ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501266 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 2121/13.05.2021 год. против Разпореждане №
6920/18.04.2021 год., постановено по ч.гр.д. № 5968/2021 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав, с което съдът е отхвърлил Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД срещу Д. Т. Ш., за
сумите: 67,47 лв. - претендирана неустойка по Договор за мобилни услуги с посочен в
договора номер и 154,14 лв. – разлика между стандартната и преференциалната цена на
устройство марка HUAWEI Y5 2018 Dual Black. Твърди се, че съдът неоснователно и в
нарушение на материалния закон е отхвърлил заявлението в посочената част, при
несъобразяване на изложеното в заявлението и приложените доказателства. По отношение
на отхвърлената неустойка съдът погрешно бил възприел клаузата за неустойка като
нищожна. Видно от неустоечната клауза в договора бил предвиден максимален размер на
начислената неустойка, формиран от трикратния размер на стандартните за страните
месечни абонаменти, който не излизал извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката. Цитирана е практиката на съдилищата в тази посока.
Препраща се и към разрешението в ТР №1/15.06.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год.,
ОСТК на ВКС. В настоящия случай уговорената неустойка имала обезщетителна функция –
да компенсира претърпените от заявителя вреди за накърнения му интерес под формата на
пропуснати ползи. По отношение на отхвърлената сума за разлика в цената на устройство се
твърди, че тази сума била начислена на основание т. 11, б. (б) от договора за мобилни
услуги, като и в Заявлението по чл. 410 от ГПК, и в Договора за мобилни услуги, тези суми
били разграничени от вземането за неустойка. Навежда твърдения, че процесното
устройство било предоставено на длъжника след заплащането на преференциална цена при
сключването на договор за мобилни услуги, като за същото не бил сключван договор за
1
лизинг, поради което аргументите на заповедния съд, че собствеността на устройството не е
прехвърлена не били относими към настоящия случай.. Иска се да бъде разпоредено да се
допълни заповедта за изпълнение в частта за сумите от 67,47 лв. – неустойка по Договор за
мобилни услуги и 154,14 лв. – разлика между стандартната и преференциалната цена на
устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black. Иска се и присъждането на разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в едноседмичния срок от връчване на съобщението, от
легитимирана страна /чрез упълномощен представител с представено пълномощно към
жалбата/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима..
За преценка основателността на жалбата съдът взе предвид следната фактическа
обстановка.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. Т. Ш. с
ЕГН **********, за парично вземане в размер на общо 267,87 лв., произтичащо от сключен
между страните договор за мобилни услуги. Сумата се твърди да е формирана от неплатени
месечни абонаменти за периода 05.06.2019 г.-04.08.2019 г. в размер на общо 46,26 лв. /18,37
лв. + 27,89 лв./; претендирана като дължима сума за мобилно устройство HUAWEI Y5 2018
Dual Black в размер на 154,14 лв., представляваща разлика между стандартната и
преференциалната цена на устройството, на която е продадено същото, както и неустойка
върху неплатените абонаменти, равняваща се на 67,47 лв., ведно със законна лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и съдебни разноски за заповедното производство, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Като приложение към заявлението са представени
заверено копие от сключения договор за мобилни услуги между дружеството и лицето Д. Т.
Ш., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти,
както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД.
Въз основа на подаденото заявление и приложените документи към него, заповедният
съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължения № 3635/18.04.2021 год., с която е
уважил искането за сумата от 46,26 лв., представляваща неплатени мобилни услуги за
периода 05.06.2019 год.-04.08.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.04.2021 год., до окончателното
изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената част на заявлението в размер
на 4,31 лв. – държавна такса и 62,17 лв. – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 6920/18.04.2021 год., районният съд е приел исканията в
заявлението за частично неоснователни, като по отношение на сумите 67,47 лв.,
представляваща неустойка от прекратен договор за мобилни услуги от 01.05.2019 год. и
154,14 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка по договор за лизинг
2
на мобилен апарат HUAWEI Y5 2018 Dual Black от 01.05.2019 год. е постановил
отхвърлителен диспозитив. Изложени са аргументи, че заявлението подлежи на отхвърляне
в тази част, тъй като вземанията произтичат от неравноправни клаузи. По отношение на
клаузата от договора, уреждаща дължимостта на неустойка в случай на прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на
този срок, съдът намира същата за нищожна. Съдът е изходил от разрешението в т. 4 от ТР
№ 1/15.06.2010 год., по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, че неустойката следва да
се приеме за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция,
при преценка за всеки конкретен случай, спрямо примерно изброени в тълкувателното
решение критерии. По начина, по който същата е уговорена в договора, операторът
получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до
края на срока. Ето защо уговореното се намира в противоречие с добрите нрави и конкретно
с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоичните клаузи. Обстоятелството, че в
случая се претендира заплащане на неустойката частично, в размер на сбора от три
стандартни месечни абонаментни такси, не санирало недействителността на клаузата, която
е правопораждащ юридически факт. В тази посока са изведени и аргументи, произтичащи от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП. По отношение на уговорката за заплащане на
стандартната цена за лизинговото устройство, заповедният съд е изложил аргумент, че по
правната си природа тази уговорка отново е за неустойка, като същата отново е
неравноправна. Изтъкват се аргументи, че потребителя не е в състояние обективно да
определи коя е стандартната цена на устройството, тъй като тя се определя по тарифа на
икономически по силната страна, както и е изложено подробна аргументация относно
несъвместимостта на уговорката за неустойка при разваляне в размер на разликата между
различни цени на предадения апарат с развалянето на лизинговия договор.
С оглед изложената фактическа обстановка настоящият съд намира следното.
Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането, което се претендира със заповед за
изпълнение произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и общите условия.
Длъжникът в настоящия случай отговаря на понятието за потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, поради което, въз основа на представените книжа със заявлението
заповедният съд е извършил необходимите проверки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за
противоречие на искането с добрите нрави или за основаването му върху неравноправни
клаузи от договора.
По отношение на претенцията за дължимост на обезщетение в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ
3
карта/номер до края на този, срок съдът намира, че тази клауза действително е
неравноправна спрямо по-слабата икономически страна – потребителят. В настоящият
случай се касае не толкова до голяма несъразмерност между претендирания размер на
обезщетението и твърдяните пропуснати ползи, колкото до същността на самата уговорка от
гледна точка на формулирането й, както и от гледна точка на функцията, която тя
изпълнява. От една страна настоящата инстанция намира уговорената клауза в т. 11 от
договора за объркваща и заблуждаваща по отношение на потребителя. Изискването на чл.
147, ал. 1 ЗПП изчерпателно указва, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, да създават ясна
представа за задълженията, които се поемат, както и за всички аспекти на договорките
между страните. Това е причината и да съществуват изисквания към договорите същите да
бъдат придружени с ясно структурирани писмени и цифрови изражения на уговорените
престации, които да изясняват на потребителя „какво дължи“ и „как се получава то“.
Същото изискване важи за всякакъв тип уговорки в тези договори, с още по-голяма тежест за
клаузите уреждащи последствията при неизпълнение на договора, тъй като санкционната и
обезщетителна функция на тези клаузи е обвързана с преценката за потребителя, дали може
да понесе последствията при невъзможност да изпълни задълженията си. Настоящия съд
намира, че формулировката на т. 11 от процесния договор, буква (а) не отговора на това
изискване. По начина по-който е формулирана тази клауза, самата тя включва
взаимоизключващи се постановки – едновременно е посочено, че неустойката е равна на
всички оставащи вноски от прекратяването на договора до момента, в който срокът на
действия на същия изтича, и същевременно същият този размер е ограничен до размера на
три вноски.. Ето защо, дори само този факт на неясно и объркващо формулиране на текста
на клаузата е достатъчен да обоснове нищожността й. Въпреки това следва да се сподели и
виждането, че една подобна уговорка за неустойка е в противоречие с добрите нрави, тъй
като същата предпоставя положение при което, макар и при липсата на съществуващо
правоотношение между страните /договорът очевидно е прекратен/, мобилният оператор
продължава да получава „възнаграждение“ съразмерно с предходно уговореното, без да
предоставя услуга на потребителя. В жалбата се твърди, че това е неустойка за
неизпълнението, представляваща пропусната полза. В този смисъл обаче следва да
съществува пряка и непосредствена връзка между твърдените пропуснати ползи и
развалянето на договора, което в случая не е доказано. Нещо повече, доставчикът изрично е
предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на
правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител.
Предвид изложеното посочената уговорка безспорно излиза извън обичайната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто смисъл са разясненията в
т. 4 от ТР 1/15.06.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, поради което
цитираната клауза се явява нищожна и като такава не поражда задължение за потребителя
на мобилни услуги.
По отношение на претендирано обезщетение за заплащане на съразмерна част от
4
направена отстъпка от стандартна цена на устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black
заповедният съд е възприел подхода да обоснове защо подобна клауза за неустойка е
нищожна, като е разгледал различни хипотези на основание на които се прехвърля
собствеността/се предава устройството – аргументирано е както в посока евентуалното
придобиване на апарата чрез покупко-продажба, така и в посока предаването на основание
договор за лизинг. Настоящият съд намира, че заявлението в тази част следва да бъде
отхвърлено, поради процесуален пропуск. Не е налице прилагане на документа, от който да
е видно на какво правно основание е прехвърлен процесния апарат. Задължение на страната
е, в случая, в който има сключен договор с потребител да представи документацията за
правоотношението, ведно със заявлението. При неизпълнение на това задължение, искането
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
акт не страда от твърдените от жалбоподателя пороци, поради което следва да бъде
потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски в настоящото
производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6920/18.04.2021 год., постановено по ч.гр.д.№
5968/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5