Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
17.02.2020 г.
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XX - ти
наказателен състав
На
двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Станимира Иванова
Секретар:
Гергана Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 5359 по описа на БРС за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалба на А.А.Г. с ЕГН: ********** чрез пълномощник – адв. Х.Х. – БАК, срещу Наказателно постановление № 19-0769-005395/31.10.2019 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същата разпоредба на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
В
жалбата се навежда оплакване, че съставилите
АУАН и НП органи, нямат нужната компетентност за това. Посочва се, че титуляр
по договора за застраховка бил съпругът на жалбоподателката, който бил починал
на 11.08.2019 г., т.е. месец преди падежа на втората вноска /20.09.2019 г./ по
премията и никой не й се бил обадил да й напомни за необходимостта от
заплащането й. На база горното се иска
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката не
се явява лично и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена изисканата от съда преписка, се
моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Съдът след като се запозна
с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от самото наказателно постановление (л. 4), то е връчено на жалбоподателката на 19.11.2019 г., а
жалбата е депозирана на 26.11.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.10.2019 г. около 17.05 часа жалбоподателката А.Г. управлявала лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. № ****, собственост на
нейната дъщеря В. Р. Г. с ЕГН:**********,***
до бензиностанция Шел в посока ул.”Одрин”. По същото време свидетелят – С.С.– младши
автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, бил на работа и намирайки се на горепосоченото място, решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го,
като в хода на проверката констатирал след справка в системата, както и от
представената полица, че водачът Г. няма сключена
валидна застрахова „Гражданска отговорност”. Г. започнала да го моли да не й
съставя АУАН, тъй като била забравила за заплащането на сумата по
застрахователната полица. Въпреки това, актосъставителят С. на място съставил на водача АУАН с бл. № 332380, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638,
ал. 3 от
КЗ. Актът бил предявен на водача, която го подписала без възражения и получила препис от него. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 31.10.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на
АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което и наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба” в размер на
400 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Единственият
довод, изложен срещу горните факти, е соченето на извинителна причина, поради
която не била заплатена втората вноска по застрахователната премия. Видно е от
справката, находяща се на 21, че собствеността върху автомобила след смъртта на
11.08.2019 г. на съпруга на жалбоподателката, е бил уреден между неговите наследници,
и като собственик е регистриран, считано от 19.08.2019 г. нейната дъщеря – В. Р.
Г.. Следователно жалбоподателката е следвало да бъде наясно, че управляваният
от нея автомобил няма валидна застраховка „ГО” поради неплащане на част от
застрахователната премия на падежа. Тези изводи се потвърждават и от
показанията на самия свидетел, съставил АУАН, който посочи пред настоящия
състав, че Г. е започнала да го моли да не й съставя АУАН, тъй като била
забравила. За застрахователното дружество няма задължение негов служител да се
обажда по телефона и да напомня за необходимостта от плащане на поредната
вноска, неизпълнението на което задължение да води до липса на вина у
жалбоподателката за настоящото нарушение. Следователно възраженията, изложени в
подкрепа на безвиновно поведение от страна на жалбоподателката, съдът намира за
неоснователни.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така,
доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение, в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 от КЗ, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата, каквото качество актосъставителят С.С. несъмнено притежава - от данните по делото е видно,
че същият е заемал длъжността „младши
автоконтрольор”
/л.24/. Съгласно нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ
наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното
наказателно постановление и приложена по делото (л. 26) Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора
на ОДМВР- Бургас – Началник група в Сектор "ПП" е оправомощен да
издава наказателни постановления по чл. 638, ал. 1-3 от КЗ. Росица Паязова,
която е полицейски инспектор VI степен в група
„Териториална полиция” на Сектор „Охранителна полиция” към Пето РУ-Бургас
съгласно Заповед № 8121К-2990/02.08.2016 г. и видно от Акт за встъпване в
длъжност от 09.08.2016 г., ръководи длъжността Началник група
„Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП профилактика, подготовка и
отчет на водачите в „Сектор ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОД на
МВР-Бургас. Следователно, възраженията за некомпетентност на съставилите АУАН и
НП органи са неоснователни.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество, съгласно чл.
638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството
пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателката Г. автомобил не е нейна собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на полицейската проверка, тъй като
втората вноска по застрахователната полица не е била платена на падежа –
20.09.2019 г. Следователно - налице са съставомерните елементи на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г..
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като
административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ законосъобразно
е наложено „Глоба” в размер на
400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
Следва
да се посочи и че конкретно нарушение, за
което жалбоподателката е била санкционирана, не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността
на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което
и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005395/31.10.2019 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от
КЗ и на основание същата разпоредба на А.А.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
400 лева
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.