МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.Е.Б., роден на *** г. в гр. Севлиево, е предявено обвинение
за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава V-та, Раздел I от Особената част на НК. Той е
предаден на съд за това, че през нощта на 01/02.04.2019 година, на улица „******” № 17 в
град Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с
подсъдимия Д.Г.Т. от същото населено място, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – счупване на метална верига, е отнел чужда движима вещ – мотокултиватор марка „Белини” на
стойност 700 лева, от
владението на Б.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои, като случая не е маловажен – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
Срещу подс. Д.Г.Т., роден на *** ***, е предявено обвинение за
престъпление, което е инкриминирано чрез норма на Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е
предаден на съд за това, че през нощта на 01/02.04.2019 година, на улица „******” № 17 в
град Габрово, след предварителен сговор с подсъдимия П.Е.Б. ***, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
метална верига, отнел чужда движима вещ – мотокултиватор марка „Белини” на
стойност 700 лева, от владението на Б.Г. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като случая не е маловажен – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Освен че са получили преписи от
обвинителния акт подсъдимите са заявили, че разбират и същността на предявените
им обвинения. В рамките на съдебното следствие нито един от двамата не е
изразил становище по въпроса за неговата вина от аспект на тези обвинения,
макар и да се е възползвал от правото си да изложи обяснения по отношение на
фактическата обстановка, свързана с извършването на съответното престъпление,
което е било инкриминирано чрез тях.
От осъществената цялостна преценка
на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с
дадените обяснения от подс. Д.Т. и П.Б., съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Към инкриминираната дата подсъдимия Д.Т. е бил непълнолетен, но
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите
постъпки. До нея той не е осъждан за осъществени престъпления не само от общ,
но и от частен характер. До началото на месец април 2019 година не е бил
освобождаван и от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз
основа на реда, предвиден в
Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради посочените
обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до него. Към момента за
постановяване на присъдата по настоящото дело той вече е осъждан, тъй като чрез
определения за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувани по НОХД № 1062/2019 г.
на РС - Габрово и НОХД № 75/2020 г. на Габровски окръжен съд, на същият са
наложени наказания за две извършени престъпления, свързани с посегателства
срещу собствеността. Освен по тях, на подс. Т. е било наложено и наказание за
друго престъпление от общ характер, което е инкриминирано по силата на норма от
Глава XI-та, Раздел III-ти в Особената част на НК.
Чрез Определение № 589 за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК,
образувано по НОХД № 882/2013 г. на РС Габрово, постановено на 01.10.2013 г. и
влязло в сила на същата дата, подсъдимия
П.Е.Б. е признат за виновен в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, извършено на
неустановена дата през периода 01 – 03.07.2012 година, за което е осъден на
„Една година лишаване от свобода” при „Строг първоначален режим” за изтърпяване
на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, определен въз
основа на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС. От данните, които се съдържат
в приложената по НОХД № 236/2020 г. на ГРС справка за съдимост, е видно, че това наказание е
изтърпяно на 04.07.2014 година, на която дата Б. е бил освободен от Затвора в
гр Ловеч. Тя установява, че преди него този подсъдим е изтърпявал и друго наказание
от същия вид – общо в размер на „Една година и пет месеца лишаване от свобода”,
чието изпълнение е приключило на 03.09.2011 година.
В края на месец март 2019 година свидетеля Б.Б. закупил
мотокултиватор марка „Белини”, модел „В-100” с бензинов двигател.
На 01.04.2019 година св. Б. започнал да обработва с него
дворното място около къщата си, която се намирала на ул. „******” № 17 в гр.
Габрово. Докато се занимавал с това край имота преминал подсъдимия П.Б., който
му бил съсед и видял посочената селскостопанска машина. След като привършил работата
си с нея, вечерта на същата дата Б. оставил мотокултиватора в дворното място и
се прибрал в дома си. За да не го откраднат, преди това той заровил фрезоващата
му част в пръстта и го завързал с метална верига към неподвижно бетонирана в терена
метална тръба, която заключил с катинар през две от халките.
След като видял мотокултиватора, още на същия ден подс. Б.
се обадил по телефон на подсъдимия Д.Т., който живеел в близост до имота на
пострадалия, и му предложил да го откраднат. Т. се съгласил. В изпълнение на
взетото решение и предварителния сговор между тях, през нощта на 01 срещу
02.04.2019 година подсъдимите отишли до имота на св. Б.. Влезли в двора, и след
като с помощта на камък счупили веригата в областта на едно от звената, изнесли
култиватора от него. Впоследствие подс. Б. продал откраднатата вещ на св. Й.Л.Й.,
който от своя страна по-късно я препродал на св. В.Х.Ч.. След разкриване на
престъплението, с протокол от 25.11.2019 г. (приложен на л. 59 от досъдебното производство) последният предал доброволно на органите на реда
закупения мотокултиватор, който с разписка от 05.12.2019 година (на л. 89) е бил върнат от разследващия орган на св. Б.Г.Б..
След като установил липсата на мотокултиватора, на
02.04.2019 година св. Б. подал заявление за кражбата му в РУ Габрово. По случая
в последното е заведена преписка под № 1752 ЗМ-172/2019 г.
В резултат на предприетите по същата оперативно-издирвателни
мероприятия и на установените при тях данни за самоличността на извършилите
кражбата лица, с постановление от 07.06.2019 година на прокурор при РП - Габрово
е разпоредено да се образува досъдебно производство. Въз основа на предложение,
направено от съответния наблюдаващ прокурор при нея, на 18.06.2019 година
разследването по образуваното в РУ Габрово ДП № 1752
ЗМ-172/2019 г. е било възложено от Окръжен прокурор на град Габрово
на следовател от ОСлО при същата прокуратура, съобразно предвиденото с чл. 194,
ал. 4 от НПК. Във връзка с това е образувано и Сл. дело № 37/2019 г., по което (след неколкократни искания и
получени въз основа на тях разрешения за удължаване на срока за провеждане на
разследването по него) подс. Д.Т. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. В качеството на такъв е бил привлечен и
подс. П.Е.Б., срещу когото е предявено обвинение за престъпление с квалификация
по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
При разследването по досъдебното
производство в качеството на веществени доказателства са приобщени 2 броя оптични носители на информация, съдържащи справки от мобилните
оператори „А1 България” ЕАД и „Теленор България” ЕАД за периода от: 30.03.2019
г. до 10.04.2019 г. (по отношение на първия) и 01.04.2019 г. - 02.04.2019 г. (по отношение на на втория от тях) с данни за: собственост и IMEI на включените в разпечатката телефони; местонахождението на клетките, обслужили разговорите през тези периоди и
проведените входящи и изходящи разговори от и към мобилен номер 0899/700476,
ползван от подс. Д.Т. и мобилен номер 0894/885595, ползван от подс. П.Б., които
са оставени на съхранение по него.
След края на разследването чрез
обвинителен акт (с Вх. № 2005 от 04.03.2020 г.) събраните по следственото дело
материали са били внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз
основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 236 по описа
за 2020 година.
От заключението на назначената
оценъчна експертиза, което не е оспорено от страните и възприето като
обосновано и компетентно изготвено от съда, е видно, че паричната равностойност
на отнетата движима вещ е възлизала на сумата от 700 лева към инкриминираната
дата.
Заключението на изготвената
психологическа експертиза сочи, че (макар и с наличие на известни дефицити в личностовата сфера) подс. Д.Т. не страда от психични
заболявания и че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи своите постъпки не само към месец април 2019 г., но и към момента за
нейното изготвяне през месец декември на тази година. От отразеното в него е
видно, че доколкото поведението му се характеризира с планираност и
подреденост, извършеното не се дължи на увлечение и лекомислие по смисъла на
чл. 61, ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена от анализа на данните, съдържащи се в обясненията на
подс. П.Б. и Д.Т. на съдебното следствие, както и в тези, дадени от последният
пред разследващия орган по досъдебното производство в присъствието на защитник,
прочетени при съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
3 от НПК; от тяхната съпоставка с дадените на съдебното следствие показания от св. Б.Б.,
М.П.; от тези на св. В.Х.Ч., депозирани на досъдебното производство и четени в
съдебно заседание въз основа на предвиденото в чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1,
т. 5 от НПК – със съгласието на страните; от дадените на съдебното показания от св. Й.Л.Й. и от тези, изложени от
него на досъдебното производство, четени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с
ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК – със съгласие на страните; от писмените материали по
досъдебното производство (постановление от 18.06.2019 г. на окръжен прокурор при ОП Габрово и
предложение до ОП Габрово – л. 1-2; постановление на прокурор при РП Габрово от 07.06.2019 година за
образуване на досъдебно производство – л. 4; материали по преписка № 1752
ЗМ-172/2019 г. на РУ Габрово, от които: справка за извършена проверка по нея,
докладна записка, заявление – л. 9-12, копия от инструкция за експлоатация и
фактура – л. 14-15, справка-характеристика от инспектор в ДПС при РУ Габрово –
л. 18; предложения с искане за удължаване на срок за разследване – л. 133-137 и
постановления от 01.08.2019 г., 30.09.2019 г., 29.11.2019 г. на прокурори при
РП Габрово във връзка с тях – л. 23-28; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мерки за
неотклонение – л. 33 и л. 38; протокол за доброволно предаване от 25.11.2019 г. и
приемателно-предавателен протокол – л. 59-60; постановление за назначаване и
оценъчна експертиза – л. 63-67; постановление за назначаване и съдебно-психологическа експертиза – л.
75-81; разписка за връщане на вещ и искане – л. 89-90; писмо № 1060/2019 г. от 29.08.2019
г. на Районен съд - Габрово до ОСлО при ОП Габрово заедно с Разпореждане № 503
от 28.08.2019 г. по ЧНД № 887/2019 г., Разпореждане № 502 от 28.08.2019 година
по ЧНД № 886/2019 г. и Разпореждане № 501 от 28.08.2019 г. по ЧНД № 885/2019 г.
на ГРС – л. 92-95; писмо Рег. № СлО 956/19 от 02.09.2019 година на ОСлО при ОП Габрово до „А1
България” ЕАД - София и писмо Изх. № 17406 от 06.09.2019 г. на „А1 България”
ЕАД – София до ОСлО при ОП Габрово – л. 99-100; писмо Рег. № СлО 956/19 от
02.09.2019 година на ОСлО при ОП Габрово до „Теленор България” ЕАД – София,
писмо Изх. № 23854 от 04.09.2019 г. на „Теленор България” ЕАД – София до ОСлО
при ОП Габрово и разпечатка във връзка с проведени разговори и към мобилни
номера 0899/700476 и 0894/885595 през периода
01.04.2019 г. - 02.04.2019 г. – л. 102-108; писмо УРИ № 175200-8471/06.08.2019 г. на Началник РУ Габрово до ОСлО при
ОП Габрово – л. 110; протоколи за предявяване на разследване и декларации за семейно,
материално положение и имотно състояние – л. 150-153); от приложените на л. 123-128 от
НОХД № 236/2020 г. на РС - Габрово справки за съдимост с данни за актуалното
съдебно минало на подсъдимите към датата за тяхното издаване; както и от данните във веществените
доказателства, описани по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение
за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.
В рамките на досъдебното
производство подс. П.Б. не е дал обяснения по предявеното обвинение. Такива са
дадени от него на съдебното следствие. В тях той твърди, че не е отнел
описаната в обвинителния акт вещ заедно с подс. Д.Т., както и че отношението му
към мотокултиватора е било свързано единствено с действията по намиране на
купувач за него, след като Т. му се е обадил по телефона и му е съобщил, че има
такъв за продаване. В допълнение към това поддържа, че е видял въпросната вещ за
пръв път в гористо място около тях, до което бил заведен от подс. Т., който не
му бил казал предварително, че тя е крадена. Към изложеното добавя, че при
продажбата на мотокултиватора той и Т. са били заедно, както и че парите са
били предадени от св. Й.Й. именно на него. Аналогични по съдържанието им
обстоятелства са изнесени и в обясненията, които подсъдимия Д.Т. е дал на съдебното
следствие. В тях същият твърди, че разказаното от него на досъдебното
производство за участието на Б. в кражбата не отговаря на истината, както и че
го е набедил в извършването на това престъпление поради конфликт за пари, които
Т. му дължал.
След като съпостави обясненията на подсъдимите
от съдебното следствие с останалите събрани доказателства, съдът констатира, че
те не намират опора в тях. Преди всичко следва да се отбележи, че твърденията
относно присъствието на двамата при продажбата на мотокултиватора и заплащане
на цената за него на подс. Т., се опровергават от показанията на свид. Й.Л.Й., дадени
пред разследващия орган по досъдебното производство, които са приобщени към
доказателствените материали по предвидения за това ред. Тъй като описаните в
тях обстоятелства не противоречат на данните от останалите доказателствени
източници, може да се приеме, че отговарят на истината, още повече и при
липсата на установени в процеса факти, които да водят до съмнения по отношение
на тяхната достоверност. Съобщеното в показанията на Й. по време на съдебното
следствие не налага различен извод, след като самият той обяснява своето
твърдение относно предполагаемото присъствие на двамата при продажбата на машината
като такова по спомен, без да поддържа, че е сигурен по отношение на него.
Казаното важи и по отношение на изложеното от този свидетел твърдение за
заплащането на парите за култиватора на подс. Т., което (в т.ч. и от аспект на изразената от Й.
позиция, че поддържа своите показания от досъдебното производство, тъй като към
датата на разпита спомените му за описаните от него събития са били по-пресни ) също се явява лишено от сигурна
доказателствена основа. Поради това и като се отчете, че предвид нейното тегло (за което се съобщава в показанията
на св. Б.) машината не би могла да бъде изнесена от двора от един човек, липсват
причини да се счита, че твърдението за отнемане на същата само от подс. Т. отговаря на истината. Твърденията на
последният за обстоятелствата, при които той се е обърнал към подс. Б., също не
биха могли да се кредитират с доверие. И това е така, тъй като от информацията
за трафичните данни в приложения оптичен носител на информация е видно, че на
датите 01 и 02.04.2019 година подс. Б.
множество (общо 10, от които на първата дата – два, а на втората - осем) на брой пъти е търсил подсъдимия Т.
на използвания от него мобилен телефонен номер, както и че от този номер към
номера на Б. не са регистрирани изходящи повиквания при нито една от тях. Броя
на тези обаждания навежда на извод за наличие на други обстоятелства – като
например разговори, свързани със създаване на предварителна организация и
уточняване на начина и времето за отнемане на вещта, а в последствие – и за продажбата
на същата, а не за единичен контакт между тях, осъществен заради молбата към Б.
да потърси купувач за нея. При това положение не може да се счита за доказано, че
данните от събраните доказателства не подкрепят описаното в обясненията на Т.
от досъдебното производство участие на подс. Б. в кражбата на мотокултиватора,
включително и поради възникналото преди нея знание за наличието на тази вещ в
двора на неговия съсед, което се базира на дадените от Б. показания в
качеството на свидетел. С оглед на всичко изложено до тук, като отчете
неубедителния характер на твърденията за естеството на причините, поради които
подс. Т. „е набедил” подс. Б. пред разследващия орган по досъдебното
производство, съдът прие, че дадените от двамата обяснения в съдебното
следствие не могат да се кредитират с доверие. Те очевидно възпроизвеждат защитна
теза, целяща да оневини втория от тях, и по този начин да отстрани неблагоприятните
последици, които биха настъпили за него въз основа на едно ефективно наказание,
наложено за извършеното престъпление. Същата не се подкрепя от останалите
доказателствени източници, и се опровергава категорично от данните, съдържащи
се в тях.
I. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. П.Б. действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение от обективна страна, доколкото този извод произтича от данните във всички описани по-горе писмени и гласни доказателствени материали, събрани и проверени при воденото
разследване в досъдебното производство и по време на съдебното следствие. Собствеността на отнетата вещ е безспорно установена, а изложените в обвинителния акт констатации във връзка с
нейната парична равностойност се подкрепят от тези материали и от заключението
на изготвената оценъчна експертиза по досъдебното производство. Поради това
следва да се приеме, че кражбата се явява квалифицирана правилно като
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, включително от аспект на факта, че съществуването на предварителния
сговор, който е предхождал отнемането на самата вещ и извършените от
подсъдимите действия, чрез които те са успели да я освободят от задържащата я
за тръбата верига, също са установени от приложените доказателства, а самата
кражба (заради наличието на повече от един квалифициращ признак от обективна страна
и множеството предходни осъждания на дееца за други посегателства против
собствеността) не би могла да се счита за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, още повече и заради конкретното участие, което подс. Б. е имал не само при
нейното осъществяване, но и при извършената продажба на открадния мотокултиватор. В резултат на изложеното и характера
на напълно доказаното намерение за присвояването на същата вещ (което е видно от предприетите
разпоредителни действия по отношение на нея), може да се заключи, че той
очевидно е действал умишлено, при изискващата се от закона форма на вина пряк
умисъл, тъй като е осъзнавал ясно общественоопасните последици от своите
действия и е целял тяхното настъпване.
Кражбата е била
извършена преди края на съответния петгодишен период, започнал да тече
от конкретната дата (04.07.2014 година), на която е приключило изпълнението на наказанието от „Една година лишаване от свобода”, определено на
подс. П.Б. по НОХД №
882/2013 г. на РС Габрово. Естеството на това обстоятелство (заради размера на наложеното не условно,
а ефективно наказание от този вид) и липсата на настъпила реабилитация по отношение не само на произтеклите последици
от свързаното с него осъждане, но и на тези, възникнали от предходно издадените
присъди по НОХД № 273 за 2010 г., НОХД № 345/2009 г., НОХД № 289/2009 г. и НОХД
№ 43/2010 г., всички на РС Габрово, към определеното по които общо наказание от
„Единадесет месеца лишаване от свобода” чрез Определение № 283 от 28.04.2011
година по ЧНД № 348/2011 г. състав на Районен съд - Стара Загора е присъединил
изцяло и наказание в размер на „Шест месеца лишаване от свобода”, наложено на Б.
с Присъда № 17/01.02.2011 г. по НОХД № 2019/2010 г. на същия съд, води до извод,
че инкриминираната кражба (по арг. за противното от предвиденото с чл. 30, ал. 1 от НК) следва да се квалифицира и като
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като се явява извършена при
наличието на опасен рецидив от вида, установен в разпоредбата на чл. 29, ал. 1,
б. ”А” от НК. Останалите основания за това също са налице, тъй като мнозинството
(с изключение на това по НОХД № 2019/2010 г. на РС Стара Загора) от престъпленията, за които дееца е
бил осъден по посочените по-горе дела на РС – Габрово, се отнасят за умишлени
престъпления от общ характер, в т.ч. и тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При установената фактическа
обстановка и изложените по-горе съображения съдът намери за безспорно от правна
страна, че след като през нощта на 01/02.04.2019 година, на улица „******” № 17 в
град Габрово, при условия на опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимия Д.Г.Т. ***, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – счупване на метална верига, е отнел чужда движима вещ – мотокултиватор марка „Белини” на стойност 700 лева, от владението на св. Б.Г. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои, като случая не е маловажен, подс. П.Е.Б. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК, в извършването
на което го призна за виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
дадените обяснения от подс. Б. на съдебното следствие, чрез съобщеното в които
той (макар и да не се е признал за виновен) е спомогнал за разкриване на обективната истина; невисоката парична
равностойност на отнетата движима вещ, която (от аспект на съответната сума – от 560
лева, посочена в ПМС № 320 от 20.12.2018 г., Обн. ДВ бр. 107 от 28.12.2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.) е под размера на две минимални работни заплати за страната към
инкриминираната дата; както и наличието (според данните в справката от НБД „Население” на л. 118 от следственото
дело) на малолетно дете, по отношение на което е задължен да доставя издръжка. По
делото няма данни, които да сочат, че възстановяването на вещта на нейния
собственик е настъпило в резултат на оказано съдействие от страна на Б., поради
което това обстоятелство не би могло да се счита за смекчаващо по отношение на
него. Като отегчаващо вината обстоятелство
преди всичко следва да се отчете по-високата степен на обществена опасност,
определяща този подсъдим в качеството на деец, тъй като до 01.04.2019 г. той е
бил вече осъждан с общо седем влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ
характер, преобладаващата част от които – по шест от тях, са били свързани с
различни по вид посегателства против собствеността. Множеството на брой присъди, постановени за подобни посегателства
безспорно сочи, че у Б. са налице изградени трайни престъпни навици и склонност
към извършване на престъпления от един и същ вид. В качеството на отегчаващо
вината обстоятелство следва да бъде отчетен немалкия общ сбор на отделните
наказания „Лишаване от свобода”, ефективно изтърпявани заради тях, както и
значителното по продължителност време (повече от четири години), изтекло между края на последното изпълнено наказание от този вид и
инкриминираната дата, което води до заключение, че независимо от принудителното
изолиране на Б. от обществото за един немалък срок от „Една година”, това
наказание (както и предходното изтърпяното общо такова от същия вид в размер на „Една
година и пет месеца”) очевидно не е могло да постигне своя предупредителен и превъзпитаващ
ефект, след като той отново е изправен на съд заради друго престъпление от общ
характер, също свързано с извършена кражба. В ролята на отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете и наличието не на един, а на два квалифициращи
признака от обективна страна, всеки един от които е достатъчен да определи
кражбата като престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1 от НК.
След като прецени изложените по-горе
данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице изразен превес
на отегчаващите вината обстоятелства. Въз основа на това, след като отчете
техния конкретен характер и естество, наложи на подс. П.Б. наказание малко над
минималния размер на установеното в нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК,
възлизащо на “Три години и шест месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, с една така определена по отношение на нейната
по-голяма по продължителност санкция от този вид, ще се създадат условия за ефективно
постигане на две (отнемане на възможността за извършване на нови престъпления от подсъдимия
за по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и предупредително
въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от предвидените в закона цели на
наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. В определения по-висок размер
наказанието би допринесло също така и за възможната корекция на поведението на
дееца в личен план, макар че заради естеството на множеството осъществени
престъпления и издадените до момента присъди по отношение на него, вероятността
за неговото трайно поправяне и превъзпитание да не може да се счита за голяма
към настоящия момент.
Поради
липсата на предвидените от закона условия, които биха позволили отлагане на
неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и след като отчете
съответния период от време, изтекъл от края на последното изтърпявано наказание
“Лишаване от свобода” до инкриминираната дата, който се явява по-малък от предвидения в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от
ЗИНЗПС петгодишен такъв, съдът постанови наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия П.Е.Б. ефективно,
при определения в същата норма “Първоначален строг режим”.
II. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. Д.Т. действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение от обективна страна, доколкото този извод произтича от данните във всички описани по-горе писмени и гласни доказателствени материали, събрани и проверени при воденото
разследване в досъдебното производство и по време на съдебното следствие. Собствеността на отнетата вещ е безспорно установена, а изложените в обвинителния акт констатации във връзка с
нейната парична равностойност се подкрепят от тези материали и заключението на
изготвената оценъчна експертиза по досъдебното производство. Поради това и при
данните за възрастта на дееца към началото на месец април 2019 година следва да
се приеме, че кражбата се явява правилно квалифицирана като престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, включително от аспект на факта, че съществуването на предварителния сговор,
който е предхождал отнемането на самата вещ и извършените от подсъдимите
действия, чрез които те са успели да я освободят от задържащата я за тръбата
верига, също са установени от приложените доказателства, а самата кражба (заради наличието на повече от един
квалифициращ признак от обективна страна и двете осъждания на дееца за други
посегателства против собствеността) не би могла да се счита за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, независимо от дадените обяснения и чистото му съдебно минало към
инкриминираната дата. В резултат на изложеното и характера на доказаното намерение за
присвояването на същата вещ (което е видно от предприетите разпоредителни действия по отношение на нея), може да се заключи, че подс. Д.Т.
очевидно е действал умишлено, при изискващата се от закона форма на вина пряк
умисъл, тъй като е осъзнавал ясно общественоопасните последици от своите
действия и е целял тяхното настъпване.
При приетата за установена
фактическа обстановка и основаните на нея съображения съдът намери за безспорно
от правна страна, че след като през нощта на 01 срещу 02.04.2019 г., на улица „******” № 17 в гр. Габрово, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
своите постъпки, след предварителен сговор с подс. П.Е.Б. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот – счупване на метална верига, е отнел чужда движима вещ – мотокултиватор марка „Белини” на
стойност 700 лева, от
владението на Б.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като случая не е
маловажен, подс. Д.Г.Т. при форма на вина пряк
умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което го призна за
виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, в качеството на смекчаващи вината обстоятелства съдът
цени дадените обяснения от подс. Д.Т. на досъдебното производство и при
съдебното следствие, с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание,
водещо до заключение за наличие на проявено критично отношение към самото
престъпление; както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество. По делото
няма данни, които да сочат, че то е било възстановено в резултат на оказано
съдействие от страна на Т., поради което това обстоятелство не би могло да се
счита за смекчаващо по отношение на него. Като отегчаващи обстоятелства следва
да се отчетат: съществуването на повече от един признак, квалифициращ престъплението
от обективна страна; негативните характеристични данни за
личността на Т., произтичащи от съответните прояви, във връзка с които е воден на отчет в ДПС
при РУ Габрово, както и от наложените по повод на тях възпитателни мерки по чл.
13, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗБППМН, които не са могли да доведат до преследвания
чрез тях резултат; както и по-високата степен на
обществена опасност на същият в качеството на деец, произтичаща от вече
постановените спрямо него осъждания за други престъпления от общ характер, две
от които се явяват свързани именно с осъществени посегателства против
собствеността.
Преценявайки изложените по-горе
данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен
баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това,
след като съпостави техния конкретен характер и естество, наложи на подсъдимия Д.Т. наказание над минималния размер на установеното в нормата
на чл. 195, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, получен след осъществената
редукция по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, възлизащо на “Една година лишаване от
свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени
условия не само за постигане на целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК, но и на тези по чл. 60 от НК,
свързани с неговото превъзпитание и преподготовка за общественополезен труд.
Установените по делото факти не водят до основания за определяне на различно
наказание по вид, в т.ч. и под формата на поисканата от защитата „Пробация”,
още повече че вече веднъж налаганата такава по НОХД № 1062/2019 г. на РС Габрово
и тази по НОХД № 75/2020 г. на Габровски окръжен съд очевидно не биха могли да
изиграят своята предупредителна и превъзпитаваща роля, след като подс. Т. се
явява предаден на съд по повод на поредно извършено престъпление от същия вид,
за което е осъден на нея.
След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно
с възрастта на подсъдимия и базираното на същите заключение, че за личното си
поправяне и превъзпитание същият не следва да изтърпява наказание, свързано с
ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че са налице предпоставки за
отлагане на неговото изпълнение. Въз основа на тях, но с оглед на негативните характеристични
данни и тези за броя на извършените от Т. престъпления, за които той е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт към датата за издаване на настоящата
присъда, чрез приложението чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на това наказание за срок над минимално предвидения по
закон – в размер на „Две години”, с начало от датата за влизане на присъдата в
сила.
От данните в приложената справка за съдимост се установява, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
дело, се явява в условия на съвкупност с тези, за които подсъдимия Т. е осъден както
по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, така и по НОХД № 1062/2019 г. и
НОХД № 1059/2020 г. на Габровски районен съд. Осъждането по последното дело е в
такива условия с осъждането по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, но
едновременно с това - и в условия на рецидив спрямо осъждането на дееца по НОХД
№ 1062/2019 г. на РС Габрово Изложеното води до възможности за определяне на
три различни групи от общи наказания, които биха могли да се формират въз
основа на тях. Първата е свързана с общо наказание, определено между това по
настоящата присъда и НОХД № 1059/2020 г., възлизащо на „Една година лишаване от
свобода”, към което (съобразно предвиденото в чл. 23, ал. 3 от НК) ще следва да се присъедини и
съответното имуществено наказание („Глоба в размер на сумата от 200 лева”), което е наложено на Т. по второто дело. Тъй като същата не е възможно да
се групира с наказанието, наложено по НОХД № 1062/2019 г. на Районен съд
Габрово, а последното и това по НОХД № 75/2020 г. вече са били групирани в едно
общо наказание с Определение № 231 от 09.10.2020 г. по ЧНД № 20204200200092/2020
г. на Окръжен съд Габрово, влязло в законна сила на 27.10.2020 година, при тази група въпросното общо наказание („Пробация” за срок от „Една година”) ще следва да се изтърпи отделно от
най-тежкото (по вид) наказание „Една година лишаване от свобода”, със зачитане на (изцяло) изтърпения (на 09.01.2021 година) срок от него.
Втората от групите включва едно общо наказание, определено между тези,
наложени по настоящото дело, НОХД № 1062/2019г. на РС Габрово и НОХД № 75/2020
г. на ГОС, което възлиза на „Една година лишаване от свобода”. Тъй като
определеното имуществено наказание „Глоба” по НОХД № 1059/2020 г. на РС Габрово
не би могло да се бъде групирано със същото, то ще следва да се изтърпи отделно
от него. Третата от групите е свързана с определяне на общо наказание между
наложеното по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд Габрово, от една страна, и тези
по НОХД № 581/2020 г. и НОХД № 1059/2020 г. на РС Габрово, от друга. В този
случай размера на общото наказание (към което глобата от 200 лева също би следвало да се присъедини по реда на
чл. 23, ал. 3 от НК) отново ще възлезе на „Една година лишаване от свобода”, тъй като липсата
на самостоятелно започнало изтърпяване на (по-лекото по вид) наказание „Пробация”, наложено на подс. Д.Т. по НОХД № 75/2020 г. на
Окръжен съд Габрово, не би довела до качествени или до количествени (чрез намаляване на срока му след
извършеното приспадане в соченото с чл. 25, ал. 3 от НК съотношение) промени в него.
Въз основа на изложеното до момента и след като съпостави обективните
възможности за групиране на отделните наказания по посочените по-горе дела, на
осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание между тези, наложени на подс. Д.Т. по настоящата
присъда и НОХД № 1059/2020 г. на Районен съд - Габрово, в лицето на най-тежкото
от тях, а именно – това,
възлизащо на „Една година лишаване от свобода”, към което (съгласно 25, ал. 1 във вр. с чл. 23,
ал. 3 от НК) присъедини изцяло и наказанието „Глоба” в размер на сумата от 200 лева в
полза на държавата. Предвид наличието на установените предпоставки за това, но
и с оглед негативните характеристични данни и тези за множеството осъществени
от деца престъпления от общ характер, с приложението на чл. 66, ал. 1 във вр. с
чл. 69, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това общо най-тежко наказание
за посочения по-горе срок – от „Две години”, считано от датата за влизане на
присъдата в сила.
Отделно от наложеното общо наказание в размер на „Една
година лишаване от свобода” съдът постанови подс. Т. да изтърпи наказание
„Пробация”, включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК
под формата на „Задължителна регистрация по настоящ” адрес за срок от „Една
година”, с определена по чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за изпълнение от
„Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от „Една година”, наложено на същият с Определение № 231/09.10.2020 г.
по ЧНД № 20204200200092/2020 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в законна сила
на 27.10.2020 година като общо най-тежко между тези, определени му по:
Определение № 575 с предмет одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД №
1062/2019 г. на Районен съд - Габрово, постановено на 06.12.2019 г. и влязло в
сила на тази дата и Определение №
260000 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 75/2020 г.
на Окръжен съд Габрово, постановено на 04.09.2020 година и влязло в сила на
същата дата, като разпореди при изпълнението на това наказание да се приспадне
изцяло изтърпения на 09.01.2021 срок от него.
В рамките на разследването по досъдебното производство са
иззети веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или на
отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени
хипотези в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след
като отчете значението на същите за обстоятелствата, които спадат към предмета
на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила съхраняваните
веществени доказателства в лицето на: 1 брой оптичен носител на информация от
вид CD-R с марка „a@work” и капацитет 700
МВ и 1 брой оптичен носител на информация от същия вид с този капацитет марка „Verbatim”, приложени в пликове на л. 101 и л. 104 от Сл. дело №
37/2019 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура - Габрово, да останат на съхранение
към материалите по него.
С оглед характера на постановената присъда съдът осъди подс.
П.Б. да заплати по сметка на ОСлО при ОП Габрово сума в размер на 50,40 лева,
дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общия размер на
разноските, които са направени в рамките на проведеното разследване по
досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Предвид
издадената присъда този подсъдим бе осъден също така да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: 1. Сума от 10 лева,
дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общата стойност на
разноските, направени в производството по НОХД № 236/2020 г., съобразно
предвиденото в чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 2. Сумата от 5 лв., представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен
лист – последната в случай на осъществено служебно издаване на такъв за
събиране на присъденото вземане за разноски от съдебното производство в полза
на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
С оглед характера на постановената присъда съдът осъди подс.
Д.Т. да заплати по сметка на ОСлО при ОП Габрово сума в размер на 235,20 лева,
дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общия размер на
разноските, които са направени в рамките на проведеното разследване по
досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Предвид
издадената присъда този подсъдим бе осъден също така да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: 1. Сума от 30 лева,
дължима за възстановяване на отнасящата се до него част от общата стойност на
разноските, направени в производството по НОХД № 236/2020 г., съобразно
предвиденото в чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 2. Сумата от 5 лв., представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен
лист – последната в случай на осъществено служебно издаване на такъв за
събиране на присъденото вземане за разноски от съдебното производство в полза
на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..