Решение по дело №361/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260133
Дата: 23 декември 2020 г.
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20201800500361
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 23.12.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 361 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 9 от 16.01.2020 г. по гр.д. № 1099/2018 г. на К.ски районен съд е отхвърлен предявения от И.З.Ч. против Л.Б.Н. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. б.” № 2, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 99 кв.м., построена в дворно място, цялото от 476,31 кв.м., съставляващо УПИ VІ-115 н кв. 4 по регулационния план на града.

            Решението е обжалвано от ищеца И.Ч., с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск за делба. В жалбата се излага възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на изготвен от първоинстанционния съд доклад със съдържанието по чл. 146 от ГПК, неоснователно недопускане от съда на допуснат по-рано разпит на свидетели, пълна липса на мотиви на обжалваното решение. Изложени са и доводи за необоснованост и неправилност на решението, постановено при липса на анализ на събраните доказателства – приетата съдебно-техническа експертиза, свидетелски показания и представените писмени доказателства.

            В представения писмен отговор въззиваемата Л.Н. оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва направените в жалбата възражения за нарушения на съда във връзка с доклада по делото и необсъждане на събраните по делото доказателства. Счита решението за правилно и обосновано, във връзка с което излага пространни съображения за недоказаност на твърдението на ищеца, че е налице изграждане на изцяло нова сграда на мястото на старата, построена в личен имот на ответницата.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството пред районния съд е образувано по предявен от И.З.Ч. срещу Л.Б.Н. иск за делба на едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 99 кв.м., находяща се в гр. К., ул. „Д. б.” № 9, състояща се от детска стая, спалня, хол, баня с тоалетна и отделна тоалетна, построена в дворно място, цялото с площ 476,31 кв.м., съставляващо УПИ VІ-115, кв. 14 по плана на гр. К., при граници: УПИ VІІ-112, УПИ ХVІ-113, УПИ ХVІІ-114, УПИ V-116.

 В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като сключеният между тях брак е бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие с решение от 19.12.2018 г. Твърди, че към момента на придобиването на процесния имот с договор за замяна от 29.06.2020 г., в описания УПИ VІ-115 съществувала стара сграда, без канализация, състояща се от две стаи и кухня, без тоалетна и баня. Твърди, че в периода 2012 г.- 2016 г. с ответницата сринали старата къща и изградили нова, която е предмет на иска за делба. Ищецът твърди, че той почти изцяло е финансирал строителните дейности и полагал труд в строежа на къщата, а съпругата му, която била учителка с малка заплата, се грижела за децата. Въз основа на тези твърдения ищецът поддържа, че процесният имот е съсобствен между него и ответницата, и иска от съда да допусне същия до делба при квоти по ½ ид. част за всеки от тях.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва така предявения иск за делба и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че процесният имот не е съсобствен между страните – същият е придобит от нея по време на брака й с ищеца чрез замяна с неин личен имот, придобит преди сключването на брака. Твърди, че след раздялата с ищеца през м. март 2016 г. ответницата се нанесла да живее в придобитата чрез замяната къща заедно с двете им деца, като до този момент къщата не била подходяща за обитаване. Ответницата направила ремонт на къщата със свои собствени средства и труд, както и със средства на родителите й, в размер над 10 000 лв., а ищецът живеел и работел в Г.и не изплащал никакви пари за ремонт и поддръжка на къщата. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършвал строителни работи в имота, както и че наемал хора или плащал за това, като твърди, че всички суми по ремонта на сградата са плащани с нейни лични и на родителите й средства, а в сочения от ищеца период от 2012 г. до 2016 г. последният е живял в Г./където живее и работи и понастоящем/ и не е участвал финансово или с личен труд в ремонтирането на сградата, нито в този период, нито след това. В съдебно заседание ответницата заявява, че се касае за извършвани ремонти по старата съществуваща сграда, които не са изменили съществено нейния вид и конструкция.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С решение от 19.12.2018 г. по гр.д. № 128/2018 г. на К.ски РС е прекратен сключеният на 15.07.2006 г. брак между Л.Б. Ч.и И.З.Ч. на основание чл. 50 от СК и е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК.

            С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 73, т. І, рег. № 5351, дело № 62/2010 г. на нотариус Е. З. с рег. № 434 на НК, Л.Б. Ч.е прехвърлила на Л. Й.Й. апартамент № 72 в блок № 523, вх. „В”, ет. ІІІ, находящ се в ж.к. „Н.-5”, заедно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, в замяна на което Л. Й.Й. е прехвърлила на Л.Б. Ч.урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. б.” № 9, целия с площ 476,31 кв.м., съставляващ парцел VІ-115 от кв. 46 по плана на гр. К., заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 99 кв.м.

            Представени са копия от: граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 29.04.2012 г., сключен между И.З.Ч. и „И.Т.” ЕООД, с предмет разрушаване на стара къща с багер” в гр. К., ул. „Д. б.” № 9; граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 20.05.2015 г. , сключен между И.З.Ч. и С.С. Я., с предмет „извършване на работа”;  граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 22.01.2016 г. между И.З.Ч. и Ю.К.С. с предмет „отоплителна инсталация на къща”; граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 27.07.2015 г., сключен между И.З.Ч. и Х. Р.К.с предмет „замазка на къща”; граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 12.07.2012 г., сключен между И.З.Ч. и С.В. Д., с предмет „частично събаряне на бетонова тераса”; граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 09.05.2015 г., сключен между И.З.Ч., с предмет „доставка и монтаж на ПВЦ дограма” в гр. К., ул. „Д. б.” № 9; договор от 08.04.2014 г. между Л. Ч.и „Т. П.– 08” ЕООД  с предмет „проектиране, изработка и монтаж на изделия”; справка от НАП за осигурителния доход на Л.Б. Т. в периода 2016 г.- 2019 г.; договор за кредит за покупка на стоки от 15.06.2012 г., сключен между „БНП П.П. Ф.” ЕАД и Л.Б. Ч.; договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 12.09.2011 г. между „БНП П.П. Ф.” ЕАД и Л.Б. Ч.; 2 бр. удостоверения за изплатен кредит на „БНП П.П. Ф.”.

            Според показанията на св. С.Я., той е направил ел. инсталация на къщата на ул. „Д. б.”. Във връзка с ремонта ищецът му казал, че е купил къща, че я бута. Свидетелят откачили захранването, което било на старата къща, и след време, като направил новата къща, ищецът му се обадил и направили инсталацията на новата къща. Къщата била сухо строителство, гипсокартон. По време на изграждането на новата инсталация присъствала съпругата на ищеца. Изграждането на инсталацията било преди 4-5 години. Свидетелят получил около 2000 лв. за извършването на тази услуга.

            Съгласно показанията на св. Х. К., той е направил изравнителна замазка в новата къща в имота на И. и съпругата му преди около 5 години, като И. му платил за това около 500 лв.

            Според показанията на св. К. Т., последните години ответницата се грижела за къщата на ул. „Д. б.” № 9, наемала майстори, със заплатата си купувала врати, плочки, електроуреди. Ответницата се нанесла да живее в къщата с децата през 2016 г., когато се разделила със съпруга си. Ответницата споделила на свидетелката, че къщата не е готова за живеене, но въпреки това отишла да живее там, защото смятала, че там ще й е по-спокойно и ще може да я приведе във вид. Съпругът на свидетелката помогнал на ответницата в направата на канализация, да свърже пералня и бойлер. След 2016 г. свидетелката не е виждала ищеца да работи по къщата. Оборудването за къщата било закупено преди 1-2 години. Свидетелката не е посещавала имота преди 2016 г.

            Според показанията на св. М. А., през 2016 г. ответницата му се обадила, че иска да прави някакви неща по къщата на ул. „Д. б.” в гр. К.. Като отишъл там, ответницата му казала, че иска да живее в къщата с децата си, но не била годна за живеене. Според свидетеля, къщата била строителна площадка в начален стадий. Имало замазка, но повечето от нея трябвало да се разруши и да се направи отново, виждали се тръби, които трябвало да се разрушат. Стаите не били измазани, били на гипсокартон. Свидетелят направил цялата шпакловка. Някои от стените трябвало да се разрушат, защото ел. инсталацията на отговаряла на изискванията, т.е. някои от контактите не работели. Свидетелят твърди, че е правил и водопровода. Имало стар водопровод от полипропиленови тръби в гипсокартона. Ответницата платила на свидетеля. Къщата нямала масивни стени – всичките стени били от гиспокартон. Покривът бил гредоред, покрит с асфалтова хартия. Имало прокарана инсталация, но на повечето места нямало захранване.

            На зададен му въпрос по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание ищецът е отговорил, че е във фактическа раздяла с ответницата от началото на 2016 г.

            Според приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. З. П., процесният имот, ситуиран в УПИ VІ-115, кв. 46, с площ 99 кв.м., представлява жилищна сграда, изградена от топлоизолационни панели, в т.ч. фасадни панели, вътрешно-преградни панели и покривни панели, монтирани върху стоманобетонова плоча, излята върху президани с циментов разтвор каменни основи на разрушена стара къща. Носещата конструкция на сградата е от дървен чамов материал. Сглобяването е с конструктивни метални фасонни елементи, и се характеризира като „сухо строителство”. Покривната конструкция е дървена. Двускатният покрив е от ТВЧ плоскости с битумни керемиди.  Сградата се състои от един жилищен етаж и мансарден етаж /подпокривно пространство/. В заключението е дадена пазарна стойност на процесната сграда към м. декември 2016 г., и към момента на изготвянето му през м. октомври 2019 г., както и оценка на себестойността й  /материали и труд/ към тези два периода, като в табличен вид са посочени стойностите на съответните строителни елементи.

            При разпита му в съдебно заседание вещото лице  вещото лице разяснява, че от старите фасадни стени на сградата почти всичко е изпълнено наново, с изключение на запазена една тухлена стена, която е към съседната сграда. Вътрешните стени са изцяло нови, покривът е нов. Сочи, че става въпрос за новоизградена сграда със същата площ.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предмет на делбата е жилищна сграда, построена в УПИ VІ-115, кв. 46 по плана на гр. К..

            По делото няма спор, а се установява и от представения нотариален акт за замяна № 73/2010 г., че придобитото по време на брака между страните дворно място, върху което е построена процесната делбена сграда, е лична собственост на ответницата, доколкото то е придобито изцяло с лично имущество на съпругата, а именно чрез замяна с неин личен имот – чл. 23, ал. 1 от СК. С посочения договор за замяна съпругата е придобила освен посоченото дворно място, и построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 99 кв.м.

Няма спор, че процесната жилищна сграда е единствената жилищна сграда в дворното място, както и че жилищна сграда като постройка в дворното място съществува към 2010 г., когато е сключен договорът за замяна. Не се спори също, че от 2016 г., т. е. преди прекратяването на брака, страните са във фактическа раздяла, и ответницата се е нанесла да живее заедно с децата в процесната сграда.

Ищецът основава претенцията си за делба на процесната жилищна сграда на твърдението, че съществувалата в придобитата чрез договора за замяна жилищна сграда по време на брака с ответницата е била съборена и на нейно място в периода 2012 – 2016 г. изградена нова такава, която е предмет на делбата. Ответницата е оспорила твърдението за изграждане на нова сграда, като е противопоставила възражение, че тя със собствени средства и труд е извършила ремонт на съществуващата стара сграда.

Така въз основа на тези твърдения и възражения на страните, спорен по делото е въпросът дали по време на брака им е извършено възстановяване /ремонт и преустройство/ на съществуващата сграда, или на нейно място е построена нова жилищна сграда.  Отговорът на този въпрос е решаващ за определяне на вещно-правния статут на процесната сграда. Извършването само на ремонт и преустройство в стара сграда не променя характера й на лично имущество, а когато на мястото на съборена сграда в имота е построена нова сграда, тя се включва в съпружеската имуществена общност, ако построяването и е станало по време на брака.

Събраните по делото доказателства налагат извод, че процесната жилищна сграда е новопостроена такава на мястото на старата съществуваща в имота сграда, като построяването й е по време на брака между страните. От приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от разясненията на експерта при разпита му пред съда, категорично се установява, че съществуващата понастоящем сграда представлява изцяло нов строеж, изграден на мястото на старата сграда и със същата площ. От описаните от експерта конструктивни характеристики на сградата е видно, че външните и вътрешно-преградни стени са изпълнени наново от топлоизолационни панели, покривната конструкция също е изградена от изцяло нови материали, както и покривното покритие, като сглобяването е от типа на т.нар. „сухо строителство”.  От старата сграда са запазени само основите и една стена. Вещото лице е категорично в извода си, че процесната сграда представлява ново строителство. Съдът кредитира заключението, тъй като същото е основано на направените от експерта при оглед констатации относно строителните характеристики на сградата, и няма обосновани от други доказателства по делото основания за съмнение в извода на експерта.  Съществуващата понастоящем в имота жилищна сграда, изградена от топлоизолационни панели,  в конструктивно отношение качествено се различава от предходната стара къща, която видно от описанието в договора за замяна, е била масивна сграда. Данни за това, че старата къща е била съборена и на нейно място е изградена нова, се съдържат в показанията на свидетелите С. Я. и Х. К., които твърдят, че са извършвали различни строително-ремонтни дейности в къщата на ул. „Д. б.” преди около 5 години. Вярно е, че нито един от тези свидетели не е участвал, нито е бил пряк свидетел на самото събаряне на старата къща, но и двамата сочат, че са работили в „новата къща” – св. Я. е правил ел. инсталацията, а св. К. е правил изравнителна замазка на пода. Първият свидетел твърди, че е откачил захранването, което било към старата къща, а след известно време направил инсталацията на новата къща, като описва строежа на новата къща като „сухо строителство”. Показанията на тези свидетели, отразяващи възприятията им относно къщата, в която са извършвали довършителни строителни дейности, като „нова”, не са оборени от други доказателства по делото, а напротив – те напълно кореспондират със заключението на вещото лице. Показанията на посочените свидетели в частта им относно построяването на нова къща не се опровергават от показанията на водените от ответницата свидетели К. Т.и М. А., които излагат възприятията си за състоянието на къщата към 2016 г., когато ответницата се нанесла да живее в нея след фактическата си раздяла с ищеца. Свидетелите Т.и А. твърдят, че ответницата след нанасянето си в къщата е извършвала различни довършителни дейности в нея. Св. А. сочи, че къщата няма масивни стени, външните са изградени от гипсофазер, а вътрешните от гипсокартон, което също е в подкрепа на направения от вещото лице извод за наличие на новоизградена сграда с посочените строителни характеристики. Св. Т.също говори за „новата къща”, в която ответницата е отишла да живее след раздялата си с ищеца.

Гореобсъдените свидетелски показания и заключение на СТЕ относно  изграждането на нова къща на мястото на съществувалата стара такава, се подкрепя и от представените договори за извършване на работа, сключени от ищеца в периода 2012-2016 г.  Така представените договори, като частни документи, имат формална доказателствена сила – съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от издалите ги лица. Доколкото автентичността им не е изрично оспорена от ответницата, то доказателствена им стойност следва да се преценява в съвкупност с всички останали събрани доказателства по делото.

С оглед на горното следва да се приеме за установено, че на мястото на съществуващата в имота на ответницата стара къща по време на брака й с ищеца е извършено строителство на нова жилищна сграда. Същата представлява нов самостоятелен обект на право на собственост.

Построената по време на брака сграда върху земя индивидуална собственост на единия съпруг възниква като обект на собственост при изграждането й в „груб строеж“, по смисъла на пар.5, т. 46 на ДР на ЗУТ, а именно когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен довършителни работи. В случая, новата сграда е била завършена по време на брака /прекратен на 19.12.2018 г./ най-малко до етап „груб строеж”. Този извод следва от съдържанието на всички свидетелски показания. В показанията си водените от ищеца свидетели еднозначно сочат, че довършителните работи в новата къща са извършени преди около 5 години /т.е. около 2014 – 2015 г./, а с оглед естеството на извършените от тези свидетели строителни дейности / ел. инсталация и замазка/, би следвало към този период да е завършен грубия строеж. Същевременно, и двамата водени от ответницата свидетели сочат в показанията си, че през 2016 г., когато се е разделила със съпруга си, ответницата се е нанесла да живее в процесната къща с двете си деца, при което логичен е извод, че към този момент къщата е била вече построена най-малко до етап „груб строеж”. Както бе посочено и по-горе, и двамата свидетели Т.и А. говорят само за извършвани от ответницата различни довършителни работи по къщата /свързване на уреди към канализацията, шпакловка на стените, свързване на водопровод, захранване на съществуваща ел. инсталация, поставяне на ел. контакти и пр./, които не са свързани с грубия строеж на къщата.

С оглед на горния анализ на доказателствата по делото, изводът е, че процесната жилищна сграда по същество представлява нова сграда, построена на мястото на старата жилищна сграда в дворното място, лична собственост на ответницата. Новата жилищна сграда е изградена по време на брака между страните, като е довършен грубият строеж към 2016 г., поради което и следва да се приеме, че същата представлява съпружеска имуществена общност. Съгласно константната съдебна практика, сградата построена върху имот лична собственост на един от съпрузите по време на брака става СИО, тъй като по време на брака се предполага съвместния принос на съпрузите в построяването на тази сграда. В случая презумпцията за съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 от СК, не е оборена, тъй като не са налице доказателства новопостроената в имота жилищна сграда да е била изградена изцяло или отчасти с лични средства на ответницата – не е налице нито пълна, нито частична трансформация на лични средства на ответницата в придобиването на процесната сграда по време на брака й с ищеца. Представените от ответницата писмени доказателства /договори за потребителски кредит, удостоверения за изплатен кредит и справка от НАП за осигурителния доход на същата/ не установяват, че процесната сграда е построена с лични средства на съпругата, а други доказателства за това не са налице. Следва да се отбележи в тази връзка, че ответницата оспорва въобще твърдения от ищеца факт на построяване на нова сграда на мястото на старата такава в имота й – същата твърди, че е извършена само реконструкция и ремонт на придобитата от нея чрез договора за замяна жилищна сграда, с нейни лични средства след фактическата раздяла с ищеца. С оглед установяването по делото изграждане по време на брака на изцяло нова сграда на мястото на старата такава, и липсата на доказателства, оборващи презумпцията за съвместен принос към момента на изграждането на грубия строеж на сградата през 2016 г., така построената сграда е съпружеска имуществена общност, доколкото именно завършването на сградата в груб строеж има за последица възникване на нов обект на собственост. Наличието по делото на данни за извършени от ответницата с лични несемейни средства довършителни дейности по сградата след изпълването на грубия строеж през 2016 г., когато е настъпила фактическата раздяла с ищеца, не се отразява на извода, че новопостроената сграда е станала СИО, и респ. няма отношение към допускането на делбата и квотите на съделителите. Извършването на довършителни работи /като подобрения в сградата/ не касаят вече придобитото по време на брака от двамата съпрузи право на собственост върху новоизградената сграда, а могат да обусловят евентуални облигационни претенции на извършилият ги съделител във връзка с ликвидиране на възникналата съсобственост, които претенции могат да се предявят във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 от ГПК.

С оглед извода за придобиване на процесната жилищна сграда от страните по делото в режим на СИО, прекратена с развода им, същата е станала съсобствена между тях при равни дялове на основание чл. 28 от СК, при които квоти делбата следва да се допусне.

            Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанионния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допусне делбата на процесната жилищна сграда при равни квоти между съделителите.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответницата по жалба следва да бъде осъдена да му заплати разноските, направени в двете съдебни инстанции, в общ размер 1886 лева, както следва: 82 лв. платена държавна такса за завеждане на делото, 14 лв. такса за вписване на исковата молба, 500 лв. внесен депозит за СТЕ, 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 40 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 450 лв. платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  решение № 9 от 16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1099/2018 г. на К.ски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И.З.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, и Л.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. б.” № 9, а именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 99 кв.м., състояща се от детска стая, спалня, хол, баня с тоалетна и отделна тоалетна, построена в дворно място, цялото с площ 476,31 кв.м., съставляващо УПИ VІ-115, кв. 46 по регулационния план на гр. К., при слените квоти: ½ идеална част за И.З.Ч. и ½ идеална част за Л.Б.Н..

 

ОСЪЖДА Л.Б.Н. да заплати на И.З.Ч. сумата 1886 лева за разноски по делото.

 

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.