Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Мая Симеонова,
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 15249 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 194739 от 18.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 65970/2018 г. по описа на СРС, 57 състав, са уважени предявените
от М.М.М. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед №*********/20.08.2018 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на ищцата на
длъжността, заемана от нея преди уволнението – „Началник цех“, цех „Котелен“,
ТР „София Изток“ в „Т.С.“ ЕАД, като на основание чл. 344, ал. т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 14409,60 лв.
/четиринадесет хиляди четиристотин и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща брутен размер на обезщетение за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение със заповед № №*********/20.08.2018 г. на
изпълнителния директор на ответника за периода 21.08.2018 г. – 21.02.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил сторените от ищцата в хода на
първоинстанционното производство разноски в размер на 1100 лв. в тежест на ответника,
а на основание чл. 79, ал. 6 ГПК постановил сумата от 676,38 лв. да бъде
заплатена от ответника по сметка на СРС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Развива доводи, че при сключване на договор за управление е без значение
обстоятелството дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична по
съдържание с предходната такава. Възнаграждението на новия управител следвало
да е обвързано с постигането на определен икономически резултат, поради което
при сключването на договора се определяла гаранция. Предвид това законодателят
предоставял възможност на новия управител да сформира управленски екип.
Достатъчно било да е наличен икономически план за управлението на
предприятието, независимо кога са възложени задачите и дали са същите или
изцяло нови. В конкретния случай бизнес планът се утвърждавал от Столична
община и същият следвало да бъде изпълняван от новия изпълнителен директор. С
посочените доводи оспорва правилността на изводите на първостепенния съд за липса
на нова бизнес задача, съдържаща се в нова бизнес програма, разработена от
управляващия дружеството. Стопанският резултат, за който се задължил новият
управляващ дружеството, се съдържал в утвърдения от Столичния общински съвет на
21.12.2017 г. бизнес-план на „Топлофикация София“ за 2018 г., представен от
ответника с отговора на исковата молба. Договорът за управление пък препращал
към бизнес-програмата, с оглед трудовото правоотношение законосъобразно било
прекратено на основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Подчертава, че заеманата от
ищцата длъжност е ръководна по смисъла на закона, доколкото на същата се
възлагало ръководството на целия цех „Котелен“, ТР „София Изток“. Счита, че
производственият процес не може да се отдели от стопанската дейност, а от
длъжностната характеристика на ищцата се установявало, че на същата е възложена
цялостната организация на цеха. Намира за правилен извода на РС, че заеманата
от М. длъжност преди уволнението е с ръководни функции. Искането до въззивния
съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
Ответникът
по жалбата М.М.М. счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
депозирания отговор на въззивната жалба развива подробни съображения за липсата
на изготвена от новия управител бизнес програма въз основа на приетия от
едноличния собственик на капитала бизнес план съобразно чл. 7, т.6 и т.7 от
договора за управление. По делото не било установено новият управляващ да е
приел вече изработена бизнес програма, а в случая нямало изрично изявление в
този смисъл. Изразява несъгласие с доводите на въззивника и с мотивите на СРС,
че длъжността, заемана от ищцата преди уволнението е ръководна. Поддържа,
заявеното с исковата молба основание на главния предявен иск, а именно, че
заеманата от М. длъжност не е била ръководна, с оглед което за работодателя не
е възникнало правото да прекрати трудовия й договор на процесното основание.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата
заемала в предприятието на ответника длъжността „началник цех“, като с
процесната заповед на изпълнителния директор на дружеството от 20.08.2018 г.
трудовият договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от
21.08.2018 г.
Като
писмено доказателство по делото е приет договор за възлагане на управлението на
еднолично акционерно дружество с общинско участие „Т.С.“ ЕАД от 26.03.2018 г.,
видно от който изпълнителният член на съвета на директорите С. Чакалски приема
да управлява и стопанисва дружеството, като същият се сключва за срок до
провеждане на конкурс. Съгласно чл. 7, т. 5 от договора довереникът се
задължава да изготвя бизнес-план за целите и намеренията за развитие на
дружеството, организационни и финансови мероприятия за постигането им и очакваните
резултати през текущата година. На следващо място в договора е предвидено, че
бизнес-план трябва да бъде представян до 31 март на текущата година в Столичен
общински съвет на заместник-кмета, в чието направление попада дейността на
дружеството и на Дирекция „Икономика и търговска дейност“.
Между
кориците на първоинстанционното дело е наличен бизнес план на „Т.С.“ ЕАД за
2018 г. В същия /л.101 от делото/ е посочено, че бизнес планът за 2018 г.,
включително решението за възлагане разработването на стратегия за изпълнение на
годишен бизнес план и оценка степента на постигане на целите, е приет от Съвета
на директорите на дружеството с решение по Протокол № Х-3/29.11.2017 г., т. 12
от дневния ред. Бизнес планът е подписан от Г. Б., в качеството му на
изпълнителен директор. Посочено е кои лица са работили по изготвянето на бизнес
плана за 2018 г. и какви длъжности заемат същите.
Представено
е решение № 832 на Столичния общински съвет от 21.12.2017 г. за утвърждаване на
бизнес план на „Т.С.“ ЕАД за 2018 г., от което се установява, че бизнес планът
за 2018 г. е утвърден, като същия включва инвестиционна и ремонтна програма,
като на съвета на директорите се възлага след приключване на всяко тримесечие
да представя в Съвета отчет за изпълнение на бизнес-плана за 2018 г.
От
представеното по делото длъжностно разписание на персонала в „Т.С.“ ЕАД може да
бъде направено обобщение, че структурата на предприятието е разделена на
Централно управление, което включва Съвет на директорите и изпълнителен
директор, както и структурни звена на пряко подчинение на изпълнителния
директор, в това число обща администрация и направления: Експлоатационна и
инвестиционна дейност, Икономическа и търговска дейност. Извън Централното
управление са четирите топлофикационни района /ТР/: ТР „София“, ТР „София
Изток“, ТР „Земляне“, ТР „Люлин“. Видно от същия документ структурата на ТР
„София Изток“ се оглавява от директор, на чието пряко подчинение са технически
секретар и административна служба, както и че сектор „Производство на топлинна
и електрическа енергия“ се подразделя на отдели и цехове /общо 8 звена/, един
от които е Цех „Котелен“, състоящ се от 101 длъжности, оглавяван от началник
цех. Наред с посочения сектор „Производство на топлинна и електрическа енергия“,
съгласно структурата на ТР „София Изток“ е обособен още един сектор – „Пренос и
разпределение на топлинна енергия“, съставен от обособени 9 самостоятелни
звена. Така направените констатации се потвърждават и от правилника за
устройство и дейност на „Т.С.“ ЕАД, също представен в производството пред СРС.
По-конкретно
правилникът в чл. 54, ал. 1 предвижда, че на подчинение на
заместник-изпълнителния директор „Експлоатационна и ремонтна дейност“ са
четирите топлофикационни района. В чл. 55, ал. 1 от правилника пък е разписано,
че топлофикационните райони се представляват от директор. При отсъствие на
директора, същият се замества от главен инженер топлоизточници или главен
инженер топлопреносни мрежи. Ал. 4 предвижда, че ТР организират дейността си в
цехове, отдели и звена. Конкретно за ТР „София Изток“ чл. 80 и сл. от
правилника предвиждат, че пряко на директора са подчинени всички отдели, звена
и служби в така обособената структурна единица. Наред с това е разписано /в чл.
84/, че на главен инженер топлоизточници структурно са подчинени изброените
звена, в това число и цех „Котелен“. Функциите и задачите на началника на цех
„Котелен“ са разписани в чл. 88 от правилника, като от същата разпоредба може
да се обобщи, че са свързани с организацията и контрола на производствения
процес в цеха /в това число и на персонала/ и безопасната и безаварийна работа
на съоръженията.
В
производството пред първата инстанция е представена и длъжностна характеристика
на длъжността „началник цех“, съгласно която в задълженията на заемащото я лице
се включва ръководство и организация на цялостната работа на цех „Котелен“.
По-конкретните функции и задължения са свързани с възложена отговорност за
съоръженията, правилното протичане на производствения
процес, безопасността на същия, организация на дейността на персонала и контрол
за спазване на вътрешните правила, даване на предложения за доставка на
материали, изготвяне на графици за работата на сменния персонал и др.
Длъжността е подчинена на главен инженер топлоизточници, от когото заемащият я получава
задачи и на когото отчита свършената работа. Посочено е, че се предвижда
взаимодействие с ръководството на предприятието, с отдели от общата
администрация, с началници на други цехове и др. От поставените към длъжността
квалификационни изисквания се установява, че същите са насочени към познаване
действието и техническите характеристики на съоръженията и инсталациите,
действието на измервателните прибори, системите за топлинен контрол и
автоматика, технологията и организацията на ремонтната дейност, правилата за
техническа експлоатация и безопасност на работатат, пожарна безопасност.
Длъжностната характеристика е утвърдена на 25.09.2017 г. и е връчена на ищцата
на 28.09.2017 г.
Събрани
са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, при анализа на
които източници съдът не достигна до различни изводи за фактите от изложените
по-горе.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
като с него съдът правилно е уважил предявените искове. Доколкото обаче,
настоящият състав намира, че главният иск е основателен и по различни от
изложените в мотивната част на обжалваното решение съображения, следва да
изложи свои мотиви по съществото на правния спор.
В
конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата
налице ли е конкретна бизнес програма, с която новият изпълнителен директор,
заемащ длъжността по силата на договора за управление от 26.03.2018 г., да е
ангажиран за постигането на определен стопански резултат, както и ръководна по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ ли е длъжността, заемана от ищцата до уволнението
й с процесната заповед от 20.08.2018 г.
Процесното
трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно
която служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието. Съгласно
легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в §
1, т. 3 ДР КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят
и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес. Последователна е съдебната практика на Върховната инстанция по
граждански дела, съгласно която служител от ръководството на предприятието е
например заемащият длъжността „главен счетоводител“, главният юрисконсулт,
началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато
последните отговарят за цялостния производствен процес. Също така в
трайната практика на ВКС се приема, че характерът на длъжността като ръководна
се определя от длъжностната характеристика на конкретната длъжност и включените
в нея трудови задължения /в този смисъл решение № 442 от 08. 06. 2010 г. по гр.
дело № 1621/2009 г. на ВКС,
III
ГО; решение № 535 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 83/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 250 от 13. 02. 2014
г. по гр. дело № 2682/2013 г. на ВКС, III ГО Решение №
198 от 19.12.2016 г. гр. д. № 601/2016 г. на ВКС, III ГО и др./.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че заемащото
длъжността „началник цех „Котелен“ към ТР „София Изток“ в „Т.С.“ ЕАД лице
ръководи цялостната работа на цеха, отговаря за правилното протичане на
производствения процес, безопасността на същия, организира дейността на
персонала и контролира спазването на вътрешните правила, дава предложения за
доставка на материали, изготвя графици за работата на сменния персонал и др.
Длъжността е подчинена на главен инженер топлоизточници, от когото получава
задачи и на когото отчита свършената работа. Това се потвърждава и от
правилника за устройството на предприятието, а същото и от длъжностното
разписание, представено по делото.
От
събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд писмени
доказателства е видна усложнената производствена структура на дружеството с
предмет на дейност: производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. От съвкупния анализ на същите, установяващи по
безспорен начин мащабната организационна структура на ответника работодател не
може да се приеме, че заемащият длъжността началник цех „Котелен“ в един от ТР
на предприятието, е служител от ръководството на предприятието. На първо място
следва да се подчертае, че организационно-структурно ТР са отделени от
Централното управление на дружеството, в което, условно казано, е съсредоточена
както общата, така и специлаизираната администрация на компанията. От друга
страна, подкрепен от доказателствата по делото е изводът, че в ТР е
съсредоточен производствения процес от техническа и технологична гледна точка.
Всеки ТР има отделна структура, като е съставен от множество отдели и звена.
Конкретно в структурата на ТР „София Изток“, оглавяван от директор, влизат:
административна служба, отдел „Доставки“, главен инженер топлоизточници, отдел
„Производствено-технически“, звено „Информационни и управляващи микропроцесорни
системи“, цех „Котелен“, цех „Турбинен“, цех „Електро“, цех „Кип и А“, цех „Химически“,
главен инженер топлопреносни мрежи, отдел „Технически“, отдел „Експлоатация на
топлопреносни мрежи“, звено „Топлопроводи и абонатни станции“, звено „Кип и А“,
звено „Ел. съоръжения и помпени станции“, отдел „Ремонт на топлопреносни мрежи
и инвеститорски контрол“, звено „Аварийно възстановяване и ремонт“, звено
„Механична работилница“, звено „Автотранспорт и строителна механизация“. Всички
тези структурни единици се оглавяват от ръководител, натоварен с организацията
на дейността на съответното организационно звено, в който смисъл длъжността на
всеки един се явява ръководна, доколкото направлява и отговаря за дейността на
останалите служители, заемащи подчинено положение спрямо съответния ръководител.
При
така очертаната организация на предприятието и изхождайки от разпоредбата на
чл. 328, ал. 1 КТ настоящият състав на съда намира, че смисълът, вложен в
същата, следва да обхваща само онези ръководни позиции в предприятието, на
които е възложено ръководството на цялостния трудов и производствен процес в
предприятието. Идеята на законодателя, въплътена в нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, е да предостави на новия управляващ възможност /поради факта на избора си и
възложената отговорност да менажира предприятието/ да формира свой доверен
управленски екип, с помощта на който да постигне икономическите цели, заложени
в съответния бизнес-план. Ето защо при изследване на въпроса дали длъжността
спада към заеманите от ръководството на предприятието, освен същата да има
някакви ръководни функции, следва да се отчита и факторът къде в цялостната
структура на предприятието се намира тази длъжност, как нейните функции и
отговорности биха могли да влияят и допринесат /или попречат/ за постигането на
стоящите за изпълнение бизнес-цели, към които дейността на новото ръководство
следва да е насочена.
С
оглед изложеното, въззивният състав на съда, за разлика от СРС, приема, че
длъжността „началник цех „Котелен“, заемана от ищцата преди уволнението й,
макар на същата да са придадени ръководни спрямо длъжностите в самото звено
функции, не се числи към ръководството на предприятието по см.на чл. 328, ал. 2 КТ. При изследване на мястото на посочената длъжност в цялостната
организационна структура на работодателя се констатира, че ТР се ръководи от
директор, на чието подчинение е главният инженер топлоизточници, като на пряко
подчинение на последния е началникът на цех „Котелен“, както и още редица
началници и технически ръководители на изброените по-горе звена. Да се приеме
противното, би означавало кръгът на длъжностите, включени в ръководството на
предприятието, да бъде значително /и неоправдано/ разширен, какъвто, според
състава на въззивния съд, не е смисълът на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, вложен
от законодателя.
По изложените съображения, съдът намира, че
длъжността „началник цех „Котелен“ в ТР „София Изток“ на ответното дружество не
осъществява ръководството на трудовия процес в предприятието, а само на част от
трудовия процес в низово звено в поделение на предприятието. В такива случаи
ВКС е приемал, както в по-старата /решение № 621 от 10.04.2001 г. по гр. д. №
1636/2000 г. на ВКС, III ГО/, така и в по-новата си практика /решение
№ 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV ГО/, че длъжността не
е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, във вр. с § 1, т. 3 ДР КТ. В
конкретния случай ръководството на предприятието би могло да включва
директорите на ТР, евентуално главните инженери в същите, но не й
ръководителите на низовите звена /цехове и отдели/, с оглед все по-далечната
връзка на тези длъжности до понятието „ръководство на предприятието“.
Предвид
изводите, до които съдът достигна, искът се явява основателен по изложените
по-горе съображения. За пълнота на мотивите обаче, с оглед доводите на
въззивника, изложени в сезиращата настоящата инстанция жалба, следва да бъде
добавено и следното:
Съгласно
формираната трайна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ при
сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново
лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата
следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение.
Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма,
която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен
това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови
резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа
отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С
оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски
екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ /решение №
648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/.
Както
ВКС сочи в Решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г., IV ГО,
бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка
между тях.
Пред
първата инстанция са представени и приети като писмени доказателства бизнес-план
на „Т.С.“ ЕАД за 2018 г., който съдържа конкретни задачи, стоящи за изпълнение
пред управленския екпи на дружеството, заложени са конкретни показатели,
включително и финасови такива /за очакваните приходи и разходи, очакван
финансов резултат, прогноза за паричните потоци, инвестиционна програма за 2018
г., план за оптимизиране на разходите и др./, както и решение на СОС от
21.12.2017 г. за утвърждаването му. Същевременно с договора за управление е
предвидено, че изпълнителният член на Съвета на директорите се задължава да
изготвя бизнес-план за целите и намеренията за развитие на дружеството,
организационни и финансови мероприятия за постигането им и очакваните резултати
през текущата година, както и същият да
бъде представян до 31 март на текущата година в Столичен общински съвет на
заместник-кмета, в чието направление попада дейността на дружеството и на
Дирекция „Икономика и търговска дейност“. Ето защо в конкретния случай и при
отчитане на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че бизнес-планът, приет
и утвърден от СОС, като изразител на волята на едноличния собственик на
капитала на дружеството, за календарната 2018 г. /доколкото не се установява
това решение да е отменено/, съдържа бизнес задачите, стоящи за изпълнение пред
управленския екип. Липсва обаче конкретна бизнес-програма, съдържаща визията на
ръководството на компанията, начело с изпълнителния член на СД, относно
начините и действията, които ще бъдат предприети, за да осъществи мениджърският
екип заложените параметри в утвърдения бизнес-план. Ето защо неоснователни са
доводите на въззивника, съдържащи се във въззивната жалба, доколкото със същата
не се провежда разграничение между бизнес план /и задачите, поставени със
същия/ и бизнес-програма, която новият управител следва да приеме и която да
съдържа конкретните действия, които екипът /под негово ръководство/ ще
предприеме, за да осъществи заложените в плана очаквани резултати. С оглед
последното, правилни са изводите на СРС в атакуваното решение, че по делото не
е представена дори и изработена от предишното ръководство на компанията
бизнес-програма и съответен документ, че новият изпълнителен директор приема да
изпълнява същата за постигане на утвърдения вече бизнес-план.
Предвид
изложеното и доколкото според въззивният съд не се установява наличието на
предпоставките за възникване на соченото в заповедта за уволнение основание,
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, както е приел и
първостепенният съд, като е уважил предявения главен иск. Основателни се явяват
и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане
без работа в размер на брутното трудово възнаграждение от 14409,60 лв. В тази
връзка не са изложени конкретни доводи за порочност на решението по
обусловените искове, с оглед което решението на СРС и в посочените части следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има
право да й бъдат присъдени разноските за въззивното производство. Искане в този
смисъл е своевременно заявено, а по делото е представен договор за правна и
защита и съдействие № 22633/15.09.2020 г., видно от който е договорено и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1100 лв. Сума
в посочения размер следва да бъде възложена в тежест на въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 194739 от 18.08.2019 г., постановено по гр.д. № 65970/2018 г. по описа на
СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:***, да заплати на М.М.М.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: *** „Ш. к.“ сумата от 1100 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.