Р
Е Ш Е Н И Е
№...
08.03.2021г. Гр....
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД
XI Граждански
състав
На
15.02.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА
МИНЧЕВА
Секретар
ЕмИ.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2779 по описа за 2020г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД.
Искът е предявен от П.Г.П. и В.И.П. *** срещу И.П.Г. и
П.Т.Г. ***. С исковата молба се твърди, че ищците са родители на ответника И.Г.,
а ответницата П.Г. е тяхна бивша снаха. През 2010г. ищците имали проблеми с
техен кредит и се опасявали да не бъде насочено принудително изпълнение към
тяхното жилище в гр..... Поради тази причина решили да се разпоредят с него
като го прехвърлят на сина си – първия ответник. Получили съвет, че е
по-достоверно ако прехвърлянето на собствеността бъде извършена чрез
покупко-продажба, поради което и сключили такава сделка. В действителност не са
получавали пари от сина си за жилището, нито ответниците са заплащали
продажната цена. Същевременно съставили и документ, от който е видно, че
сключената покупко-продажба на имота е привидна и прикрива дарение.
Предвид гореизложеното ищците молят съда да постанови
решение, с което да обяви договора за продажба на недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ………., сключен между ищците в качеството на
продавачи и ответника И.Г. в качеството на купувач, по време на брака му с
ответницата П.Г., извършен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот вх.рег.№9961 от 18.10.2010г., акт №93, том XXIV, дело №5110/2010г. на Служба по
вписвания гр...., за нищожен като относително симулативен – привиден и
прикриващ дарение и да обяви за действителен между страните прикрития договор
за дарение на описания недвижим имот. Претендират и разноските по делото.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от
ответника И.П.Г., с който изразява становище, че искът е допустим и
основателен. Признава изложените в исковата молба обстоятелства, а именно, че
за да избегнат евентуално принудително изпълнение срещу жилището им, родителите
му – ищците, са му прехвърлили процесния имот чрез покупко-продажба, макар че
той не е заплащал продажната цена. Действителната сделка между страните била
дарение, което описали в обратно писмо. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от
ответницата П.Т.Г., с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Действително процесният недвижим имот е бил прехвърлен от страна на ищците на
първия ответник чрез покупко-продажба. Това е станало по време на брака на
ответниците, който брак е прекратен и имотът е станал обикновена съсобственост
между ответниците. Ответницата оспорва изложените в исковата молба мотиви за
сключване на сделката. От една страна имотът бил несеквестируем и опасност от
насочване на принудително изпълнение към него нямало, от друга страна предвид
разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД, мотивите били нелогични. По твърдението на
ищците, че продажна цена не е заплащана, ответницата счита, че самият
нотариален акт съдържа изявление, че продажната цена е заплатена изцяло преди
сделката, като в тази си част нотариалният акт представлява разписка за
получената сума. Неизпълнението на задължението за заплащането на цената не
води до нищожност на договора. Представеното обратно писмо нямало достоверна
дата и не било подписано от ответницата, поради което същата твърди, че
обратното писмо е съставено с оглед на настоящото производство, поради
прекратяването на брака между ответниците и следва да бъде преценено от съда с
оглед всички събрани доказателства. Ответницата твърди, че ищците не са имали
намерение да надарят сина си с атакуваната сделка. Оспорва обстоятелството, че
продажната цена не е била платена. Твърди, че с оглед заплащането на цената по
сделката първият ответник е продал свой недвижим имот по същото време, за да осигури
нужните му средства.
Предвид гореизложеното ответницата моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното и прието като
писмено доказателство по делото копие на: Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот вх.рег.№9961 от 18.10.2010г., акт №93, том XXIV, дело №5110/2010г. на Служба по вписвания гр...., на
18.10.2010г. ищците са прехвърлили на първия ответник и техен син процесния
недвижим имот чрез покупко-продажба за сумата от 41793,60лв. Имотът е
прехвърлен по време на брака на ответниците, видно от приложеното към
настоящото производство гр.дело №3269/2019г. по описа на РС-....
По делото бе прието като писмено
доказателство оригинал на Обратно писмо от 18.10.2010г., с което ищците и
първия ответник - И. П.Г.,
които са страни и по атакуваната сделка, заявяват, че сключеният между тях
договор за покупко-продажба на процесния имот с Нотариален акт №29, том II, рег.№6817, дело №189 от 18.10.2010г. на нотариус Р.
Богданова е симулативен, като прикритата сделка между страните е дарение и по
договора не е била платена цената от 41793,60лв., както е описано в нотариалния
акт.
С оглед представеното обратно писмо и на
основание чл.165, ал.2 ГПК съдът допусна събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетеля ... се
установява, че същият е в приятелски отношения с ищците и първия ответник.
Виждал се с ответника И. често, понякога веднъж на месец-два, понякога по
няколко пъти в месеца. От И. свидетелят разбрал, че родителите му имали проблем
с някакъв кредит и затова поискали да му прехвърлят апартамента си, за да не
стане „беля с кредита“. И. не е споделял да е плащал цената за апартамента и
свидетелят е останал с убеждението, че цена не е плащана. По това време
ответниците живеели в по-малко жилище в кв.“...“, като било нормално да искат
да си купят по-голямо, след като вече имали и две деца. И. споделил със
свидетеля, че нотариус му е препоръчал прехвърлянето на апартамента да стане с
покупко-продажба, че така е по-сигурно за пред банката, но свидетелят не знаел
кой е нотариусът, дал такъв съвет.
От показанията на свидетелката Р.Х.Б. –
нотариус при изслушване на атакуваната сделка, се установява, че същата не
познава страните по делото, не си спомня за сключената пред нея сделка. При
предявяване на нотариалния акт, в който е обективиран процесния договор,
свидетелката не оспорва, че този нотариален акт е съставен от нея, но
конкретния случай не си спомня. Твърди, че като нотариус не си позволява да
влияе върху волята на страните за това каква сделка да сключат. Консултациите,
които дава са във връзка с това какви документи са необходими, във връзка с
проверката на собствеността, справки в имотния регистър, но страните сами
решават какъв да е видът на сделката, която сключват. В случай, че страните
сключват симулативна сделка, те не разкриват симулацията пред същия нотариус, а
обикновено подписват обратно писмо пред друг нотариус или само между тях.
От показанията на свидетелката ... –
майка на ответницата, се установява, че апартаментът в кв.“...“, в който са
живеели ответниците, им е станал малък след като са се родили децата. Те искали
да си купят по-голям апартамент и след разговор с родителите на И., решили да
купят техния апартамент, а в замяна на това, апартаментът в кв.“...“ бил
прехвърлен на брата на .... Свидетелката не знаела каква цена са платили
ответниците на ищците, но е категорична, че апартаментът не е бил подарен, а
закупен.Това тя знаела от разговорите както с дъщеря й, така и със зет й –
ответниците.
От показанията на свидетелката ... –
сестра на ответницата, се установява, че след като се родили децата на
ответниците, те искали да си купят по-голямо жилище. Свидетелката не знаела как
са платили за по-голямото жилище, нито знае какво е станало с по-малкия
апартамент.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелката Р.Х.Б., тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, свидетелката е участвала в удостоверяването волята на страните
при сключване на атакувания договор в служебно качество и няма данни за
евентуалната й заинтересованост от изхода на делото.
Съдът кредитира с доверие показанията и
на другите свидетели, при преценка съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК по
отношение показанията на свидетелите ... и ..., тъй като по същество те не си
противоречат. Никой от свидетелите не е присъствал на сключването на договора и
на уговорките между страните. Свидетелите споделят свои впечатления от
разговорите със всеки от ответниците, като е логично свидетелят ... да е
придобил впечатления от ответника И.П.Г., на когото е приятел, а свидетелите ... и ... да са
придобили впечатления от ответницата П.Т.Г., на която са роднини.
Показанията на свидетелката ... се
потвърждават от приетото като писмено доказателство копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№9969 от 18.10.2010г., акт №96, том XXIV, дело №5112/2010г. на Служба по вписвания гр...., с
който ответникът И.П.Г., със
съгласието на съпругата си – ответницата П.Т.Г., продава на брата на ответника
– ... П.Г. жилището, в което е живяло семейството в кв.“...“. Тази продажба е
извършена на същия ден, както и атакуваната сделка.
Предвид установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно задължителната съдебна практика
привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение
е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение
поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет -
единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото
съглашение. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по
начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се
съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин.
Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните
не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки -
едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и
другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните
действително желаят. /Решение №79 от 26.06.2012г. на ВКС по
гр.д.№791/2011г., III г. о., ГК/
В случая съдът следва да установи дали
по атакуваната сделка е заплатена продажната цена или не. Следва да се
отбележи, че приетото като писмено доказателство Обратно писмо няма достоверна
дата. Съгласно чл.181, ал.1 ГПК „Частният документ има достоверна дата за трети
лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата
физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа,
или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа.“ Датата на обратното писмо не бе
удостоверена по посочените в закона начини, поради което не може да се приеме,
че обратното писмо е съставено именно в деня на атакуваната сделка. Обратното
писмо може да се ползва като начало на писмено доказателство по смисъла на
чл.165, ал.2 ГПК, но не и като документ, удостоверяващ волята на страните по
сделката, и конкретно факта на симулацията. Поради тази причина симулацията
следва да бъде доказана с другите събрани по делото доказателства, доколкото и
обратното писмо не обвързва ответницата П.Т.Г., тъй като същата не е страна по него и не е
направила съответно изявление.
От друга страна, както в нотариалния акт, обективиращ
атакуваната сделка, така и в другия нотариален акт - Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№9969 от 18.10.2010г., акт №96, том
XXIV, дело №5112/2010г. на Служба по вписвания гр...., с
който ответникът И.П.Г., със
съгласието на съпругата си – ответницата П.Т.Г., продава на брата на ответника
– ... П.Г. жилището, в което е живяло семейството в кв.“...“, съдържат
изявления на страните за плащане и получаване на съответната продажна цена. В частта, в
която е отразено, че купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че
е получил същата, нотариалният акт представлява частен свидетелстващ документ и
материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт
(плащането на цената), като има характер на разписка и не е необходимо
издаването на отделна такава съгласно чл.
77, ал. 1 ЗЗД (така - решение № 403/10.01.2012 г. по гр. д. № 1543/2010 г.
на ВКС, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г. на ВКС,
ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г.
о. и др.). Съгласно чл.180 ГПК подписаните частни документи (диспозитивни и свидетелстващи) притежават
формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният
свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се
ползва и с материална доказателствена сила, тоест има доказателствено значение
за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление.
В настоящия случай в нотариалния акт се съдържа клауза, че уговорената продажна
цена е изплатена изцяло към датата на подписване на акта, като документът е
подписан лично от продавачите (ищци) и автентичността му не е оспорена, поради
което съдът приема за доказано, че продажната цена е реално заплатена, предвид
направения по-горе извод за действителност на нотариалното удостоверяване.
Очевидно, предвид сключването на двете сделки в един и същи ден, средствата,
получени от ответниците по сделката за притежавания от тях апартамент в кв.“...“
са използвани за заплащане на част от продажната цена за по-големия апартамент,
прехвърлен от ищците, или е възможно същите средства да са били прихванати от
ищците като сума, с която същите са искали да надарят втория си син. Въпреки,
че не бяха представени конкретни доказателства за прехвърляне по банков път на
продажната цена, то безспорно за съда е, че процесният недвижим имот не е бил
придобит бъзвъзмездно. В противен случай не е било необходимо ответниците да продават
своя по-малък апартамент. В тежест на ищците е да докажат по категоричен начин,
че продажната цена, вписана в нотариалния акт, не е била реално заплатена.
Такова главно и пълно доказване ищците не успяха да проведат. Установено бе от
свидетелските показания, а и от приложеното бракоразводно дело, че ответникът И.П.Г.
е ходил няколко пъти на мисии извън страната, предвид което семейството е
разполагало с необходимите средства за закупуване на по-голямо жилище. Фактът,
дали ищците са били затруднени във връзка с кредит, е ирелевантен, предвид
несъстоятелните твърдения за възможността да бъде избегната отговорността към
кредиторите с атакуваната сделка, предвид разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД.
Несъстоятелно, а и недоказано остана и твърдението, че нотариус е дал такъв
съвет на ищците.
Разпоредбата на чл. 225, ал.1 ЗЗД
определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка,
дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на
щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. То има наситен
субективен състав - намерение за даряване, за оказване на щедрост, акт на
алтруизъм и благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се
отличава от другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има
правно основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за
сключването му, който е субективната психологическа движеща сила до договорното
волеизявление. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на
договора и те трябва да бъдат установени с оглед на всички изявления на
страните и доказателствата по делото.
В случая от доказателствата по делото не
бе установено страните по процесния договор за покупко-продажба да не са искали
сключването му и настъпване на последиците му, а да се искали сключване на
договор за дарение. Симулацията не бе установена по категоричен начин, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото ищците следва да
бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответницата П.Т.Г.
направените от
нея
разноски по
делото в размер на 1700,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от П.Г.П., ЕГН **********
и В.И.П., ЕГН ********** *** срещу И.П.Г., ЕГН ********** *** и П.Т.Г., ЕГН **********
*** иск за обявяване на договора за продажба на недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.506.3521.3.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр...., одобрени със Заповед №РД-18-1/07.01.2008г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр...., п.к.6000, кв.“Три чучура“ №59,
вх.А, ет.4, ап.36, който обект се намира на четвърти етаж в сграда с
идентификатор ………., сключен между ищците в качеството на продавачи и ответника И.Г.
в качеството на купувач, по време на брака му с ответницата П.Г., извършен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№9961 от
18.10.2010г., акт №93, том XXIV, дело №5110/2010г. на Служба по
вписвания гр...., за нищожен като относително симулативен – привиден и
прикриващ дарение и за обявяване за действителен между страните прикрития
договор за дарение на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на П.Т.Г., ЕГН ********** *** сумата 1700,00лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща разноски за водене на делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр.... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: