№ 155
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър Митев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20243100600805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.163 от Закона за здравето.
Образувано е по въззивна жалба адв.А. Ж. от ВАК, защитник на Е. Г. П. против
решение № 697 на ВРС от 28.05.2024г., по ЧНД № 1813/24г. с което е постановено
настаняването й на задължително стационарно лечение в лечебно заведение за
психиатрична помощ - ДПБ - Карвуна, на основание чл.162 ал.1 от ЗЗ за срок от три месеца.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага съображения за наличие на
предпоставките на чл.155 от ЗЗ, но счита, че следва да бъде съобразено становището на в. л.
от въззивното следствие за промяна формата, продължителността и лечебното заведение за
оказване на необходимото лечение на Пунова.
Процесуалният представител на въззивникът моли да бъде уважена жалбата и да бъде
отменено решението на ВРС, като Е. П. да не бъде настанявана за лечение в здравно
заведение. Оспорва наличието на данни, поради заболяването си същата да извърши
престъпление, което да представлява опасност за близките й, за околните, за обществото или
за собственото й здраве.
Жалбоподателката - Е. П. счита, че най -благоприятно за нея е лечение в дневен
психиатричен стационар.
Моли решението на ВРС да бъде изменено.
1
Настоящият състав на ВОС, на основание чл.165 ал.1 от ЗЗ вр. чл.313 от НПК след
като извърши проверка за правилността на съдебния акт взе предвид жалбата,
доказателствата от въззивното следствие и становищата на страните, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7 – дневен
срок от процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна по делото е установено (в това число в хода на проведеното
пред въззивния съд съдебно следствие), че освидетелстваното лице Е. Г. П. на 41 год. страда
от заболяване в смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗ - „Психотично разстройство в следствие
употреба на алкохол“ за което многократно е била хоспитализирана в психиатричен
стационар.
Първото й хоспитализиране датирало от м. май 2021г.
Поради проявявана под влияние на консумиран алкохол гневност и агресивност на
публични места била многократно отвеждана със съдействие на полиция и екипи на ЦСМП
за настаняване в Клиника по психиатрия при МБАЛ „Св. Марина“ гр.Варна, където
провежданите лечения били прекъсвани в краткосрочни периоди по нейно желание.
От месец март 2024г. състоянието й било трайно влошено, имала неадекватно,
превъзбудено и несдържано поведение като петкратно в рамките на петдесет дни, поради
скандални и агресивни прояви на публични места, включително с увреждане на чуждо
имущество и с основно вербална, но и физическа агресия към граждани, органи на реда,
както и към свид. Лесичкова, била принудително отвеждана за настаняване в психиатрична
клиника, но всеки път след краткосрочен престой, лечението било прекъсвано по нейно
желание, без да приема в последствие предписаните медикаменти.
Производството по реда на чл.157 пред ВРС спрямо П. е било инициирано по сигнал
на баща й св. Георги Паунов, който депозирал жалба до полицията.
Изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза установила, че
освидетелствуваната действително представлява лице с психично заболяване, от
категорията визирани в разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ, т. е. безспорно е налице
медицинският критерий за задължително настаняване, посочен в закона.
Не може обаче да бъде споделено възражението на защитата за твърдяната липса на
визирания в закона социален критерий, а именно възможността поради заболяването си
освидетелстваната да извърши престъпление, което представлява опасност или застрашава
здравето на близките й, околните и на обществото като цяло, тъй като по делото са налице
данни за конкретни предходни прояви на вербална и физическа агресия на публични места
спрямо граждани, полицейски служители и медицински лица от страна на П.. Именно това
дава достатъчно основание да се приеме, че е налице социалният критерий, обосноваващ
необходимостта от задължително лечение.
2
Предвид изложеното, съдът счита, че първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е преценил, че жалбоподателката П. е лице, което страда от психическо
заболяване, което е от кръга на предвидените в чл.146 от ЗЗ и активира поведение,
създаващо потенциална опасност както за живота и здравето на околните, така и за неговите
собствени.
При все това, въззивният съд намира, че наличната потенциална опасност в
поведението на освидетелстваната към момента не е с интензитет, обосноваващ
необходимостта от провеждане на стационарна форма на задължително лечение.
Наред с това становището на вещото лице в проведеното въззивно следствие е за
промяна на формата на лечение на П., така и на лечебното заведение. След проведено
събеседване със същата и запознаване с разпита й пред въззивният съд вещото лице
обосновава извод за наличие на позитивен резултат от лечението към момента, за разлика от
предходния. Т.е. за настъпила положителна промяна. Счита, че здравословното й
състоянието е значително по-добро от това, което е наблюдавал преди и същата е в
състояние да изразява информирано съгласие и би могла да бъде лекувана в условията на
дневен стационар за срок от един месец, където ще се проследява състоянието й. Ще има
ежедневно контакт, ще може да се променя терапията, ако има нужда да се увеличава, да се
намалява или променя.
Доколкото съобразно установеното от вещото лице, състоянието на П. допуска
провеждане на лечение, в условията на дневен психиатричен стационар, въззивният съд
счита именно тази форма на лечение за най – адекватна в конкретния случай.
Като съобрази посочените обстоятелства и като взе предвид, предложението на в.л.
да бъде проведено лечение за срок от един месец в дневен психиатричен стационар към
Втора психиатрична клиника в МБАЛ „Св.Марина” гр.Варна, съдът намира, че обжалваното
решение следва да бъде изменено в частта, определяща приложимата форма на
задължително лечение, периода на лечение и лечебното заведение, а именно: от
стационарна за срок от три месеца, в амбулаторна такава за срок от един месец, като
лечението следва да се проведе в дневен психиатричен стационар към Втора Психиатрична
клиника МБАЛ „Св. Марина” гр. Варна. Мотивиран от горното, съдът намира, че следва да
бъде отменено и досежно задължението на длъжностното лице да изразява информирано
съгласие при лечението, поради което и на основание чл.163, ал.1 ЗЗ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 697 от 28.05.2024г. постановено по ЧНД № 1813/2024г. на
Варненски районен съд, в частта досежно формата на задължително лечение, периода и
3
лечебното заведение, като вместо стационарна форма в ДПБ Карвуна, като ОПРЕДЕЛЯ
лечение в дневен стационар към Втора психиатрична клиника към МБАЛ „Св. Марина.“
Варна за срок от един месец и ОТМЕНЯ определеното длъжностно лице, което да изразява
информирано съгласие при лечението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4