Р Е Ш Е Н И Е
№262376/27.7.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Й.С.С., ЕГН **********,***,
офис *, действащ чрез
адв. Т. П. против ЗАД „ДаллБог: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 405 от КЗ, да бъде прието за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер от 447.60 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
застрахователно събитие настъпило на 13.12.2018 г. в гр. Варна, дължимо по
имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства“ с полица № * със срок на валидност от 27.04.2018 г. до
26.04.2019 г., включващи стойността на
вложените материали и труд за лек автомобил марка „*“, модел „*”, с ДК № *, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
по реда на чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение от 16.05.2019 г., по ч. гр. д. № 25721 по
описа за 2019 г. на РС-София.
Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че ищецът на
09.05.2019 г. е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е постъпило
възражение за недължимост, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви установителния иск. Сочи се, че между страните за процесното
МПС е сключена застраховка „сухопутни превозни
средства, без релсови превозни средства“ /“Каско“/
със застрахователна полица № *, със срок на действие от 27.04.2018 г. до 26.04.2019
г. Поддържа се, че страните са договорили по силата на учредената облигационна
връзка ответникът да заплати на ищеца всяка загуба или повреда, настъпила по
време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната
сума. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху застрахованото
имущество по силата на договор за покупко-продажба, като първоначалната
регистрация на лекия автомобил е 29.01.2016 г.
Сочи се, че на 13.12.2018
г. ищецът е парикал процесното МПС в гр. Варна, кв. „*“ на паркинга на бл. *.
На следващия ден сутринта на тръгване за работа лицето Д. Д. е забелязал, че по
застрахования лек автомобил на ищеца има нанесени щети по дясната страна на
автомобила и по конкретно по двете врати, които са със степен боя. Размерът на
щетите по предна дясна врата и задна дясна врата се твърди, че възлиза на
447.60 лева, която е формирана от разоборудване на детайлите, боядисване,
тониране и материал боя и бояджийска камера.
Поддържа се, че ищецът е
уведомил застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие веднага
след узнаването, вследствие на което е образувана щета № *. Направен е опис, в
който са посочени всички увредени детайли по МПС-то. По образуваната щета
ответникът е отказъл да заплати застрахователно обезщетение, като е мотивирал
отказа си с това, че ищецът не е заплатил втората вноска по застрахователната
премия уговорена между страните да се заплати от застрахования-ищец разсрочено
на четири вноски. Поради неплащането на втората вноска се твърди, че ответникът
е прекратил договора на 12.11.2018 г. Ищецът обаче с категоричност твърди, че е
заплатил дължимата по застрахователната полица втора вноска в полза на
ответника по банков път още на 08.11.2018 г. чрез застрахователния брокер.
Ищецът сочи, че отказът на
ответника е формален, като реално липсвали конкретни ясни аргументи,
обосноваващи действителните причини за неудовлетворяване паричното вземане на
застрахования по застраховката „Каско“.
По същество се моли предявеният
иск да бъде уважен по основание и размер.
Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
сезиралата съда искова молба от ответното дружество. В отговора се поддържа, че
исковата молба е нередовна, а предявеният иск недопустим, по които възражения
съдът вече се произнесе.
По същество моли съдът да
отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и излага подробни и
пространни доводи в тази насока, които могат да бъдат обобщени както следва:
оспорва учреденото между страните застрахователно правоотношение, като твърди,
че същото е преустановено поради неплащане на дължимата застрахователна вноска
от ищеца към датата на събитието; оспорва на 13.12.2018 г. да е настъпило
твърдяното застрахователно събитие; оспорва механизма на същото; оспорва
причинно-следствената връзка между твърдяното от ищеца застрахователно събитие
и щетите по лекия автомобил, като твърди, че щетите са били налични по
автомобила още при сключването на договора за застраховка, т.е. имало ги е още
към 28.04.2017 г.; оспорва ищецът да е завел щета пред застрахователя, като
твърди че същата е заведена от Д. Д.; оспорва твърдението, че застрахователят
не е изплатил претендираното застрахователно обезщетение поради неплащане на
втората вноска, като твърди, че договорът е прекратен поради неплащане на
третата вноска по процесната полица; оспорва и размера на предявените
граждански притезания; твърди, че ищецът не е положил грижата на добрия
стопанин, с което е допринесъл за увреждането на лекия автомобил; оспорва
верността на ангажираните от ищеца проформа фактура № 4 от 11.03.2019 г. и
фактура № 3557 от 08.11.2018 г.; оспорва истинността на подписа на получателя
на фактура № 3557 от 08.11.2018 г.
Ответникът не оспорва, че на 25.04.2018
г. между него и ищеца е сключена имуществена застраховка, обективирана
в застрахователна полица № * със застрахователна премия в общ размер от 459.00
лева. Не оспорва и факта на завеждане на щета № *. Твърди обаче че между
страните е уговорено премията да се изплати на 4 вноски, а именно 1-ва вноска в
размер на 114.75 лева с падеж на 25.04.2018 г.; 2-ра вноска в размер на 114.75
лева с дата на падеж 27.07.2018 г.; 3-та вноска в размер на 114.75 лева с дата
на падеж 27.10.2018 г. и 4-та вноска в размер на 114.75 лева с дата на падеж
27.01.2019 г. С категоричност се твърди, че ищецът е заплатил само 1-ва и 2-ра
вноска, като до 27.10.2018 г. третата дължима вноска в размер от 114.75 лева не
е била изплатена от ищеца. Плащането не било сторено и в срока на гратисния
период от 15 дни, поради което се сочи, че договорът е прекратен автоматично на
основание чл. 368, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ с изтичането му на 12.11.2018 г.,
което обуславяло и крайния извод, че към датата на застрахователното събитие
между страните не е било налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“.
Не оспорва, че на ищеца с писмо от 08.01.2019 г. е отказано изплащането на
претендираното обезщетение.
Твърди, че на 11.01.2019 г. при
застрахователя е депозирано уведомление с вх. рег. № 114 от застрахователния
брокер „С.“ ООД, чийто лиценз за брокерска дейност е бил отнет на 11.01.2018 г.
от КФН, с който ответникът се твърди да е преустановил договорните си
отношения, незабавно след отнемане на лиценза му, като уведомлението било
подписано лично от Д. Х.. С уведомлението Х., представлявайки се за надлежно
упълномощен представител на „С.“ ООД, е уведомил ответника-застраховател, че е
събрал застрахователните премии от група лица, включително и от ищеца за трета
вноска в размер на 114.75 лева. Ответникът сочи, че уведомлението за плащане на
3-та вноска е получено от него почти след два месеца и половина от датата на
падежа – 27.10.2018 г. Ответникът твърди, че само част от третата вноска е била
преведена по негова сметка от застрахователния брокер, а именно 84.37 лева, като разликата до 114.75
лева била задържана от брокера като възнаграждение за предоставената на ищеца
услуга. Поддържа се, че в платежното нареждане, с което по сметка на ответника
е преведена сумата в размер от 448.23 лева няма посочени индивидуализиращи
белези и за последния било невъзможно да разбере по кой договор и за кое лице е
извършено плащането. Ответникът твърди, че във връзка с уведомлението от „С.“
ООД чрез Х. и по арг. от чл. 301 от ТЗ незабавно е изпратил писмо-уведомление
до ищеца, с което се противопоставил на действията на дружеството „С.“ ООД,
действащо чрез Х., тъй като същото е действало без представителна власт и
лиценз за брокерска дейност. С уведомлението ответникът е довел до знанието на
ищеца, че договорът между застрахователя и броекра поради отнемане
компетентността за посредническа дейност е развален по право, което изключвало
възможността на брокера да събира от името и за сметката на застрахователя
застрахователни премии по договорите за застраховка. Твърди се, че след
преустановяване на договорните отношения между ответника и брокера, т. е. след
11.01.2018 г. действията на последния не обвързват ответника. Ответникът
поддържа, че не е потвърждавал действията извършени от мнимия представител, а
именно застрахователния брокер, включително относно платената трета вноска от
страна на ищеца, поради което и процесният застрахователен договор към датата на
застрахователното събитие не е бил действащ.
По същество моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода
на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С молба от 25.06.2021 г. поддържа предявения иск и моли същият да
бъде уважен.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 23.06.2021
г. поддържа отговора на исковата молба и в условията на евентуалност обективира
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
и правни положения:
На осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при
имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Основателността на предявения иск предполага
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие по време на действие на полицата, представляващ покрит
застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че
ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
Първият спорен по делото въпрос е относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане към 13.12.2018 г. – датата на твърдяното застрахователно събитие.
От доказателствата се установява следното:
Между ищеца Й.С.С. и ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ е сключен договор за имуществено застраховане
„Каско“ за л. а. марка
„*“, модел „*”, рег. № * съгласно застрахователна полица № * от
25.04.2018 г., който факт е обявен за беспорен между
страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК. Уговорена е застрахователната премия в общ
размер на 459.00 лева да се изплати на четири вноски, последната от която с
падеж 27.01.2019 г. В договора страните са предвидили изрично, че
застрахователното правоотношение се счита прекратено в случай, че
застрахованият не погаси в 15 дневен срок от падежа някоя от разсрочените
вноски по премията. Договорът е сключен с посредничеството на „С.“ ООД като
застрахователен посредник по смисъла на чл. 294 от КЗ.
Не е спорно, а и видно от справка в Публичния
регистър на КФН дружеството „С.“ е заличено от регистъра на застрахователните
брокери, воден към КФН, считано от 11.01.2018 г.
Не е спорно по делото, че застрахованият е заплатил
първите две от общо четирите разсрочени вноски от застрахователната премия.
Спори се относно погасяването на третата вноска. За установяване на това
обстоятелство по делото са ангажирани писмени документи. От приобщения отчет за
сключени полици общо застраховане от 09.11.2018 г. се констатира, че по
процесната полица е заплатена сумата в размер от 114.75 лева, от която 30.28
лева – комисионна в полза на брокера и 84.37 лева – премия в полза на
застрахователя. Установява се още от отчета от 09.11.2018 г., че сбора от
комисионните дължими в полза на брокера възлиза на 161.37 лева, а сбора на
вноските по застрахователните премии – 448.23 лева. По делото е представена и
фактура № 3557/08.11.2018 г. с доставчик „С.“ ООД и получател ЗАД
„Даллбог:Живот и здраве“ АД, от която е видно, че хонорарът по договора от 2016
г. възлиза на 161.37 лева. Фактурата е в унисон както с отчета, така и с
представеното уведомление изх. № 348/25.01.2019 г. по описа на ответното
дружество, в което се признава, че между последното и „С.“ ООД на 11.04.2016 г.
е сключен договор за застрахователно посредничество. По делото е приобщен и
кредитен превод, от който е видно, че в полза на застрахователното дружество е
преведена сумата в размер от 448.23 лева с основание за плащане – „отчет
09.11.2018 г. – равняване по договор премия 609.60 лева – ф-ра 161.37
лева=448.23 лева“, който факт не е спорен по делото, като дори в отговора се
признава, че по процесната полица е получена част от
третата вноска, а именно 84.37 лева. От изложеното следва изводът, за това че
брокерът е отчел плащането по третата вноска, за което е издал отчет от 09.11.2018
г., но не е превел цялата сума на застрахователя, а е приспаднал припадащата му
се комисионна, като е издал и счетоводен документ, удостоверяващ общия сбор на
дължимите нему комисионни по посредническия договор.
С отговора на исковата молба се признава, че
ответникът е получил частично третата вноска.
За да породи
сключеният застрахователен договор правно действие, е необходимо застрахованият да е заплатил цялата дължима премия или първата вноска
от нея при
разсрочено плащане, освен ако в закон
или в договора не е предвидено друго
/чл. 367 от КЗ/. При неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да развали договора не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Писменото уведомление се смята за връчено
и договорът се прекратява автоматично, ако изрично в застрахователната полица е
посочено, както е в процесния случай, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен
срок от датата
на падежа на разсрочената вноска /чл. 368, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3 от
КЗ/.
От съвкупната преценка на доказателства се
установява, че третата поредна вноска от
застрахователната премия се явява заплатена на застрахователя чрез
застрахователния посредник. Това е видно както от приобщения отчет, издаден от
„С.“ ООД на 09.11.2018 г., така и от преводното нареждане за кредитен превод.
Частично плащане се признава и от ответника.
Ответното дружество е релевирало правоизключващо
отговорността му възражение. Твърди се, че приемайки плащането, застрахователният посредник е действал от
името на застрахователя без представителна власт, като мнимо представляваният
се е противопоставил на действията му веднага след узнаването. Възражението се
явява недоказано. В случая в отговора на исковата молба се признава, че
брокерът е превел част от третата вноска на 08.11.2018 г., тоест след като е
заличена регистрацията на брокера, считано от 11.01.2018 г., но не са
ангажирани доказателства за незабавното противопоставяне на приемането на
плащането сторено от застрахования-ищец, като дори в молбата от 13.05.2021 г.
се поддържа, че противопоставянето е станало с депозиране на писмения отговор
на сезиралата съда искова молба на 09.09.2020 г., което несъмнено не е веднага
след узнаването, имайки предвид, че от получаване на плащането до подаване на
отговора са изминали почти две години. При тези обстоятелства обосновано следва
да се приеме, че ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията, като е заплатил
на лице, явяващо се овластено да получи плащането /чл. 75, ал. 2 от ЗЗД/.
Изявлението на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, с което се уведомява ищеца за прекратяване на
правоотношението между брокера и застрахователя не може да се противопостави на
застрахования, тъй като същото му е съобщено след датата на извършеното плащане
- 08.11.2018 г. Към посочената датата застрахованият добросъвестно изпълнил
дълга си, съответно по арг. от чл. 75, ал. 1 от ЗЗД е настъпил погасяващия
ефект на плащането. Всички доводи, касаещи вътрешните отношения между
застраховател и брокер по повод трансфера на премиите и тяхното осчетоводяване
са неотносими към спора, тъй като няма връзка с отношенията застрахован –
застраховател, поради което и ангажираното експертно заключение по СКТЕ е
неотносимо към предмета на доказване и не следва да се коментира от съда.
С оглед на горните съображения съдът достига до
извод за наличие на валидно имуществено застраховане по договор за застраховка
“Автокаско“ към датата на застрахователното събитие 13.12.2018 г., доколкото
третата вноска е платена в рамките на гратисния период от 15 дни, считано от
падежа, настъпил на 27.10.2018 г.
Относно застрахователното събитие и причинените на
застрахования вреди:
От ангажираното уведомление за щета се установява,
че ищецът е довел до знанието на застрахователя, че щетата е възникнала докато
автомобилът е паркиран, без да е изложил конкретен механизъм на увреждането.
Съдът намира, че такова позоваване не е необходимо. Застрахованият собственик
не носи доказателствена тежест за установяване на
конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила в
паркирано състояние. При отчитане на легалното определение на пар. 1, т. 3 от
ДР на КЗ за застрахователен риск, следва да се приеме, че законодателят е
поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на имущественото
благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята
на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на рисковете следва да се
търсят в насока целенасочено поведение на застрахования по арг. от чл. 408, ал.
1 от КЗ /така и решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
1163/2015 г./, а застрахователят би отговарял и в случай на непредпазливно
причиняване на вредите от самия водач. Следователно позоваването на изключените
рискове, представлява възражение, което следва да се основе на конкретно
твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя или инсценировка. Такива
възражения не са въведени от ответника.
В конкретния случай вредите по застрахованата вещ
са констатирани от представител на застрахователя при извършване на описа.
Касае се за увреждане на задна дясна врата и предна дясна врата. В съответствие
с тази констатация вещото лице по допуснатата САТЕ, кредитирана като обективно
и компетентно изготвена, е оценило разходите за възстановяване на увредените
автодетайли, материалите и труда в размер на 606.75 лева. Този размер на
обезщетението съответства на изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ, доколкото застрахователното обезщетение по договора за имуществено застраховане
се съизмерява със средните пазарни
цени, необходими за отстраняване на увреждането /материали и труд/, изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
В заключение исковата претенция се явява
основателна в цялост, като основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него акцесорно
задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
погасяване на главницата.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора
в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза
на 550.00 лева, от които:
- 225.00 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на исковто производство,
от които: 25.00 лева за заплатена държавна
такса; 200.00
лева за заплатен депозит за вещо
лице по САТЕ, като досежно
претендирания в списъка по чл. 80 от ГПК адвокатски хонорар за защита интереса
на ищеца в хода на настоящото производство в размер от 300.00 лева не са
представени доказателства, удостоверяващи основанието и размера на вземането;
- 325.00 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на заповедното производство по арг. от
т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, от които: 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно ангажирания със
заявлението по чл. 410 от ГПК договор за правна помощ и съдействие,
представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие претендираният хонорар не е прекомерен,
имайки предвид и минималният размер на адовкатските възнаграждение по Наредба №
1 от 2004 г., което обуславя неоснователността на инвокираното искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 405 от КЗ, в отношенията
между страните, че ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** дължи на Й.С.С., ЕГН **********,***,
офис * сумата в размер
от 447.60 лева /четиристотин четиридесет
и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие настъпило на
13.12.2018 г. в гр. Варна, дължимо по имуществена застраховка „Сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства“ с полица № * със срок на валидност от
27.04.2018 г. до 26.04.2019 г.,
включващи стойността на вложените материали и труд за лек автомобил
марка „*“, модел „*”, с ДК № *, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 16.05.2019 г., по ч. гр. д. № 25721 по
описа за 2019 г. на РС-София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Й.С.С.,
ЕГН **********,*** сумата в общ размер от 550.00
лева /петстотин
и петдесет лева/,
както следва:
- 225.00 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на исковто производство,
от които: 25.00 лева за заплатена държавна
такса и
200.00 лева за заплатен депозит за вещо
лице по САТЕ;
- 325.00 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на заповедното производство, от които: 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: