Р
Е Ш Е Н И Е
№
260799 / 1.7.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на трети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02699 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни положителни искове от „Интернешънъл Асет Банк” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83 срещу П.Н.Г.,
с ЕГН: ********** и с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу длъжника П.Н.Г. за сумата от 4707,59 лева, представляваща непогасени
задължения по Договор Асет Микрокредит рег. № ДК-478-010378-125/07.04.2016г.,
от които: 1889,30 лева, представляваща просрочена за периода от 08.04.2017г. до
14.10.2019г. главница по Договор Асет Микрокредит рег. №
ДК-478-010378-125/07.04.2016г., сумата от 2380,39 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 08.04.2017г. до 14.10.2019г., сумата от 32,29 лева –
договорна лихва за периода от 31.03.2017г. до 07.04.2017г. и сумата от 225,07
лева, представляваща такси за 2018г. и 2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 1889,30 лева, считано от 15.10.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по по ч. гр. дело № 01016/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Самоков е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 417 от ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се сочи, че на 07.04.2016г. е
сключен Договор „Асет микрокредит” рег. № ДК-478-010378-125/07.04.2016г. между
„Интернешънъл Асет Банк”, в качеството на кредитор и „П и Е Строй 7” ЕООД, ЕИК:
********* като кредитополучател и П.Н.Г., ЕГН: ********** – солидарен длъжник.
Изяснява се, че съгласно чл. 1 и чл. 3 от Договора договорения размер на
кредита е в размер на 15 000,00 лева. Крайният срок за издължаване на
кредита е 07.04.2017г., като главницата, която е падежирала на тази дата е
14756,80 лева. Сочи се, че за периода от 13.04.2017г. до 08.03.2019г. за
погасяване на вземането е постъпила сума в размер на 12 867,50 лева, с
която е погасявана само главницата по кредита и към датата на исковата молба
размера на главницата възлиза на 1889,30 лева.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 9 ал. 1 от Договора,
договорната лихва е годишен лихвен процент, формиран като сбор от Банков
процент за кредитиране на юридически лица за оборотни кредити, който процент
към датата на сключване на Договора е в размер на 7,50% плюс договорна надбавка
в размер на 3,75 процентни пункта, т. е. 11,25%. Съгласно чл. 11 от Договора,
лихвата за забава върху непогасената част от главницата от датата на падежа е
определения в чл. 9 лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта, т.е.
21,25%. По силата на чл. 22 ал. 1 т. 2 от Договора, кредитополучателят се е
задължил, без да има изрично искане от Банката, да представя удостоверение по
чл. 87 ал. 6 ДОПК за наличие или липса на данъчни задължения на всяко полугодие
до 15 дни след края на предходното, 6-месечен счетоводен баланс, отчет за
приходи и разходи и отчет за паричния поток в срок до 15 дни след края на всяко
6 месечие. Ищецът твърди, че тези документи не са представени от
кредитополучателя, също така, съгласно чл. 22 ал. 1 т. 10 от Договора клиентът
не е изпълнявал задължението си до обслужва дейността си по сметки в Банката, с
поддържане на минимални кредитни обороти, пропорционално на кредитния си
ангажимент, съобразно общата си кредитна експозиция и не поддържа задължителни
6-месечни чисти кредитни обороти не по-малко от разрешения размер на кредита,
както и не е погасил кредита на падежа, поради което на основание чл. 19 ал. 2
т. 1 от Договора, ищецът е увеличил приложимия лихвен процент с 1,5% за срока
на неизпълнението, т.е. същия е в размер на 22,75 %, считано от датата на
падежа на кредита – 07.04.2020г. Ищецът изяснява, че съгласно чл. 13 ал. 1 от
Договора, кредитополучателят и солидарния длъжник дължат годишна такса за
обработка и управление (обслужване) на кредита в размер на 0,75% върху размера
на кредита, която е в размер на 112,50 лева за всяка година.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК,
ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор. В
постъпилия такъв, ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. К. – СлАК оспорва
предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Ответника
твърди, че сключения договор между страните е недействителен, съдържащ в себе
си неравноправни клаузи. Твърди, че кредитът е изцяло погасен. Възразява и
срещу твърденията, че ответникът е надлежно уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на вземането. Релевира възражение за погасяване на вземанията по
давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 899 от 18.11.2019г. по ч. гр. д. № 01016
по описа за 2019г. на РС - Самоков. Същата е връчена на длъжника (ответник
по настоящото дело), при което в срока по
чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези
обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни положителни искове от „Интернешънъл Асет Банк” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83 с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 от ТЗ.
От приетите по делото доказателства, в т. ч.
Договор Асет Микрокредит от 07.04.2016г., се установява, че между ищеца
„Интернешънъл Асет Банк” АД и ответника П.Н.Г., в качеството му на солидарен
длъжник, са възникнали облигационни отношения, в резултат на подписан между тях
и „П И Е СТРОЙ 7” ЕООД, ЕИК: ********* Договор „Асет Микрокредит” от
07.04.2016г. Установи се, че съгласно параметрите на Договора, ищецът е
предоставил на „П И Е СТРОЙ 7” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от П.Н.Г.
кредит овърдрафт по разплащателна сметка до 15 000.00 лева за период от 12
месеца, считано от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 3 ал. 2 от
Договора, крайният срок за усвояване на кредита е 06.04.2017г., а крайния срок
за издължаване на кредита – 07.04.2017г. Съгласно Договора, кредитополучателят
има право да усвоява средствата по разрешения кредит на части или еднократно,
но общо в размер не по-голям от уговорения – 15000,00 лева. В клаузите на
договора – Раздел IV, е предвидено и обезпечение – залог по реда на
ЗДФО върху всички вземания на кредитополучателя, по всички сметки в
„Интернешънъл Асет Банк”. Договорът е подписан и от ответника П.Н.Г.,
определен в титулната част като "солидарен длъжник", поради което и
същия следва да се счита за обвързан с него. При липса на доказателства установяващи
неистинността му следва, че съдържащата се в процесния договор уговорка за
поемане от ответника на солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя, инкорпориран
в общ документ, заедно с този за главния дълг има
характер на самостоятелно съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Предвид това е налице
кумулативното поемане на солидарен дълг от ответника, идентичен по съдържание с
дълга на кредитополучателя „П И Е СТРОЙ 7” ЕООД, ЕИК: ********* включително
лихви, такси, комисионни и разноски от момента на възникването на тези
задължения до окончателното им погасяване. В резултат на това кредиторът е
придобил правото да търси дължимото от кредитополучателя и от встъпилия по реда
на чл. 101 ЗЗД ответник. Следва да се посочи, че за разлика от солидарното съдлъжничество или
заместването в дълг, встъпилият
не става страна по договора, от който е възникнал главният дълг, т.е.
встъпването е само в задълженията, но не и в правата по същия. Ето защо, встъпилият, за разлика от обикновения солидарен съдлъжник,
не може да упражни срещу кредитора никакви насрещни права, произтичащи от
договора, породил главния дълг – напр. не може да прекрати, развали или унищожи
същия.
Процесният договор е вид
договор за банков кредит, който по дефиницията на чл. 430 от ТЗ е консенсуален, а не реален
(за разлика от заема по чл. 240 ЗЗД). Въпреки, че няма значение за валидността на договора, предоставянето на сумата по банковия кредит е предпоставка
за основното задължение на кредитополучателя – да върне същата, заедно с
уговорените лихви, в съответните срокове. Изпълнението на
задължението за предаване на сумата от 15 000 лв. чрез превод по
посочената в договора банкова сметка ***иетата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена, както и от
приетото по делото съгласие за директен дебит от 07.04.2016г. Задължението за отпускане/предоставяне на кредитополучателя на парична сума се счита изпълнено
от момента на заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните
записвания в електронната система на банката /чл. 305 ТЗ/ и за доказване
на този факт не е необходимо издаване на нарочен писмен документ /разписка/, и
при положение, че няма възражения от ответника в обратен смисъл.
От друга страна, в процесния договор е предвидено
възникването на парично задължение за кредитополучателя дори и при неусвояване
на предоставената сума в уговорения срок, а именно – задължението по чл. 13.1. за такси и комисиони за управление
съгласно, което парично задължение също е
обезпечено с отговорността на солидарния длъжник. Следователно, както в случаите, когато кредитът е
бил реално усвоен, така и в случаите, когато не е бил реално усвоен, за
кредитополучателя се пораждат парични
задължения по договора. Предвид специфичния режим за ползване на банков кредит под
формата на овърдрафт, усвояването на кредита е право на кредитополучателя и не
зависи от поведението на банката, тъй като сумите до определения кредитен лимит
се усвояват чрез волеизявление и по преценка на кредитополучателя, направено
чрез касова или безкасова транзакция, т.е. само титулярът на сметката има право
да се разпорежда със средствата по нея. Това означава, че усвояването на
кредита не се отнася до фактическия състав по сключване на договора, респ. не
представлява основание за неговото прекратяване, а е относимо към неговото
изпълнение. Усвояването на сумата от кредитополучателя се установява от
горепосочените писмени доказателства - съгласие за директен дебит от
07.04.2016г. и от съдебно-счетоводна експертиза. От последната се
установи, че за периода от 07.04.2016г. до 07.04.2017г. от страна на кредитополучателя
многократно е усвоявана сума в размер на 81462,26 лева до размера на кредитния
лимит. За същия период многократно е извършвано погасяване на главница в общ
размер на 66705,46 лева. Установява се, че неплатена усвоена и непогасена
главница до кредитния лимит по процесния договор към 07.04.2017г. е в размер на
14756,80 лева, като такъв е размера и на неплатената просрочена главница към
07.04.2017г. От обсъжданата съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че
за периода от 07.04.2017г. до 14.10.2019г. по процесния договор са направени
вноски по просрочената главница в общ размер на 12867,50 лева, като неплатената
главница е в размер на 1889,30 лева. Установява се още, че неплатената
договорна лихва за периода от 31.03.2017г. до 07.04.2017г. е в размер на 32,29
лева, а за периода от 08.04.2017г. до 14.10.2019г. начислената, респ. дължима
наказателна надбавка при общ лихвен процент 22,75% е в размер на 2379,17 лева.
Неплатената годишна такса за обработка и управление на кредита за 2018г. и
2019г. е в размер на 225,00 лева.
С оглед горното съдът
намира, че ищецът е доказал своите претенции в условията на пълно
и главно доказване, поради и което предявените обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за вземанията за главница и договорна лихва
следва да бъдат уважени в пълния предявен размер. По по отношение на иска за лихва
за забава, дължима за периода от 08.04.2017г. до 14.10.2019г. то същия следва
да бъде отхвърлен в размера му над 2379,17 лева, а именно: за сумата от 1,22
лева. Предявената установителна претенция за сумата от 225,07 лева,
представляваща сбора на дължимите се за 2018г. и 2019г. такси, следва да бъде
уважен до размера от 225,00 лева и отхвърлен в останалата му част – за сумата от
7 стотинки.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
1889,30 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 15.10.2019г. до окончателното й плащане.
По отношение възражението на
ответника за липса на надлежно уведомяване за обявяване на предсрочна
изискуемост, съдът намира същото за неоснователно. Нито в исковата молба, нито
в хода на процеса, ищецът е излагал твърдения, че обоснована претенциите си въз
основа на обявена предсрочна изискуемост. Както е заявил самия ищец
в съдебно заседание, така и от писмените доказателства се установява, че
кредита е изцяло с настъпил падеж. В тази връзка следва да се има предвид, че
предвид същностната характеристика на кредит - овърдрафт, който е безсрочен, кредитополучателят може да поиска
прекратяването му по всяко време, при условие, че кредитът - овърдрафт е изцяло
погасен. Несъмнено това е волята на съдоговарящите страни съобразно правилата
на формалната логика. Повече от очевидно е, че срокът касае правата на
кредитополучателя, а не и цялата сделка, видно от съдържанието на договорните
клаузи. Наред с това следва тази уговорка да се тълкува систематически във
връзка с целия договор и по специално с чл. 19 ал. 3, която касае предсрочната
изискуемост. В аспекта на казаното чл.19 ал. 3 определя, че факт с правно
значение, даващ право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е и изпадането
в забава на което и да е задължение по договора от страна на кредитополучателя
за повече от 30 календарни дни, т.е. преустановяване действието на договора е
оставено на преценката на кредитодателя. В случая забавата не е взета предвид
от кредитора и отношенията между страните са продължили и след крайната дата за
издължаване кредита – 07.04.2017г., видно от писмените доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза, която установява, че и след крайната дата за
издължаване кредита е налице движение по разплащателната сметка - усвояване на
суми и начисляване на лихви по кредита.Това води до еднозначния извод, че с
насрещни и покриващи се волеизявления, извършени с конклудентни действия е
продължен срокът за усвояване на кредита, поради което липсата на анекс е без
значение в случая, включително и по арг. от чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Така или
иначе дори и да се приеме, че срокът на действие на договора е изтекъл, ако
страните продължат да изпълняват предмета на договора, то се счита, че
действието на договора е продължено за срока, за който е налице изпълнение на
предмета на договора, тъй както се посочи по-горе този вид кредит има специфики
по начина на усвояване на сумата, а не по дължимостта й от кредитополучателя
след крайния падеж.
По отношение възражението на
ответника за недействителност на процесния договор, поради наличие на
неравноправни клаузи, съдът намира същото за неоснователно. Видно от приетите по делото
писмени доказателства е, че към момента на отпускане на кредита, управител на
„П и Е Строй 7” ЕООД и едноличен собственик на капитала е П.Н.Г.. Това
обстоятелство, наред с останалите установени факти сочат, че придобиването на
качеството на съдлъжник към банката от физическото лице е осъществено с оглед
тесните му професионални връзки с дружеството-кредитополучател, изразяващи се в
осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се
приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Поради това,
независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество чрез
встъпване в дълг е направено от физическо лице, доколкото последното няма
качеството на потребител по § 13 от ЗЗП, то не се полза със защитата,
установена в глава шеста от ЗЗП. В този смисъл и Решение № 38 от 23.06.2017г.,
постановено по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.
По отношение релевираното
възражение от ответника за погасяване на задължението по давност, съдът намира
същото за неоснователно. От приетите по делото доказателства се установи, че
течението на давността е било прекъснато от предприетите от ищеца действия,
осъществени в хода на образуваното изпълнително дело № 1/2001г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев и в частност: с молба от ЧСИ Стилиян Бадев, вписана в Служба по
вписванията – Перник с рег. № 724/05.03.2020г., с която е поискано налагането
на възбрана, както и с наложения на
06.12.2019г. от ЧСИ запор върху всички вземания на длъжника по изпълнителното
дело П.Н.Г. в „Интернешънъл Асет Банк” АД. Предвид прекъсване течението на
давността, съдът намира, че предвидения в закона 3-годишен давностен срок не е
изтекъл към датата на предявяване на исковата молба.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 440,00 лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 350.00 лева – за исковото производство и 90.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 871,08 лв, от които: 181,08 лв. за
държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 250,00 лева – за
възнаграждение на вещо лице и 440,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедно производства. В съответствие с уважената част от исковете
му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
870,83 лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 01016/2019г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, разноски. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото
е в минимума на предвиденото, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и цената на предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът
претендира и е доказал разноски в общ размер на 1080,00 лева, от които: 1000.00
лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 80,00 лева – възнаграждение
за вещо лице. Ищецът, обаче, в исковата си молба, е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл. 36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска в исковия процес е в размер на 546,89 лв.,
поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно за размера над
650,00 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 0,21 лв., представляваща
направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице, изчислена съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното,
Пернишкия районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „Интернешънъл Асет
Банк” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров” № 81-83 срещу П.Н.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, че П.Н.Г.,
в качеството си на солидарен длъжник, ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 4527,76 лева, представляваща непогасени
задължения по Договор Асет Микрокредит рег. № ДК-478-010378-125/07.04.2016г.,
от които: 1889,30 лева, представляваща просрочена за периода от 08.04.2017г. до
14.10.2019г. главница по Договор Асет Микрокредит рег. №
ДК-478-010378-125/07.04.2016г., сумата от 2379,17 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 08.04.2017г. до 14.10.2019г., сумата от 32,29 лева –
договорна лихва за периода от 31.03.2017г. до 07.04.2017г. и сумата от 225,00
лева, представляваща такси за обработка и управление на кредита за 2018г. и 2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1889,30 лева, считано
от 15.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по по ч. гр. дело №
01016/2019г. по описа на Районен съд – гр. Самоков е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за
разликата до пълните претендирани размери на иска за законна лихва за забава от
2380,39 лева – за сумата от 1,22 лева и на иска за такси за обработка и
управление на кредита в размер на 225,07лева – за сумата от 0,07 лева.
ОСЪЖДА
П.Н.Г., с ЕГН: **********
и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Интернешънъл Асет Банк” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83 сумата от 870,83 лева, представляваща направени делото и
по частно гражданско дело № 01016/2019г. по описа на Районен съд – гр. Самоков разноски,
изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Асет Банк” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83 ДА ЗАПЛАТИ П.Н.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 0,21 лева, представляваща направени делото
разноски, изчислени съобразно отхвърлената
част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01016/2019г. по описа на Районен съд – гр. Самоков да бъде върнато
на Районен съд – гр. Самоков, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: