Р Е Ш Е Н И Е
№………./01.03.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2807 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от В.И.В. срещу
държавата, представлявана от Министъра на РРБ за отричане правото на
собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.
Варна, район "Приморски", местност "Ваялар", представляващ
ПИ ид. 10135.2567.4 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г.
на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с площ по документ за
собственост 4686 кв. м, а по скица 4521 кв. м, при граници: ПИ ид.
10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, по чл. 124 ГПК, с присъждане на
разноски.
Ответникът предявява възражение за
недопустимост, основано на твърдения, че ищецът не владее имота, който е
публична собственост, евентуално твърди, че притежава правото на собственост,
придобито чрез отчуждаване с ПМС № 35 от 08.04.1949 г. от Министерството на
финансите, а от Министерството – чрез конфискация от К.В.П.енев.
По същество страните поддържат становищата. Представят
бележки.
Ищецът намира, че цитираното ПМС № 35 установява само предвиждане за ползване на имотите, което не е
било осъществено, евентуално – че постановлението не е могло да изключи
действието на ЗВСВОНИ. Сочи, че в устройствените и кадастралните планове имотът
е включен във вилна зона, както и че областният управител е признавал
собствеността на ищеца.
Ответникът намира, че имотите,
отчуждени по ЗДИ (отм.) са станали публична собственост.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Съгласно определение № 37,
постановено на 18.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 660 по описа за 2018 г. на ВАпС
е налице правен интерес.
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 5) се установява, че на 24.01.1946 г. е сключен договор с нотариален
акт № 37, т. I, рег. № 259, дело 51/1946 г. ВН, чрез който С.Г.Н.е следвало да
прехвърли на К.П.В.П. едно лозе във Варненските лозя в м. "Ваялар"
според скицата парцел ХI, дворище 1536, кв. 224 по плана на курортно предградие
"Лозята", с площ от 5146 кв. м, при съседи: Л.Д., С.Г.. и М.П.срещу
изцяло платена цена.
Договорът е действителен и не е
оспорен.
Границите на имот пл. № 1536 и на
парцел ХI са посочени в приложения към заключението на вещото лице А.К.
(съответно л. 141 и 142). В разписния списък към плана имотът е записан на
продавача (л. 143).
От представения от ответника
заверен препис (л. 43) се установява, че на 27.10.1947 г. е издаден
изпълнителен лист за конфискация на имота, тъй като П.е увеличил имуществото си
чрез спекула или по незаконен начин.
Съдът приема, че държавата е
придобила правото на собственост.
С ПМС № 35 от 08.04.1949 г., обн.
ДВ бр. 153 от 06.07.1949 г. (л. 44), на основание чл. 26 ЗДИ в полза на
управлението на особените имоти при МС се отчуждава имот пл. № 1536, бивша
собственост на К.П., собственост на МФ. За оценките и обезщетенията на
отчуждените имоти е съставен протокол от 23.11.1949 г. (л. 223). В
постановлението и протокола не е описана нуждата, за която е извършено
отчуждаването.
От приложение № 5 към
допълнителното заключение на вещото лице се установяват границите на терена,
включващ имотите, отчуждени за държавни нужди, както и че процесният имот
попада изцяло в този терен (л. 326).
В обясненията си в. л. К. сочи, че
регулационният план от 1937 г. няма застроителна съставка, но при отчуждаване
за държавна нужда се прави само искане за вписването й пред общинския народен
съвет (чл. 31, ал. 3 от ППЗДИ (отм.).
Поради системния характер на
правото не би могло да се поддържа, че съществуват едновременно два начина за
отчуждаване: по ЗДИ и по ЗПИНМ и органът по отчуждаването може да избира между
тях. Съдът приема, че видът на производството е обусловен от мероприятието:
когато с мероприятието се осъществяват целите на градоустройството, то е
предвидено в регулационния план, а когато е за задоволяване на друга държавна
нужда, тя се обосновава от ведомството по ЗДИ (отм.). Във втория случай регулационното
предвиждане не е необходимо за отчуждаването. Мероприятието не се предвижда с
нов регулационен план, нито се изменя съществуващият. В плана само се вписва
нуждата. Съдът приема, че именно вписването на държавната нужда в плана е
пропуснато, поради което в съставените по-късно планове не е било отразено
предназначението на отчуждените имоти.
По държавната нужда:
През 1979 г. имотът е предаден (л.
225) на Управлението по безопасност и охрана при ДС. Може да се предполага, че
държавната нужда е непроменена, поради което съдът приема, че Управлението на
особените имоти към 1949 г. се е занимавало и с охрана на сгради за държавни
представителни нужди.
Поради това следва да се предполага
също, че имотът е предназначен за охрана на дворцовия комплекс. Затова и
нуждата не е вписана в плана.
По делото няма доказателства, които
да опровергават предположението.
По разписния лист към следващия
план имотът е заснет с пл. № 1253 и записан на ДЗС "Евксиноград" (л.
148-149 и л. 161).
От представения от ответника
заверен препис (л. 177, 208 и л. 289, 290) се установява, че е съставен акт №
376/08.02.1950 г. за завземане на държавен имот, вкл. застроено и незастроено
място с площ 796 дка, отстъпен за ползване на Управлението на особените имоти
при МС – стопанство "Евксиноград".
лист втори от решение от 01.03.2019 г. по гр. д. №
2807/17 г. ВОС, ХII-ти състав
От представения от ответника
заверен препис (л. 220) се установява, че е съставен акт № 00754 от 26.09.1950
г. за държавна собственост, придобита по ЗОЕГПНС, върху парцели №№ XIV и II,
кв. 224 по плана на гр. Сталин, курортно предградие "Лозята". Части
от тези имоти попадат още в терена по ПМС № 35 от 08.04.1949 г. (л. 326).
В писмо вх. №РД-18-0300-125 от
17.07.2018 г. от администрацията на МС до областния управител (л. 308) е
посочено, че приложеният кадастрален план на Стопанство Евксиноград гр. Сталин
е предоставен на МС от ДА "Архиви".
Съдът приема, че кадастралният план
е официален документ, съставен в периода преди 1956 г. (Указът за преименуване
гр. Сталин на гр. Варна е обнародван в Известия бр. 85 от 1956 г.).
От допълнителното заключение на
вещото лице (л. 325) се установява, че процесният имот не попада в обхвата на
стопанството по този КП. Макар и западно от процесния имот върху кадастралния
план, представен от ищеца (л. 135) за територията е вписано "м. Курорта
Варна", а процесният имот попада извън оградения терен на двореца. Това е
указание, че имотът не е използван за държавната нужда към този момент.
По КП от 1956 г. имотът е заснет с
пл. № 1253, храсти с кладенец и е записан на ДЗС "Евксиноград"
(заключение на л. 138 и приложения л. 145-150).
Съдът приема, че имотът не е използван
за държавната нужда в периода до 1956 г.
От представения от ответника
заверен препис (л. 225) се установява, че е съставен протокол от 17.12.1979 г.
за прехвърлянето от ДС и МС на УБО при ДС терена, заедно с изградените в него
сгради за почивка на МС в района на Евксиноград, съгласно приложение-опис № 1. С протокол-опис от 16.01.1980 г. (л.
226) имот пл. № 1536 с площ 5149 кв. м е предаден на УБО. Съдът приема, че е
посочен номерът по стария КП т.е. предаден е именно процесният имот.
В границите на общия терен от имоти
пл. №№ 1531, 1533-1537 са били описани като предадени масивни сгради, но е
вписано, че парково строителство има и в имоти пл. №№ 1530-1532. Съдът приема,
че сградите са предадени на УБО, защото обуславят други разходи за охрана, а от
поземлените имоти са предадени само онези, които обслужват охранителната
дейност.
От представения от ответника
заверен препис (л. 45, л. 171 и л. 207) се установява, че е съставен акт №
430/15.12.1986 г. за държавна собственост върху терен с площ 1316 дка, при
граници: изток – море, север – санаториум на МВР, запад – почивна станция на
Българо-съветската дружба и магистрала Златни пясъци и юг – дере Траката,
предоставен за управление на УБО "Държавен съвет".
С Указ № 145/02.02.1990 г. (л. 221)
ДС НРБ е разформировано УБО при ДС НРБ и е създадена Служба за охрана със
задачи да осигурява сигурността, охраната и обслужването на висшето държавно
ръководство и на пребиваващи в страната по негова покана делегации и гости от
чужбина. Имуществото на УБО преминава у Службата за охрана.
От представения от ответника
заверен препис (л. 48) се установява, че е съставен акт № 1537/24.07.1992 г. за
държавна собственост върху хотел с ресторант "Сандрово", магазини,
складове и КПП и терен с площ 25580 кв. м – II етап, предоставен за управление
на НСО по охрана стопанство "Евксиноград".
С ПМС № 151 от 05 август 1992 (л.
46 и л. 228) е разпоредено НСО да предаде безвъзмездно за
стопанисване и управление на МС стопанство "Евксиноград". За
предаването е съставен протокол от 11.10.1992 г. (л. 233) с приложения (до л.
239), сред които приложение № 1 опис на предоставените за ползване и
стопанисване земи към 01.10.1992 г. (л. 236) с обща площ 1256.952 дка, сред
които парк около 808 дка: тревни поляни, алеи и площадки, цветни площи, оранжерии,
открита площ за рязан цвят и дървесни и храстови масиви и насаждения и плаж;
приложение № 2 опис на предоставените за ползване и стопанисване земи към
01.10.1992 г. (л. 237) с обща площ 59 848 кв. м (теренът на хотел
"Сандрово", на част от гаражен блок и на 5 бр. вили и плаж).
С Постановление № 118 на МС от 21.06.1993 г. за
използването на недвижими имоти на Министерския съвет е определено
предназначението: в двореца "Евксиноград" се провеждат официални
мероприятия с чуждестранни делегации и гости на президента, председателя на
Народното събрание и министър-председателя. От този начин на ползване
безусловно следва, че целият комплекс е публична собственост (така и мотивите
решение № 220 от 11.12.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. № 479/2012 г., недопуснато
до касация).
С Решение на МС № 441/24.04.1997 г.
(л. 240) е предоставено безвъзмездно за стопанисване и управление на НСО при
Президента на РБ за държавни представителни нужди стопанство
"Евксиноград". За предаването е съставен протокол от 06.06.1997 г.
(л. 241-243) с приложение № 1 опис на предоставените за ползване и стопанисване
земи към 01.06.1997 г. с обща площ 1256.952 дка (л. 244).
С Решение № 1050/29.12.1997 г. на
МС (л. 50, л. 203 и л. 245) стопанство "Евксиноград" е отнето от НСО
за охрана при Президента и е разпоредено, че стопанисването и управлението ще
се осъществяват от МС за държавни представителни нужди.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 13) се установява, че със заповед № 716/19.03.1998 г. на областния
управител на област Варна, на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ е
разпоредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна
собственост и да се предаде на наследниците на К.В.П..част с площ от 3319 кв. м
от парцел ХI-1536, кв. 224, а по плана от 1956 г. – имот пл. № 1253.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 14) е видно, че е съставен протокол за въвод във владение от
31.03.1998 г. за установяване границите на отписания от актовите книги имот и
въвода във владение.
Имотът е публична собственост,
което изключва реституцията.
Евентуално, в случай че се приеме,
че имотът не е бил публичен:
В съдебната практика се приема, че решение
№ 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/97 г. няма обратно
действие, което да заличи материалноправните последици от прякото действие на
законовата норма, до нейното прогласяване за противоконституционна, поради
което реституцията запазва действието си (решение № 122 от 30.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 239/2009 г., II г. о., ГК и решение № 389 от 29.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1598/2010 г., III г. о., ГК). Приема се също, че заповедта за
деактуване на имота не е елемент от фактическия състав на възстановяването на
собствеността по ЗВСОНИ, особено в случая, когато е издадена в деня на
обнародване на решение № 4 на Конституционния съд (или на следващия ден, както
е в процесния случай) и преди влизането му в сила (решение № 169 от 2.02.2017
г. на ВКС по гр. д. № 946/2016 г., I г. о., ГК).
лист трети от решение от 01.03.2019 г. по гр. д. №
2807/17 г. ВОС, ХII-ти състав
В процесния случай обаче след
конфискацията имотът е предаден (отчужден) по ЗДИ (отм.) за държавна нужда.
В задължителната
съдебна практика се приема, че отчуждаванията по ЗДИ (решение № 6 от 22.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5173/2015 г., I г. о., ГК и цитираните в него), по чл.
55а ЗПИНМ (решение № 2087 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2002 г., IV
г. о.) и по чл. 39 ЗПИНМ (решение № 1169 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3700/2007 г., III г. о., ГК) са първични придобивни основания.
В литературата също
се е приемало, че регулационното отчуждение е първично придобивно основание (Павлова, Мария. Отчуждителни последици на
уличнорегулационния план. – Правна мисъл, 1967, № 5, с. 77).
Всички посочени
отчуждения са насочени към имота, който е необходим, а не срещу собственика
(отчуждение, насочено срещу собственика е например това по ЗОЕГПНС или
конфискацията). Дори отчуждителното производство по благоустройствен закон да е
било проведено без участието на действителния собственик, той няма право да
иска действията да се повторят с негово участие, нито има иск за възвръщане на
имота. Този принцип е възприет и в следващия благоустройствен закон ЗТСУ (Сокеров, Л. и др. Териториално и устройствено планиране и
селищно изграждане. С.: ДИ Техника, 1985, с. 88).
Поради това обстоятелството, че имотът е бил само
предаден с ПМС по ЗДИ, а не действително отчужден, няма значение. Последиците
на ПМС № 35 от 08.04.1949 г. могат да бъдат
противопоставени на претендента за реституция и неговите правоприемници както
ако имотът беше отчужден от него по ЗДИ.
Поради това ЗВСВОНИ не може да
породи непосредствено вещно действие, а само легитимира бившия собственик да
предяви искане за отмяна на отчуждаването по чл. 3 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, Закона за
държавните имоти и ЗС, основано на твърдение, че имотът не се използва за
нуждите, за които е отчужден.
Ищецът не твърди, че е отправено
такова искане към кмета на общината и че отчуждаването е отменено.
От удостоверение № СС-1-0300/5/ от
02.11.2000 г. (л. 218) се установява, че с решение № 1714 от 16.04.1993 г.
кметът на община Варна е отказал да отмени отчуждаването.
Поради това, дори да се приеме, че
имотът не е бил публичен, правото на собственост все пак не би било изгубено от
държавата.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 88-98, 191-201, 247-253) се установява, че на 10.04.1998 г. е
съставен протокол за предаване от НСО на МС на недвижими имоти, от които земя с
площ 1 256.952 дка.
От представените от ищеца заверени
преписи (л. 7-12) се установява, че са издадени нотариални актове № 151, т.
VIII, д. 3426/1998 г. ВН; № 68, т. XXXIX, д. 8713/2002 г. СВ; № 80, т. XVI, д.
789/2003 г. СВ: № 31, т. X, д. 2175/2005 г. СВ; № 109, т. ХХХIII, д. 7917/2005
г. СВ и № 137, т. XLIII, д. 10918/2008 г. СВ, от които е видно намерението му
за своене върху парцел № IV-1253, кв. 5 по плана на "Старите лозя",
идентичен с процесния имот (номер по предходен план по скица на л. 19).
От представените заверени преписи
от ищеца (л. 82) и от вещото лице (л. 151) се установява, че със заповед №
Р-278/17.08.2001 г. на кмета на община Варна, на основание пар. 6, ал. 6 ПР ЗУТ
и чл. чл. 86 и 90 ППЗТСУ и във вр. с чл.
6, т. 7 ЗТСУ е одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл. № 1253,
така както е посочено с кафяв цвят по скицата.
От представения от ответника
заверен препис (л. 51-58) се установява, че е съставен акт № 3584/30.11.2001 г.
за публична държавна собственост върху терен с площ 926 дка, при граници: изток
– море, запад – магистрала, север – почивна станция на МВР, юг – технологичен
път, буна 109 Траката, предоставен за управление на Националната служба за
охрана при Президента на РБ.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 15) се установява, че през февруари 2012 г. е изпратено писмо от
областния управител на област Варна до главния секретар на МС, в което е
вписано, че има възстановяване на имоти включително, че процесният имот е
собственост на ищеца. Заявлението на областния управител няма самостоятелно
значение.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 83) се установява, че е издадена скица-виза за проектиране от
09.08.2012 г. от главния архитект на община Варна, район Приморски, за свободно
ниско жилищно застрояване. В скицата-виза е вписано, че съгласно Специфичните
правила и норми за устройство и застрояване на територията на Варна имотът
попада в зона ОВ т.е. вилна зона (л. 85). Пропускът да се впише
предназначаването на имотите, отчуждени с ПМС № 35 от 08.04.1949 г., за
държавна нужда, е възпроизведен и в Специфичните правила.
Последиците на постановлението не
се заличават от това, защото вписването в плана по ЗДИ (отм.) е вторично. От
друга страна стабилитетът на актовете на благоустройствената администрация:
устройствени планове (чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ) и разрешения за строеж не се
разпростира върху случаите на засягане на защитени територии и публични имоти
(решение № 10915 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г., II о.; решение
№ 7590 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2016 г., II о.).
От заверения препис, представен от
ответника (л. 129) се установява, че е съставен акт № 8628/07.04.2014 г. за
публична държавна собственост върху терен с площ 44899 кв. м, ПИ
10135.2566.158, върху който е предоставено право на управление на администрацията
на МС.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 17) се установява, че през август 2014 г. е изпратено писмо от
областния управител на област Варна до ищеца, в което покрай отговора на негова
молба за друг имот, отново е вписано че ищецът притежава собствеността върху
процесния имот.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 18) се установява, че е съставен акт № 9336/24.07.2017 г. за
публична държавна собственост върху процесния имот, правно основание чл. 2, ал.
2, т. 2 и чл. 71 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС. Актът няма самостоятелно значение
за горните изводи.
В обобщение държавата
притежава правото на собственост, придобито чрез конфискацията.
Искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на
държавата сумата 250 лв., юрисконсултско възнаграждение, аналогично на
дължимото на юридически лица по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и 450 лв. сторени разноски: платени
възнаграждения на вещо лице.
лист четвърти от решение от 01.03.2019г. по
гр.д.№2807/17г. ВОС, ХII-ти състав
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.И.В. ЕГН **********
*** срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №№ 17-19
за отричане правото на собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се
в землището на гр. Варна, район "Приморски", местност
"Ваялар", представляващ поземлен имот идентификатор 10135.2567.4
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и
седем, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в КККР, с площ по документ за собственост 4686
(четири хиляди и шестотин и осемдесет и шест) кв. м, а по скица 4521 (четири
хиляди и петстотин и двадесет и един) кв. м, при граници: поземлени имоти
идентификатори 10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.В. с. ЕГН, с. а. да заплати на държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, действащ чрез Областния управител на
Варненска област, сумата 700 (седемстотин)
лв., от които 250 лв., юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. сторени
разноски: платени възнаграждения на вещо лице, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: