№ 805
гр. П***, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100198 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт А.
твърди, че ответникът СЛ. СТ. ЯНК. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия в размер на 166.88 лв. за периода от 24.09.2019 г. до
19.06.2020 г. за обект в гр. П***, ул. „П***“ № *** с ИТН *** и лихва за
забава в размер на 9.69 лв. за периода от 12.11.2019 г. до 20.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2888/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, предявява искове за установяване на вземанията и за присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СЛ. СТ. ЯНК. чрез
особения си представител адвокат Х. намира иска за допустим и основателен.
Предвид описаните в исковата молба обстоятелства и приложените писмени
доказателства намира, че действително ответникът е прикачен към
преносната електроснабдителна мрежа и се касае за периодични вземания,
които са дължими от ответника и не са погасени по давност. С оглед
евентуалното приемане на иска за основателен, за да не се натоварва
ответникът с излишни разноски, прави признание на иска.
1
С молба от 19.08.2021 г. ищецът чрез пълномощника си е направил
искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на
исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на
доставена и потребена от ответника електроенергия и на лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществувало между страните
валидно облигационно отношение по доставка на електроенергия, по което
ищецът е доставил електроенергия до обекта на ответника и изтичане на
срока за плащане.
Ответникът чрез особения си представител е признал исковете изцяло,
което съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК е неоттегляемо.
На основание чл. 29, ал. 5 във връзка с чл. 34, ал. 3 от ГПК признанието
е одобрено от съда с Определение № 1498 от 10.08.2021 г., постановено по
настоящото дело.
Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание
на иска, а на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът с протоколно определение
от 01.10.2021 г. е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе
с решение съобразно признанието.
Не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право
да противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
Налице са следователно предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска без същото да се мотивира по същество, като съгласно
чл. 237, ал. 2 от ГПК е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
С оглед изхода на делото разноските следва да се поемат от ответника,
2
който не е заплатил в срок консумираната електроенергия и с това е дал
повод за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения и на основание 237, ал. 1 от ГПК Районен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, че СЛ. СТ.
ЯНК., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „П***“ № *** дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № *** представлявано от
пълномощника юрисконсулт А., сумата от 166.88 лв., представляваща
стойността на консумираната електрическа енергия и предоставени мрежови
услуги за периода от 24.09.2019 г. до 19.06.2020 г. за обект в гр. П***, ул.
„П***“ № *** с ИТН ***, както и сумата от 9.69 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 12.11.2019 г. до 20.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 22.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2888/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА СЛ. СТ. ЯНК., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „П***“ №
*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № ***
представлявано от пълномощника юрисконсулт А., разноски в исковото
производство в размер на 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител и разноски
в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3