо“ ЕООД. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. за адрес гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**ап. **стойността на
начислената, доставена, разпределена и потребена, но неплатена топлинна енергия
е в размер на 955,35 лева, от които БГВ-387,26
лева, Отопление- 127,85 лева, изравнителни сметки и корекции- 423,32 лева и
вноска дялово разпределение- 16,92 лева. Сумите от изравнителните сметки,
издадени от фирмата за дялово разпределение за периода от 05.2018 г. до 04.2019
г. са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника. Вещото лице
е посочило още, че законната лихва за забава на месечните плащания за исковия
период от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия е
в размер на 132,26 лева, като експертът е съобразил, че съгласно общите условия
на ищцовото дружество купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневенс срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Видно от заключението, към датата на посещение на дружеството ищец
няма постъпили плащания по партидата на ответника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № **** г.
по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 20163/09.09.2020 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжниците Л.В.Д. и В.В.А. за вземанията, предмет на предявените искове, както и срещу Н.В.А.. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта са постъпили
възражения от Л.В.Д. и В.В.А. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията
по отношение на тези длъжници.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими
досежно Л.В.Д. и В.В.А..
Съдът намира, че подадената искова молба е редовна
съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Ищецът е посочил всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването
и изискуемостта на вземането и на които се основа искът, а именно: че
ответникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си.
Също така е описан и индивидуализиран отопляваният обект, за който същата е
ползвана, с посочване на административния адрес на имота и/или по друг начин, достатъчен
за отграничаване на поетите задължения – в случая с посочване и на абонатния
номер. Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото
вземане за топлинна енергия /за отопление на имот и на общите части, отдадена
от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване/, включително и цената за
услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в
родовото понятие “топлинна енергия”, и последното е част от основанието и
петитума на иска, а въпрос по същество е съответните елементи да бъдат
установени.
В полза на „Топлофикация
- П.“ АД е издаден изпълнителен лист за дължимите от Н.В.А. суми по заповедното
производство поради влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК по отношение на
този длъжник.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал.
3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
При съвкупен анализ на приложените писмени доказателства- договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, удостоверение за наследници и декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установи, че по силата на наследствено правоприемство ответниците са
съсобственици на процесния имот. В приложената към писмо
от Община П. – Дирекция „МДТ“ данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
26126/29.01.1998 г., подписана от ответницата Л.В.Д.,
същата е посочена като титуляр на 4/ 6 идеални части от
процесния имот. Пред едно трето за спора и
незаинтересовано лице – Община П., преди исковия период (декларацията е с вх. №
от 29.01.1998 г.) последната
е декларирала основанието за придобиване на 4/ 6 идеални части от процесния имот. Съдържащото се
в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по
ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с
оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно
значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския
процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, с
оглед останалите данни по делото – а именно данните от Община П., че това е
единствената подавана за имота декларация, дава основание на въззивния съд да
приеме за установено, че именно Л.В.Д.
е собственик на 4/ 6 идеални части от
процесния имот през процесния период.
Другите двама наследници на В.А.Д.-
В.В.А. и Н.В.А., като негови деца за наследили равни дялове от процесния
имот- по 1/ 6 идеална част от същия съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Поради това
ответниците Л.В.Д. и В.В.А. като съсобственици на топлофицирания имот
се явяват клиенти на топлинна енергия,
като облигационната връзка между тях
и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.
Съдът не споделя аргументите
на ответниците, че не е
осъществен фактическият
състав, необходим, за да възникне облигационното отношение между страните, тъй
като не са налице доказателства за публикуване на Общите условия на ищеца в един местен и един централен
всекидневник, което изискване за задължително публикуване било посочено и в чл.
72 от самите Общи условия и спазването му е условие за валидност и приложимост
на Общите условия. По делото са представени доказателства, че общите условия за
продажба на топлинна енергия са публикувани в един местен ежедневник. По делото
не се ангажираха доказателства за публикуване на Общите условия в един
национален ежедневник, но това не се отразява на договорните отношения между
страните по делото. Възникването на облигационните правоотношения във връзка с
доставката на топлина енергия, става по силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик
на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да е носител на
ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв топлофициран
имот. Следователно публикацията на Общите условия не е предпоставка за
възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а
има само оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация
на Общите условия в един централен ежедневник не влияе върху вече възникналото
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Отделно от това, общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник "СъП.", бр. 82/29.04.2008 г.,
както и в един централен ежедневник (вестник "Новинар", бр.
101/30.04.2008 г.), обстоятелство, което е служебно известно на съда, предвид множеството разглеждани в Районен съд-П. дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „Топлофикация-П.“ АД топлинна енергия.
Това води до извод, че между ответниците
и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл. 139 б
ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда
на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като изборът се
извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение обаче не може
да доведе отпадане на отговорността за заплащане на потребената топлинна
енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено съгласие на 2/3 от
собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор на услугата
"дялово разпределение" по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, нито писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение по реда на чл. 139в, ал.
1 от ЗЕ, като
такива не се представени и на вещото лице,
изготвило СТЕ. Независимо от това, липсата на такива доказателства не влияе
върху задължението на ищеца да заплаща топлинна енергия, доколкото положително
са установени всички материални предпоставки относно възникването на
облигационно отношение между страните, както и съществуването и изискуемостта
на вземането. Аргумент в посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на чл.
61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е
прекратен, съгласно посоченото правило, разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие
или от доставчика, т. е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението към
Наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
За процесния период приложение намира НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По делото се установи,
че сумите за БГВ са начислени служебно по определената в Наредбата методика
поради това, че не е бил осигурен достъп за провеждане на годишния отчет в
процесния имот.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от нея и т. 8.3.1, вр. т. 8.3 от от
приложението по чл. 61, ал. 1 от
НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)
правилно е изчислен дължимият служебно разход топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. В чл.
70а, ал. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.), е предвидено, че рекламации (възражения)
по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка
за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на
този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
По делото не се установява, а и не се твърди в определения
срок до 31.08.2019 г. ответниците да са подали възражения относно
разпределението на топлинната енергия или искания за допълнителен отчет на
измервателните уреди.
Оттук следва да се приеме, че
дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. за имота на ответниците е в
размер на 955,35 лева съобразно заключенията на вещите лица. Съразмерно
на притежаваните им дялове от съсобствеността, Л.В.Д. дължи сумата от 636,90
лева, представляваща 4/ 6 идеални части от главницата, а В.В.А. дължи сумата от
159,23 лева, представляваща 1/ 6 идеални части от главницата. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, при съобразяване на идеалните части от имота,
притежавани от всеки от ответниците, и дължимите от тях главници, намира, че Л.В.Д.
дължи сумата от 88,24 лева, представляваща 4/ 6 идеални части от законната
лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 132,36 лева, дължима за
периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., а В.В.А. дължи сумата от 22,06 лева,
представляваща 1/ 6 идеални части от законната лихва за забава.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение
за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват
с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня
на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
В настоящия случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.09.2020 г. С оглед на горните уточнения и при
установеното по делото, следва извод, че възраженията за погасяване по
давност вземанията
за главница, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и за
законната лихва за забава, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2019
г., тъй като не е изтекла 3-годишната давност от настъпване не изискуемостта им
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С голед гореизложеното, исковете се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство, като ответниците следва да бъдат осъдени да ги заплатят съразмерно на
уважените срещу всеки от искове.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25
лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 5 лева за съдебно удостоверение
и 350 лева – депозити за вещи лица, т. е. направените
разноски са в общ размер на 480
лева, от които Л.В.Д. следва да бъде
осъдена да заплати 384 лева, а В.В.А.- 96 лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25
лева – държавна такса,
или общо 75
лева, от които Л.В.Д. следва да бъде осъдена
да заплати 50 лева, а В.В.А.- 12,50 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.Д., с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 636,90 /шестстотин тридесет и
шест лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща 4/ 6 идеални части от
главницата в общ размер от 955,35/деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и
пет стотинки/ лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**дължима за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и сумата от 88,24 /осемдесет
и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща 4/ 6 идеални
части от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 132,36
/сто тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева, дължима за периода
от 10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
636,90 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена заповед № 2940/14.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ****
г. на
Пернишкия районен съд
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 159,23 /сто петдесет и девет
лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща 1/ 6 идеални части от
главницата в общ размер от 955,35 /деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и
пет стотинки/ лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**дължима за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и сумата от 22,06 /двадесет и
два лева и шест стотинки/ лева, представляваща 1/ 6 идеална част от законната
лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 132,36 /сто тридесет и
два лева и тридесет и шест стотинки/ лева, дължима за периода от 10.07.2018 г.
до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 159,23 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 2940/14.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд.
СЪЖДА
Л.В.Д.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 384 /триста и осемдесет и четири/ лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство,
и сумата от 50 /петдесет/ лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
В.В.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 96 /деветдесет и шест/
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/
- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д.
№ ****
г. на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Вярно с оригинала: С.Г. СЪДИЯ: