ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8432
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110156816 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молби с вх.№ ****/14.02.2025 г. и вх.№ ****/14.02.2025 „А ЕООД и „К“ ЕАД искат
изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира присъденото
възнаграждението в полза на адв. М.. Сочи се, че делото не представлява фактическа или
правна сложност. Иска се да не бъде присъждано и ДДС в пола на адвоката, осъществил
процесуално представителство.
Постъпил е отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който искането за
изменение се определя като неоснователно. Сочи се, че съдът е определил възнагражднение
под минималното такова в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не следва допълнително да се редуцира. Излагат се доводи и е цитирана
практика в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС
Съдът намира исканията на молителите за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на М. М. В. с ЕГН: ********** с адрес
************* срещу „К“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
************“ и срещу „А ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ************,с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен сключения между М. М. В. и „К“ ЕАД договор за
Паричен заем № *****
-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4
ал.1 от договор за Паричен заем № ***** сключен между М. М. В. и „К“ ЕАД, с която се
1
задължава ищеца да сключи договор за поръчителство,
-да бъде прогласен за нищожен сключения между М. М. В. и „А ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство към Паричен заем № *****, сключен с „К“ ЕАД и
-ответникът „А ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 43.27
лева, представляваща платена сума без основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба/5.09.2024 г./ до окончателното й
изплащане.
С решението съдът е уважил изцяло исковете.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че при този изход от спора и съгласно чл. 78 от
ГПК в тежест на ответниците, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца
по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в размер
на 150 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице./ 50 лева от първия ответник и
100 лева за дъражвна такса и 300 лева за вещо лице за втория ответник./ Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.. Съдът намира, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
2
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е
обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице
няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ
юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет
заемна сума по договор за кредит. Така за всеки отделен ответник съдът е определил едно
общо, а не две отделни адвокатски възнаграждения. В конкретния случай от страна на
адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове или от цената на иска, следваща му отделно и по-високо
възнаграждение за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес. Отделно съдът
намира за неотносими всички възражения свързани с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение по дело C 438/2022 г.
Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния съд, като
практиката за включване или на ДДС следва да загуби приложение, а наредбата може да
служи само за ориентир за добри практики. В допълнение, следва да се посочи и че дори да
се приложи практиката за дължимия данък добавен стойност (ДДС) върху адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на съда му е служебно известно цитираното от
молителите определение на ВКС. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратна насока,
включително от 2024г., в която ДДС се присъжда и върху адвокатско възнаграждение при
извършено безплатно процесуално представителство - РЕШЕНИЕ № 138 ОТ 05.03.2024 Г.
ПО ГР. Д. № 931/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 36 ОТ 04.01.2024 Г. ПО
ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3014 ОТ 12.10.2023 Г. ПО
ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 351 ОТ 23.09.2020 Г. ПО Ч.
Т. Д. № 1485/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. №
2559/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. Съдът намира, че именно това е константната практика на ВКС,
като цитираното определение се явява изолирано, поради което не следва да бъде
съобразявано.
Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 480 лева
не подлежи на корекция.
3
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх.№ ****/14.02.2025 г. и вх.№ ****/14.02.2025
от „А ЕООД и „К“ ЕАД за изменение на Решение № 1125 от 23.01.2025 г. по гражданско
дело №56816/2024 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4