Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18734 по
описа на ВРС за 2017 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.Ф.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени
обективно съединени искове за признаване на извършеното със заповед Заповед
№ 12/ 02.11.2017 г. на изпълнителния директор на „С.Ф.А.“ АД уволнение за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „координатор
мрежа - резервни части“.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
в трудово правоотношение, считано от 06.06.2008 год.,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „координатор мрежа - резервни
части“ в ответното дружество. С влязло в сила решение по гр. дело № 4607/ 2016
год. на ВРС, уволнението на лицето, извършено със Заповед № 02/04.02.2016 год. Било
отменено, а ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Уведомлението за явяване на работа било получено от служителя на 26.10.2017
год., като същият се явил на работа на 07.11.2017 год. На същия ден му била
връчена и процесната заповед, съгласно която
трудовото правоотношение се прекратява, считано от 03.11.2017 год.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Позовава
се на неявяване на служителя на работа в законоустановения срок. Твърди, че
ищецът е узнал за решението на съда в по – ранен момент – 06.10.2017 год., от
която дата е упълномощаването на адвокат за процесуално представителство по
изпълнително дело. В тази връзка излага, че през м. октомври 2017 год., ищецът,
чрез пълномощник, се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените по предходното
производство суми, т. е. е бил запознат със съдържанието на съдебния акт. По
тези съображения, намира че началната дата, от която следва да се брои срокът
да явяване на работа е 06.10.2017 год., като същият е изтекъл на 20.10.2017
год. Твърди още, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист още на 18.10.2017
год., а също и че с писмо получено на 19.10.2017 год., същият е поканен от
работодателя да предостави сметка за изплащане на присъдените суми.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на обективно
съединените искове.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните
обстоятелства: че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
заемал длъжността „координатор мрежа - резервни части“; че със Заповед № 02/04.02.2016
год. На изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото
правоотношение, като впоследствие с влязло в сила решение по гр. дело № 4607/2016г.
на ВРС уволнението е отменено и ищецът е възстановен на работа; че със Заповед
№ 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор трудовото му правоотношение отново
е прекратено поради неявяване на работа в срока по чл.345, ал.1 от ГПК, считано
от 03.11.2017г., като заповедта е връчена на 07.11.2017г..
Видно от разписка за получено съобщение,
ищецът е получил на 26.10.2017г. съобщение от ВРС с което го уведомяват, че
решението по гр.д. № 4607/2016г., отменено с решение по гр.д. № 2180/2016г. е
влязло в законна сила и може да се яви на работа в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Ищецът е представил препис от негово
заявление до ответното дружество с вх. № 16/07.11.2017г., съгласно което се
явява в офиса на „С.Ф.А.“ АД за възстановяване на работа предвид влязлото в
законна сила решение по гр.д. № 4607/2016г. по описа на ВРС и получено на
26.10.2017г. съобщение от съда да се яви на работа.
От ответника са представени писмени
документи във връзка с твърдението му, че ищецът е узнал за влязлото в сила
съдебно решение преди да получи съобщението от съда за него: молба с вх. №
0995/18.10.2017г. от З.Д.И. чрез адв. **** и адв. ****до ЧСИ **** за образуване
на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 4607/2016г. за
присъдени разноски пред ВРС, ВОС и ВКС с приложено пълномощно от З.Д.И. за адв.
**** и адв. ****от 06.10.2017г. да го представляват пред ЧСИ **** и да водят
изпълнително дело по издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника „С.Ф.А.“
АД по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д.(к.) №
2117/2017г. на ВКС; писмо от „С.Ф.А.“ АД до адв. ****и до З.Д.И. от 12.10.2017г. получено от З.И. на
19.10.2017г. съгласно обратна разписка, с което във връзка с приключилото
съдебно производство по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 2180/2016г. на
ВОС и гр.д.(к.) № 2117/2017г. на ВКС да предостави номер на банкова сметка ***азмер на 2000 лева; молба от адв. ****, изпратена на
19.10.2017г. до „С.Ф.А.“ АД, с която ги уведомява, че З.Д.И. е получил на
19.10.2017г. писмото им от 12.10.2017г., с което го канят да представи номер на
банкова сметка ***.д. № 4607/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и
гр.д.(к.) № 2117/2017г. на ВКС и че за тези разноски в общ размер от 3100 лева
е издаден изпълнителен лист от 18.10.2017г. и на същата дата е образувано изп.д. № 20178950401722 по описа на ЧСИ ****.
Представен по делото е и изпълнителен
лист № 11121/18.10.2017г., издаден от ВРС по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС,
в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д.(к.) № 2117/2017г. на ВКС за присъдените
разноски пред ВРС и ВОС в размер на 1000
лева и пред ВКС в размер на 2000 лева.
Служебно известно на съда е
обстоятелството, че по гр.д. № 4607/2016г. по описа на ВРС на 16.10.2017г. З.Д.И.
е депозирал молба за издаване на изпълнителен лист и с разпореждане на съда от
17.10.2017г. е постановено да се издаде изпълнителен лист за присъдените на З.Д.И.
суми с решение по в.гр.д. № 2180/2016 г. по описа на ВОС и с определение №
932/05.10.2017 по гр.д. № 2117/2017 г. по описа на ІV г.о. на ВКС.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и са процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Съгласно разпределението
на доказателствената ответникът следва да установи законосъобразността
на извършеното уволнение.
Съгласно чл.345, ал.1 от КТ при
възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този
срок не бъде спазен по уважителни причини.
Основният спорен въпрос в
настоящото производство е за моментът, от който започва да тече срока за
явяване на работа.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС срокът по чл.345 от КТ тече от получаване на съобщението, което
следва да бъде изпратено пот първоинстанционния съд
след влизане сила на решението за възстановяване на работа, а в случаите,
когато не е изпратено съобщение, това е моментът, в който работникът се е явил
в предприятието, за да заеме длъжността си, а ако е узнал по друг начин преди
получаване на съобщението, срокът тече от узнаването – в този смисъл Решение № 440 от 10.06.2010г. по гр.д. № 337/2009г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 228 от 29.09.2016г. по гр.д. № 1559/2016г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 1 от 25.01.2018г. по гр.д. № 1892/2017г. на ВКС, IV
г.о. и др. В
посочените решения се приеме, че задължението на първоинстанционния
съда да изпрати съобщение по чл.345, ал.1 от КТ е не само с цел да се уведоми
работника за правата ми, но и да постави началото на срока, т.е. да се установи
по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато
от доказателствата по делото обаче е установено по несъмнен начин, че
работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда, , срокът
съобразно правилото на чл.8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите
права и задължения, тече от момента на узнаването.
В настоящия случай безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е получил нарочното уведомление по
чл.345, ал.1 от КТ от съда на 26.10.2017г. и се е явил на работа на
07.11.2017г. Въпреки това съдът намира, че по несъмнен начин от доказателствата
по делото се установява, че ищецът е узнал в по-ранен момент за влязлото в сила
решение, с което е възстановен на работа.
Решението, с което ищецът е
възстановен на работа е влязло в сила на 05.10.2017г., когато е постановено
определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Установи се от представените от
ответника писмени документи, които не са оспорени от ищеца, че още на 06.10.2017г.
З.Д.И. е упълномощил с писмено пълномощно адв. **** и адв. ****да го
представляват пред ЧСИ **** и да водят изпълнително дело по издаден в негова
полза изпълнителен лист срещу длъжника „С.Ф.А.“ АД за присъдените разноски по
гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д.(к.) №
2117/2017г. на ВКС и че същите адвокати на 18.10.2017г. са подали молба пред
ЧСИ **** за образуване на изпълнително дело по издадения на същата дата изпълнителен
лист. Служебно известно на съда е, че ищецът на 16.10.2018г. е депозирал молба
по гр.д. № 4607/2016г. по описа на ВРС за снабдяване с изпълнителен лист и е получил същия на
18.10.2017г.
С оглед на изложеното съдът
намира, че несъмнено ищецът е узнал за влязлото в сила решение още на
06.10.2017г. – датата, на която е упълномощил процесулани
представители за завеждане на изпълнително дело за присъдените с решението
разноски. Същото становище възприема и ВКС по аналогичен случай в Решение № 228
от 29.09.2016г. по гр.д. № 1559/2016г. на ВКС, IV г.о.
Дори и да не се възприеме
упълномощаването като момент на узнаването, то със сигурност снабдяването с
изпълнителен лист и завеждането на изпълнително дело на 18.10.2017г. водят на
несъмнен извод за узнаване за влязлото в сила решение. Възприемането на
обратното становище, а именно че ищецът може да води изпълнително дело за
разноските, но да не знае, че е влязло в сила решението за възстановяване на
работа и да окачва изпращането на нарочно уведомление, е в разрез с
разпоредбата на чл.8 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и
задължения. Това е така, защото 14-дневния срок е предвиден както в интерес на
работника , така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или
да назначи друго лице на длъжността в случай, че работникът не се яви на
работа. Недобросъвестното отлагане на явяването на работа, при изричното знание
от страна на работника за влязлото в сила решение, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ.
Която и от
двете дати да бъде възприета като начален момент на узнаването – датата на
упълномощаването 06.10.2017г. или датата на получаване на изпълнителния лист и
подаване на молба за образуване на изпълнително дело 18.10.2014г.,
двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 от КТ е изтекъл преди
действителното явяване на ответника на 07.11.2017г., включително и преди датата
03.11.2017г., считано от която е посочено в заповедта за уволнение, че се
прекратява трудовото правоотношение.
Неявяването
на възстановения работник на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ съставлява
законосъобразно основание за уволнение на същия по смисъла на чл.325, ал.1, т.2
от КТ без предизвестие.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.Ф.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** искове за признаване на извършеното със заповед Заповед № 12/02.11.2017г.
на изпълнителния директор на „С.Ф.А.“ АД уволнение за незаконно и за неговата
отмяна и за възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението
длъжност „координатор мрежа - резервни части“, на основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата за обявяването му, посочена в съдебното заседание, а именно 30.03.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: