О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 20.01.2023г.
Административен съд - град
Шумен, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова ЧКАНД № 210 по описа на 2022г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с
чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба вх.№
4140/08.11.2022г. по описа на ВПРС, по същество представляваща частна
касационна жалба, депозирана от Б.И.Д., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.Й.С.от ШАК, против Определение № 242 от 24.10.2022г. по АНД №
20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС. С въпросното определение,
постановено в производство по чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с
чл.63д от ЗАНН, е оставена без уважение молба с вх.№ 3939/24.10.2022г. по описа
на ВПРС, подадена от Б.И.Д., съдържаща
искане за изменение на Решение № 89/07.10.2022г., постановено по АНД № 20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС, в
частта за разноските.
По жалбата първоначално е
образувано ЧКАНД № 187/2022г. по описа на ШАдмС, което е прекратено с
определение № 30/17.11.2022г., а делото – върнато на Районен съд – гр.Велики
Преслав с указание за изпращане на препис от частната жалба на Началника на
РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен и указване възможността му по чл.213а,
ал.4 от АПК, във вр.с чл.63д, ал.1 от ЗАНН за подаване на отговор.
След изпълнение на дадените от
касационната инстанция указания за размяна на книжа, първоинстанционният съд
отново е изпратил на ШАдмС касационна частна жалба вх.№ 4140/08.11.2022г. по
описа на ВПРС, депозирана от Б.И.Д., против Определение № 242 от 24.10.2022г. по АНД №
20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС, въз основа на която е образувано
настоящото ЧКАНД № 210/2022г. по описа на ШАдмС.
За да отхвърли искането за изменение на съдебното решение, съдът е констатирал, че в полза на санкционираното лице не
следва да се присъждат разноски, доколкото обжалваният санкционен акт не е
отменен и по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Несъгласен с цитираното
определение, частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд –
гр.Шумен, навеждайки доводи за неговата неправилност. Същият сочи, че доколкото
с решението на НПРС е изменено обжалваното пред него наказателно постановление,
като е намален размерът на наложените административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС, искането на жалбоподателя по чл.63д, ал.1
от ЗАНН за присъждане на разноски се явява
основателно, поради което ответникът ще следва да бъде осъден да му
заплати от бюджета на органа, издал акта, сторените разноски, които са в общ
размер на 300 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 16.11.2021г. Твърди, че според практиката на други
районни съдилища, при този изход на делото се дължи присъждане на разноски на
двете страни по съразмерност. Въз основа на изложените аргументи е отправено
искане за отмяна на Решение № 89/07.10.2022г., постановено по АНД № 20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС, в
частта за разноските и постановяване на ново такова, с което да се уважи
искането на наказаното лице за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, които да се възстановят от бюджета на органа, издал акта, или да
се отмени присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
алтернативно на страните да се присъдят разноски съразмерно с уважената част.
Ответната страна – Областна
дирекция на МВР – гр.Шумен, не взема становище по допустимостта и
основателността на частната жалба.
Съдът, като съобрази аргументите,
изложени от страните и представените по делото писмени доказателства, счита, че
така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
С Наказателно постановление №
19-0323-000777/09.10.2019г., издадено от Началника на РУ-гр.Велики Преслав при
ОДМВР-гр.Шумен, на Б.И.Д. за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Несъгласен със
същото, адресатът на НП го оспорил изцяло пред Районен съд – гр.Велики Преслав,
с искане за отмяната му като незаконосъобразно, а алтернативно, за изменение на
НП в частта досежно размера на наложените наказания, като същите да бъдат
намалени до законовия минимум. С Решение № 89/07.10.2022г., постановено по АНД
№ 20213610200377 по описа за 2021г. на
ВПРС, обжалваното наказателно постановление е изменено, като размерът на
наложеното с него наказание глоба в размер на 150 лева е намален на 50 лева, а
размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
4 месеца е намален на 1 месец. Със същото решение съдът е осъдил Б.И.Д. да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен
80 лева деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С
последващо определение № 242 от 24.10.2022г. по АНД №
20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС, съдът е оставил без уважение
искането на Б.И.Д. за изменение на решението в частта за разноските с
аргумента, че доколкото обжалваното пред районния съд наказателно постановление
не е отменено, разноски се дължат единствено в полза на юридическото лице, в
чиято структура е включен административнонаказващият орган.
Касационната съдебна инстанция в
настоящия си състав не споделя направения от районния съд извод.
Спорът по делото се свежда до
това дали при изменение на наказателното постановление в частта досежно размера
на наложените наказания, без същото да се отменя изцяло, се дължат разноски и
на двете страни съразмерно с уважената/отхвърлената част, или в този случай се
дължат разноски в пълен размер единствено в полза на учреждението или
организацията, издала обжалвания санкционен акт.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случаите, когато учреждението, чийто орган е издал
наказателното постановление, е бил защитаван от юрисконсулт или друго лице с
юридическо образование, в полза на същото се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (арг. от
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН).
По аргумент от чл.143 от АПК,
субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, когато съдът отмени обжалваното наказателно постановление, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт (чл.143, ал.1 от АПК), а когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (чл.143,
ал.3 от с.к.). Тъй като в цитирания законов текст липсва уредба относно
случаите, когато съдът измени обжалвания пред него акт, по силата на чл.144 от АПК субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
регламентираща, че в полза на ищеца (в случая на жалбоподателя), се дължат
разноски съразмерно с уважената част на жалбата, а на ответника (в случая
наказващия орган) – съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
В настоящия казус Районен
съд-гр.Велики Преслав е сезиран с жалба, съдържаща искане атакуваното пред него
наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, а в
случай, че това искане не бъде уважено – наложените административни наказания
да бъдат намалени до предвидения в санкционната норма минимум. С решението си
първоинстанционният съд по същество е отхвърлил искането за цялостна отмяна на
наказателното постановление, като същевременно е уважил искането за намаляване
размера на наложените административни наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС, т.е. съдът е уважил жалбата срещу НП частично. В тази хипотеза и
съобразно горецитираните правни норми, и в частност съгласно чл.78, ал.1 и ал.3
от АПК, същият е следвало да присъди в полза на жалбоподателя деловодни
разноски съразмерно с уважената част от жалбата, а на учреждението, чийто орган
е издал акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН – деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от оспорването.
Вместо това районният съд е
определил в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева и го е присъдил в пълен размер, като в
същото време е отхвърлил изцяло искането на наказаното лице за присъждане на
деловодни разноски.
По този начин съдът е постановил
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, като вместо това в
полза на ОДМВР-гр.Шумен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на оспорването, а именно такова в размер на 40
лева (1/2 от дължимия размер при потвърждаване на НП), а в полза на
жалбоподателя Б.И.Д. следва да се
присъдят деловодни разноски съразмерно с уважената част по жалбата, а именно в
размер на 1/2 от сторените от последния разноски. И доколкото от приложените по
делото доказателства се установява, че той е направил деловодни разноски в размер на 300 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в негова
полза, респ. в тежест на ОДМВР-гр.Шумен следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 150 лева.
В обобщение на изложеното съдът приема, че Решение
№ 89/07.10.2022г., постановено по АНД №
20213610200377 по описа за 2021г. на ВПРС следва да бъде изменено в
частта за разноските, като присъденото в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение бъде намалено от 80 на 40 лева, а в полза на Б.И.Д. се присъдят
деловодни разноски в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3
от ГПК, във вр.с чл.144 от ГПК, във вр.с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 89/07.10.2022г.,
постановено по АНД № 20213610200377 по
описа за 2021г. на ВПРС, в частта за разноските, с която съдът е осъдил Б.И.Д.
да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 (осемдесет ) лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40 (четиридесет) лева,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Шумен да заплати в
полза на Б.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер на 150
(сто и петдесет) лева съразмерно с уважената част от жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................. ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
20.01.2023г.