Решение по дело №128/2018 на Окръжен съд - Шумен

                              Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е  № 199

                                     гр. Шумен, 22.10.2018 г.

 

Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                               СЪДИЯ: Т. Д.

при секретаря С. Методиева, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен зам. окръжен прокурор Д. Д., като разгледа  докладваното  от   съдията гр.д. № 128 по описа за 2018 г., за да се произнесе  взе предвид следното:

                   Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС. 

               

                   Делото е образувано по искова молба на С.С.Д. и Т.С.Д. срещу С.С.Д..

                   Ищците твърдят, че са деца на ответника, който от около две години не работи поради общо заболяване. С решение № 75/10.01.2018 г. на ТЕЛК към „ МБАЛ – Шумен „ АД на същия е установено сериозно заболяване, изразяващо се в агресивно поведение и нежелание да се лекува, не може да се грижи за себе си и своите материални интереси. Д. отказвал настаняването му на лечение във връзка със заболяването му от корова и подкорова деменция. Освен, че заплашвал с посегателства съседите си в блока, ответникът заплашвал и, че ще го подпали. Ищците се отнесли до ШРП за настаняването му на принудително лечение, но, освен това трябвало да се погрижат и за материалните му интереси – пенсия за инвалидност, и да направят необходимото за да съберат доказателства за трудовия му стаж, ако се наложи, а също така и за собствения им апартамент в гр. Ш., за да защитят правата си. Ответникът бил до такава степен зле, че не познавал парите и давал личната си карта вместо пари в магазина, което ги притеснявало. Позовавайки се на изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, по силата на което да постави под пълно запрещение С.С.Д., ЕГН **********,***, с всички законни последици от това.

                   В срока по чл.131,  ал.1 от ГПК, ответникът С. С.Д. не изпраща отговор на исковата молба.

                  

                   Становището на представителя на прокуратура е, че са налице основания за поставяне на лицето под пълно запрещение, в който смисъл моли за решение. 

                   Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба – отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

                   От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ищците са деца на ответника. С протокол на МК към ДПБ – Ц. б. № 127/03.10.2017 г. на същия е поставена диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция и е определен като подходящ за настаняване в дом за възрастни хора с деменция. С ЕР № 0075/006 от 10.01.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Ш. му е призната 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, за срок от три години, поради общо заболяване смесена корова и подкорова съдова деменция със смущение в подтиците, настроението, интелектуално -паметов дефицит с тежка личностова промяна. Според документа, първоначалната инвалидизация на лицето е от 31.10.2017 г.. Със заповед № 1704-РД01-0126/26.03.2018 г. на директора на ДСП – С., Д. е настанен в специализирана институция - Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция, с. Х., общ. С., обл. Р., където пребивава и в момента.

                   От приложената медицинска характеристика и показанията на разпитаните свидетели – С. Д. и Д. Д., съответно снаха и брат на ответника, се установява, че след смъртта на съпругата си, Д. живеел сам, в дома си в гр. Ш.. В началото на 2017 г. паднал на улицата, без да има спомен за случилото се. Впоследствие започнал да получава световъртеж и да проявява признаци на дезориентираност във времето и пространството. Твърдял, че вижда различни същества, които го преследват, посещават дома му и искат да го ограбят или „ заколят „. Като такива разпознавал собственото си отражение в прозореца или в стъклото на микровълновата печка. Когато имал привидения, започвал да хвърля предмети, за да прогони „ нашествениците „ и вдигал шум, както през деня, така и през нощта. В единия от случаите, разбил вратата на дома си, за което обвинил неизвестни лица, които му откраднали „ музиката „, без това да се е случило в действителност. Започнал често да забравя и да губи представа къде се намира, включая в позната среда. Веднъж се  загубил в дома на брат си, а също така се опитал да запали с цигара камината в къщата. Постепенно престанал да си спомня и не можел да подреди хронологически правилно важни събития от собствения си живот. Изпадал в състояния, в които не контролирал поведението си и проявявал агресия. Заплашвал съседите си, че ще подпали блока. С времето, престанал да се грижи за финансите си, криел оставените му пари и храна в различни шкафове и забравял къде ги е оставил. Загубил елементарни умения, като това да пазарува в магазин. Свид. Д. разказва, че веднъж пазарувала с него в магазин „ Била „ и когато тя започнала да поставя стоките на лентата, ответникът започнал да ги връща обратно в кошницата без да са маркирани, като на забележката й, че трябва първо да минат на каса, попитал „ Що ? „. Според свидетелката, описаното поведение на Д. най-вероятно е причина и за задържането му от полицията за регистрираните дребни кражби от търговски обекти. Свидетелите заявяват, че поведението на ответника е идентично с това на покойната му майка, която е страдала от бързо развиваща си във времето деменция.

                   От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се  потвърждава, че освидетелстваният Д. страда от неврокогнитивно разстройство, диагностицирано от компетентните органи като смесена корова и подкорова деменция. Дементният синдром представлява клинично изражение на необратими дефекти в определени мозъчни структури. Характеризира се с нарушения в различните подвидове памет, интелектуално снизяване и напредваща загуба за справяне с житейски задачи. Ходът на заболяването има различна степен на прогресия и обичайно резултира в тотална невъзможност за самостоятелен живот. Възможностите за медикаментозна или друг вид терапия са крайно песимистични по отношение на крайната прогноза. Според експерта, данните от анамнезата, медицинската документация и психичното изследване сочат, че Д. страда именно от заболяването деменция, което представлява състояние на придобито слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Вследствие на това  заболяване при ответника е налице загуба на автономия, поради което той не е в състояние да ръководи действията си и да се грижи за своите работи, и е необходимо да бъде под постоянен надзор и подкрепа.  Вещото лице е установило, че при настаняването му в защитена среда Д. е имал адаптационни нарушения, но постепенно се е приспособил задоволително. Функционира в условията на асистирана грижа, но във външна среда се налага да има придружител. Поведението му е сравнително подредено, но остава неавтономно. Налице е прогресивно разграждане на епизодичната памет. Не са регистрирани възбудно-агресивни прояви. Въз основа на изложеното, вещото лице заключава, че ответникът е практически напълно неспособен да се грижи сам за себе си, поради което трябва да бъде поставен под пълно запрещение.

                   От изслушването на ответника по реда на чл.337 от ГПК се установява, че отговаря на поставените му въпроси, като се затруднява при формулирането на адекватен отговор. Дава погрешна информация за възрастта и семейното си положение. Не е ориентиран за финансовото си състояние. Изявленията му са неструктурирани, непълни, а понякога и напълно неясни. Демонстрира липса на ориентация и критичност към заобикалящата го среда и случващото се с него. Проявява желание за контакт, но е видимо притеснен, като го успокоява единствено присъствието на познати за него хора – адв. К. и директора на Дома.  Придобитото от съда впечатление за Д. е, че е ориентиран в окръжаваща го среда, но я възприема повърхностно и не винаги реагира адекватно.

                   Въз основа на така установените факти, съдът намира за доказано, че ответникът страда от деменция – състояние на придобито слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС, вследствие на което е със силно ограничени възможности за оценка условията на средата и последиците от неговите и на другите действия, за отстояване и постигане на конкретни цели, за адекватна защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно участие в гражданския оборот, което налага извод, че не е в състояние да се грижи за себе си и своите работи. Ето защо, приема, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на С.С.Д. под пълно запрещение, което налага извод за основателност на молбата и уважаването й.

                  Водим от горното, съдът      

 

                                    Р          Е          Ш          И :

 

                   ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.С.Д., ЕГН **********,***.

                  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

                   След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община –

Ш., за определяне настойник на лицето.  

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: