№ 1007
гр. Сливен, 16.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230101444 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Бащата на малолетното дете А. Т., редовно призован - явява се лично.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
На второ поименно повикване в 14:10 часа ответницата отново не се явява и не
изпраща представител.
БАЩАТА В. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на фактическата обстановка по делото излага, че днешното съдебно
заседание е първо – открито такова. Преди това, в закрито съдебно заседание, съда се
произнесе по доказателствените искания на страните, а и изложи и доклада по делото,
препис от които съдебни актове са връчени на страните, но в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК
никоя от тях не е направила доказателствени или други искания. В днешното съдебно
заседание страните следва да заявят становище по иска, а съда да събере вече допуснатите
доказателства.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на представляваната по делото страна да вземе
становище и в съдебно заседание по исковете.
1
В. Т.: Поддържам исковата молба. Водим двама свидетели. Моля да бъдат
изслушани. Това са лицата А. А.а Т.а и Т.С.Ч.. Нямаме други искания.
СЪДЪТ: С постановено в закрито съдебно заседание определение № 2018 от
04.08.2022 г. съда е допуснал за събиране като писмено доказателство представен като
приложение на исковата молба документ – удостоверение за раждането на детето на
страните по делото. Становището на съда и към момента е, че този документ е допустим и
относим към предмета на делото и необходим за правилното му изясняване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено по делото доказателство приложения с
исковата молба документ- удостоверение за раждане, издадено на 05.04.2022 г. от община
Сливен въз основа на акт за раждане № 126 от 06.06.2016 г., за детето А. В.ов Т..
Със същото това определение съда е дал възможност на ищцовата страна да ангажира
гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели. Както стана ясно от
изявлението на ищцовата страна днес, е осигурено присъствието им. Поради това, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели, водените днес лица – А. А.а Т.а и
Т.С.Ч..
Въведе ги в залата и сне самоличността им, както следва:
А. А.А Т.А - ЕГН ......., български гражданин, несемейна, неосъждана, сестра на
бащата на малолетното дете- ищец.
Т.С.Ч. – ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, женен, без родствени
или др. връзки със страните по делото; приятел с ищеца.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носят при
лъжесвидетелстване – ако кажат неистина или ако затаят истина, обещават да говорят
истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда пристъпва към провеждане на разпита. За целта съда
ОТСТРАНИ от залата свидетеля Т.А и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Ч..
На въпроси свидетеля отговори:
Още от детство съм приятел с бащата на детето и досега поддържаме приятелски
отношения. Познавам лично и ответницата Ш., с която ищеца живееше на съпружески
2
начала, както и сина им А.. Известно ми е, че в края на месец февруари тази година Ш. е
взела от училище доведеното дете, т.е. не А., а детето от предишния й нейн брак, взела го е
от училище и без да се обади на ищеца е заминала с детето във Варна, където се е
установила да живее. Зная, че от този момент тя не се интересува от другото дете – от
малолетния А.. Това го зная от ищеца.
Почти всеки ден поддържам житейски контакти с ищеца. Лично познавам сина му А.
и много често се виждам с това момче и разговарям и с него. Не съм виждал майката да е
идвала в Сливен, а от ищеца зная, че тя не вдига телефона и не проявява инициатива или
интерес спрямо роденото от съжителството им дете.
А. живее при баща си, в бащината къща на Т., която се намира в гр. Сливен на ул.
„.......“ № 4. Къщата е двуетажна, там живее и свидетелката А. Т.а, която е леля на А. и
сестра на В. Т.. За да бъда прецизен ще заявя, че имам наблюдение, че и лелята полага
грижи за А. и мога да назова в какво се изразяват те. Детето винаги е спретнато и чисто
облечено. Не е лишено от нищо, в смисъл бащата и лелята изпълняват всички негови
желания, бих казал и прищевки, по отношение на лакомства, по отношение на играчки,
посещение на сладкарница, пицарии, екскурзии. Наскоро тримата: той- ищеца, сестра му и
А., бяха във Варна, след това бяха в Шумен.
Разрешете към казаното до момента да добавя, че нито веднъж не съм бил очевидец
бащата да повиши тон на детето, нито да го накаже за нещо, нито да го удари.
Детето е чисто облечено, къщата е голяма на два етажа. Имат всички необходими
условия за живот.
Не ми е известно дали ответницата работи, както и дали другото дете ходи на
училище.
В. Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел и ПРИСТЪПИ към разпит на
свидетеля Т.А
На въпроси, свидетеля отговори:
Брат ми има три деца. Има голям син А., който е на двадесет и няколко години, не
знам точно колко; дъщеря Т. и А., който е на 6 години. Майката на А. се казва Ш.. Тя и брат
ми живяха заедно. Живяха на квартира. На 25.02. настоящата година Ш. взе големия си син,
който не е дете от брат ми и избяга в неизвестност. От тогава не се е връщала, нито се е
обаждала да пита как е малкия. Нямаме никаква връзка с нея. Не мога да си представя една
майка може така да постъпва с детето си и така да разсъждава. Единственото, което направи
бе, че на месинджър, в деня, в който избяга, ми написа: „Аз напускам, вземам А., а ти вземи
А. от градина“.
В средата на март успях да намеря нейн телефон и успях да се свържа с нея, но по
същия начин беше незаинтересована за детето, не попита нищо за него. След това
телефонно обаждане телефона беше блокиран.
3
Тя не е плащала издръжка на детето.
На големия син, по решение на Окръжния съд в Тутракан, аз съм попечител, но тя го
открадна. Чрез съдия- изпълнител разбрахме, че Ш. е във Варна. Тя се крие, крие и детето.
Последно, като ходихме при съдия Антонова, тя провери в базата, с която разполагат, че Ш.
е работила в някаква пицария във Варна, но в последствие е напуснала работа. Нямаме
никакви доказателства за доходите й, а най-лошото е, че не се интересува за детето. Самото
дете не пита за майка си.
БВ. Т.: Нямам други искания.
Тъй като страните не правят други искания, а и съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
В. Т.: Поддържам иска си и моля да го уважите. Моля съда да се произнесе с
неприсъствено решение.
Съдът счита, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, защото ответницата не е депозирала писмен отговор; не се явява в
днешното заседание, което е първо открито и не е направила искане делото да се гледа в
нейно отсъствие или в отсъствието на нейн представител. Налице са и останалите
предпоставки, които изискват иска да е вероятно основателен. Така е, защото от писмено
доказателство се установява, че В. Т. и Ш. С. са родители на малолетното дете А.- в тази
връзка е удостоверението за раждането му. От показанияТА на разпитаните днес свидетели
се установи, че то е родено от съвместното им съпружеско съжителство, което обаче вече е
прекратено- от края на месец февруари настоящата година, когато ответницата е напуснала
В. Т.. По техни показания се е установила и живее във Варна, а детето А. е останало при
бащата в Сливен. Той именно, с помощта на сестра си, се грижи за детето, като тези факти
се установяват отново от свидетелските показания. Установи се, че то е добре гледано,
обгрижено е; задоволявани са неговите нужди. Тъй като ответницата е негова майка и детето
е малолетно, за нея съществува безусловното задължение да му заплаща издръжка всеки
месец. Нейният размер, съгласно чл.142 ал. 2 от СК, не може да бъде по-малък от една
четвърт от минималната за страната работна заплата, т. е. от 177,50 лева. В случая бащата на
малолетния ищец не ангажира доказателства нито за своите доходи, а по-лошо- и за
4
доходите на ответницата и при това положение съда следва да приложи презумпцията, че
тъй като ответницата е в трудоспособна възраст и няма данни трудоспособността й да е
ограничена, може да работи и по този начин да получава поне минималната за страната
работна заплата. Нея именно съда приема за месечен доход на Ш. С.. При този доход обаче,
според съда, иска не може да бъде уважен в търсения с исковата молба размер 250,00 лева, а
най-много до 220,00 лева месечно.
При това положение съда СЪОБЩИ на В. Т., че ще се произнесе с неприсъствено
решение, но с него ще уважи иска до 220,00 лева, което ще бъде ОБЯВЕНО на 17.10.2022 г.
В. Т.: Г-н съдия, съгласен съм иска да бъде уважен в този размер.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:40 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5