М
О Т И В И
към
Присъда № 91/19.12.2017 г. по НОХД № 1505 по описа на Добричкия районен съд за
2016 г.
На 09.11.2016 г. Районна
прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 167/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Б.В.М. ЕГН ********** за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че на * г. в с. П*, обл. Д*
на Т-образно кръстовище на ул. „*“ и ул. „*а“ Б.В.М. е управлявал лек автомобил марка „*“ с peг. № *
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.45 на
хиляда, установено по надлежен ред с Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
590/28.04.2016 г.
В съдебно заседание представителят
на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му
престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, както и глоба в размер на
500 лева, а на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК - наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Служебно назначеният в хода на съдебното производство адвокат на подсъдимия излага доводи за
липса на доказателства, които да водят до безспорния и категоричен извод, че
подсъдимият е извършил вмененото му престъпление и в този смисъл моли съда да
го оправдае по повдигнатото обвинение. При условията на алтернативност обаче
иска ако съдът го признае за виновен, да му наложи наказание лишаване от
свобода около минималния размер – 3 или
4 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено
за изтърпяване с 3 три годишен изпитателен срок.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият дава обяснения, като заявява, че не се признава за
виновен, като отрича да е управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол.
В последната си дума М. иска
да бъде оправдан.
След преценка на събраните
в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На * г. вечерта, около *часа,
Б.В. М* управлявал лек автомобил марка
„*“ с peг. № *, по ул. „*“ в с. П*, обл. Д*, като
пътувал сам в автомобила. Наближавайки Т-образно кръстовище с ул. „*“,
водачът на автомобила, поради движението си с несъобразена с пътните условия и
над допустимата от закона скорост от около 90 км./ч. (при разрешена в населено
място 50 км./ч.), загубил контрол върху управлението на автомобила, който
напуснал платното за движение, преминал върху десния тротоар и се ударил
последователно в дърво и крайпътна ограда. В резултат на настъпилото ПТП М.
получил телесни увреждания и бил откаран в Бърза помощ, където му била взета
кръвна проба за изследване по надлежен ред. Видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № * г., на * г. подсъдимият е управлявал лекия автомобил марка „*“ с peг. № * с концентрация на
алкохол в кръвта си 1.45 промила. На подс. М. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, като било установено също, че той не притежава свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Видно от съдебномедицинското
заключение към момента на вземане на пробата кръв, освидетелстваният е бил в лека
степен на алкохолно повлияване.
Изложените обстоятелства се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания в хода на съдебното
дирене свидетел Д.С.И. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви.
Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по
делото доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание
чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол
за оглед на ПТП вх. № 255ЗМ-164/26.04.2016 г.; Мащабна скица на ПТП, станало на
26.04.2016 г.; Албум за посетено местопризшествие ПТП, извършено на 26.04.2016 г.; Справка за съдимост рег. № 1101/09.06.2016 г.; Справка от
Унифицирана информационна система на Прокуратурата на Република България към
08.06.2016 г.; Характеристика на Б.В.М. от 21.06.2016
г.; Справка картон на водача Б.В.М.; Договор за покупко-продажба на МПС от
28.11.2014 г.; АУАН от 13.05.2016 г., бл. № 356262; Протокол за химическа
експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 590/28.04.2016 г.; Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол
или друг упойващо вещество; Справка картон на водача Б.В.М.; Съдебно-медицинска
експертиза на живо лице 27/2016 г.; Автотехническа експертиза от 28.04.2016 г.;
Автотехническа експертиза от 30.04.2016 г.; Автотехническа експертиза от
18.05.2016 г.; Епикриза от Неврохирургично отделение на Б.В.М.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Копие от Свидетество за
регистрация; Удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол №
9322483/19.11.2015 г.; Удостоверение за техническа изправност; Гражданска
отговорност на автомобилиста № BG/02/116001144245; Справка
в централна база – КАТ, изготвена на 27.04.2016 г., както и приложените по делото: Справка за съдимост рег. №
2316/11.11.2016 г.; бюлетин за съдимост /6 бр/; справка за съдимост рег. № 1177/25.05.2017 г.; удостоверение за
идентичност на лице с различни
имана изх. № 11-03-456/1/29.05.2017
г., които преценени от съда, както
поотделно, така и в своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият Б.В.М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343 б, ал. 1 от НК, тъй като на * г. в с. **** на Т-образно кръстовище на
ул. „*“ и ул. „*“ Б.В.М. е
управлявал лек автомобил марка „*“ с peг. № * с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.45 на хиляда, установено по надлежен
ред с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 590/28.04.2016 г.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е
двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Обективираните в Протокол за оглед на ПТП вх. №
255ЗМ-164/26.04.2016 г.; Мащабна скица на ПТП, станало на 26.04.2016 г.; Албум
за посетено местопроизшествие ПТП, извършено на 26.04.2016 г.; АУАН от
13.05.2016 г.с бл. № 356262; Епикриза от Неврохирургично отделение на Б.В.М.
данни сочат по безспорен начин времето
и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства, включващи
обясненията на подсъдимия М. и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Д.И. са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал
посоченото моторно превозно средство. Протокол
за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 590/28.04.2016 г. е
безспорно доказателство, че подсъдимият на инкриминираната дата – 26.04.2016 г.
е управлявал моторното превозно средство с концентрация на етилов алкохол в
кръвта си - 1.45 на хиляда. Следва да се отбележи, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в релевантното
количество от над 1.2 на хиляда – 1.45 на хиляда, достатъчно за съставомерност
по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на
деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и
установения в страната правов ред.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за допуснато на
досъдебното производство процесуално нарушение, довело до ограничаване на
правата на обвиняемия, като излага доводи, че той бил неграмотен, а не му бил
назначен служебен защитник, по следните съображения:
На първо място, видно от
протоколи за привличане в качеството на обвиняем /л. 15 и л. 98 от ДП/, както и
от последвалите разпити /л. 16 и л. 99 от ДП/, в хода на досъдебното
производство самоличността на подсъдимия е била снета по реда на чл. 138, ал. 2
от НПК, като самият подсъдим е посочил, че е грамотен / с начално
образование/ и сам е подписал съставените протоколи от извършените спрямо него
процесуално-следствени действия. Съдът няма основание да подлага под съмнение верността на това
обстоятелство, посочено в изготвените от разследващия полицай официални
документи. На следващо място, видно пак от изготвените протоколи, обвиняемият тогава
М. е бил запознат с правото на защитник, но е изразил нежелание да ползва такъв
към този момент на производството. Не на последно място, подсъдимият М. сам е подписал АУАН /л. 31 от ДП/ и
саморъчно е вписал името си и е положил подпис в Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /л. 58 от ДП/. Всичко гореописано сочи
най-малко на базисни познания на подсъдимия, които не могат да бъдат оценявани
като „неграмотност”.
В този смисъл съдът намира, че в хода на досъдебното
производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия в процеса. Нещо повече, неграмотността не е от категорията на физическите или
психологическите недостатъци по чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК и следва да се
преценява конкретно в светлината на реалната възможност обвиняемият да се
защитава сам. Неграмотността би могла да обуслови задължителна защита в
хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК, ако са налице всички посочени в тази
норма предпоставки /в т. см. Решение по н.д. № 242/2010 г. на ІІ н. о. ВКС/. В
тази връзка съдът намира, че не е било налице основанието по чл. 94, ал.
1, т. 2 от НПК за назначаване на служебен защитник на подсъдимия в
хода на досъдебното производство, а доколкото
обвиняемият изрично е заявил, че не желае защитник, то такъв не му е бил
назначен на основание т. 9. Не на последно място, ако пък подсъдимият е смятал,
че не би могъл да осъществява правата си в пълен обем, то той е могъл сам да
ангажира адвокат, който да го представлява или да заяви пред разследващия
орган, че желае да му бъде назначен такъв. Това не е било поискано от М., който
през призмата на многобройните си осъждания, очевидно е решил да се защитава
сам.
Ето защо съдът приема, че
в случая правата на подсъдимия не са били нарушени в досъдебната фаза на
процеса и в този смисъл не е допуснато нарушение на процесуалните правила. При
тези мотиви съдът е отхвърлил искане на защитника в тази насока, след което се
е произнесъл и при последвалото искане за отвод на съдебния състав, като го е
оставил без уважение.
Относно възражението на подсъдимия, че съдът необосновано е отхвърлил
искане на защитника му да бъде назначена СМЕ по писмени данни, то съдът се
е мотивирал с определение в открито съдебно заседание за това си решение. Видно
от проведеното съдебно следствие, на подсъдимия и на защитника му е била
предоставена многократно възможност да представи писмени доказателства за
наличие на конкретно заболяване преди и към датата на процесното деяние и за
предписано лечение с медикамент/и и предписана от лекар схема на приемането им.
Такива документи и доказателства обаче не бяха представени. Нещо повече, съдът
сам по повод представената от подсъдимия рецепта /с дата след процесното
деяние/ предприе действия, като изиска от посочения от подсъдимия лекар
сведения за обстоятелствата, които бяха нужни за допускане и назначаване на
СМЕ, но видно от получения отговор, такива данни не бяха събрани. Поради
горното съдът прецени, че не е събрал никакви доказателства за наличие на
заболяване и проведено лечение преди и към датата на деянието, за да бъде
назначена СМЕ, която да определи дали това лечение с медикаменти е повлияло на
резултата от кръвната проба на подсъдимия.
По горните съображения
крайният извод на съда за доказаност на извършеното престъпление, не се
разколебава от наведените данни за заболяване, които се явяват защитната теза
на подсъдимия, проверена от съда в хода на производството по делото.
Така, след наличието на
безспорни доказателства за извършеното престъпление и неговия автор, за да
определи наказанието на Б.В.М., съдът взе предвид степента на обществена опасност
на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, като
констатира следните обстоятелства, явяващи се от значение за отговорността му:
Б.В.М. ЕГН ****
Престъплението е извършено
от подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства – наличие на минали осъждания, липса на правоспособност да
управлява МПС и въпреки това наличие на нарушения, извършени по Закона за
движение по пътищата, дали повод да се водят административно-наказателни
производства срещу него, завършили с издаване на наказателни постановления,
както и лоши характеристични данни по местоживеене и липсата на критично
отношение към извършеното.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени също и факта, че е осъществено деяние – управление
на моторно превозно средство след употреба на алкохол, придобило през
последните години изключително широко разпространение в обществото ни.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство се явява липсата на други, образувани срещу
М. наказателни производства.
Изложените
обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и
установи следното: Няма спор, че извършеното от С. престъпление не е “тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока
степен на обществена опасност на деянието. Фразата “висока степен на обществена
опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените
завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпление, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена
оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема
управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол,
пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при
осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият
е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност. Още повече, че в
настоящия случай установената фактическа обстановка по делото сочи за причинено
от подсъдимия като водач на МПС пътно-транспортно произшествие, което
действително е без тежки последици за други лица, но само по себе си сочи на
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление е лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000
лева.
Изложените обстоятелства за превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и личността на дееца мотивираха съда да приеме, че справедливо
наказание в случая се явява такова,
определено над предвидения в санкционната норма минимум от една година и към средния размер, поради това на основание чл. 54, ал. 1 от НК определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС определи първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието.
Такива бяха мотивите на
съда и при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба към среден
от предвидения в санкционната норма на чл. 343б, ал. 1 НК размер. Определяйки
наказанието глоба в размер на 500 лева съдът прие, че същото се явява относимо
и справедливо спрямо тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност
на дееца.
Доколкото подсъдимият не е
правоспособен водач, то съдът не приложи разпоредбата на чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с
оглед признаването на подсъдимия Б.В.М. за виновен съдът го осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 25.00 лв. по сметка на ОД на
МВР - гр. Добрич.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
Галя Митева/