РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Перник, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20211700100350 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
М. Й. И., ЕГН **********, живуща в ***, починала в хода на производството и
заместена, чрез своите законни наследници: С. Б. Д., ЕГН **********, ***, чрез адв. А. В.,
от АК ***, съдебен адрес *** и К. Б. Т., ЕГН **********, *** е предявила срещу Д. А. Т.,
ЕГН **********, *** обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.52,
вр.чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 50000,00 (петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и уплаха, в резултат на инцидент, настъпил на *** и причинен от ответника,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – *** до окончателното изплащане на
сумата, както и за заплащане на сумата от 4020,00 (четири хиляди и двадесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за
заплащане на месечна такса за срок от шест месеца за престой в „***“, в резултат на
инцидента, настъпил на ***, ведно със законната лихва от датата на плащането на всяка
вноска до датата на предявяване на исковата молба– 10.06.2021 година, както и направените
по делото разноски. Представя списък за такива по чл.80 ГПК в размер на 2150,00 лева –
платени за един адвокат (адвокат А. В. е пълномощник на М. И. и на С. Д., не и на ищеца К.
Т.).
С исковата молба ищците твърдят, че на *** М. Й. И. минавала покрай магазина в
центъра на ***. На излизане оттам и след като вече била излязла на улицата в центъра на
селото, била блъсната ненадейно от ответницата, чрез нанасяне на удар в областта на гърба,
в резултат на което паднала на земята. Тя нямала възможност да се предпази, като паднала
1
без да може да реагирам адекватно и своевременно. Била замаяна, направила опит да стане и
почувствала много силна болка в левия си крак. Установила, че не може да стане, уплашила
се и се развикала за помощ. На помощ й се притекли нейни познати - Е. и Р., които били
наблизо, вдигнали я и благодарение на тях се прибрала в дома си. Обадила се на нейната
дъщеря, която веднага извика линейка и полиция. Изпитвала силни болки, не можела да
ходи и с помощта на дъщеря си потърсила медицинска помощ. След направен преглед й
били обезболяваща инжекция.
След случилото се не можела да ходи, постоянно била на легло и трайно
обездвижена. След направеното оплакване от нейна страна по случая била образувана
предварителна проверка № 3378/2020 год. по описа на РП- гр.Перник, а впоследствие с
постановление на РП-гр.Перник № 8/2021 год. по описа на РУ - гр.Брезник. Ответникът по
делото бил привлечен като обвиняем на 19.04.2021 год. за извършено престъпление по
чл.129,ал.2,пр.2-ро,вр.ал.1 от Наказателния кодекс. След приключване на разследването по
досъдебното производство ответникът Д. А. Т. признала вината си и по НОХД № 29/2021
год., по описа на Районен съд-гр. Брезник й било наложено наказание „пробация”.
С помощта на нейната дъщеря ходили няколко пъти на преглед, като след
рентгенова снимка се установило, че имала счупена лява бедрена кост. Доктор К. Б., който я
прегледал и консултирал установил, че единствения възможен начин някога да проходи е да
смени цялата става, но имало опасност да не можела да понесе упойката и да не преживее
операцията. Грижите за нея били поети изцяло и постоянно от дъщеря й и нейното
семейство. Пострадалата била освидетелствана и с ЕР ***, на ТЕЛК - I състав общи
заболявания при болница „***” АД - гр. *** била диагностицирана 100% ВСУ с чужда
помощ. За период от около шест месеца, поради това, че болките й станали много силни, а
дъщеря й все по-трудно се справяла с грижите за ней, била настанена в „***” в гр. ***,
считано от *** до края на месец ***, където й било проведено болкоуспокояващо лечение.
От напускането на дома за стари хора до момента на входиране на исковата молба в съда
била на легло в жилището на дъщеря й, не можела да ходи, не можела да става, не можела
да излиза, не можела да общува с хора, не можела сама да се обслужва, а единствено с чужда
помощ. Изпитвала постоянни болки и страдания.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искови претенции. Счита иска за формално допустим, но с оглед твърдените
обстоятелства от ищците - частично основателен, поради което го оспорва, както по
основание, така и по размер.
Искът за имуществени вреди за сумата от 4020 лева и съответните лихви за забава
бил напълно недопустим и неоснователен. В представената искова молба и приложените
доказателства към нея се съдържали данни за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника /деликвент/ в много по-голяма степен от колкото било в действителност, като в
момента за претърпени неимуществени вреди от М. И. претендирала нейната дъщеря С. Д.,
за която няма никакви данни да е претърпяла някакви неимуществени вреди от инцидента с
майка й.
2
Счита, че след констатираната фрактура, нямало никакви данни пито в ИМ, нито в
приложените доказателства, за предприемане на адекватно лечение на пострадалата М. И..
Нямало данни за никакво лечение за подобряване на нейното състояние, което сочи за
неполагане на грижи, както от страна на пострадалата И., така и от конституираната като
ищец С. Д., поради което състоянието на ищцата се е влошило, за което ответника Д. И.
нямала никаква вина, поради бездействието на ищцата и нежеланието за лечение и полагане
на адекватни грижи.
Видно от приложените писмени медицински документи, съдебномедицинско
удостоверение, тройна СМЕ по ДП № 8/2021г. на РУ Брезник, най вероятно се касаело за
лекарска небрежност, ако действително от 16.10.2020г. до 02.11.2020г. при множество
медицински прегледи и рентгенография да не е установена такова счупване, като фрактура
на лява бедрена кост, без да е възможно самостоятелно придвижване.
Имуществените претенции били предявени за това, че е заплатена сумата от 4020
лева в „***“ - гр. ***, в който се настанявали възрастни хора за отглеждане, при
невъзможност на техните роднини да се грижат за тях, а не за лечение, това не бил хоспис, а
грижите, полагани там нямали нищо общо със събитието на *** и настъпилите
неимуществените вреди за пострадалата.
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, с правно основание чл.45,
във вр. с чл.52 от ЗЗД бил частично основателен, но завишен многократно по размер.
Безспорно било, с оглед на Споразумението по НОХД № 29/2021г. на PC Брезник, че в
следствие на виновното и противоправно поведение на ответника Д. Т. била причинена
средна телесна повреда на М. И., което обуславяло гражданската отговорност на ответника.
Но ищцата била допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносният
резултат, поради което смята, че предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, били налице, тъй
като пострадалата не била положила дължима грижа към себе си, не била проявила нужното
внимание, изискуемо и предполагаемо според житейските правила, като не била предприела
адекватно лечение за намаляване на вредните резултати от счупването, като по този начин
могла да намали възстановителния период и да постигне излекуване. Същото се отнасяло и
за ищцата С. Д..
С оглед на това смята, че искът е прекомерно и многократно завишен с оглед на
полученото счупване и несъответствуващ на принципа за справедливост, залегнал в чл.52
от ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК в размер на
2000,00 лева – сторени за платено адвокатско възнаграждение. Не прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното :
3
Видно от споразумението по НОХД № 29 / 2021 година, на PC Брезник, в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответницата Д. Т. била причинена средна телесна
повреда на наследодателката на ищците М. И., като подсъдимата Т. била призната за
виновна и осъдена на „пробация“ за това, че на *** в ***, община ***, чрез нанасяне на удар
в областта на гърба е причинила при пряк умисъл на М. И. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия, долен крайник за срок, повече
от тридесет дни – пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост – престъпление по
чл.129, ал.2, предл.ІІ, вр.ал.1 от НК.
Това обстоятелство е признато за безспорно за страните.
От представения по делото медицински документ на ТЕЛК, пострадалата от деянието
М. И. е била освидетелствана със 100 % инвалидност, с прпидружител.
Спорни за изясняване и доказване са следните факти и обстоятелства: причинно –
следствената връзка между настъпилото травматично увреждане на наследодателката на
ищците от ответницата и претърпените от това болки и страдания, техния вид, характер,
интензитет, начин на лечение, възстановяване и нуждата от настаняване на ищцата в ***.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Д. (съпруг на С. Д. – дъщеря
на починалата ищца М. И.) и Д. С. (близка на ищците) се установява, че в резултат на
инцидента, претърпян от М. през месец октомври ***година, последната се е обездвижила
трайно, като преди това се намирала в добро здраве, била подвижна и се обслужвала сама.
След деянието М. изпитвала силни и продължителни болки и страдания, не можела сама да
се грижи за себе си и да се придвижва, нуждаела се от постоянни грижи от медицински,
битов и хигиенен характер, които й били оказвани от нейните деца – С. и К. – настоящи
ищци, често помагала и тя - св.С., но тъй като пострадалата се нуждаела от денонощни
специализирани грижи, които те не били в състояние да полагат, а междувременно С. се
разболяла от коронавирус и било опасно за майка й да не се зарази, тя била настанена за
около 7-8 месеца в ***, където й оказвали компетентна и адекватна помощ и грижи, за
периода ***–***. С. плащала таксите за дома, които били средно около 600 – 800 лева на
месец. Поради по-нататъшна финансова невъзможност да ги покриват, децата й я взели
обратно вкъщи, като я водели на лекари в София, Брезник и Перник, но М. не можела да се
раздвижи и състоянието й се влошавало постепенно. Медиците им казали, че тя няма да
може да проходи отново, тъй като тазът й бил пукнат, трябвало да се оперира и да й се
поставят пирони, но не се знаело дали ще оцелее по време и/или след интервенцията. Скоро
след това починала в болница.
От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че в резултат на
описания в исковата молба инцидент, пострадалата М. И. е получила следните травматични
увреждания: счупване на лява бедрена кост в горния край, което й причинило трайно
затруднение на движенията на левия, долен крайник за срок, повече от тридесет дни, като
през първите два месеца от възстановителния й период болките били с по-интензивен
характер. Не се установява причинно – следствена връзка между получените от деянието
4
травматични увреждания на М. И. и настъпилата й след време смърт. Състоянието на
пострадалата изисквало извършване на хирургическа интервенция с пълна или спинална
упойка, като и в двата случая имало риск за нейното физическо оцеляване, но при втория
вариант рискът бил по-нисък.
От заключението на СИЕ е видно, че от приложените по делото платежни документи –
квитанции към приходни касови ордери се установява, че в брой са били заплатени такси в
общ размер на 4020,00 лева за периода от месец *** година до месец *** за М. И.. Законната
лихва върху всяка една платена сума по приходните касови ордери от плащането, считано от
30.11.2020 година до датата на завеждане на исковата молба - 10.06.2021 година е в общ
размер на 127,87 лева, както следва: законната лихва върху сумата 620,00 лева,
представляваща платена такса за месец *** в размер на 20,00 лева и платена такса за месец
*** в размер на 600,00 лева, за периода от *** до *** е в размер на 33,24 лева; законната
лихва върху сумата 600,00 лева, представляваща платена такса за месец ***. за периода от
*** до *** е в размер на 27,16 лева; законната лихва върху сумата 700,00 лева,
представляваща платена такса за месец ***. за периода от *** до *** е в размер на 25,47
лева; законната лихва върху сумата 700,00 лева, представляваща платена такса за месец ***.
за периода от *** до *** е в размер на 20,03 лева; законната лихва върху сумата 700,00 лева,
представляваща платена такса за месец ***. за периода от *** до *** е в размер на 14,00
лева; законната лихва върху сумата 700,00 лева, представляваща платена такса за месец ***.
за периода от *** до *** е в размер на 7,97 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи:
В настоящия случай основанието за ангажиране отговорността на ответницата за
изплащане на обезщетения на наследниците на ищцата, починала в хода на процеса за
понесените от нея неимуществени и имуществени вреди бе безспорно установено по делото.
С оглед приложното поле на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложеното
по делото и одобрено от съда споразумение по чл.381 от НПК, приравнено на влязла в сила
присъда – че причинилият виновно следната телесна повреда на ищцата е именно
настоящата ответница.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно чл. 383, ал. 1
НПК има последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което и на основание чл. 300 от
ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо съдът приема за установено по делото реализирания деликт и неговото
авторство по време, място и обстановка, както и причинната връзка между извършеното и
настъпилите вредоносни последици за пострадалото лице.
5
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на пострадалото
лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на продължителни
физически болки и страдания, изпитвани от първоначалната ищца М. И., причинени в
резултат на реализираното деяние от ответницата. Съдът отчита и интензитета и
продължителността във времето на търпените от ищцата физически болки и страдания от
причинената й средна телесна повреда - счупване на лявата бедрена кост, контузия на лявата
подбедрица, дясно коляно и глезенна става – увреждания, които с оглед на напредналата й
възраст са с изключителна тежест, трудност за възстановяване и последици във времето за
здравето на пострадалата. Преди инцидента тя е била подвижна, извършвала е всякакви
активности от битов и физически характер, нормални за възрастта й, като сама се е грижела
за себе си, намирала се е в добро здравословно състояние. След деянието и в резултат на
получената от ответницата травма същата се е обездвижила напълно и до смъртта си не е
могла да проходи, като правоприемниците в процеса – дъщеря й и сина й са положили
необходимите усилия и грижи да я възстановят физически и здравословно, като освен в
домашни условия и провеждане на медицински консултации с различни доктори, за целта са
я настанили и временно в дом за стари хора със специални грижи, но състоянието й се е
влошавало, като на*** е починала.
Свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие установяват по
единен, непротиворечив, несъмнен и обективен начин, че пострадалата М. се е обездвижила
напълно след деянието през месец *** и до смъртта си, настъпила на *** не могла да се
възстанови и да проходи, не можела да се обслужва без чужда помощ и се нуждаела от
постоянни грижи.
В тази насока нейните деца – настоящи ищци и правоприемници в процеса са
положили необходимите усилия и дължими грижи, предприели са адекватни мерки за
нейното здравословно и жизнено възстановяване чрез полагане на специални и ежедневни
грижи, в съответствие с физическите си и финансови възможности в пълен обем, поради
което се явяват неоснователни в тази насока възраженията на ответницата, че
първоначалната ищца М. не следвало да се настанява в дом за стари хора и че в резултат на
неполагане на добри грижи за нея от нейните правоприемници, състоянието й се влошило, а
смъртта й нямала нищо общо с увредите от деянието на ответницата.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответницата по чл.51, ал.2 от ЗЗД -
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която със своите действия и
бездействия да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради недостатъчно
оказани й грижи и неизвършване на медицинска интервенция за поставяне на нова става.
От една страна безспорно се установи, че сина и дъщерята на пострадалото лице са
положили оптимални грижи и са оказали безрезервна помощ на майка си в здравословен и
6
битово аспект, а от друга – съдът приема, че неизвършването на спешна хирургическа
интервенция би било неоправдано и прибързано с оглед на общото влошено здравословно
състояние на М. И. след инцидента и бавните регенеративни функции на организма й, с
оглед на изключително напредналата й възраст и съществуващия реален риск от не
преживяване и възстановяване изобщо след такава тежка хирургическа интервенция и
анестезия.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат
на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в
Постановление №4/23.12.1968год. на Пленума на ВС понятието ”справедливост” по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, евентуално
допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, отражението им върху здравето на
увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на
страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително
пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на М. И. трайни увреждания, съпроводени с интензивни болки и с последващи
усложнения налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, като в случая се
отчете и значително напредналата й възраст, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 30000,00 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – *** до окончателното изплащане на сумата.
Сумата от 30 000 лева следва да се присъди по ½ реална част на всеки един от
двамата ищци, съобразно с равните им квоти на наследствено правоприемство от
първоначалната и починала в хода на процеса ищца.
Горното съответства на принципа на справедливост и ще репарира причинените
неимуществени вреди на ищцата. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен
в ППВС №4/68год. и в решения на ВКС/решение № №749/05.12.2008год. по т.дело
№387/2008год. на ІІ ТО, решение №124/11.11.2010год. по т.дело №708/2009год. на ІІ ТО,
решение №66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год. по
т.дело №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
7
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Като критерият за
справедливост с оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради
паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието
на обществото в конкретната държава. До този размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран
размер, над сумата от 30 000 лева до сумата от 50 000 лева, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Пострадалата е била в напреднала възраст – на ***години към момента на деликта и
общото й здравословно състояние на възрастта, на която се е намирала при получаване на
подобни увреждания, техния вид, характер, интензитет, начин на възстановяване и
понасяне на болки и дискомфорт, както и тяхното преодоляване неминуемо предполагат по-
труден, болезнен и сложен период на приемане и лечение, което в случая не се е
осъществило, поради спецификата на травмата и въпреки положените пълноценни грижи и
усилия от страна на нейните правоприемници за нейното здравословно възстановяване.
Искът за имуществени вреди, предявен за сумата от 4020,00 (четири хиляди и
двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
направени разходи за заплащане на месечна такса за срок от шест месеца за престой в „***“,
в резултат на инцидента, настъпил на ***, ведно със законната лихва от датата на плащането
на всяка вноска до датата на предявяване на исковата молба, съдът приема за доказан по
основание и размер. От ангажираните и събрани в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства се установи, че състоянието на пострадалото лице е било тежко,
същото се е намирало в напреднала възраст, било е почти неподвижно и за полагане на
адекватни и ежечасни грижи е било необходимо и оправдано същото да бъде настанено в
дома за стари хора, където те да бъдат обезпечени. Ето защо съдът счита за неоснователни
възраженията на адвоката на ответницата в обратна посока – че престоят на ищцата в дома
за стари хора не е бил относим и необходим за подобряване на състоянието й от деликта,
поради което искът за заплащане на ищците на разходените материални средства бил
недоказан.
С оглед на горното, съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищците и
сумата от 4020,00 (четири хиляди и двадесет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за заплащане на месечна такса за срок
от шест месеца за престой в „***“, в резултат на инцидента, настъпил на ***, ведно със
законната лихва от датата на плащането на всяка вноска, считано от *** до датата на
завеждане на исковата молба - ***, в общ размер на 127,87 (сто двадесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки) лева.
Сумите от 4020,00 лева и 127,87 лева следва да се присъдят по ½ реална част на
всеки един от двамата ищци, съобразно с равните им квоти на наследствено
8
правоприемство от първоначалната и починала в хода на процеса ищца.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете от 1410,80 лева и
126,00 лева – депозит за вещи лица, платен от бюджетните на съда, съразмерно с
уважената част от исковете. По делото са изплатени разноски от бюджета на съда в
размер на 200 лева за ищцата С. Д. – депозити за две вещи лица по 100 лева, като ищецът К.
Т. ги е заплатил, в общ размер на 200 лева (по 100 лева за експертиза), но същият макар и да
ги е сторил, не ги е претендирал, нито и представил списък на разноски чл.80 от ГПК в тази
насока.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
ответницата да заплати на ищцата С. Д. сторените от нея разноски, съразмерно с уважената
част от исковите претенции, за платен адвокатски хонорар в размер на 1356,00 (хиляда
триста петдесет и шест) лева, изчислени както следва: реално дължимият адвокатски
хонорар съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както следва по уважения иск за неимуществени вреди от 15000 лева (1/2
от 30 000 лева) = 1750 лева - чл.7, ал.2, т.3 от наредбата и по иска за имуществени вреди в
уважената част от 2074 лева – за главница и лихви (1/2 от 4148 лева – 4020 лева +127,87
лева) = 507,00 лева, съгл. чл.7, ал.2, т.2 от наредбата). В случая реално платеният
адвокатски хонорар е в размер на 2150 лева, т.е. по – нисък е от дължимия минимален по
наредбата – 2257 лева, но тъй като съдът се ръководи от фактически платения и поискан
съгл.списъка по чл.80 от ГПК, в случая този от 2150 лева, следва да бъде присъден в размер
на сумата от 1356 лева, спрямо уважената част от всяка една от исковите претенции на С.
Д...
Тъй като съгласно ищецът К. Т. не е бил представляван от процесуален представител
по делото, съдът не следва да му присъжда сторени разноски за адвокат, както и за
експертизи, въпреки че такива са били извършени, в размер на 200 лева, тъй като не са били
надлежно и своевременно поискани от него, нито е представен списък по чл.80 от ГПК в
тази насока (арг.от т.2, т.8 и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да й се
присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, според представения
своевременно списък по чл.80 ГПК в тази насока, както следва: в общ размер на 740,00
(седемстотин и четиридесет) лева – по ½ от всеки един от ищците от общо сторените и
претендирани в размер на 2 000 лева, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Воден от горното, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.52, вр.чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Д. А. Т., ЕГН **********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, *** и К. Б. Т., ЕГН **********, *** по ½
реална част на всеки един от тях следните суми:
-от общата сума от 30000,00 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и уплаха, в резултат
на инцидент, настъпил на *** и причинен от ответника, ведно със законната лихва от деня
на увреждането – *** до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск в частта за разлика над 30 000 лева до първоначално предявения размер от
50000,00 (петдесет хиляди) лева.
-от общата сума от 4020,00 (четири хиляди и двадесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за заплащане на
месечна такса за срок от шест месеца за престой в „***“, в резултат на инцидента, настъпил
на ***, ведно със законната лихва от датата на плащането на всяка вноска, считано от *** до
датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.06.2021 година, в общ размер на 127,87
(сто двадесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Д. А. Т. да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд сумата от 1536,80 (хиляда петстотин тридесет и шест лева и осемдесет
стотинки) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса и
платени депозити за вещи лица от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д. А. Т. да заплати на С. Б. Д. сумата от 1356,00
(хиляда триста петдесет и шест) лева, съставляваща разноски за един адвокат, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С. Б. Д. и К. Б. Т. да заплатят по ½ реални части
на Д. А. Т. общата сума от 740,00 (седемстотин и четиридесет) лева, съставляваща
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10