О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 

 

гр. Русе, 21.09.2017 г.

 

 

Административен съд –Русе, ІV състав, в закрито съдебно заседание на  21 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                     

                                                                                Съдия: ИНА РАЙЧЕВА

                                                              

като разгледа докладваното от съдията           адм. дело № 369    по описа за  2017 год., за да се произнесе, съобрази:

         

Производството е по чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.217, ал.2 ЗУТ.

Постъпила е жалба от адвокат-пълномощник на М.  Т.Ц. *** срещу заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017 г. на кмета на Община Русе, с която е наредено премахване на преместваеми обекти за търговска дейност в двора на имот по ул. „Борисова“ №25. С жалбата е направено и особено искане за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. То е обосновано с обстоятелството, че предварителното изпълнение може да доведе до необратими последици.

По повод на направеното особено искане, съдът съобразява следното:

Правното основание за издаване на оспорената заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017 г. на кмета на Община Русе е посочено в чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1 т.1, предл.1 от ЗУТ. С нормата на чл.217, ал.1, т.11 от с.з. законодателят предвижда, че жалба срещу административен акт, издаден на основание чл.57а, ал.3 от закона, не спира изпълнението му. Отпадането на суспензивния ефект при оспорване е допуснато по силата на специалния закон и е белег, че законодателят, още с приемането на такава норма, въвежда презумпция за наличието на условията по чл.60, ал.1 АПК, които налагат допускането на такова предварително изпълнение. С нормата на чл.217, ал.2 ЗУТ е предоставено право на съда да спре така допуснатото изпълнение. Тъй като в специалния закон не са изведени предпоставките, при наличието на които да се направи преценка за спиране на предварителното изпълнение, следва да се съобразят по аналогия на закона изискванията, визирани чл.166, ал.2 АПК. Те са разписани като съществуване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на акта, ако той би бил изпълнен и тези вреди по своята значимост да са противопоставими на онзи обществен интерес, обосновал допуснатото от закона предварително изпълнение. Нормативният акт изрично сочи, че изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства – т.е. такива, настъпили след издаване на оспорения акт.

Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата за наличието на значителна или трудно поправима вреда и то новонастъпили, е върху жалбоподателя. По делото липсват доказателства за наличието на такива обстоятелства, а в жалбата липсват твърдения, че след 30.08.2017 г. са настъпили   нови обстоятелства. Освен това разпоредените за премахване преместваеми обекти – слънцезащитни устройства и градински мебели (описани в заповедта и документирани със снимков материал по преписката), могат да  бъдат премахнати и евентуално отново поставени без значителни затруднения за жалбоподателката.

Поради липсата на данни за наличие на предпоставките по чл. 166, ал.2 от АПК поради препращането към нея с последващата ал.4 на същия текст, искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017 год. на кмета на Община Русе е неоснователно.

 Предвид гореизложеното и на основание чл.217, ал.2 ЗУТ във вр. чл.166, ал.4 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №РД-01-2246 от 30.08.2017 г. на кмета на Община Русе.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: