РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235300502283 по описа за 2023 година
С решение №260002 от 13.04.2023г., постановено по гр.д.№1218/2019г. по описа на РС-
Карлово, III граждански състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по
отношение на К. Д. И., ЕГН **********, че Н. Т. Д., ЕГН **********, действащ чрез
законния му представител Т. Д. Д., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим
имот, а именно: празно дворно място с приблизителна площ от 2.04 кв.м, която част
неправилно е заснета в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово,
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, в
границите на имота на К. Д. И., ЕГН **********, представляващ поземлен имот с
идентификатор №***, вместо към собствения на Н. Т. Д., ЕГН ********** поземлен имот с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
общ.Карлово, обл.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. К., ул. „***, с
площ по скица 462 кв.м. и с площ по документ за собственост 410 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2094, квартал:84, парцел:
XXXV-2094, при съседи на имота по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, която част
е заключена между точките т.4-т.23-б.А, отразени в приложение 4 – комбинирана скица към
заключението на вещото лице Л. С., с вх.№712 от 21.01.2020г., прието в открито съдебно
заседание от 10.07.2020г., неразделна част от решението, съответно е разпределена и
отговорността за разноски по делото.
С решение №260006 от 02.06.2023г., постановено по гр.д.№1218/2019г. по описа на РС-
Карлово, III граждански състав, съдът е оставил без уважение молбата на К. Д. И., ЕГН
********** за допълване на решение №260002 от 13.04.2023г. по гр.д.№1219, по описа на
районен съд –Карлово, III гр.състав, за отхвърляне на иска за разликата над уважената част,
1
касаеща площ от 2.04 кв.метра до претендираната площ от 4.00 кв.метра като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със същия съдебен акт е оставена без уважение и молбата на К. Д. И., ЕГН **********
за изменение на решение №260002 от 13.04.2023г. по гр.д.№1219, по описа на районен съд –
Карлово, III гр.състав, в частта относно разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№22949/18.07.2023г. депозирана от К. Д.
И., ЕГН **********, с която се обжалва изцяло Решение №260002 от 13.04.2023г. Излагат се
доводи за необоснованост на съдебния акт, постановен при нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила. Сочи, че от заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице С. се установявало, че по плана от 1973г. спрямо кадастралния
план от 2011г. било налице разминаване между границите на процесните два имота,
установено било от експертизата, че границата на имота на И. навлизала в имота на Д.и с
2,04 кв.м. Приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза също установявала
разминаване между кадастралните планове от 2004г. и от 2011г., приемала, че
регулационният план от 1973г. послужил като основа за изготвяне на плана от 2004г., но
изчисленията на последната експертна оценка били, че това разминаване е само 0,56 кв.м.
От своя страна това навлизане било изключително малко, респ. се постановял въпросът за
наличието на допустима грешка при изработването на кадастралната карта от 2011г.
Първоинстанционният съд неправилно кредитирал заключението на вещото лице С. за
квадратурата на навлизането на имота на И. в имота на въззиваемия, вместо да бъде
кредитирано заключението на приетата тройна СТЕ, съгласно което квадратурата на
процесния участък била 0,56 кв. м. Счита, че неизяснен останал въпросът за това дали
навлизането в имота на Д.и от страна на имота на К. И. с площ от 0,56 кв.м. е в рамките на
допустимото по смисъла на чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Моли съда да
отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго такова, с което да
отхвърли предявения установителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Т. Д., чрез законния си
представител Т. Д. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно
изложени съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен,
законосъобразен и обоснован. Претендира разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от К. Д. И., ЕГН ********** против решение №260006
от 02.06.2023г. Жалбоподателят счита, че решаващият съд е нарушил диспозитивното
начало като не е отчел, че ищецът претендира собственост върху 4 кв. м., а не само върху
присъдените му с решението 2,04 кв. м. Разноските следвало да бъдат съответно присъдени.
Моли съда да отмени решението и да постанови вместо него ново, с което да отхвърли
предявения установителен иск за разликата между 2,04 кв. м. и 4 кв. м, както и да
преразпредели отговорността за разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Н. Т. Д., чрез законния си представител Т. Д. Д., е
постъпил писмен отговор на така подадената въззивна жалба. В него жалбата се оспорва
изцяло, както и се излагат съображения за липса на основание за произнасяне по реда на чл.
248 от ГПК от първия съд. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение, като
правилно, законосъобразно и обосновано.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Депозираните въззивни жалби против обжалваните съдебни актове са подадени в срок,
изхождат от легитимирано лице, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради
което се явяват и процесуално допустими.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.
124 ГПК от Н. Т. Д., действащ чрез законния си представител Т. Д. Д. против К. Д. И., с
който се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на К. Д. И., че Н. Т. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ празно дворно място
2
с приблизителна площ от 4 кв.м., условно обозначена на приложената към исковата молба
скица на поземлен имот №15-631910/13.12.2017г. на СГКК- гр. Пловдив, с букви АБС,
защрихована в червено, което неправилно е заснето в Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, в границите на записания на името на ответника поземлен имот с
идентификатор ***, вместо към собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, общ. Карлово, област
Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота в гр. К****, ул.“****,
с площ по скица 462 кв.м. и с площ по документ за собственост 410 кв.м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м)., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2094, квартал:84, парцел:
XXXV-2094, при съседи на имота по скица: *****. Ищецът твърди в исковата молба, че бил
собственик на поземлен имот с идентификатор ****, придобит от него на основание
давностно владение и дарение. През 2018г. ответникът предявил претенции към собствения
на ищеца имот, с твърдения, че последният навлязъл в североизточната част на собствения
на ответника имот с идентификатор ****. По повод на последното, ищецът направил
справка в Кадастралната карта, одобрена със Заповед № - РД- 18-52/16.11.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК и установил, че била допусната грешка при заснемането
на собствения му имот, касаеща западната граница, която в северната част била изместена
навътре в имота на ищеца приблизително с 1м. и която част била с приблизителна площ от 4
кв.м.
Тъй като между страните бил налице спор за материално право, за ищеца се пораждал
правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост по реда на чл. 124
ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на К. И., че Н. Д. е
собственик на спорните 4 квадратни метра.
В постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за
неоснователност на същата, като счита, че ищецът не станал собственик на спорните 4 кв.м.,
в подкрепа на което излага подробни съображения.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че е сезиран с иск за
собственост на реална част от недвижим имот, като ищците основавали своето право на
собственост върху спорната площ от 4 кв.м., поради допусната грешка в плановете при
заснемането на имота. Нямало пречка ищците да защитят правото си чрез установителен иск
за собственост, при чието уважаване би се стигнало до изменение в КККР. В
производството по иск за собственост предмет на изследване било положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като следвало да се установи
дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформирането на
регулационните граници в имотни. Съдът следвало да установи евентуални несъответствия
между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца
право на собственост, като в предмета на доказване следвало да се включат всички
регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове. Първоинстанционният съд е констатирал, че първоначално назначената съдебно-
техническа експертиза, а също и тройната съдебно-техническа експертиза установявали
разминаване между границата на процесния имот, установена с КРП от 1973г. и границата
по сега действащите КККР от 2011г. Посочил е, че в заключението по първоначалната
експертиза, вещо лице Стоянова изчислила разминаването в спорната площ на 2.04 кв.метра,
а тройната експертиза – на по-малко от 1 кв.м. Решаващата инстанция е стигнала до извод, с
подробно изложени аргументи, че ищците установили правото си на собственост върху УПИ
ХХХV-1519 в кв.84 по плана на гр. Карлово, в състоянието, каквото било към момента на
влизане в сила на ЗУТ (2001г.), поради което приел, че част от имота на ищците бил заснет
като част от имота на ответника. С оглед на това, съдът е кредитирал заключението по
единичната експертиза, изготвено от вещо лице Стоянова, която не отчитала разлики в трите
предходни плана, като признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е
3
собственик на реална част от дворно място с площ от 2.04 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките
на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е
валидно, а в обжалваната част – допустимо.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Л. И. С. От
приложение №1 към заключението –комбинирана скица, изготвена по кадастрално-
регулационния план от 1956г., от приложение №2 – комбинирана скица, изготвена по
кадастрално-регулационния план от 1966г., от приложение №3 – комбинирана скица,
изготвена по кадастрално-регулационния план от 1973г. и от приложение №4 – комбинирана
скица, изготвена по кадастралния план от 2004г., е видно, че са получени еднакви разлики, а
именно: между т.4-23-б.А, с площ 2.04 кв. метра, явяваща се част от имот с пл.№1519.
По делото е приета и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица
К. Н. К.- В., Н. С. С. и Е. Г.а Д.. Към експертизата са приложени, както следва: комбинирана
скица №1, отразяваща границите между поземлените имоти с идентификатори ** и*** по
кадастралната карта на гр. Карлово., одобрена със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. и имоти с
планоснимачни номера 1519 и 1516, 1517, 1518 по КРП на гр. Карлово, одобрени със
Заповед №2968/1956г., като в същата са очертани граничната линия по КРП от 1956г. и
граничната линия по КК и ПУП от 2018г., като при пресичането на двете линии се образува
фигура, от точки 1,2,3,1, с площ от 0,24 кв.м.; комбинирана скица №2, отразяваща
границите между поземлените имоти с идентификатори **** по кадастралната карта на гр.
Карлово., одобрена със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. и имоти с планоснимачни номера 1519
и 1516, 1517, 1518 по КРП на гр. Карлово, одобрени със Заповед №938/1966г. Очертани са
граничната линия за плана от 1966г. и граничната линия по КК и ПУП от 2018г., като при
пресичането на двете линии се образува фигура, от точки 1,2,3,1, с площ от 0,80 кв.м.;
комбинирана скица №3, представяща границите между поземлените имоти с
идентификатори *** и ***по кадастралната карта на гр. Карлово., одобрена със Заповед РД-
18-52/16.11.2011г. и имоти с планоснимачни номера 1519 и 1516, 1517, 1518 по КРП на гр.
Карлово, одобрени със Заповед №1382/1973г. Видно е, че по КРП от 1973г. от точки 1,2,3,1
се образува фигура с площ от 0,56 кв.м.; комбинирана скица №4, отразяваща границите
между поземлените имоти с идентификатори 503.79 и 503.2094 по кадастралната карта на
гр. Карлово., одобрена със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. и имоти с планоснимачни номера
2093 и 2094 по кадастрален план на гр. Карлово, одобрен със Заповед № 300-4-21/2004г.,
видно от която по кадастъра от 2004г. от точки с номера 1,2,3,1 се образува фигура с площ от
0,78 кв.м.
В производството пред въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Б. В. Й., която е приета от съда. В
приложената към експертизата комбинирана скица на ПИ ** и ПИ *** е отразено, че
разстоянието между максимално отдалечените точки от границата между имотите по КККР
от 2011г. и имотната граница по плановете от 1956г., 1966г. и 1973г. се равнява на 0,75 см. От
изобразеното на комбинираната скица е видно още, че между точки 1,2,4,1 се образува
фигура с площ от 2 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да бъде посочено, че както от първоначално назначената
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л. И. С., така и от последващата приета по
делото тройна съдебно-техническа експертиза се установява безспорно, че е налице
разминаване между границата, установена с КРП от 1973г. и границата по сега действащите
КККР от 2011г. Основният спор пред въззивната инстанция е концентриран около въпроса за
точната площ на реалната част от дворното място, собственост на ищцовата страна, която
неправилно е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответника, както и дали
навлизането в имота на Д. от страна на имота на К. И., ако се приеме, че навлизането е с
площ от 0,56 кв.м., е в рамките на допустимото по смисъла на чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-
4
02-20-5/15.12.2016г. Именно в частта за точната площ на реалната част от дворното място са
и разминаванията в приетите в първоинстанционното производство експертни заключения,
което от своя страна е основание и за възразеното от въззивната страна, че решаващият съд е
следвало да кредитира тройната експертиза, която била приета без възражения.
Настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд и намира, че
следва да бъде кредитирана първоначално назначената съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Л. И. С.. Същата напълно кореспондира със събрания доказателствен материал
пред въззивната инстанция, а именно допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. Б. Й.. Експертните заключения са пълни, обективни, ясни, хронологично
подредени, а по отношение на спорния по делото въпрос дават идентични разрешения.
Поради тези съображения съдът ги кредитира изцяло. Така и от двете експертни заключения
се установи по безспорен начин, че площта на процесната реална част е около 2 кв.м., а
разстоянието между максимално отдалечените точки от границата между имотите по КККР
от 2011г. и имотната граница по плановете от 1956г., 1966г. и 1973г. се равнява на 0,75 см. За
пълнота следва да бъде отбелязано, че за съда няма пречка да кредитира приета по делото
съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице е използвало по-малко на брой
координатни точки при заснемането, в сравнение с друга експертна оценка, при която са
използвани повече координатни точки, в какъвто смисъл е направеното от въззивната страна
възражение. В тази връзка следва да се посочи, че условие за приемането на експертно
становище в производството е същото да бъде пълно, да отговаря на всички постановени
въпроси, ясно и обосновано, на които условия несъмнено отговарят приетите от настоящия
съд експертизи, които в същото време кореспондират една спрямо друго по основния спорен
по делото въпрос. С оглед горното, съдът намира, че не възникват съмнения за тяхната
правилност.
От изложеното следва и обоснования извод, че не могат да бъдат споделени
възраженията на въззивната страна, досежно това, че навлизането в имота на Д.и от страна
на имота на К. И. е с площ от 0,56 кв.м. и същото е в рамките на допустимото по смисъла на
чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., като аргументите за този извод са
следните: на първо място, както вече беше посочено, от кредитираните от съда експертни
заключение несъмнено се установява, че навлизането в чуждия имот не е с посочената от
въззивната страна площ, а с площ от около 2 кв.м. На следващо място, от дадените
пояснения на вещото лице Б. Й. във открито съдебно заседание става ясно, че дори да бе
установено, че спорната площ е 0,56 кв.м., то отново не би могло да става въпрос за грешка в
кадастъра, тъй като точността на кадастъра изисква един квадратен метър.
От изложеното следва, че решаващият съд е достигнал до правилни крайни фактически
и правни изводи, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По отношение на въпроса за необходимостта съдът да се произнесе с отхвърлителен
диспозитив, тъй като предявеният установителен иск за собственост касае реална част от
недвижим имот с площ от 4 кв.м., а е бил уважен от първата инстанция само в обема от 2,04
кв.м., следва да се посочи, че площта не е съществен индивидуализиращ белег и ако в
исковата молба се претендира, че ищецът е собственик на имот с определена площ, а по
делото се докаже, че ищецът е собственик на същия имот, но този имот е с по-малка площ
от претендираната, то в диспозитива на съдебното решение съдът следва да уважи иска за
установената площ, без да постановява отхвърлителен диспозитив за разликата до
претендираната такава. Поради горното напълно се споделят и мотивите на
първоинстанционния съд, поради което настоящият състав намира, че не следва да се
произнася по поставения въпрос с отделен диспозитив.
Поради съвпадение на крайния извод на Пловдивския окръжен съд с този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените в
настоящото въззивно производство разноски, а именно: сумата в размер на 850 лв.,
представляваща заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023г.
5
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260002 от 13.04.2023г., постановено по гр.д.
№1218/2019г. по описа на РС- Карлово, III граждански състав.
ОСЪЖДА К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“Д** да заплати на Н. Т. Д.,
ЕГН **********, действащ чрез законния представител Т. Д. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. К., ул. „М., сумата в размер на 850 лв., представляваща заплатено по Договор за
правна защита и съдействие от 01.06.2023г. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6