О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. Варна, 21.05.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, Наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Като изслуша
докладваното от съдия Светла Даскалова ВЧНД № 121 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.270, ал.4, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила
е частна жалба от подс.Ш.А.Ш., чрез защитника му адв.Н.Ф.от АК, гр.Търговище, в
която се изразява несъгласие с определение №82, постановено от
състав на Окръжен съд, гр.Търговище на 24.04.2020
г. по НОХД № 164/2013 г., с което е оставена без
уважение молбата на Ш. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража в по-лека такава.
Варненският апелативен
съд, като се запозна със съдържащите се в делото писмени материали
и мотивите на атакуваното определение, намери следното:
Подадената
частна жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на
срока за обжалване. Разгледана по същество, обаче се
преценява като неоснователна.
Жалбоподателят
Ш. е признат за виновен в извършването на деяние, наказуемо по чл.116, ал.1,
т.10 от НК /редакция към 1996 г./ с Присъда № 19/08.11.2019 г. на Окръжен съд,
гр.Търговище, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено
наказание осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
След
постановяване на присъдата, по реда на чл.309, ал.2 от НПК първоинстанционният
съд е изменил мярката за неотклонение в от подписка в по-тежка – задържане под
стража. Това определение е било атакувано пред въззивната инстанция, която на
25.11.2019 г. с определение № 385 го е потвърдила като правилно и
законосъобразно.
Последно
мярката за неотклонение е била потвърдена с разглежданото определение по чл.270 от НПК. Съдът счел, че искането за промяна на мярката е
неоснователно, с оглед данните за степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изведени от събраните по делото доказателства, които довели съда до
извод че е налице презумираната в чл.309, ал.3 от НПК реална опасност от
укриване на подсъдимия. Съдът не е установил основания за изменение на мярката
да неотклонение.
В
частната жалба се излагат съображения относно липсата на реална опасност от
укриване на подсъдимия. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние на Ш.,
за което са били представени писмени доказателства пред ТОС.
За да се
произнесе по постъпилата частна жалба съставът съобрази следното:
По
отношение на тежестта и вида на мярката, в настоящия етап на производството
по чл.270, ал.2 от НПК е изключено
обсъждането на обосновано предложение дали подс.Ш. е извършил това, в което е
обвинен. Поради това не следва да бъдат коментирани доказателствата по
съществото на обвинението и позицията на подсъдимия по него.
Твърденията
за влошено здравословно състояние са подкрепени с три епикризи – две от 2007 г.
и една от 2019 г. Видно от епикризите от 2007 г. през същата година Ш. е бил
лекуван след увреждане на лумбо-сакралния плексус в дясно, а през 2019 г. от
увреждане на шийните коренчета. В първия случай оплакванията са били свързани с
изтръпване на десния крак до пръстите със затруднение в походката след
физическа умора, а във втория – главоболие, скованост на шийно-раменния отдел и
схващане на дясната ръка. От епикризи се установява, че след проведените
лечения състоянието на подсъдимия се е подобрявало и той е бил изписан от
здравните заведения, в които е било провеждано лечението му. От внимателния
прочит на тези епикризи се установява, че и при трите случая заболяванията на Ш.
не са били животозастрашаващи, поради което и тези заболявания не могат до
обусловят промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека.
Изложените
фактически обстоятелства са в основата на съображенията, че при определяне на
по-лека мярка за неотклонение подс.Ш. би могъл да предприе действия да се
укрие. Предвид интензитета на съществуващата реална опасност от такива
действия, единствената законосъобразна мярка за неотклонение спрямо него към
настоящия момент се явява най-тежката – "Задържане под стража".
При
наличие на нови обстоятелства, въпросът с мярката за неотклонение може да бъде
преразгледан.
С оглед
изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява
законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.270, ал.4 вр.
чл.345 от НПК, съставът на АС-Врана
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№82, постановено от състав на Окръжен съд, гр. Търговище на
24.04.2020 г. по НОХД № 164/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.