Присъда по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Г. – пълномощник на Е. М. О., Ф. М. Ш., Е. М. Ш., Х. М. Х., М. Х. Ш., З. М. М., Ф. М. Ю., Е. М. Ш. и С. М. Ъ., против протоколно определение от 03.02.2010 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д.№ 693/2009 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Счита, че цитираното определение е незаконосъобразно. Счита, че независимо от правната квалификация, посочена от ищците, съдът е бил сезиран с установителен иск по чл.124, ал.1, предл.3-то от ГПК, като съдът следвало служебно да изследва и определи правната квалификация на предявения иск в съответствие с въведените в исковата молба фактически твърдения и търсената защита. Моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Гражданско дело № 693/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявена от частните жалбоподатели Е. М. О., Ф. М. Ш., Е. М. Ш., Х. М. Х., М. Х. Ш., З. М. М., Ф. М. Ю., Е. М. Ш. и С. М. Ъ., искова молба против ответниците Х. Ю. Х. и Ф. Д. Х., с която се иска да бъде уважен предявения от тях иск за възстановяване правото им на собственост върху описана земеделска земя, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради това, че предоставеното право на ползване на ответниците върху процесния имот по реда на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и придобиването на имота от последните, е станало в нарушение на приложимите нормативни актове.

С атакуваното определение, постановено в съдебно заседание на 03.02.2010 г., Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че иска по § 4и от ЗСПЗЗ е предявен след срока по § 35 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е преклузивен, и като такъв е недопустим.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно § 35 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98 от 1997 г./, искът по § 4и се предявява в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, а съдебното производство се освобождава от държавна такса. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на иск за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на § 4 и следващите, ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт.

В случая няма спор, че исковата молба от 09.06.2009 г. е предявена след едногодишния срок от влизането на закона в сила, който изтича на 03.11.1998 г. Твърди се обаче, че не е предявен иск, респективно – искове, по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, а установителен иск по чл.124, ал.1, предл.3-то от закона. Този довод въззивната инстанция намира за несъстоятелен. Както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от нейния петитум се установява по един несъмнен начин, че е предявен именно иск по § 4и от ЗСПЗЗ. Така в обстоятелствената част на исковата молба изрично се твърди, че се касае за земеделска земя, попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, че ползването на земята от ответниците е предоставено в нарушение на нормативни актове, както и че придобиването на процесния имот от ответниците е станало в нарушение на нормативни актове. Видно от петитума, ищците изрично са поискали „възстановяване” /а не установяване/ правото им на собственост върху посочена земеделска земя, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради това, че предоставеното право на ползване на ответниците върху процесния имот по реда на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и придобиването на имота от последните, е станало в нарушение на приложимите нормативни актове. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства и направеното искане, правилно първоинстанционният съд, в изготвения по делото доклад по чл.146, ал.1 от ГПК, е квалифицирал иска като такъв по § 4и, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тук следва да се посочи, че представителят на ищците изрично е заявил, че няма възражения по доклада, в това число и по дадената от съда правна квалификация, още повече, че изложените обстоятелства и петитума на исковата молба напълно кореспондират с посочено от ищците правно основание на предявените искове, а именно – по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впрочем, именно поради това, че се касае за иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не за установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, ищците не са внесли държавна такса и такава не е била определена от съда.

Ето защо частната жалба срещу определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото , е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. М. О., с ЕГН *, Ф. М. Ш., с ЕГН *, Е. М. Ш., с ЕГН *, Х. М. Х., с ЕГН *, М. Х. Ш., с ЕГН *, З. М. М., с ЕГН *, Ф. М. Ю., с ЕГН *, Е. М. Ш., с ЕГН * и С. М. Ъ., с ЕГН *, чрез А. Г. от АК – Кърджали, против протоколно определение от 03.02.2010 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д. № 693/2009 г., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.