Решение по дело №6363/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260357
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720106363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260357 / 26.3.2021г.

гр. Перник, 26.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 6363 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Б.В.В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 563.76 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 17, находящ се в ******, от които главница в размер на 489.14 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителите. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на делото са представени: молба декларация за откриване на партида от 21.05.1997 г., писмо от Община Перник от 24.02.2021 г. с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ и нотариален акт от 25.04.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице № 178, том IV, н.д. 1162/1997 г. на нотариус Николай Златанов, както и договор № 76/01.09.2017 г. между ищеца и „Директ” ЕООД.

Препис от исковата молба е връчен на ответника по делото. В срока по чл. 131 от ГПК от същия чрез процесуалния му представител – адв. Б. Велков е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са начислени.

По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да възникне само въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Поддържа се, че само от обстоятелството, че извлечението от сметка било на името на ответника не можело да се установи качеството му потребител. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период. В тази връзка са представени и две съдебни решения относно предходни периоди, но същия имот, където исковете на ищеца срещу ответника са отхвърлени именно с аргумент, че не е доказано качеството потребител на ответника.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.

Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са заплатени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 г., процесуалният представител на ищеца иска постановяване на решение съобразно всички събрани по делото доказателства.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка посочва, че действително от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на имота. Налице е обаче запазено вещно право на ползване в полза на трети лица /родителите на ответника/, което обстоятелство е посочено и в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. От своя страна молбата декларация за откриване на партида също е подадена от името на ответника, но към момент, в който същият е бил на възраст от десет години, поради което същата в действителност е депозирана от негов представител. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2950/15.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4969/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото извлечение от сметка се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: ******, ап. 17 е лицето Б.В.В..

От представено по делото копие от нотариален акт от 25.04.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице № 178, том IV, н.д. 1162/1997 г. на нотариус Николай Златанов се установява, че ответникът е придобил собствеността върху имота на 25.04.1997 г. по силата на договор сключен в негова полза като трето лице. Доколкото към тази дата ответникът е бил малолетен същият е участвал в сделката чрез своята майка и законен представител. Видно от нотариалния акт със същия върху имота – апартамент № 17, находящ се в ****** е учредено и вещно право на ползване в полза на лицата: С.В., с ЕГН: ********** и В.В.., с ЕГН: ********** /родители на ответника и обещатели по сделката/.

Отново чрез своята майка и законен представител С.В. ответникът е подал и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.03.1998 г. Със същата е декларирано правото на собственост на ответника, както и учреденото върху имота вещно право на ползване и лицата ползватели. Освен това от представена молба декларация за откриване на партида от 21.05.1997 г. се установява, че същата действително е подадена от името на ответника, но предвид възрастта му към 1997 г. той отново е действал чрез друго лице – Н.С. /баба на ответника, видно от цитирания по-горе нотариален акт/, което обаче дори не е негов законен представител.     

Не са представени доказателства родителите на ответника да са починали, да са извършили отказ от учреденото им право на ползване, нито същото да е погасено на друго основание.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2950/15.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4969/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че ответникът действително е собственик на процесния имот. От същите доказателства обаче /нотариален акт и декларация по чл. 14 от ЗМДТ/ се установява и че върху имота има учредено вещно право на ползване в полза на родителите на ответника. Не се ангажирани доказателства, нито са наведени твърдения същото да е погасено към процесния период. Предвид възрастта на титулярите на вещното право на ползване не може да се предположи и че същото е погасено поради смъртта им.

В тази връзка следва да се отбележи, че при учредено ограничено вещно право на ползване собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на понятието „вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв случай облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите условия на дружеството е предвидена солидарна или разделна отговорност на собственика и ползвателя. При това положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.

По тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите наведени по делото доводи. Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото действително е подадена молба декларация за откриване на партида от името на ответника. От документа обаче е видно, че ответникът /тогава на около десет години/ не е подписал декларацията, а същата е подписана от неговата баба. В тази връзка и не може да се приеме, че наличието на посочената декларация означава сключване на договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия респ. представлява индиция за отказ от вещното право на ползване. Този извод се подкрепя допълнително и от факта, че същата е подадена след изповядване на сделката, с която е учредено вещното право на ползване, и преди подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, където същото е декларирано.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на същото такива се дължат единствено на ответната страна. 

По разноските в ч.гр.д. № 4969/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно производство/ .

Претенцията на заявителя /ищец/ за разноски е неоснователна.

Длъжникът /ответник/ претендира разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар. Същите са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.

По разноските в гр.д. № 6363/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/ .

Претенцията за разноски на ищеца е неоснователна.

Претендират се от процесуалния представител на ответника разноски за адвокатски хонорар – в размер на 300 лева. Посочените разноски са действително извършени съгласно представен договор за правна защита и съдействие, поради което и подлежат на присъждане изцяло. 

 Претендираните разноски са в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежат на намаляване поради прекомерност.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу Б.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 563.76 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 17, находящ се в ******, от които главница в размер на 489.14 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4969/2020 г. по описа на Пернишкия РС. 

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Б.В.В., с ЕГН: ********** сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4969/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4969 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.