Р Е Ш Е Н И Е № 1106
03.10.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 18.09.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Валентина Василеав
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1295 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294
вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №3935/13.11.2017г. постановено по гр.д.№5071/2017г. по описа на
РС-Пловдив,VIII
гр.с-в, са отхвърлени предявените от В.П.К.-Н.,
с ЕГН:**********, против „Комплексен
онкологичен център-Пловдив“ ЕООД, с ЕИК: ********* , обективно съединени искове
с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,вр. с чл.225,ал.1 от КТ,вр. с
чл.220,ал.1 от КТ и вр. с чл.224,ал.1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й извършено със Заповед на работодателя № №7/08.02.2017г., на
основание чл.328,ал.2 от КТ, за възстановяване
на служителката на заеманата
преди уволнението длъжност – „***“, за осъждане на работодателя да й заплати
сумата 12 186 лева,представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради незаконното уволнение през периода 09.02.2017г.-09.08.2017г., сумата 465 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение,както и сумата от 287,85 лева - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2016 и 2017г., от 13 дни.
С решение № 297 от 06.03.2018 г. по
въззивно гр. д. № 24/2018 г., в правомощията си по чл.271,ал.1 от ГПК, състав
на Пловдивския окръжен съд е споделил изводите на районния съд за
неоснователност на исковите претенции на ищцата и потвърдил изцяло
първоинстанционното решение.
С решение № 88 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, трето г. о., въззивното решение е отменено и делото върнато за ново
разглеждане от ОС-Пловдив в частта по предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ , със задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК.
При новото разглеждане на делото В.П.К.-Н.
поддържа подадената въззивна жалба ,
като настоява за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове за признаване на уволнението й за незаконно, възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение.
Въззиваемата
страна, чрез пълномощника си адв.И.К.,
поддържа становище, че
първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено с
присъждане на направените по делото
разноски.
Окръжният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на
чл. 271 от ГПК
и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235 от ГПК
прие за установено следното:
Предмет при повторното разглеждане на
делото от въззивен съд са предявените от
В.П.К.-Н., с ЕГН:**********, против
„Комплексен онкологичен център-Пловдив“ ЕООД, с ЕИК: ********* , обективно
съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,вр. с
чл.225,ал.1 от КТ , за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й извършено със Заповед на работодателя №
№7/08.02.2017г., на основание чл.328,ал.2 от КТ, за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност – „***“,
за осъждане на работодателя да й заплати сумата 12 186 лева,представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение през периода 09.02.2017г.-09.08.2017г.
Съдебното решение, с което исковите
претенции на служителката по чл.220,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ са отхвърлени , е влязло в
законна сила на 16.01.2019г., поради което същите не са предмет на настоящата
въззивна проверка.
От приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че ищцата
е работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжността
„управител на аптека“ до 08.02.2017 г., когато е прекратено правоотношението й
на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за управление с
нов управител. Установено е, че трудовите функции на ищцата по длъжностни
характеристики за заеманата длъжност и в частност актуалната такава към датата
на уволнението определят тази длъжност като ръководна. Уволнението на ищцата е
извършено в 9 – месечния срок от
сключване на 09.12.2016г. на договор за управление на дружеството с новия
управител , който е разполагал с всички
правомощия на такъв, вкл. и да упражни потестативното си право на уволнение по
чл. 328, ал. 2 от КТ спрямо ищцата.
Така установените по делото факти са били обсъдени от касационната инстанция с постановените определение №815/30.11.2018г.
и решение №78 от 12.06.2019г. по
гр.д.№2493/2018г., като в същите е
прието, че тези обстоятелства са налице.Затова наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на
първоинстанционното решение , тъй като длъжността на ищцата не е ръководна , както и че
управителят не е разполагал с правомощие
да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание, с оглед срока на
действието на мандатния договор, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани и обсъждани от въззивния
съд при повторното разглеждане на правния спор, тъй като споровете за правното значение на
установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и
въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при
постановяване на решението си, в който смисъл е Решение №250 от 18.07.2013г. на
ВКС по гр.д.№634/2011г., второ гр. отд.; Решение №119 от 26.05.2014г. на ВКС по
гр.д.№7034/2013г. на ВКС, първо гр. отд.
В процесния случай делото е върнато за
ново разглеждане от ВКС със задължителните указания по чл.294, ал.1 от ГПК за
събиране от въззивния съд на доказателства за установяване на конкретното
съдържание на стопанската програма и бизнес задачата, за реализирането на които
е сключен договорът за управление между собственика на предприятието и
управителя.
В изпълнение да дадените задължителни
указания от ВКС, като доказателство по делото е приета Програма за
развитието на „Комплексен онкологичен
център-Пловдив“ ЕООД за периода юни
2015г.-юни 2018г. , изготвена от предходния управител на дружеството д-р В.,
като с решение №329/15.12.2016г. новият управител д-р Я. е приела да изпълнява бизнес плана и задачите ,
разработени от него през отчетните
2016г. и 2017г.
При така установените по делото
обстоятелства, решаващият състав на съда
намира,че са се осъществили
всички елементи на фактическия състав
, пораждащ правото на ответника да уволни ищцата на основание чл.328,ал.2 от КТ , а именно - заеманата от служителя
длъжност има характер на ръководна;
предприятието - работодател е възложило
управлението чрез сключване на договор за възлагане на управлението; от
започване изпълнението на договора до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение не са изтекли повече от
девет месеца.
Наведените доводи от жалбоподателката за незаконосъобразност на уволнението , свързани с липсата на изготвена от новия
управител на предприятието д-р Я. и утвърдена от Общинския съвет бизнес
програма и липсата на одобрение на бизнес програмата изготвена от предишния управител д-р В. , съдът намира за неоснователни.
Константната практика на ВКС приема,
че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с
ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали
бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без
значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на
договора. Освен това възнаграждението му следва да обвързано от постигнатите
финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа
отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция.
Тази стопанска цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат възложени както с
новия договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи
извън него и съставени преди или след сключването на самия договор.Не е налице
пречка да се ползва бизнес плана на
предходния управител, когато този бизнес план
изрично бъде приет от новия управител, в който смисъл са Решение №230 от
08.06.2015г. на ВКС по гр.д.№346/2015г., четвърто гр. отд.; Решение №117
от 30.04.2015г. на ВКС по
гр.д.№5537/2014г., 4 гр. отд.
В конкретния случай с договора от 09.12.2016г.
управлението на предприятието е възложено на нов управител, който изрично е приел да изпълнява бизнес плана и
задачите , разработени от предходния
управител през отчетните 2016г. и 2017г., поради което наведените доводи от
въззивницата за незаконосъобразност на атакуваното уволнение поради липсата на
изготвена от новия управител бизнес програма са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията за
незаконосъобразност на уволнението на ищцата , поради липсата на нарочно
решение на Общински съвет Пловдив
за утвърждаване на бизнес програмата изготвена от предходния управител д-р В.. Назначеният нов
управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на
предприятието, без да изчаква административното одобрение/съгласуване/ на
своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на
произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя
от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до
неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, в който смисъл е Решение
№68/16.05.2018г. на ВКС по гр.д.№3105/2017г., трето гр.д.отд.Независимо, че
липсата на административно одобрение на програмата за управление не води до незаконосъобразност на уволнението на посоченото правно основание,
възраженията на ищцата са неоснователни и с оглед реда и начина
за възлагане на управлението на еднолични търговски дружества с общинско участие, каквото е ответника, уредени в чл.37 и сл. от приетата от Общински съвет Пловдив Наредба за учредяване на търговски
дружества и упражняване правата на собственост на Община Пловдив
върху общинската част от капитала, с решение №241, взето с протокол №13 от 25.06.2009г., в редакцията към
релевантния момент . В чл. 39 от същата е предвидено , че управлението на тези дружества се възлага след провеждане на публичен подбор на три етапа , като всеки от кандидатите
представя и програма за развитието и
дейността на дружеството за тригодишен
период, а в чл.41,ал.3 от Наредбата са разписани и конкретните изисквания към съдържанието на програмата , в частност
за лечебните заведения.След извършването на подбора,оценяване на програмите на
кандидатите , нарочно назначената за
това комисия извършва тяхното класиране ,
което се
утвърждава от ОбС Пловдив , който орган избира представилия се най-успешно на
проведения публичен подбор кандидат за управител на съответното еднолично
дружество, с който кметът на Община Пловдив сключва договор
за управление.От разписаните в посочената Наредба правила е видно,че изборът на управител се извършва
при сложен фактически състав , който
включва както подбор на кандидатите , така и одобряване ,
приемане на програмата за
развитие и дейността на дружеството за 3-годишен период на класирания на първо
място и избран за управител на дружеството кандидат.Така одобрението на предложената програма за развитие и
управление на дружеството е включено в решението за утвърждаване на класирания на първо място участник
за спечелил конкурса , като в случая това е Решение №183, взето с Протокол
№11/04.06.2015г. на ОбС Пловдив. Горното следва от обстоятелството, че
участникът в подбора, избран за управител, е
класиран въз основа на конкретна
предложена от него програма за
развитие и управление на
дружеството , която е получила най-висока оценка и одобрение, и от него не може да се изисква да
изпълнява друга такава , която не е била предмет на проверка и оценка от комисията. Обратното
би означавало подмяна на конкурсните
условия.Освен горното следва да се посочи,че
ответното дружество е лечебно
заведение и за него се прилага Наредба
№9 от 26.06.2000г. за условията и реда
за възлагане на управлението на лечебни заведения по ЗЛЗ, в която също не е предвидено
последващо одобряване на бизнес програма,а само оценка на представената при
провеждането на конкурса.
Същевременно изготвената от предходния управител програма
за развитието и дейността на дружеството за
периода м.06.2015-м.06.2018г., изрично приета за изпълнение и от новия управител на дружеството , отговаря
на разписаните в разпоредбата
чл.41,ал.3, т. 2 от Наредбата изисквания
към съдържанието на програмата за развитието и дейността на дружеството и съответно :анализ на демографските и
икономически фактори, оказващи влияние
върху дейността на търговското дружество;сравнителен анализ на
финансово-икономическото състояние на търговското дружество; формулиране на
основни цели и приоритети, подцели и конкретни задачи за развитие на
търговското дружество; планиране на мероприятия за постигане на поставените
цели; перспективи за развитие на търговското дружество.
В контекста на
изложеното се налага обобщаващият извод,че уволнението на ищцата е законосъобразно, предприето от въззиваемия
при наличието на изискуемите по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ предпоставки.Следователно
обжалваното решение, с което на
първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователен предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемото търговско дружество, сумата от 1080 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция , а на основание чл. 294, ал. 2 ГПК
и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния касационен
съд по гр. дело № 2493/2018 г. в размер
на 1080 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3935/13.11.2017г. постановено по
гр.д.№5071/2017г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в, в
частта, с която са отхвърлени
предявените от В.П.К.-Н., с ЕГН:**********, против „Комплексен онкологичен
център-Пловдив“ ЕООД, с ЕИК: ********* , обективно съединени искове с правно
основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,вр. с чл.225,ал.1 от КТ , за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й извършено със Заповед на работодателя № №7/08.02.2017г., на
основание чл.328,ал.2 от КТ, за възстановяване
на служителката на заеманата
преди уволнението длъжност – „***“, за осъждане на работодателя да й заплати
сумата 12 186 лева,представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение през
периода 09.02.2017г.-09.08.2017г.
ОСЪЖДА В.П.К.-Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Комплексен онкологичен
център-Пловдив“ ЕООД, с ЕИК: *********,
сумата от 1080 лева - разноски по делото пред
въззивната инстанция,както и сумата от 1080 лева- разноски за адвокатско възнаграждение направени пред Върховния касационен
съд по гр. дело № 2493/2018 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБ, считано от 03.10.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.