РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. М., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №167/29.04.2022година постановено по гр.д.
№2421/2021година по описа на Районен съд М. е признато за установено
съществуването на вземане от “В.” ООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление град М., ул.”А.” №**, представлявано от Управителя В.И. към Д.
В. Г. от гр.М., ул.“Н.“ №**,ет.*,ап.* възлизащо на сумата от 412,22 лева –
главница, 35,52 лева – лихва за забавено плащане за периода от 13.01.2020
година до 25.06.2021 година, ведно със законната лихва от 28.06.2021 година
до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 1593/2021 година по описа на Районен съд –
М..
Със същото решение са присъдени и направените в производството
съдебни разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала Д. Г. В. от гр.М.
и е обжалвала същото в срок с изложени доводи за недопустимост,
неправилност, незаконосъобразност, нарушение на материалния и
1
процесуалния закон.Жалбата е подробно мотивирана.В жалбата се твърди, че
не е налице произнасяне по отношение на предявен от нее срещу ищеца
насрещен иск, допуснати са нарушения на процесалните правила като не е
уважено направеното искане за спиране вна производството по делото до
произнасяне на Комисията за защита от дискриминацията по сходен спор, не е
уважено искането за обединяване на настоящето дело с гр.д.
№2420/2021година, което е със сходен предмет.Смята, че исковата претенция
е и неоснователна, тъй като представеното извлечение от сметка 411 само по
себе си не доказва твърденията в исковата молба, налице е неправилно
отчитане показанията на общия водомер, като не се нанасят показанията в
числа, а се отразяват само изразходваните кубици вода.Не е съгласна и с
извършеното разпределение, което не е по равно между всички съсобственици
на отчетената като изразходвана вода от общия водомер.Моли съда да отмени
атакуваното решение изцяло и отхвърли исковата претенциа като
неоснователна и уважи предявения от нея насрещен иск.
В съдебно заседание подържа изложените съображения в жалбата и
моли съда да уважи същата като отмени атакуваното решение като
незаконосъобразно или спре производството по делото.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата „В.“ ООД гр.М. чрез ю.к Н. В.
е представила писмен отговор на жалбата с изложени доводи за нейната
неоснователност. Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави
жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна в процеса- ответник в първоинстанционното производство и е
процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване задължение на ответника за сумата
от 447,74лева от които 412,22 лева главница, представляваща стойността на
2
незаплатената консумирана вода и 35.52лева мораторна лихва за забава.
За да постанови атакуваното решение МРС е приел , че
задължението, което се претендира е формирано на база на издадени и
незаплатени фактури за обща вода, поради което заявената искова претенция
в размер на 474,74лева е основателна. Липсата на плащане пък е и основание
за начисляване на мораторна лихва съгласно разпоредбите на Наредба №
4/2004г. и на ЗЗД.
„В.” ООД - М. като доставчик, е изправна страна - изпълнило е
задължението си по чл.8 от ОУ - да доставя питейна вода, а ответницата като
ползвател на предоставяната в имота й питейна вода и В. услуги, не е
заплащала за нея. С оглед на това МРС е приел, че ответникът дължи и сумата
отт 31,05 лева – лихва за забава.
Така изложените доводи се споделят изцяло и от настоящата
инстанция по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, се установява че ищецът в
първоинстанционното производство е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в
Районен съд – М. е образувано ч.гр.д. № 1593/2021 година. Съдът е издал
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и последният е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск
за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора
след възражение от длъжника и в него по същество се установява дали
вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта на
предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила
на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като Заповедта
за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК
съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен
лист
За уважаване на предявения иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да
установи по безспорен начин съществуването на договорни отношения между
него и ответника за доставка на вода и В. услуги и обема на реално
доставената за процесния имот питейна вода за исковия период и размера на
3
претендираното вземане.
Установено е по делото, чежалбоподателката Д. Г. В. от град М. е
потребител на питейна вода и В. услуги, предоставяни от ,,В.” ООД – М., за
имот, находящ се в град М., ул.”Н.” № **, ап.*., находящ се в сграда – етажна
собственост, с оглед на което отчитането на изразходваното количество вода
следва да се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителната и канализационните системи, т. е. отчитането е по общия
водомер на водопроводното отклонение и по индивидуалния водомер на
потребителя, който е монтиран в неговия имот. Задължение на оператора на
водоснабдителната система е само монтажът, поддръжката и контрола на
водомерите на водопроводните отклонения, но не и на индивидуалните
водомери на потребителите – арг. от чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004
г. Индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество питейна вода в сгради – етажна собственост, са
собственост на потребителите на ВиК услуги, като задължение на ВиК
оператора е само да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба и то за сметка на потребителя /чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. /, съотв. задължение на последния е да поддържа
индивидуалния си водомер в техническа изправност и за него са
неблагоприятните последици от неточно отчитане поради техническа
неизправност на индивидуалния водомер.
Установено е по делото, че през 2019 година е възникнал теч във
вътрешната сградна водопроводна инсталация, в резултат на което общия
водомер е отчел по-голямо показание и същото е разпределено между
етажните съсобственици по реда на чл.39,ал.1т.3 от Наредба №4
.Жалбоподателката е останала недоволна от така направеното разпределение
и е отказала да заплати общо девет фактури касаещи разпределена сума за
общата вода Именно към тези суми е насочена и исковата претенция, която
касае дялово разпределение за абоната от разпределена обща вода.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и по – конкретно в глава VІ - „Заплащане на услугите В.” е
регламентиран редът, по който става отчитането на индивидуалните водомери
4
след общия. В разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3 изрично е посочено, че
разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери се разпределя
пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества.
По делото не се спори, че причина за по-големите количества вода,
отразени на общия водомер и съответно във фактура за обща вода от месец
декември на 2019 година е теч, който е възникнал в кооперацията
нажалбоподателя. Този теч е установен от инкасатора на района при негово
планово посещение по за отчитане на водомерите. В резултат на това
инкасаторът веднага е уведомила инспектора на района , който с адекватни
действия от негова страна, течът е ограничен.
От заключението на вещото лице И.А. изпълнила съответната съдебно-
счетоводна експертиза в първоинстанционното производство се установява,
че сумата, кояато претендира дружеството към 25.06.2021година отговаря на
изразходваното и разпределено количество питейна вода към посочените дати
и е в размер на 412,22лева по отношение на жалбоподателката.Вещото лице е
посочило и номерата и датите на фактурите , с които е начислена горната
сума, като е установило и размера на мораторната лихва.От гореизложеното е
видно, че размера на сумата дължима за изразходваната питейна вода от
общия водомер е начислена съобразно действащите нормативни
разпоредби.Същата е останала незаплатена от жалбоподателя и към
настоящия момент, поради което правилно и законосъобразно е установена
дължимостта й в първоинстанционното производство.
По отношение останалите наведени доводи в жалбата за
недопустомост на съдебния акт и допуснати процесуални нарушени, МОС
намира същите за неоснователни.
Въпреки твърденията в жалбата, МОС не установи в
първоинстанционното производство да е предявен и приет надлежно
насрещен иск от жалбоподателката в качеството и на ответник срещу ищеца
отгварящ на изискванията на чл.211 от ГПК по отношение на който да се
дължи произнасяне.Правилно и законосъобразно МРС не е уважил искането
за спиране на производството по делото до произнасяне на Комисията за
защита от дискриминацията по определена преписка за която се твърди, че е
интедентична с настоящия спор, тъй като не се касае за разглеждане на дело в
5
друг съд/съответно такива доказателства не са ангажирани/ по смисъла на
чл.229 т.4 от ГПК.Правилно съобразно дадената възможност на чл.213 от
ГПК МРС не е съединил настоящето производство с производството по гр.д.
№ 2420/2021година по описа на МРС, тъй като макар и двете дела да са със
индентичен предмет са с различни страни и с оглед характера на
производството по чл.422 от ГПК по всяко от тях следва да бъде постановено
отделно решение.
По изложените съображения, МОС намира жалбата изцяло за
неоснователна и като такава я оставя без уважение, като атакуваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсултско представителство в размер на
100лева.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира исковата
претенция изцяло за основателна, налице е съвпадение в изводите на двете
инстанция, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №167/29.04.2022година постановено по
гр.д.№2420/2021година по описа на Районен съд М. .
ОСЪЖДА Д. Г. В. от град М., ул.”Н.” №** ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ НА
“В.” ООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление град М. ул.”А.”
№**, представлявано от Управителя В.И. СУМАТА ОТ 100 лева за
юриистконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7