РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20233110204367 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "АМИГОС 21" ДЗЗД, ЕИК *********
против Наказателно постановление № 03-2300689/02.08.2023 год., издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което му е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3
000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Санкционираното лице не оспорва фактическите констатации на
наказващия орган, но счита, че размерът на наложената санкция е несъответен
на тежестта на нарушението. Изтъква наличието на смекчаващи
обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да измени
1
обжалваното наказателно постановление, като намали размера на наложеното
наказание до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се явява М. Д. - управител. В пледоарията си по същество моли съда да
постанови решение, с което да измени обжалваното наказателно
постановление, като намали размера на наложеното наказание до
законоустановения минимум
Представител на въззиваемата страна – юк. Й. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното
нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като изтъква, че са
изложени мотиви за размера на наложената санкция. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
редакцията, действала при връчването на НП), срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 04.07.2023 г. в гр.Варна от св.Т. Г. и св.Б. Д. - инспектори в
Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Варна, извършили проверка на обект
бърза закуска "Палермо", находящ се в гр.Варна, ул. "Дунав" № 5. При
проверката било установено, че работодателя "АМИГОС 21" ДЗЗД, ЕИК
********* е допуснал лицето О. К., ЛНЧ *********, на длъжност "готвач" да
престира труд в обекта, преди да му е предоставил копие от уведомление
заверено в Териториялна дирекция на Национална агенция по приходите. .
2
Работникът бил поканен да попълни декларация във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното
законодателство и той декларирал, че има сключен трудов договор с
въззивното дружество и работи като "готвач". Удостоверил, че е договорил
месечно трудово възнаграждение в размер на 400.00 лева, както и че
работното му време е от 16: 00ч. до 20: 00 ч..
На дружеството било указано да представи за проверка определени
документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта
на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството
представило трудовия договор, сключен с О. К., както и справка за
регистрация на договора в ТД на НАП-Варна. След запознаване с
представените документи проверяващите установили, че уведомлението за
сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-Варна
след проверката- на 05.07.2023 г. в 09:07:04 ч.
От св. Т. Г. бил изготвен Протокол за извършена проверка №
ПР2325011 от 14.07.2023 год.
Във връзка с тези констатации на 14.07.2023 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН № 03-
2300689/14.07.2023 г./ на санкционираното дружество за това, че в качеството
си на работодател е допуснало до работа лицето О. К., ЛНЧ ******* в
процесния строителен обект, преди да му е предоставено копие от
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 02.08.2023 г. било издадено и
атакуваното Наказателно постановление № 03 - 2300689/02.08.2023 год., с
3
което на санкционираното дружество било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- основно от разпита на св.Т. Г. и св.Б. Д., както и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.Г. и
св.Д. следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да
бъдат приети за обективни и правдиви. В показанията си свидетелката е
категорична, че Р. е полагал труд на датата на проверката, като е извършвал
дейност, съответна на длъжността, посочена в трудовия му договор.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от приложените
писмени доказателства, сред които с особено съществено значение са Трудов
договор № 12/ 04.07.2023 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ, както и попълнената и подписана от К. декларация с
посоченото по-горе съдържание.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
4
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на
основание Заповед № 3-0157/ 16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено
и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен
да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал. 1. В
мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена
цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка за
постъпването на работника или служителя на работа, предвид което и с оглед
въведената административно наказателна санкция за неизпълнение на
задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може
основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и
антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без
гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.
5
От коментираните по - горе доказателства съдът приема за
установено, че на процесните дата и място лицето О. К. е било допуснато до
работа в стопанисвания от дружеството обект за бърза закуска, преди да му
бъде предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на
трудовия договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването
на проверката и установяването на нарушението. Проверяващите лично са
констатирали, че К. изпълнява дейност като - "готвач" в обект – бърза
закуска. Следователно той действително е полагал труд за дружеството в
момента на проверката, т. е. -бил е допуснат до работа в обекта, където е
започнал да изпълнява трудовите си функции.
Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от
страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на
сключване 14.03.2022 г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката.
При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени,
тъй като на О. К. не е било предоставено копие от съответното уведомление,
но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения.
Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение,
установено с чл. 63, ал. 2 от КТ, за което правилно е санкционирано с
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал.
2 от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието "работодател" е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства е видно, че Д. Д. е бил
6
ангажиран именно от санкционираното дружество за изпълнение на
определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран
труд. При това положение правилно е счетено, че "АМИГОС 21" ДЗЗД, ЕИК
********* има качеството работодател, чиято административно наказателна
отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл.
415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН. Втората алинея на посочения текст също така изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. Все пак
съдът намира за необходимо да посочи, че случаят по нищо не се отличава по
тежест от типичните нарушения от този вид.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени
конкретни мотиви. При това положение, като взе предвид липсата на
настъпили конкретни вредни последици и на данни за влезли в сила
наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
7
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 40.00
/четиридесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300689/02.08.2023 год.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което
на "АМИГОС 21" ДЗЗД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за извършено
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
8
"имуществена санкция" от 3 000.00 /три хиляди/ лева на 1 500.00 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА "АМИГОС 21" ДЗЗД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна сумата от 40.00 /четиридесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9