№ 114
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.2 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НОХД
/БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив. Главният прокурор счита, че
определението, постановено по реда на чл.382, ал.7 от НПК – за одобряване на
постигнато между РП – Пловдив и М. Й. К. споразумение, страда от съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалният закон по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че при осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК задължително е налагането на предвиденото в чл. 343г от НК наказание
лишаване от права, дори и в хипотезата на чл.55, ал.3 от НК. И след като
кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, не е било включено в съдържанието
на постигнатото между страните в процеса споразумение, съдът е следвало, или, да
предложи промяна в съдържанието на споразумението, или, да откаже одобряването
му. На тази база се прави искане делото да се възобнови, да се отмени определението
по чл.382, ал.7 от НПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по
1
изложените в него съображения.
Осъденият К., лично и чрез защитника си – адв. К., счита искането за
неоснователно и моли да не се уважава.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла
на чл.420, ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424
от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, а предмет на искането е съдебен акт от кръга на
визираните в чл. 419, ал.1 от НПК. Поради това искането за възобновяване е
ДОПУСТИМО, но разгледано по същество, в контекста на очертаната с него
аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
НОХД /БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив е образувано по внесено в РС
– Пловдив предложение за одобряване на постигнато между РП – Пловдив и М. Й. К.
споразумение. Страните са се споразумели за извършеното от М.К. престъпление по
чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК да му се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1
от НК - 9м. лишаване от свобода при първоначален „ Строг“ режим на изтърпяване и
глоба в размер на 400 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от 1г. и 2м. В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение е направил искане за
промени в съдържанието на споразумението с отпадане на кумулативното наказание
по чл. 37, ал.1, т.7 от НК на основание чл.55, ал.3 от НК.
Според този съдебен състав, одобрявайки споразумението в коригираният му вид,
районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалният
закон, защото разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК е приложена правилно. Единственият
аргумент, изложен в искането за възобновяване е, че нормата на чл. 343г от НК е
правило, изключващо приложението на чл.55, ал.3 от НК и по него Апелативният съд
дължи произнасяне в това производство. Изложената теза не може да се сподели.
Не може да има спор, че чл.55 от НК е общо правило за индивидуализиране на
наказателната отговорност и предвижда смекчаване на наказателната санкция при
несъразмерността й с извършеното деяние, като част от нея е и регламентираната в чл.
55, ал. 3 от НК възможност за неналагане на по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Именно тази процесуална
възможност е приложена спрямо осъденият К., който, според постигнатото между
страните и одобреното от съда споразумение следва да изтърпи единствено
наказанията лишаване от свобода и глоба, без да изтърпява допълнителното, и по-леко,
наказание, визираното в чл. 343г от НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност.
2
Идеята на закона е да се придаде всеобхватен характер на алтернативата по чл. 55,
ал. 3 НК. Ето защо нито в общата, нито в специалната част на НК има правило,
изключващо нейното приложение. Що се отнася до смисъла на указанието в чл. 343г от
НК във „всички случаи“, настоящият състав на ПАС напълно се солидаризира с
разяснението на ВКС на РБ в решение № 532 от 21.12.12г. по н.д. № 1874/12г. на трето
н.о., че то няма друга цел, освен да се обхванат всички възможни хипотези на
изброените в него транспортни престъпления. С други думи, алтернативата да не се
определи кумулативното наказание, може да бъде приложена винаги когато се следва
редът на чл. 55 от НК независимо от вида на престъпното деяние. В подобен смисъл са
и решенията на върховната инстанция по наказателни дела – Р. 544/16.12.13г. по н.д.
№2065/13г. на трето н.о., Р.179/29.06.12 г. по н.д. № 445/12 г. на трето н.о.,
Р.243/18.07.14г. по н.д. № 671/14г. на трето н.о., Р. 197/10.10.18г. по н.д. № 790/18г. на
второ н.о., Р.15/27.11.19г. по н.д. № 5/19г. на второ н.о., Р. 37/25.03.21г. по н.д. №
24/21г. на второ н.о., Р.57/25.03.21г. по н.д. № 178/21г. на първо н.о., а също решението
по НОХД/В/ № 21/21г. на Пловдивския апелативен съд, с което сходно искане за
възобновяване на наказателно дело е оставено без уважение.
Настоящият състав не намира основание да се противопостави на изобилната
съдебна практика в коментираният й аспект, независимо от откриващите се съдебни
решения в обратният смисъл, цитирани и в искането за възобновяване. Освен, че са
изолирани, тези решения са част от по-старата съдебна практика по този въпрос, която
очевидно е претърпяла съществена и трайна еволюция във времето.
Мотивиран от казаното, Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД /БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3