Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,13.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1361
по описа за 2016 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Е.Н.П. и Н.Н.П. *** ищцата Н.Т.Г. с ЕГН ********** ***
чрез пълномощника си адв.М.м. твърди, че ответниците са нейни съседи.
Твърди, че е съсобственик и съвладелец
на поземлен имот с идентификатор 55155.504.678, а ответниците като собственици владеят западно разположения
на имота и поземлен имот с идентификатор 55155.504.679. Твърди, че нейният
поземлен имот се идентифицира със следните граници съгласно скица на поземлен
имот №15-144357-28.03.2016г на СГКК-гр.Пазарджик, а именно: ПИ с
идентификатори: 55155.504.693, 55155.504.9522, 55155.504.677, 55155.504.9518,
55155.504.679. Твърди, че по западната граница на имота и от уличната регулация до ъгъла на сграда на
допълващо застрояване с №2, в съседния поземлен имот № 55155.504.679 е била
изградена от нея и от останалите съсобственици ограда7 метална мрежа с дължина
около 13 метра и височина 1.50 метра, поставена на метални колове върху
бетонова основа с височина 0.50-0.60 метра.Строителството било извършено през
1999 г. съгласно разрешение за строеж. Твърди се , че от момента на изграждане
на оградата , а и преди това ищцата е владяла съсобствения си имот по западната
му граница, където е била изградена посочената по-горе ограда. На 11.03.2016г
ищцата се връща от работа и установява с изненада, че оградата по западната
граница на имота и е съборена – мястото , на което се е намирала оградата личи
по нарушената настилка в двора на
ответниците. Така ответниците са завладяли реална част от поземления имот на
ищцата. За целта на това завладяване е изградена друга ограда с мрежа с
бетонови колове, разположена в имота на ищцата.Това завладяване се демонстрира
от ответниците чрез кучето им- немска овчарка, което е пуснато в така
завладяната от тях реална част – при приближаване на ищцата до оградата то
започва да лае срещу нея. Твърди се, че северният край на тази новоизградена
ограда е разположен непосредствено до ъгъла на жилищната сграда №1 в имота на
ищцата, отстоява почни успоредно по продължение на западната граница на имота
и, а другият край на оградата е на южната граница на имота и, граничещ южно с
поземлен имот с идентификатор 55155.504.693.
Твърди се, че по този начин се навлиза в източна посока и завладяването
в имота на ищцата е около 2 метра- по продължение на цялата западна граница на
имота и с дължина около 29 метра с обща площ около 58 кв.м. Твърди се, че в завладяната реална част от имота на ищцата се намира шахта, в която е
разположен измервателния уред за потребена вода, до който тя вече няма достъп. Твърди се, че с
тези си действия ответниците са отнели по скрит начин в отсъствие на ответницата владението и върху
реална част от имота и при следните граници, а именно- север – ул.“Л.Каравелов“,
изток- жил.сграда с идентификатор 55155.504.678.1 и имот с идентификатор
55155.504.678 по дължината на новоизградената от ответниците ограда, юг-имот с
идентификатор 55155.504.693 и запад- имот с идентификатор 55155.504.679,
представляваща четириъгълник с ширина от около 2 метра и дължина около 29 метра
с площ около 58 кв.м. Моли се съда да постанови решение, с което да бъдат
осъдени ответниците да върнат на ищцата владението и върху следната реална част
от поземлен имот с идентификатор 55155.504.678 при граници на завладяната
реална част , а именно : север – ул.“Л.Каравелов“, изток-жилищна сграда с
идентификатор 55155.504.678.1 и имот с идентификатор 55155.504.678 по дължината
на новоизградената от ответгниците ограда, юг-имот с идентификатор
55155.504.693 и запад –имот с идентификатор 55155.504.679, представляваща
четириъгълник с ширина от около 2 метра и дължина около 29 метра с площ от
около 58 кв.м. и при граници за поземления имот с идентификатор 55155.504.678,
както следват:поземлен имот с идентификатори 55155.504.693, 55155.504.9522,
55155.504.677 ,55155.504.9518, 55155.504.679. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че ищцата притежава 1/3
ид.част от правото на собственост върху дворно място, съставляващо парцел VIII-6708 в кв. 436“а“ по плана на град
Пазарджик, като целият парцел е с площ от 420 кв.м. Твърди се, че съгласно
разрешение за строеж№682 от 30.09.1999г на всички четирима съсобственици на
този парцел е разрешено да построят в парцела плътна междусъседска ограда с
височина 2.20 м от западната посока на парцела. Оградата е построена , на не
така както е разрешено по западната граница на парцела , а след нея, след
западната граница в посока парцела на
ответниците с пл.№6707V Поддържа се при това положение, че оградата е построена
в парцела на ответниците. Има навлизане в него
като по този начин източната част от парцела на ответниците , попадаща
между изградената ограда и западната граница на парцела на ищцата е незаконно
завзета от ищцата и останалите съсобственици на парцел VIII-6708. Тази незаконно завзета източна
час от парцела на ответниците с пл.№6707 не е част от парцела на ищцата. Според
ответниците действително е налице незаконно завладяване на реална част от имот,
но това незаконно завладяване е извършено от ищцата и останалите съсобственици на парцел VIII-6708, които незаконно са завладели
част от парцела на ответниците с пл.№6707, чрез изграждане на ограда не по
границата между двата парцела, а навътре навлизайки в парцела на ответниците
като по този начин незаконно са увеличили площта на своя парцел от 420 кв.м. на
462 кв.м., тоест увеличили са незаконно площта на своя парцел с 42 кв.м. Твърди
се, че при създаване на КККР на град Пазарджик имотите са заснети и нанесени в
КККР съгласно разпоредбата на чл.141
ал.1т.2 от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането та КККР- по изградените огради , тоест по начина по който са
оградени и с оградената площ. По този начин / по изградените огради/ е заснет и
притежавания от ищцата съсобствен парцел VIII-6708,
който е нанесен в КККР на град Пазарджик и като поземлен имот с идентификатор
55155.504.678 с площ от 462 кв.м./ оградената площ, тоест с 42 кв.м. повече от
притежаваните 420 кв.м. по документ за собственост/ нотариален акт №55, том XVIII, н.д.№5379/28.11.1997г.Именно тези 42
кв.м. от имота на ответниците , представляват незаконно завладяната част от
техния имот , за които ищцата не следва да има каквито и да било претенции, а
предявеният иск се явява неоснователен.
Твърди се, че спорът между ответниците и ищцата за незаконно завладяната
част от имота на ответниците датира от изграждането на оградата в техния имот ,
като ищцата и останалите съсобственици на парцел VIII-6708, нанесен в КККР като поземлен
имот с идентификатор 55155.504.678, отказват да преместят изградената от тях
ограда в имота на ответниците и да освободят незаконно завладяната част от него.
Този неоснователен отказ на ищцата и останалите съсобственици мотивира
ответниците да съборят незаконно изградената в имота им ограда и да изградят
нова ограда, която съответства с действителната гранична линия между техния
имот и имота на ищцата, определена с решение от 25.05.1967г., постановено по
гр.д.№266/1967г. по описа на Пазарджишкия народен съд и означена с червено по скицата на вещото лице М. Желев,
неразделна част от същото. Поддържа се, че действителната граница между двата
имота е заснета от правоспособно лице, имащо право на извършва дейности по
кадастъра и е отразена технически с
червен цвят в скицата , а данните от координирането са представени в регистър
на координираните точки, които скица и регистър са неразделна част от протокол от
08.04.2016г , съставен от правоспособно лице. Ответниците са изградили ограда
по действителната гранична линия съгласно съдебното решение от 1967г.Така
изградената от ответниците ограда не е разположена в имота на ищцата, не
навлиза в него и с нейното изграждане няма завладяване на реална част от същия.
Нещо повече претендираната от ищцата площ е част от предадената по регулация
площ от 70 кв.м., дворно място , придаващо се от имот пл.№6708 към имот
пл.№6707, за която площ е издаден
нотариален акт за собственост върху недвижим имот ,придобит по регулация№21,
том IVд.№1468/15.11.1967г.,
описан в пункт втори на същия нотариален
акт , което безспорно установява, че претендирата от ищцата площ е собственост
на ответниците. В подкрепа на доводите си ответниците ангажират доказателства.
Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В
съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си, поддържат писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна :
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства,
че ищцата е собственик на 1/ 3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.504.678
по КККР на град Пазарджик, одобрена на със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК при граници
на имота- поземлени имоти с идентификатори:55155.504.693, 55155.504.9522,
55155.504.677, 55155.504.9518 и 55155.504.679. Ответниците са съсобственици на
съседния поземлен имот с идентификатор 55155.504.679.
Установява
се , че в полза на ищцата и останалите съсобственици на горния имот е издадено
разрешение за строеж №682 / 30.09.1999г , издадено от Управление „ТСУС“ при
Община Пазарджик за изграждане на междусъседска ограда с височина -2.20м. в
западната част на имота.
Установява
се от ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства/ показанията на
свидетелите Борислав Богданов и Е. Станков/, че на база даденото разрешение за
строеж на ограда през есента на 1999г
Гангови построили оградата. Свидетелят Богданов, който е съсед на ищцата
обясни, че през месец март 2016г.лично видял как ответниците
бутат тази ограда. Свидетелят допълни, че докато ответниците, с
помощта на няколко работника разрушавали оградата е нямало представител на
семейство Гангови. По това време ищцата била на работа и свидетелят лично и позвънил , за да и
съобщи, че оградата им е съборена.
Според свидетеля още същия ден ответниците изградили нова ограда, като навлезли
в имота на ищцата и това навлизане е с площ около 45-50 кв.м. и в тази площ се
намира шахта, в която е разположен измервателния уред за потребена вода, до
който ищцата няма достъп.
Свидетелят
Станков/съсед на страните по делото/, уточни, че разправиите между Гангови и
Пещерлиеви започнали, когато Гангови построили оградата, тъй като навлезли в
имота на Пещерлиеви с два метра. Ответникът Е.П. споделил със свидетеля, че не
може да търпи повече и че ще разбие
оградата. Свидетелят допълни, че ответникът Е.П. много пъти е предупреждавал
Гангови, че ще бутне оградата.Свидетелят Станков уточни, че откакто се е
омъжила ищцата живее в този имот.
По
реда на чл.176 от ГПК ответникът Е.П. обясни, че той и брат му/ ответника Н.П./
съборили оградата и изградили нова
ограда като оградата била сложена на място означено от геодезиската З., която
заснела мястото на база решение на съда от 1967г.Ответникът обясни, че ищцата
не била там докато събаряли оградата, а и не и бил казал кога точно ще стане
това. Преди този момент предупреждавал ищцата и съпругът и, че оградата им ще
бъде съборена.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
техническа експертиза, чието заключение съдът обсъжда и кредитира само в
частта, имаща значение за делото. В останалата част заключението с оглед предмета
на правния спор е неотносимо.
Допълнително съображения за неотносимост на част от събрания доказателстен
материал съдът ще изложи по- долу в мотивите си. Вещото лице е установило, че
към момента на изготвяне на експертизата не съществува на място ограда на
имотната граница между двата имота по
действащия план, но има следи от съществувала масивна ограда / остатъци от
бетон/. Според вещото лице с поставената от ответниците ограда е заградена площ
от имота на ищцата по действащия
кадастър. Вещото лице е дало отговор на въпроса какво е навлизането в имота на ищцата след поставяне
на оградата от ответниците. Според вещото лице навлизането е с площ от 63.6
кв.м., която площ е с геометрична форма петоъгълник и тази реална част граничи на север с – улица“Л.Каравелов“, изток
–жилищна сграда с идентификатор 55155.504.678.1 и имот с идентификатор 55155.504.678, юг-имот с
идентификатор 55155.504.693 и запад имот с идентификатор 55155.504.679.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.76 от ЗС – владелчески иск за защита и за
възстановяване на нарушено владение.
По
допустимостта на иска:
Искът
по чл.76 от ЗС се предявява в 6 –месечен срок , считано от деня на
отнемането на владението или държането,
независимо кога владелецът или
държателят е разбрал за това. Този шестмесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи
служебно. С оглед наведеното в исковата молба твърдение за датата, на която отнемането се е
осъществило, а именно -11.03.2016г и датата, на която е подадена настоящата
искова молба -25.04.2016г, съдът приема,
че искът е процесуално допустим.
По
същество на иска съдът намира следното:
Съгласно
правната доктрина и съдебна практика
владението представлява фактическо състояние, за което е без значение
дали владелецът има правото да упражнява властта си върху имота и в този смисъл
следва да се разграничава от правото на владение като правомощие на собственика
и притежателя на ограничено вещно право. За да разполага владелецът със защита,
е без всякакво значение дали владението е добросъвестно или недобросъвестно ,
правомерно или неправомерно установено- достатъчно е наличието на самия факт на
упражняване на фактическа власт от страна на владелеца, за да се ползва
последният със защита срещу всяко
неправомерно посегателство , включително от страна на лице, претендиращо да има
право на владение в качеството си на собственик или титуляр на ограничено вещно
право. В този смисъл посесорният иск по чл.76 от ЗС защитава самото владение
като фактическо състояние , за разлика от ревандикационния иск , с който се
брани правото на собственика или на
носителя на ограниченото вещно право. Владелецът може да е , а може и да не е
собственик на имота.
За
уважаването на този иск е достатъчно да се докажат факта на владението и на нарушението/ чл.357, ал.1 от ГПК/. В
тази връзка по-конкретно предмет на доказване по настоящия правен спор са следните
релевантни факти : фактът, че ищцата има качеството на владелец на имота към
момента на твърдяното отнемане и фактът, че ответниците са отнели процесната реална част от този имот по скрит начин и то не изобщо , а към определен момент / в рамките на шестмесечния срок в който е предявен
иска/
Правнорелевантният
факт, че ищцата е владелец на процесния имот
се доказа по несъмнен и категоричен начин от документите, удостоверяващи
правото на собственост на ищцата, преценени
в хипотезата на чл.357, ал.2 от ГПК и от гласните доказателствени
средства/ показанията на разпитаните свидетели/ които са допустими за доказателственото обезпечаване на този правно значим факт.
Установи
се както от гласните доказателствени
средства/ показанията на разпитаните свидетели/, така и от заключението на
вещото лице в кредитираната му част, че ответниците са отнели владението на
ищцата върху реална част от имота и то по начина, описан в обстоятелствената част на
исковата молба. Тук е момента да се
посочи, че фактът на нарушението не се оспорва от ответниците нито с отговора
на исковата молба нито в хода на съдебното дирене като по реда на чл.176 от ГПК
ответникът Е.П. даде подробни обяснения за извършените от него и брат му/
другия ответник/ конкретни действия по
отнемане на владението. Неговите обяснения се ценят като допустимо и относимо
доказателствено средство, тъй като страната призна неизгодни за себе си факти.
Отнемане
на владението по „ скрит начин“ съгласно
постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика/ Решение №214/25.10.2016г
по гр.д.№2345/2016г по описа на ВКС/, която е задължителна за съдилищата, е
налице, когато по начин или по време на извършване нарушението не може или
трудно може да стане достояние на владелеца или държателя.От значение са
обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението- дали то е
извършено по време, когато се знае, че владелецът няма да бъде в имота. В
настоящия казус категорично се установи,
че действията по събаряне на оградата,
изградена в имота на ищцата и изграждането от ответниците на нова ограда, с която са завладели/ респ. лишили от достъп ищцата/ реална част от владения от нея имот с площ от
63.60 кв.м./ индивидуализирана като местонахождение от вещото лице / са
извършени по време, когато ищцата не е
била в имота, като този релевантен факт се призна и от ответника Е.П..
Неотносими към
предмета на настоящия правен спор са наведените с отговора възражения ,
а именно-новата ограда, изградена от ответниците съответства с действителната
гранична линия между имота на ищцата и
имота на ответниците, както и че е
налице незаконно завладяване на реална част от страна на ищцата и останалите съсобственици на парцел VIII-6708 с навлизането им в парцела на
ответниците, чрез изграждане на ограда не по границата между двата парцела, а
навърте като с това навлизане е
увеличена площта на имота на ищцата от 420 кв.м. на 462 кв.м.Както се посочи
по-горе за владелческата защита е без значение дали владението е добросъвестно
или не, дали е правомерно или не. Ответникът по този иск не може да се брани с
възражения, относими към петиторната защита.Владелческият иск може да се
предяви и срещу собственика на имота – законът не защитава собствеността му,
ако той е потърсил правото си по самоуправен начин, по какъвто начин според съда
са действали ответниците. Ето защо като неотносими не бяха обсъдени ангажираните от ответната
страна писмени доказателства- протокол от 22 и 23 октомври 1947г., съдебно решение от 25.05.1967г на Пазарджишки народен съд. По същите съображения съдът не
обсъди заключението на вещото лице в частта,в която се проследяват промените в
регулационния статут на имотите на страните.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен като се осъдят ответниците да предадат на ищцата
владението върху следната реална част от поземлен имот с идентификатор
55155.504.678 по КККР на град Пазарджик,
представляваща петоъгълник с площ от 63.60 кв.м. при граници на завладяната
реална част , именно север- улица
„Л.Каравелов“, изток – жилищна сграда с идентификатор 55155.504.678.1 и имот с
идентификатор 55155.504.678, юг-имот с идентификатор 55155.504.693 и запад-имот
с идентификатор 55155.504.679.
По
разноските:
Ищцата
своевременно / още с исковата молба/ е направила искане за разноски и е
представила списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски.Действително сторените разноски
са в общ размер от 920 лв.Ето защо следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцата и сумата от 920 лв. съдебно-деловодни разноски.
На
основание чл.361 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Н.П. и Н.Н.П. *** да предадат на Н.Т.Г. с ЕГН ********** *** на
основание чл.76 от ЗС владението върху следната реална част от поземлен имот с
идентификатор 55155.504.678 по КККР на
град Пазарджик, представляваща петоъгълник с площ от 63.60 кв.м. при граници на
завладяната реална част , именно север-
улица „Л.Каравелов“, изток – жилищна сграда с идентификатор 55155.504.678.1 и
имот с идентификатор 55155.504.678, юг-имот с идентификатор 55155.504.693 и
запад-имот с идентификатор 55155.504.679.
ОСЪЖДА Е.Н.П. и Н.Н.П. *** да заплатят на предадат на Н.Т.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 920 лв. съдебно деловодни разноски.
На
основание чл.361 от ГПК допуска предварително изпълнение на съдебното решение.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: