№ 1063
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203531 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Й. С. Б. с ЕГН: **********, *, чрез
адв. * от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № */16.12.2021г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
алтернативно се моли да бъдат намалени наложените наказания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. * от АК-Бургас, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 15.09.2022г., а жалбата е входирана
директно в съда на 21.09.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.12.2021 г., в гр. Бургас, полицейски служители от 01 РУ Бургас, сред които и
св. Е. Ш., били на установъчен пункт на ул. „Царица Йоанна“. Св. Ш. бил извън служебния
автомобил и носил светлоотразителна жилетка, когато забелязал приближаващ автомобил,
който се движел в посока ул. „Булаир“, като подал ясен сигнал със стоп-палка по образец и
фенерче. Автомобилът марка „Мицубиши“ с рег. № * бил управляван от жалбоподателя Й.
1
С. Б.. Той възприел подадения му сигнал за спиране, но продължил движението си в посока
ул. „Княз Ал. Батенберг“, при което бил последван от полицейските служители на 01 РУ-
Бургас. Служителите настигнали управлявания от Б. автомобил, който бил спрян в района
на Централно пристанище Бургас. Бил извикан за съдействие екип на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-БУргас, в който бил и св. С. Р.. Последният съставил на Б. АУАН №
196413/10.12.2021 г. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без да посочи възражения. На място била извършена и
проверка за употреба на алкохол, като бил отчетен резултат от 2,49 промила, за което бил
съставен и АУАН № 232972/10.12.2021 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На 16.12.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Б. е
осъществил състава на нарушението по чл. 103, поради което и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и на свидетеля Е. Ш., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира
изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Мястото на
извършване на нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно, като е посочено, че след
подаване на сигнала, автомобилът е продължил движението си в посока ул. „Княз Ал.
Батенберг“.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
2
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил
всички признаци на визираното в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП административно
нарушение, съответно не споделя становището на жалбоподателя, че не е извършил това
нарушение. Същият не е изпълнил задължението си да спре автомобила след като му е бил
подаден сигнал със стоп-палка от полицейския служител. Събраните по делото
доказателства установяват, че същият като водач на моторно превозно средство е бил
сигнализиран по предвидения от закона ред – със стоппалка, да спре за извършване на
полицейска проверка, както и че въпреки този ясно и своевременно подаден сигнал не се е
отзовал, а вместо това е продължил движението си, което е наложило полицейските
служители да го последват и проверят впоследствие. В самата жалба не се излагат доводи за
това, че не е бил подаден ясен и своевременен сигнал, нито пък, че няма причина да бъде
спиран за проверка.
Това деяние, извършено от жалбоподателя, категорично съставлява нарушение по
смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност.
Правилно проложената санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
предвижда, че се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира оплакването на
жалбоподателя за несправедливост на наложените за това нарушение наказания за
неоснователно.
Действително, в самото постановление не са изложени мотиви за това защо АНО е
определил наказанията в максимален размер, но това би било порок, ако в в преписката не
се съдържат никакви данни за наличие на отегчаващи обстоятелства. Видно е обаче от
приложената справка за нарушител/водач, че Б. е бил многократно наказван за различни
нарушения на ЗДвП, включително е бил лишаван от право да управлява МПС по реда на чл.
78а от НК. Отделно от това, в конкретния случай на жалбоподателя е съставен и АУАН №
232972 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като въз основа на този АУАН (пак отново
видно от справката за нарушител/водач) е било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД №
5647/2021 г. на РС-Бургас. Изложеното сочи първо, че на 10.12.2021 г. жалбоподателят е
извършил едновременно престъпление и администравно нарушение и второ- съставът счита,
че отказът да спре на подадения сигнал е бил с цел да е осуети проверката, поради
обстоятелството, че Б. е бил наясно, че е употребил алкохол, т.е. за да избегне евентуално
ангажиране на неговата юридическа отговорност. Предвид изложеното, съдът намира, че
размерът на двете наказания е бил правилно определен в предвидените за тях максимуми, с
оглед обществената опасност на нарушението и нарушителя.
В обобщение, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди изцяло.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
3
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.12.2021г., издадено от Началник
група, Сектор‚ Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на Й. С. Б. с ЕГН: **********,
*, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Й. С. Б. с ЕГН: **********, *, да заплати на ОДМВР-Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4