МОТИВИ към
решение № 1391/10.07.2019 год. по анх дело № 2618/2019 год. по описа на ВРС, 45-ти
състав
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 10.06.2019
год. е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на О.Р.Ч. с ЕГН ********** *** за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и за
налагането на административно наказание
на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание ВРП, редовно призована се представлява
от прокурор Л. Русева, която поддържа обвинението, като сочи, че същото е
доказано. Прави анализ на събраните доказателства и моли съда да признае за
виновен обв. Ч., като предвид наличието на предпоставките на чл.78а от НК,
намира, че същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му
бъде наложено административно наказание глоба към минималния размер предвиден в
закона.
От фактическа страна:
Обв. О.Р.Ч. е
неправоспособен водач на МПС, няма издавано СУМПС. Въпреки това около 17.25
часа на 16.12.2018г., обв. Ч. се качил в лекия си автомобил марка „Опел
Вектра" с per. номер ***и го привел в движение по улиците на с. Старо
Оряхово, обл. Варна, като се движел, по
ул. „Кирил и Методий" в посока към кръстовището с ул. «Пирин» в с. Старо
Оряхово, обл. Варна.
Св. Д.К.М.и св. Д.Н.В.работели
като полицаи OOP в Управление Долни чифлик към Четвърто РУ - ОД МВР - Варна. Те
били на работа за времето от 08.30 часа до 20.30 часа на 16.12.2018г. Около
17.25 часа, на 16.12.2018г., св. М.и св. В.изпълнявали служебните си задължения
в района на кръстовището на ул. «Кирил и Методий» и ул. «Пирин» в с. Старо
Оряхово, обл. Варна. Полицаите забелязали, че по ул. «Кирил и Методий» се
движел лек автомобил марка „Опел Вектра" с peг. номер ***и решили да спрат
превозното средство за проверка. След като спрели автомобила, св. М.и св. В.извършили
проверка на документите на обвиняемия и установили самоличността му -О.Р.Ч..
Органите на реда констатирали и че обв. Ч. не притежавал СУ МПС. Извършена била
справка с ОДЧ при Четвърто РУ - ОД МВР - Варна и се установило, че водача е
неправоспособен и управлявал автомобила в срока на наложено му наказание по административен
ред с НП № 17-0442-001229 от 15.12.2017г. на Началника на Четвърто РУ - ОД МВР
- Варна. Наказателно постановление № 17-0442-01229 от 15.12.2017г. на Началника
на Четвърто РУ - ОД МВР - Варна било връчено на 29.06.2018г. лично на обв. Ч. и
влязло в законна сила на 09.07.2018г. за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление. За констатираното св. Д.Й.Л.съставил по отношение
на обв. Ч. АУАН, с бланков №937784 от 16.12.2018г., за извършено нарушение на
чл.150 от ЗДвП.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали:
обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Д.Н.В., Д.К.М.и Д.Й.Л.,ценени
в настоящото производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК, от писмените
доказателства: АУН № 937784/16.12.2018 год.;НП № 17-0442-001229/15.12.2017
год., писмо от 04 РУП Варна, справки за нарушител, справка Гаранционен фонд,,
свидетелство за съдимост ,прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК .
Не са налице
противоречия, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което и с оглед разпоредбата на чл. 305 НПК не следва да бъдат
излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
доколкото е налице корелативно единство между доказателствените източници,
които от своя страна напълно подкрепят приетата за установена от съда,
доказателствено обезпечана фактология.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обв. О.Р.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че
на 16.12.2018г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №17-0442-001229 от
15.12.2017г. на Началника на Четвърто РУ - ОД МВР - Варна, влязло в законна
сила на 09.07.2018г., извършил такова деяние -управлявал МПС - лек автомобил
«Опел Вектра» с per. номер ***, без съответно свидетелство за управление на МПС.
- обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за движение и управление на
моторни превозни средства по пътищата.
- субект на
престъплението - О.Р.Ч., роден на ***г***, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********,
пълнолетно вменяемо физическо лице, което не е притежавало свидетелство за
правоуправление на МПС и което е било наказано по административен ред с влязло
в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление.
- от обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС без свидетелство за
правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
същото деяние.
От фактическа страна по
делото се установи, че към датата на процесното деяние на обв. Ч. не е било
издадено СУМПС.
С Наказателно
постановление №17-0442-001229 от 15.12.2017г. на Началника на Четвърто РУ - ОД
МВР - Варна, в сила от 09.07.2018г. на Ч.
е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП поради непритежаването от
негова страна на съответно свидетелство за управление на МПС. Същевременно на 16.12.2018
г. било установено, че Ч. отново управлява МПС без да има свидетелство за това.
Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемия е управлявал
МПС без да притежава СУМПС. Ето защо съдът намира, че Ч. е извършил деянието от обективна страна.
- от субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е
съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление и че няма право без
такова да управлява МПС и общественоопасния характер на деянието, като е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. По делото
се установи, че Ч. не е преминал през задължителното обучение и изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на
извършването на деянието е съзнавал, че
е неправоспособен водач. При това положение към дата на проверката той е
формирал знание, че не притежава съответно свидетелство за управление на МПС.
Наред с това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това
нарушение – налице е НП, което му е било връчено лично на 29.06.2018 г.
Съзнавал е и че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на
наказание по административен ред.
Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на
регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата
от страна на обвиняемия.При така очертаната фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че обв. Ч. от субективна и обективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК .
Съобразно изложеното относно
съставомерността и правната квалификация на деянието и като взе предвид
мотивираното предложение на РП- Варна, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на Ч. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
За извършеното от Ч.
умишлено деяние се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 500 до 1200 лв.
Не са налице и нито една
от отрицателно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на ал.7 на
чл.78а от НК.
Обвиняемият О.Р.Ч. ЕГН **********
е бил осъждан за престъпление от общ характер и е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, но видно от приложената
справка за съдимост той е реабилитиран на основание чл.88а, ал.1 от НК, считано
от 06.05.2014г.. Съгласно т. 7 на ТР№ 2 от 28.02.2018 г. на ОСНК институтът на
чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба, но вземането е погасено по
давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок,
равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Ето защо по отношение на обв. Ч. би
могъл да се приложи отново институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като същият е
освобождаван от наказателна отговорност с Решение от 09.10.2006г. по НАХД
№535/2006г. в сила от 24.10.2006г. и горните срокове са изтекли.
От деянието няма
причинени имуществените вреди и целите на наказанието могат да бъдат постигнати
и чрез този вид наказание.
Изложеното мотивира съда да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи наказание по
административен ред, прилагайки разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК .
Предвиденият от закона
размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът определи размера
на административното наказание на 1000 лв., т.е. минималния, като един такъв
размер на административното наказание, се явява напълно съобразен освен с
обстоятелствата, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието, така и
с имотното състояние на дееца.
Наказание с такъв размер
е и достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.
Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и
на дееца. Обвиняемия е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото, изразява критичност на досъдебното производство.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
