О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.10.2019 г.
Софийски
градски съд, ГО, II-Б
въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
младши съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова частно гражданско дело № 12210 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, депозирана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, против определение от 02.08.2019
г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на
искова молба с вх. № 89972/10.07.2019 г., подадена от КПКОНПИ срещу О.Б.С.и М.С.С.,
въз основа на която е образувано гр. д. № 9149/2019 г. по описа на СГС.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
акт. Навеждат се доводи, че в обжалваното определение служба по вписванията към
СРС неправилно тълкува разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ, в която
императивно е предвидено задължението за вписване на исковите молби с правно
основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ независимо от това, дали в техния петитум е
посочен недвижим имот, подлежащ на отнемане в полза на държавата, или не.
Посочва се, че ЗПКОНПИ е специален спрямо Закона за собствеността, поради което
процесната искова молба подлежи на вписване в партидните книги, водени в служба
по вписванията към районен съд. Претендира се отмяна на атакуваното определение
на съдията по вписванията и за извършване на поисканото вписване.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на
определението и изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
молба с вх. № 49838/02.08.2019 г. на Агенция по вписванията – Служба по
вписванията гр. София, Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
е поискала на основание чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ
вписване на искова молба с вх. № 89972/10.07.2019 г., подадена от КПКОНПИ
срещу О.Б.С.и М.С.С., въз основа на която е образувано гр. д. № 9149/2019 г. по
описа на СГС. Към молбата е приложено съпроводително писмо от СГС, в което е
отбелязано, че съгласно разпореждане на председателя на I-3 състав се изпраща приложен за вписване оригинал на
искова молба с вх. № 89972/10.07.2019 г. С определение от 02.08.2019 г. съдия
по вписванията при СРС е постановил отказ за вписване на исковата молба с
мотивите, че в петитума на иска като подлежащи на отнемане в полза на държавата
не се сочат недвижими имоти на територията на СРС, поради което за
представената за вписване искова молба не са налице условията на чл. 6 и чл. 12
от ПВ, респективно тя не попада в кръга на подлежащите на вписване актове
съгласно чл. 114 от ЗС. Допълнително съдията по вписванията е изложил, че
издаденото съпроводително писмо е адресирано до Агенция по вписванията – София,
а не до Служба по вписванията - София с
район на действие района на СРС, поради което не може да се счете, че се иска
вписване по разпореждане на съда.
Настоящият
съдебен състав намира така постановения отказ на съдията по вписванията при СРС
за правилен и законосъобразен по следните съображения:
В мотивите
към т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК Върховният касационен съд е извел
основната същност и цели на вписването (като родово понятие, включващо вписване
в тесен смисъл, отбелязване и заличаване), посочвайки, че то е едностранно
охранително производство, в чийто рамки не е допустимо да се разрешават правни
спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при
законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на
актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които
имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху
вещи. По отношение вписването на исковата молба върховната съдебна инстанция
изрично е разяснила, че може да бъде
отказано вписване на искова молба ако тя не отговарят на изискването за
идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 от ПВ. Съгласно чл. 12
от ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на
страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата
такса. Не се изисква нарочен акт на съда. Вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията. От това, че Правилникът за вписванията
не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за
да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери
молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 от ПВ. (чл. 12, ал. 1, изр. 2
от ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба
на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Действително,
в коментираното тълкувателно решение ВКС приема, че когато съдът е разпоредил
изрично вписване, съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата
преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба. Така
посоченото задължително указание обаче не може да се ползва с абсолютен
характер в случаите, когато, въпреки наличието на съответно разпореждане на
съда за вписване на исковата молба, в нея изначално липсва каквато и да е било
индивидуализация на страните или на наличието на недвижим имот, предмет на
спора.
В процесния
случай, съгласно чл. 4, б. „д” от ПВ, на вписване подлежат актове, за които
изрично е предвидено в закон. Исковите молби по ЗПКОНПИ подлежат на вписване,
съгласно чл. 153, ал. 3 от този закон. Тази норма се прилага и за
неприключилите производства по отменения Закон за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество. Следователно, исковата молба по ЗПКОНПИ
подлежи на вписване по изричното разпореждане на закона, което разпореждане обаче,
противно на заявеното от жалбоподателя, следва да се тълкува и прилага
съобразно същността и целите на вписването (като родово понятие,
включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване). Страните в разглежданата искова
молба са ясно индивидуализирани, като ищец е Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, а ответници са О.Б.С.и М.С.С. с
посочен за всеки един от тях ЕГН и адрес. Същевременно обаче, в петитума на исковата молба
липсва посочване не само на недвижим имот, находящ се на територията на СРС, който
ищецът да е посочил като подлежащ на отнемане в полза на държавата, а въобще
липсва какъвто и да било недвижим имот, който да е предмет на искането за
отнемане по реда на ЗПКОНПИ.
Поради което правилни се явяват изводите на съдията по вписванията, че в
конкретния случай не са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 6 от Правилника за
вписванията и чл. 114 от ЗС. Касае се за
императивни разпоредби на закона, които не могат да бъдат заобикаляни. Като не
е спазено изискването на чл. 6, ал. 1, б.
„в“ от ПВ,
вписването не може да бъде извършено, като нормата на чл. 153, ал. 3 по ЗПКОНПИ не
регламентира ред и изисквания за вписването, поради което приложение следва да
намерят Законът за собствеността и Правилникът за вписванията.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наведените в
частната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение на съдия по вписванията при СРС са неоснователни, поради което се
налага извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.08.2019 г. на съдия по
вписванията при СРС, с което е постановен отказ по молба с вх. №
49838/02.08.2019 г. по описа на СВ-София за вписване на искова молба с вх. №
89972/10.07.2019 г., подадена от КПКОНПИ срещу О.Б.С.и М.С.С., въз основа на
която е образувано гр. д. № 9149/2019 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страната, с частна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: