О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260079
гр.Пловдив,04.11.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 04.11.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело
№ 541
по описа на АС - Пловдив
за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство на осн.чл.278, във вр. с чл 274,
ал.2
ГПК.
Образувано
е по частна жалба,
вх.№ 265587/16.10.2020г.,
подадена от Ц.А.А., ЕГН**********, чрез процесуален представител адв.З.Б., против протоколно
определение от 28.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 1486/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се спира производството по възз.гр.д.
№ 1486/2020г. по описа на ОС - Пловдив до приключване на дело № С-262/2020г. на
Съда на Европейския съюз. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
определение, а искането е за неговата отмяна.
Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната
въззиваема страна, Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М..
Производството,
в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д.№ 1486/2020г.
по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба от Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М., чрез ст.юрисконсулт С.С.,
против Решение № 2005 от 18.06.2020г., постановено по гр.д. № 20080 по описа на
РС - Пловдив за 2019г., с което въззивникът е осъден да заплати на Ц.А.А. възнаграждение
за положен извънреден труд на длъжност „пожарникар“ след преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143.
С обжалваното определение се спира въззивното производство
до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.
При извършване на дължимата служебна проверка по чл.274,
ал.1 ГПК, се приема, че за обжалваното определение не е неподлежащо на
обжалване, съгласно чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, която разпоредба в случая е
неприложима, тъй като е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване и
прилагане спрямо определение за спиране, постановено от съд, различен от
отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното
определение за спиране.
Ето защо, и тъй като постъпилата въззивна частна жалба е
подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение, което временно
прегражда развитието на производството пред съда, съгласно даденото нормативно
тълкуване в т.5 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г. от
17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание, предвидено в
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от активно процесуално
легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание
и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната
страна за отговор, същата се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалба и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания
съдебен акт, намира следното:
В частната жалба са поддържани следните доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение за спиране: Между образуваното дело
пред СЕС по отправеното преюдициално запитване от РС - Луковит и спряното дело липсва връзка по чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, според даденото тълкуване в ТРОСГТК №8/07.05.2014г. по тълк.д.№
8/2014г., тъй като СЕС, в рамките на своята компетентност по чл.267, § 1 ДЕС/
чл.234, § 1 ДЕО, ще даде задължително тълкуване на правни норми от ПЕС, но не и
по въпроси, пряко свързани с предмета на конкретното дело, по което са
поставени на разглеждане въпроси по приложението на националния материален
закон, уреждащ начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните
служители в М., и наличието на празнота в националната правна уредба, за
преодоляването на която националният законодател е предвидил специален ред.Немотивиран
е изводът за обусловеност между двете дела, не е посочено кои повдигнати пред
СЕС въпроси са относими към предмета на настоящото дело, липсват аргументи за
извършена съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка, посочваща коя
правна норма поражда съмнение за противоречие с правото на ЕС, обуславяща
основание за спиране и защо за разрешаването на конкретния спор се налага
тълкуването на общностното право.Предвид множеството постановени до момента съдебни
актове по еднотипни дела, не е посочено какво е разколебало съдебния състав и е
породило съмнения в приложимостта на правните норми, които до момента на запитването
са обосновавали предходните решения по подобни правни спорове.
По делото не се оспорва и от извършената служебна
справка се установява, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално
запитване на 15.06.2020г. - VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М. – пред Съда на
Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните
преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата,
поставените за разрешаване от СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на правото
на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 4 ноеМ.и 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време са относими към спора по делото във връзка със заплащането на
положения от ищеца като „пожарникар“ нощен труд, поради което отговорите на
въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към
предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално
запитване ще е задължително за въззивния съд, на осн. чл. 633 от ГПК.
Както основателно се поддържа в жалбата, в случая
не е налице фактическо основание за спиране, попадащо в хипотезата на чл.229,
ал.1, т.4, с оглед даденото нормативно тълкуване
в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК, ВКС, че преюдициален
е (само)този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство и, тъй като по делото, образувано пред СЕС, по запитване по въпроси по
приложение на правото на ЕС, не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а с решението по него ще се
даде само задължително тълкуване на норми от
правото на ЕС.
Според приложимата
българска национална процесуално-правна уредба на основанията за спиране на
гражданските дела същата е изчерпателна, като в случая не е налице някоя от изрично
предвидените хипотези в чл.229, ал.1, т.1-6 ГПК, а образуването на дело пред
СЕС по преюдициално запитване по относими за спора по делото въпроси не е
изрично предвидено като основание за спиране на делото пред български съд, различен
от съда, който е отправил преюдициалното запитване.
Приема се,
че, следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС, създадена с
Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о., доразвита и с
Определение № 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о., която приема, че
и в случаите, когато пред друг български съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби от
правото на ЕС, другият съд също следва да спре производството пред себе си до
произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд преюдициално запитване, като
правното основание за спиране на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633,
във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията за това са следните:Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално
запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството
(чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС производството се възобновява
(чл.631 ал.2 ГПК). Тъй като решението на СЕС по отправено преюдициално запитване
е задължително не само за съда, който е отправил запитването (първия съд), но също
така за всички други съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК), за
всеки следващ съд е безпредметно (и недопустимо) да отправя преюдициално
запитване по същите въпроси, поради което следва да спре производството по
делото и да изчака произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.
В случая, тъй
като преди образуване на спряното въззивно производство по относими за спора преюдициални
въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е
образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо
отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените
въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република
България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял
производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното
основание за спирането на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр.
чл. 631 ГПК.
Поради съвпадане с
крайните изводи в обжалваното определение, като процесуално законосъобразно, същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 28.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 1486/2020г. по описа
на ОС - Пловдив, с което се спира, на основание чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл.
633, във вр. чл. 631 ГПК, производството по възз.гр.д. № 1486/2020г. по описа
на ОС - Пловдив до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския
съюз.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в
седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: