Р Е Ш
Е Н И Е №
1447
гр.Пловдив, 05. 12.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1441/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр.
с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от Н.Х.Х., чрез адв. К.Т., против Решение № 194/03.05.2019г. на АРС - IV гр.с. по гр.д.№ 1384/2018г., в
частта, с което е признато за установено по отношение на него вземането на К.С.Г., по Заповед за
изпълнение на парично задължение, изд. по ч. гр. д. 555/2018г по описа на АРС в
размер на 2 000 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл 410 ГПК – 06.03.2018г. до окончателното изплащане; осъден е да му заплати
сумата в размер на 310,22 лв. -разноски в заповедното производство; както и
сумата 310,22 лв. - разноски в исковото производство. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови
претенции. Претендира да бъдат присъдени и направените разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна К.С.Г., чрез адв. Щ. Щ., депозира
писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред РС- Пловдив от К.С.Г. против Н.Х.Х. е
заведена искова молба, с която посочва, че страните са постигнали устна
договорка на 20.01.2017г да сключат договор за покупко-продажба на л. а.
Фолксваген Голф с ДКН ******, сив металик, като ответникът е следвало да
прехвърли на ищеца собствеността върху автомобила при продажна цена от 2 000
лв. Ищецът бил заплатил в брой сумата от
1 200лв, а уговорката е била, че остатъкът до 2 000лв е изплатена под формата на разходи, които
ищецът е заплатил за ремонт за застраховка, винетка, гражданска отговорност. Ответникът
не е прехвърлил собствеността върху автомобила и понастоящем. Предвид неизпълнението на задължението, претендира и
лихва за забава върху главницата, считано от 21.01.2017г до 20.02.2018г. За
вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение в образуваното ч. гр. д. № 555/ 2018 г. по описа на АРС.
Към исковата молба прилага
Декларация от 20.01.2017г. с нотариална заверка на подписа № 307/20.01.2017г. на Нотариус А. Ш., с район на действие РС - Смолян, затова, че Н.Х.Х. декларира, че е получил от К.С.Г. сумата от 2000 лв., представляваща
цялата продажна цена за закупуване на л. а. Фолкснваген - Голф, ДКН*****,
собственост на О. Ф. У., ЕГН – **********.
Ответникът Н.Х.Х. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете са
неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца да са били постигнали устна
договорка да сключат договор за покупко-продажба на л. а. „Фолксваген Голф“ с
ДКН ******* както и твърдението, че
следвало да прехвърли собствеността върху автомобила при продажна цена
от 2 000лв. Заявил е, че не е собственик
на автомобила, а негови собственици са О. У. и Т. У. Ищецът без основание
владее и ползва този автомобил, поради което двамата собственици са завели гр.
д. 319/2017г. на РС - Девин с правно основание чл. 108 ЗС, по което е било
прието за установено, че О. У. и Т. У. са собственици на автомобила, а ищецът е
осъден да върне собствеността и владението върху него. Към момента
производството било висящо пред ВКС, а ответникът участвал в това производство
в качеството на трето лице - помагач. Оспорва твърдението сумата от 2000 лв. да
е получена от него.
Представеното и прието по делото впоследствие е и Решение № 5/18.12.2017г
на РС - Девин по гр. д. № 319/2017 г. в незаверен препис. Приложена е и Декларация
от Б. Д. З. за платена от К.С.Г. сумата
от 320 лв.- стойност на предна броня, пр. маска, ремонт на двата фара и боядисване на предна
броня и преден калник.
В съд. заседание на
05.12.2018г. е разпитана свидетелката Й. Г. /съпруга на ищеца/.
В същото съд. заседание
е допълнен и Доклада по чл.140 от ГПК по делото, с констатацията, че с отговора
на исковата молба не е оспорена приложената нотариално заверена Декларация.
С
обжалваното решение са уважени частично исковите претенции.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
От показанията на св. Г., преценени заедно с всички други доказателства по
делото, както и от приетата по делото Декларация от 20.01.2017г. с нотариална заверка на подписа на Н.Х., се установява, че са
налице уговорки за продажба л. а. „Фолксваген Голф“ за сумата от 2 000 лв., както и че от страна на ищеца са платени 2 000 лв., представляващи стойността
на автомобила. Правилен е изводът, че
е налице плащане на
продажната цена на л.а „Фолксваген Голф“ с ДКН *******. Липсват данни от ответника
собствеността върху автомобила да е прехвърлена на ищеца, съобразно уговорките.
В хода на въззивното производство
на осн. чл.266 от ГПК бяха приети заверени преписи от влязло в сила Решение
№5/17.01.2018г. на РС –Девин, както и Решение №166/02.05.2018г. на ОС – Смолян,
Определение №34/15.02.2019г. на ВКС по гр.д.№ 3021/2018г., протокол от
18.12.2017г. по гр.д.№ 319/2017г. и протокол от 13.04.2018г. по гр.д.№
87/2018г., но същите не водят до други, различни правни изводи.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава
Решение № 194/03.05.2019г. на АРС
- IV гр.с. по гр.д.№ 1384/2018г., в частта, с която е
признато за установено по отношение на Н.Х.Х., ЕГН - **********,***, вземането на К.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, по Заповед за изпълнение на
парично задължение, изд. по ч. гр. д. 555/2018г по описа на АРС в размер на 2 000
лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2018г. до окончателното изплащане; осъден е
да му заплати сумата в размер на 310,22 лв. - разноски в заповедното
производство; както и сумата 310,22 лв. - разноски в исковото производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Н.Х.Х., ЕГН - **********,***, да заплати на К.С.Г.,
ЕГН - **********, адрес ***, сумата 300 лв. за направени разноски по
делото.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: