Р
Е Ш Е
Н И Е № 260199
гр.Хасково, 09.04.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на петнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 420 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86
ал.1 от ЗЗД; от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Л., ул. „*****” № ** ет.*;
против К.И.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че в срок
предявявал иска си против ответницата за установяване на вземането си в общ
размер на 580,97 лева, от които: 449,39 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане; и 131,58 лева лихва за забава за периода
15.10.2016 г. - 03.09.2019 г. Сочи, че на 28.03.2016 г. между „Сити Кеш"
ООД с ЕИК ********* и ответницата бил сключен договор за паричен заем № 68456
към искане № SF71998, с което между страните възниквало облигационно отношение,
регулирано от посочения договор и ОУ към него. Основното задължение на „Сити
Кеш" ООД било да предостави паричната сума в размер на 500 лева, като на
основание чл.4 ал.1 от договора с полагане на подписа си заемателят – ответник
удостоверил получаване на сумата в брой. Заемателят се задължавал да върне сума
в общ размер на 555,56 лева на 27 броя седмични погасителни вноски, включващи
главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, съгласно ОУ и
посочени в погасителния план. Ответницата не изпълнявала всички свои задължения
по договора в уговорения срок и преустановила плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 25.04.2016 г. В този случай се дължало
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, което в
конкретния случай било начислено до 03.09.2019 г. (дата на изготвяне на
справката за заявлението по чл. 410 ГПК). На 03.10.2016 г. настъпил падежът на
цялото задължение, с което станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението на ответника – главница със законната лихва за забава (съгласно
чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението до цялостното изплащане на задължението.
Дължало се обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадане на
длъжника в забава. На 07.02.2017 г. между заемодателя „Сити Кеш" ООД и
ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), каквато
възможност била предвидена в чл.21 ал.8 от ОУ и с това било спазено изискването
на чл.26 ал.1 от ЗПК. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 от ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора, в т.ч. и процесното, станал ищецът. Това
обстоятелство било видно от приложена извадка от приложение № 1, неразделна
част от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.02.2017 г. С оглед
задължението си по чл.99 ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера-ищец, да
уведоми ответницата за прехвърлянето на вземанията спрямо нея, като й била
изпратена чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД уведомление за
цесия на заявения от нея в договора за заем адрес, но пратката се върнала в
цялост. Уведомяването щяло да се направи в настоящото производство с връчването
на исковата молба на ответницата, като прилага уведомление за това, което иска
да бъде връчено на ответницата. Поради неизпълнение от ответницата на
договорните й задължения, ищецът като цесионер предявил претенцията си по
съдебен ред и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч.гр.дело № 3085/2019 г. на ХРС била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът дал
указания за предявяване на установителен иск и за ищеца налице бил правен
интерес от предявяването на същия, като предявявал претенция за част от сумите
по заповедта за изпълнение. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите, както следва:
449.39 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; и 131.58 лева лихва за забава за
периода 15.10.2016 г. - 03.09.2019 г., представляваща част от претендираната по
ч.гр.дело лихва за забава в общ размер на 150.82 лева за периода 26.04.2016 г.
- 03.09.2019 г. Претендира разноски.
Ответницата, призована при
условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в
указания му срок представя назначения му на същото основание особен
представител. Възразява, че в договора се сочел лихвен процент - месечен 3,34%,
но липсвала разпоредба за условията за прилагането му. Липсвало уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. Така не ставало ясно, как е разпределян
лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница
или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не ставало ясно, как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендиралия размер. В представения
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити също липсвала такава информация. В този смисъл, налице било нарушение
на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Относно ГПР, не били посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването; като същият следвало
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислявал по специална формула.
Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Следователно
процесният договор за кредит бил недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, при
което и на основание чл.23 от същия, потребителят дължал връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Дори да се
установяла неплатена главница, тя не следвало да се присъжда в настоящото
производство, тъй като щяло да се стигне до подмяна на основанието на
вземането, претендирано на договорно основание. Предвид изложеното, моли съда
да отхвърли предявения иск изцяло. В съдебно заседание се поддържа подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Възоснова на заявление по
Ч.гр.д.№ 3085/2019г. по описа на РС-Хасково е издадена Заповед №
1468/16.10.2019г., с която е разпоредено длъжникът К.И.А. да
заплати на „Фронтекс Итернешънъл” ЕАД-София
сумата 449.39 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 68456/28.03.2016г., 327.31 лв. - договорна
лихва от 25.04.2016г. до 03.10.2016г.;
150.82
лв. - лихва за забава за времето
от 26.04.2016г. до 03.09.2019г.; 155.34 лв. - неустойка от 25.04.2016г. до 03.10.2016г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 14.10.2019г. до изплащане на вземането, и деловодни
разноски - 25 лева ДТ и 50 лева -юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да
предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си. В
указания от съда срок заявителят е подал молба и е представил доказателства, че
е предявил установителен иск за сумата
449.39 лв. - главница и 131.58 лв. лихва за
забава за времето от 15.10.2016г. до 03.09.2019г., поради което с
Определение № 397/18.02.2020г. съдът е обезсилил издадената
заповед в останалата й част.
По несъмнен начин се установи, че
на 28.03.2016г. е бил сключен Договор за паричен заем между „Сити Кеш” ООД
и ответницата К.А.. Отпуснатият заем е в размер
на 500 лева, с размер на седмична
погасителна вноска от 20.58 лв., платими всеки
понеделник, годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.266 %, месечен
лихвен процент – 3.34 %, брой
седмични вноски - 27, дата на първо
плащане - 04.04.2016г., дата
на последно плащане - 03.10.2016г., или обща сума за плащане - 555.56
лв.
На 07.02.2017г. е бил сключен
Договор
за цесия, по силата на който „Сити Кеш” ООД
е прехвърлил свои вземания на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като
последният е бил упълномощен от прехвърлителя да уведоми
всички негови длъжници за така извършеното прехвърляне на
вземанията. Видно от доказателствата е още, че вземането
спрямо
ответницата
също е било цедирано на настоящия ищец. Няма данни по
делото това уведомление да е стигнало до знанието на длъжника /ответницата/. Действително
няма пречка това да стане с връчването на исковата молба и приложенията
към нея, но в настоящия случай инкорпорираното в
исковата молба уведомление не може да породи желания правен ефект, тъй
като исковата молба е връчена на особен представител, а не на
физическото лице - ответник по
делото и с оглед статута на особения представител, назначен по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК, връчването, респективно
уведомяването не поражда действие, тъй като ще бъдат
накърнени интересите на представляваната страна по делото.
На следващо място следва да се
посочи, че процесният договор е бил сключен при
нарушаване диспозитивни норми на ЗПК, което води до
неговата недействителност. В тази насока съдът споделя
наведените от ответната страна възражения. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК,
договорът следва да съдържа няколко задължителни реквизити – общ размер на
кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите
и обща сума, изчислена към момента на сключването на договора, срок
за неговото погасяване, брой на погасителните
вноски, периодичност и дати на плащане. В
конкретния случай тези реквизити са изброени, в т.ч. и лихвения
процент, но липсват данни и уточнение на каква база се изчислява той - дали
върху целия размер на кредита или само въру остатъчната главница. Оттук
не е видно и как е формирана възнаградителната лихва и защо именно е била в
посочения размер. ЗПК изисква във всички случаи в договора да се
посочи начина на изчисляване на лихвения процент, независимо дали
лихвеният процент е
променлив или фиксиран. Това задължение кредиторът
не е изпълнил. Същият
се е задоволил само да посочи размера на лихвения процент. По
посочения начин именно е допуснато нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, която
норма е императивна. Не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според
която норма договорът трябва да съдържа
ГПР и общата сума, дължима
от потребителя, но не е налице
последното изискване - да се посочат и взетите
предвид допускания, използвани при
изчисляването. Спазването на тези изчисления ще даде информация на
потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по
кредита.
Предвид установеното съдът счита, че
е нарушен чл.22 от ЗПК, което прави
договора недействителен на посоченото основание. Оттук следва извода, че
ответницата, като потребител, дължи връщане само на чистата сума по
договора, без лихви и разходи.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че не
е имало плащания по кредита, т.е. налице е неплатена
главница. Независимо от това обаче съдът счита, че
не може да се уважи претенцията на ищеца за нейното заплащане, тъй
като я счита за недължима на правното основание, на което същата
се претендира. Всеки иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК следва да е идентичен по своето
основание, размер и период на
претенция с претенциите в заповедното
производство. След като договорът, на който се позовава
ищецът, е недействителен, то не може да се
приеме дължимост на претенцията за главница и лихва до предявения размер. Това е така, защото
сумите, които се претендират от ищеца, са на договорно
основание като неизпъленине на действителен договор, възоснова на който е била
издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание
чл.23 от ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Ето защо, искът за
главница и акцесорния иск за лихва следва да се отхвърлят, като
такива, претендирани на основание недействителен договор.
При този изход на делото, на ищеца не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. ”*****” № **, ет.*, против К.И.А., ЕН
**********,***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 449.39 лева, представляваща
главница по Договор за парчен заем № 68456/28.03.2016г. и 131.58
лева – лихва
за забава за периода от 15.10.2016г. до 03.09.2019г., ведно
със законната лихва върху гланицата, считано от 14.10.2019г. до
изплащане на вземането, по Заповед №
1468/16.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.№ 3085/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково, като
- неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.