№ 204
гр. Смолян , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от * против „*“ООД
гр.Смолян, представлявано от управителя *, в която се твърди от ищеца,че с ответника е
имал сключен на 31.05.2018г. трудов договор, съгласно който е изпълнявал длъжността
„Бояджия стоманени конструкции“, като отначало договорът му бил със срок на изпитване -
6 месеца, който след изтичане на 6 месечния срок е трансформиран в безсрочен. Трудовите
му възнаграждения трябвало да се изплащат от 15 –то до 20-то число на месеца, следващ
месеца, за който е положен трудът.
Твърди се от ищеца,че полагащите му се трудовите възнаграждения били заплащани
частично. Уговореното трудово възнаграждение било 10,5 евро на час, а му били изплащани
8 евро на час, като неизплатената част е 3,5 евро на час. Или за месец договореното трудово
възнаграждение било 1 680 евро или 3 326,40 лв., а полученото е 1 280 евро или 2 534,40лв.,
като неизплатената част на месец била 792,00 лв.
Твърди,че през месец август 2020 год. е подал молба за прекратяване на трудовото
му правоотношение на основание чл. 325, ал 1 от КТ и на 21.08.2020 г. трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед № */21.08.2020 год.
Твърди,че при прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя му-
ответника не му били изплатени обезщетения за неизползван ПГО за две години - 2019 год.
и 2020 год., като неизползвания отпуск е 30 дни.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
полагащите му се парични суми като обезщетение за неизползван ПГО за календарните 2019
1
год. и 2020 год. в размер на 4 989,60 лв. и разликата от получените месечни трудови
възнаграждения и договореното по трудов договор в размер на 21 384,00 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до изплащане на дължимите суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. По предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение, по
който ищецът претендира сумата от 21 384,00 лева, като „разликата между получените
месечни трудови възнаграждения и договореното по трудов договор“ за времето
31.05.2018г. до 21.08.2020г. твърди, че по силата на трудов договор № *, ищецът е заемал
длъжността „бояджия стоманени конструкции“, с място на работа „*“, с основно месечно
трудово възнаграждение от 610,00 лв., платен годишен отпуск от 20 дни, със срок за
плащане на възнаграждението - 25- то число на следващия месец. В течение действието на
договора, ищецът е командирован извън страната, при условията и при спазване на
изискванията на КТ. През исковия период, ищецът е отработил следният брой дни, в
месеците на 2020г.: През м. януари 2020г., има отработени 13 работни дни. За периода
15.01.2020г. до 24.01.2020г„ ищецът е в болнични. Отработеното и начислено трудово
възнаграждение в размер на 1 109,82 лв. за м. януари 2020г. е изплатено. Пет от посочените
дни, не са при условията на командироване. През м. февруари 2020г.е отработил 20 работни
дни, при условията на командироване, като отработеното и начислено трудово
възнаграждение в размер на 3 489.84 лв. е изплатено изцяло. Посочената сума представлява
нетно трудово възнаграждение при брутно такова в размер на лв. През м. март 2020г. е
отработил 11 отработени дни, 3 дни платен отпуск, и 7 дни болнични. И в този месец
ответникът е командирован, като отработеното и начислено трудово възнаграждение, в т.ч.
в размер общо на 2 153.20 лв. е изплатено изцяло. Посочената сума представлява нетно
трудово възнаграждение при брутно такова в размер на 2 765,15 лв. През м. април 2020г.
няма отработени дни, като за времето 08.04.2020г. -16.04.2020г. и от 23.04.2020г. -
30.04.2020г. е в отпуск по болест. В този месец, ищецът е поискал респ. разрешени са му 4
дни платен отпуск. За времето на отпуск на лицето е начислено и изплатено възнаграждение.
През м. май 2020г., ищецът също няма отработени дни, тъй като е поискал, респ. разрешен
му е и е ползвал платен годишен отпуск. През м. юни на 2020г., има отработени 22 работни
дни, при условията на командироване, като отработеното и начислено трудово
възнаграждение в размер на 3 495.24 лв. е изплатено изцяло. Посочената сума представлява
нетно трудово възнаграждение при брутно такова в размер на 4 297,00лв. През м. юли на
2020г. има отработени 23 работни дни, при условията на командироване, като отработеното
и начислено трудово възнаграждение в размер на 3 629.79 лв. е изплатено изцяло-по банков
път и в брой. Посочената сума представлява нетно трудово възнаграждение при брутно
такова в размер на 4 446,50 лв. През м. август на 2020г. има отработени 10 работни дни,
както в 4 работни дни е ползвал платен годишен отпуск. Отработеното и начислено трудово
възнаграждение в размер на 1 683.72 лв, е изплатено изцяло. Посочената сума представлява
нетно трудово възнаграждение при брутно такова в размер на 2 168,52 лв. Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № */21.08.2020г. по взаимно съгласие
2
на страните, считано от същата дата и в следствие подадена молба за напускане от
17.08.2020г. Както се посочи и горе, плащанията в полза на ищеца са извършвани както по
банков път, така и в брой, за като са съставяни надлежни счетоводни документи. Предвид
изложеното до тук, оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че трудовите му
възнаграждения са бавени, както и че е получавал суми в по-малък размер от дължимите му.
Оспорва иска за трудови възнаграждения, като сочи,че сключеният между страните
по делото трудов договор от 03.01.2020г. е изменян неколкократно, като е променяно
мястото на работа, респ. ищецът е командирован като „Бояджия на стоманени конструкции
“ в *. Между страните е договорено трудово възнаграждение от 10,15 евро час, за периодите,
в течение на който И.Ю. работи във Франция, а това не се отнася за целият период от
действието на договора, както се твърди с исковата молба. Отделно от това, през м. май
2020г. ищецът е ползвал неплатен отпуск - няма отработени дни, няма начислени и
дължими възнаграждения. Договорените 10,15 евро са брутно трудово възнаграждение,
върху което се начисляват съответните осигуровки и данъци- осигурителни и др. плащания,
част от които са за сметка на работника. След начисленията и удръжките се формира нетно
трудово възнаграждение, което е напълно изплатено. При това положение неоснователно е
твърдението на ищеца в исковата молба, че от уговорените 10,50 евро на час му били
заплащани 8 евро, а останалите 3,5 евро не получил. От друга страна 8 плюс 3,5 евро е 11,5
евро, а не 10,5 евро, но това е без правно значение в случая, тъй като каквато й да било
разлика неплатена в случая няма.
По предявеният иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г.
ответникът твърди,че в течение действие на трудов договор между страните ищецът е
ползвал полагащите му се отпуски, а при прекратяване на договора са му изплатени и
дължимите обезщетения за дните, които ищецът не е ползвал. По повод заявление на ищеца
от 17.08.2020г., със Заповед № */17.08.2020г. му е разрешено ползването на отпуск за
времето 17.08.2020г.- 21.08.2020г. включително. На 30.04.2020г. ищецът е поискал да ползва
неплатен отпуск, считано от 01.05.2020г. до 31.05.2020г. Отпускът е разрешен и Заповед №
63/30.04.2020г. и ползван в посочените дни. На 06.04.2020г. ищецът е поискал да ползва
платен отпуск в дните 06.04.2020г. - 07.04.2020г. Отпускът е разрешен със Заповед №
*/06.04.2020г. и ползван в посочените дни. На 17.03.2020г. ищецът е поискал платен отпуск -
3 дни, който е разрешен със Заповед № 53/17.03.2020г. и ползван в дните 18.03.2020г.-
22.03.2020г. Със заповед № 55/21.04.2020г., по повод искане на ищеца е разрешено
ползването на отпуск в дните 21.04. и 22.04.2020г.През посочените дни ищецът не е
осъществявал трудова функция-поради отпуск, въпреки това възнаграждение е начислявано
със всички права и задължения, които произтичат от това. Към момента на прекратяване на
трудовия договор, неползваните и полагащи се отпуски са изплатени изцяло, а ищецът е
заявил че няма никакви претенции спрямо работодателя си. Що се отнася до отпуските за
2019г., ответникът твърди,че спрямо ищеца няма никакви задължения, неудовлетворени
правоотношения, вземания и пр.
3
В с.з. ищецът р. пр. не се явява и не изпраща представител.Исковете се поддържат с
писмена молба от пълномощника му адв.*.
Ответникът оспорва исковете чрез пълномощника адв.В.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен трудов договор №*/03.01.2020г., сключен между ответното
дружество-работодател и ищеца- работник,видно от който ищецът е заемал в ответното
дружество длъжността „Бояджия стоманени конструкции“ с място на работа –* и работно
време 8 часа на ден или 40 часа седмично с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 610,00лв. , което е платимо до 25-то число на следващия месец.Съгл. т.4 от
договора, същият се сключва за неопределено време.
С допълнително споразумение към трудов договор от 27.01.2020г. страните са
уговорили, че считано от 27.01.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 4345,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 03.02.2020г. страните са
уговорили, че считано от 03.02.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3 514,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 02.03.2020г. страните са
уговорили, че считано от 01.03.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3336,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 23.03.2020г. страните са
уговорили, че считано от 23.03.2020г. мястото на работа на ищеца е цех за дограма * за
неопределено време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 610,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 01.06.2020г. страните са
уговорили, че считано от 01.06.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3507,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 01.07.2020г. страните са
уговорили, че считано от 01.07.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3655,00 лв.
4
С допълнително споразумение към трудов договор от 03.08.2020г. страните са
уговорили, че считано от 01.08.2020г. мястото на работа на ищеца е * за неопределено
време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 3430,00 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор от 17.08.2020г. страните са
уговорили, че считано от 17.08.2020г. мястото на работа на ищеца е цех за дограма * за
неопределено време, при пълно работно време 8 часа и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 610,00 лв.
С молба от17.08.2020г. ищецът е поискал от ответника да бъде освободен от
заеманата длъжност във фирмата, считано от 21.08.2020г. по взаимно съгласие.
Със Заповед №*/21.08.2020г. трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е прекратено, на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ- по взаимно съгласие, считано
от 21.08.2020г.
Представени са и подаваните от ищеца молби за отпуск и заповедите за разрешаване
ползването на отпуските / на л.32-36 от делото/.
От заключението по назначената и изслушана СИЕ се установи,че общо дължима
сума за трудови възнаграждения на ищеца за периода 03.01.2020 г. до 21.08.2020 г. е 16
597.31 лева. За периода на действие на трудовия договор на ищеца, ответникът е извършил
плащания в брой и преводи по банковата му сметка в общ размер 15 084.92 лева, подробно
посочени в к.5, к.6 и к.7 от Таблица 1. Неизплатеният остатък от трудовото възнаграждение
на ищеца за периода на действие на трудовия договор е в размер на 1 512.39 лева.
Вещото лице сочи в заключението си,че п ериодът на действие на трудовия договор е 7
месеца и 14 дни. За прослуженото в ответното дружество време, на ищеца се полагат 12 дни
платен годишен отпуск. От тях, ищецът е използвал 11 дни, посочени в к 2 от Таблица 1,
които са му заплатени. Евентуално следващото се обезщетение за неползван отпуск е за 1
ден в размер 29,05 лева или нетна сума 22,54 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява основното задължение на работодателя да
заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Принципа на възмездност на труда е установен в
чл.2* от КТ. Посоченият принцип е от публичен ред и не може да бъде дерогиран от
страните по трудовото правоотношение.
Установи се по делото, че между страните по делото е съществувало валидно
трудово правоотношение,считано от 03.01.2020г. до 21.08.2020г. Не се доказаха
твърденията на ищеца,че е работил при ответника,считано от 2018г.За периода , за който се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните ответника –
работодател има задължение да заплати на ищеца трудовите възнаграждения за положения
от последния труд. Разпоредбата на чл.270 ал.2 КТ сочи, че трудовото възнаграждение се
5
изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти, доколкото друго не е
уговорено. В случая в трудовия договор страните са уговорили, че трудовото
възнаграждение ще се изплаща до 25-то число на месеца, следващ отработения. От
уговорената в договора дата настъпва изискуемостта на вземането на ищеца за трудово
възнаграждение за съответния предходен отработен месец.
В случая от неоспореното заключение на вещото лице по ССчЕ се установи,че от
дължимото за периода 03.01.2020г. до 21.08.2020г трудово възнаграждение в размер на
общо 16 597.31 лева., ответникът ответникът е извършил плащания в брой и преводи по
банковата сметка на ищеца в размер на общо сумата от 15 084.92 лева, като неизплатеният
остатък от трудовото възнаграждение на ищеца за периода на действие на трудовия договор
е в размер на 1 512.39 лева. С оглед неоспореното заключение на вещото лице
предявеният иск за заплащане на неизплатен остатък от трудови възнаграждения следва да
се уважи за периода 03.01.2020г. до 21.08.2020г. до размер на сумата от 1512,39 лв. В частта
за разликата над 1 512,39лв. до претендирания размер от 21 384,00лв. и за периода
31.05.2018г.—03.01.2020г. искът за неизплатен остатък от трудови възнаграждения подлежи
на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ на неизползван ПГО с
оглед неоспореното заключение на вещото лице се явява основателен и доказан до размер на
сумата от 22,54 лв.-обезщетение за неизползван 1 ден ПГО за 2020г. , а в частта разликата
над 22,54лв. до претендирания общо за 2019 и 2020г размер от 4 989,60лв.. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Върху дължимите суми за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ следва да се присъди и законна лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковете-18.01.2021г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и разноски,
съобразно уважената част от иска не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, поради което и такива му се дължат от ищеца.Ответникът е направил разноски
в общ размер на 1 680,00 лв., от които 1500,00лв. за адвокатско възнаграждение и 180,00лв.
за вещо лице. От тях, с оглед изхода на делото ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 1 582,25 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ще следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на СмРС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 110,49 лв.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление * №12,
представлявано от управителя * да заплати на * с ЕГН ********** с адрес * сумата от 1
512,39 лв., представляваща неизплатен остатък от трудови възнаграждения за периода
03.01.2020г. до 21.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021г. до
окончателното изплащане. , като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1 512,39 лв. до
претендирания размер от 21 384,00 лв. и за периода 31.05.2018г.—03.01.2020г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление * №12,
представлявано от управителя * да заплати на * с ЕГН ********** с адрес * сумата от 22,54
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 22,54 лв. до претендирания общо за 2019г. и
2020г размер от 4 989,60 лв. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление * №12,
представлявано от управителя * да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 110,49 лв.
ОСЪЖДА * с ЕГН ********** с адрес * да заплати на „*“ ООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление * №12, представлявано от управителя * разноски по водене
на делото в размер на 1 582,25 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 22.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7