Номер 312518.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО III възз. състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христинка К. Христова Божкова
Членове:Мирослава С. Тодорова
Силвия В. Тачева
като разгледа докладваното от Мирослава С. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603356 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС,
НО, 12 състав, по н.а.х.д № 12382/17 г. от 27.07.2017 г., с което в разпоредително
заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че внесеното в съда обвинение е ясно, тъй като в
постановлението за освобождаване на подсъдимия е посочено, че той е затаил истина в
писмена декларация по чл. 12, т. 2 вр. чл. 14, ал. 1 ЗПУКИ, която по силата на закона
ЗПУКИ се дава пред орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 НК – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
които са изредени. Изтъква се, че не е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не е нарушено правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е
привлечен като обвиняем, като внесеното обвинение отговаря на всички изискуеми
реквизити.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на
атакуваното определение, намира следното:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а НК срещу Т. В. Т. за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. В
обстоятелствената част и диспозитива на постановлението е отразено, че подсъдимият в
качеството си на директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Хасково –
лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ, е затаил истина в
писмена декларация по чл. 12, т. 2 вр. чл. 14, ал. 1 ЗПУКИ, която по силата на закона
ЗПУКИ се дава пред орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 НК – изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
които са иброени в няколко пункта.
С определението, предмет на въззивната проверка, СРС в разпоредително
заседание е приел, че в досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо
1
процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на предложението било посочено, че
изпълнителното деяние на престъплението е затаяване на истина в писмена декларация,
а в същото време е посочено, че лицето не е декларирало, че не е управителен член на
орган на управление или контрол на ЮЛ с нестопанска цел и т.н, което не
представлявало затаяване на истина, а заявление на неверни обстоятелства. Съдът е
приел, че с това несъответствие е накърнено правото на защита на подсъдимия до степен
на невъзможност да се защити по фактите.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че част от изводите на първостепенния съд за допуснати процесуални
нарушения в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност са
неправилни.
Видно от изложените съображения в определението, съдът е приел за
еднозначно ясна тезата на СРП, че: 1. в писмена декларация, изискуема по посочен от
прокуратурата закон, подсъдимият не е декларирал изброените в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност обстоятелства; 2 според прокуратурата това е
затаяване на истина.
При това положение, след като тези твърдения са ясни и именно те са приети
от прокурора като обосноваващи съставомерността на поведението на обвиняемия като
документно престъпление, това означава, че от тук нататък постановлението може да
бъде преценявано по същество. Дали правната оценка на инкриминираните твърдения
е правилна и съответства на вярно разбиране за материалния закон е въпрос, който не е
свързан с процесуалната годност на обвинението да инициира съдебната фаза, а е от
кръга на тези, на които съдът следва да даде суверенен отговор по реда по чл. 378, ал. 4
вр. чл. 301 НПК. По отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото
обвинение от значение е единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения
СРП придава правно значение и какво престъпление според нея твърдените факти
осъществяват. Дали недвусмислено заявените факти от прокуратурата представляват
потвърждаване на неистина или затаяване на истина е материалноправен, а не
процесуален въпрос и следва да бъде оценяван от съда по същество, когато проверява
дали е възникнало основание за ангажиране на наказателна отговорност за подсъдимия
и то именно за инкриминираното му престъпление. Видно от съдържанието на
протеста, прокурорът поддържа разбирането си за материалния закон, което е негово
суверенно правомощие да повдига обвинение по вътрешно убеждение. Спор за
приложението на материалния спор между прокурора и съда е недопустим, а съдът е
решаващият орган по този въпрос с крайния си акт по съществото на делото.
С оглед изтъкнатите съображения въззивният съд прие, че след като
постановлението е постановено при съблюдаване на процесуалните правила няма
основание наказателният процес да се връща в първата му фаза.
Поради всичко изложено въззивният съд намира, че протестираното
определение е незаконосъобразно, тъй като в досъдебното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на
обвиняемия, поради което следва да бъде отменено и делото бъде върнато за
продължаване на разглеждането му в съдебно заседание.
Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 2 НПК Софийският градски съд, 3
въззивен състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 20.11.2019 г. по н.а.х.д. № 21747/2018 г. на СРС,
НО, 12 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3